Пернишките ултраси, или гроздовете на гнева
Историята не е единствено за Перник и ултрасите на " Миньор ", а за обществен феномен, присъщ за ред европейски постиндустриални градове. Как наподобява субкултурната общественост на футболните почитатели по света и у нас. За хулиганите спортът е полесражение, той стопира да бъде игра
Документалният филм на режисьора и оператор Николай Стефанов и продуцентката Ралица Големанова обръща с хастара нагоре субкултурната общественост на футболните хулигани и осветява проблемите на един замиращ промишлен град. Историята не е единствено за Перник и ултрасите на " Миньор ", а за обществен феномен, присъщ за голям брой европейски постиндустриални градове. Чрез операторския прийом fly on the wall (камерата запечатва всичко, без да прекъсва сцената) феновете се придвижват в горчивия свят на прекариата (underclass - хора без работа, специалност, обществена сигурност), получаващи единствена поддръжка и възприятие за принадлежност от " вътрешното ядро " - ултрасите на тима " Миньор " (Перник).
Персонажите от " Нямаш място в нашия град " доста припомнят на " Хулиганите от зелената улица " на Лекси Александър или на " Ултрас " на Франческо Летиери с тази разлика, че не са художествена небивалица.
Реклама
" Унизените стават унизители, а страхливците - страшни. (...) В епилептичен спазъм гледа мача, само че не вижда. Той е тук поради трибуните. Те са неговото полесражение ", споделя за тях в друга художествена творба уругвайският публицист Едуардо Галеано в книгата си " Футболът на слънце и на сянка " (изд. " Жанет 45 " ). Това изложение важи и за ултрасите от кино лентата " Нямаш място в нашия град " с тази разлика, че последните са хора, които можем да срещнем на улицата.
Героите на кино лентата са комплицирани, спорни. Първоначално ни се костват отблъскващи, ужасяват ни, само че откакто ги опознаем, започваме да им съчувстваме и ни се желае да не са претърпели всичко, което им се е стоварило на главата. Не са безобидни и нищо не ги оневинява, даже това, че са израснали през 90-те, когато познатият им до тогава свят се срутва. Безработица, разпад на полезности, развенчани герои от портретите в класните стаи, изтриване на границата сред положителния и неприятния, тъкмо тази среда основава комплицирани и гневни мъже, за които нищо не е такова, каквото е изглеждало. Властта минава от някъде там горе към улицата, където се разпореждат дебеловрати полуграмотни момчета.
В тази революционна, постапокалиптична среда на разпадащи се фабрики, кални улици, панелки с изминал период на валидност, обрасли в плевели игрища, където продавачите на опиати са повече от футболните топки, израстват героите на кино лентата от крайните пернишки квартали. Макар и горди с миньорското си родословие, миньорци нямат класово съзнание, не си приказват за обществени права и сигурност или за трудова реализация. Не си приказват и за футбол, а за нови попълнения " биячи " , " корави ", " тегави " млади момчета, които да се причислят към групата на ултрасите.
Във кино лентата футболистите на " Миньор " (Перник) се появяват за няколко секунди, стадионът е показан през телени заграждения и пушека от димките. Хореографията на чуковете (прозвище на тима поради двата кръстосани чука на емблема им) не е впечатляваща: на напред във времето са прибързано остарели мъже, пияни и псуващи, с цигара в беззъбата уста, размахващи междинен пръст и чаши с алкохол. Реклама
Това напълно не е сборен облик на агитката на " Миньор " (Перник). Подобно на героите във кино лентата, тя има голям брой лица, има ги ентусиастите, само че и хулиганите.
Хулигани или ентусиасти?
В обществените и филантропичните проучвания на футболните субкултури има два метода към анализирането им, които доста ловко се преплитат и в описа на Стефанов за пернишките ултраси. Бирмингамската школа, която се появява през 60 години на ХХ век, в отговор на потребността да се изясни провокативното и неведнъж престъпно държание на футболните почитатели упорства, че това са престъпни видове, контракултура, която следва да се превъзпита и да е непрекъснат обект на полицията, до момента в който Чикагската социологическа школа счита, че това е самобитен протест на младежите и метод да вземат решение обществени несъгласия посредством разиграване на разнообразни функции. В описа на Стефанов откриваме и двата типа или преливането на едните в другите.
Емил Варадинов-Дъвката, вратар, играл в А група за " Миньор ", перничанин, сега треньор на мъжкия тим, вратари, избира да приказва за ентусиастите и тях намира за извънредно подкрепящи: " Агитката е 12-ият състезател , на който може да се разчита. " Според него особена поддръжка получават спортистите, които са от Перник. " Феновете директно вземат участие в избора на футболисти, като при селекция момчетата от локалните клубове постоянно са с преимущество. По този метод се подкрепя детско-юношеската школа, на локалните се дава късмет и децата на стадиона се усилват правопропорционално на топящото се пернишко население ", майтапи се той.
Настоящият вратар на тима Даниел Леонтиев, също кореняк перничанин, обожава " своята " агитка. Освен че го поддържат, почитателите са и най-яростните му, откровени и градивни критици. След мача може да приказва с тях и да получи противоположна връзка за играта си. Неговите фенове са " елементарни хора, с огромни сърца, подпомагащи тима, които вземат участие и в доста дарителски акции, набиращи средства за заболели деца ". Според него градът се развива стопански и футболно.
Документалният филм на режисьора и оператор Николай Стефанов и продуцентката Ралица Големанова обръща с хастара нагоре субкултурната общественост на футболните хулигани и осветява проблемите на един замиращ промишлен град. Историята не е единствено за Перник и ултрасите на " Миньор ", а за обществен феномен, присъщ за голям брой европейски постиндустриални градове. Чрез операторския прийом fly on the wall (камерата запечатва всичко, без да прекъсва сцената) феновете се придвижват в горчивия свят на прекариата (underclass - хора без работа, специалност, обществена сигурност), получаващи единствена поддръжка и възприятие за принадлежност от " вътрешното ядро " - ултрасите на тима " Миньор " (Перник).
Персонажите от " Нямаш място в нашия град " доста припомнят на " Хулиганите от зелената улица " на Лекси Александър или на " Ултрас " на Франческо Летиери с тази разлика, че не са художествена небивалица.
Реклама
" Унизените стават унизители, а страхливците - страшни. (...) В епилептичен спазъм гледа мача, само че не вижда. Той е тук поради трибуните. Те са неговото полесражение ", споделя за тях в друга художествена творба уругвайският публицист Едуардо Галеано в книгата си " Футболът на слънце и на сянка " (изд. " Жанет 45 " ). Това изложение важи и за ултрасите от кино лентата " Нямаш място в нашия град " с тази разлика, че последните са хора, които можем да срещнем на улицата.
Героите на кино лентата са комплицирани, спорни. Първоначално ни се костват отблъскващи, ужасяват ни, само че откакто ги опознаем, започваме да им съчувстваме и ни се желае да не са претърпели всичко, което им се е стоварило на главата. Не са безобидни и нищо не ги оневинява, даже това, че са израснали през 90-те, когато познатият им до тогава свят се срутва. Безработица, разпад на полезности, развенчани герои от портретите в класните стаи, изтриване на границата сред положителния и неприятния, тъкмо тази среда основава комплицирани и гневни мъже, за които нищо не е такова, каквото е изглеждало. Властта минава от някъде там горе към улицата, където се разпореждат дебеловрати полуграмотни момчета.
В тази революционна, постапокалиптична среда на разпадащи се фабрики, кални улици, панелки с изминал период на валидност, обрасли в плевели игрища, където продавачите на опиати са повече от футболните топки, израстват героите на кино лентата от крайните пернишки квартали. Макар и горди с миньорското си родословие, миньорци нямат класово съзнание, не си приказват за обществени права и сигурност или за трудова реализация. Не си приказват и за футбол, а за нови попълнения " биячи " , " корави ", " тегави " млади момчета, които да се причислят към групата на ултрасите.
Във кино лентата футболистите на " Миньор " (Перник) се появяват за няколко секунди, стадионът е показан през телени заграждения и пушека от димките. Хореографията на чуковете (прозвище на тима поради двата кръстосани чука на емблема им) не е впечатляваща: на напред във времето са прибързано остарели мъже, пияни и псуващи, с цигара в беззъбата уста, размахващи междинен пръст и чаши с алкохол. Реклама
Това напълно не е сборен облик на агитката на " Миньор " (Перник). Подобно на героите във кино лентата, тя има голям брой лица, има ги ентусиастите, само че и хулиганите.
Хулигани или ентусиасти?
В обществените и филантропичните проучвания на футболните субкултури има два метода към анализирането им, които доста ловко се преплитат и в описа на Стефанов за пернишките ултраси. Бирмингамската школа, която се появява през 60 години на ХХ век, в отговор на потребността да се изясни провокативното и неведнъж престъпно държание на футболните почитатели упорства, че това са престъпни видове, контракултура, която следва да се превъзпита и да е непрекъснат обект на полицията, до момента в който Чикагската социологическа школа счита, че това е самобитен протест на младежите и метод да вземат решение обществени несъгласия посредством разиграване на разнообразни функции. В описа на Стефанов откриваме и двата типа или преливането на едните в другите.
Емил Варадинов-Дъвката, вратар, играл в А група за " Миньор ", перничанин, сега треньор на мъжкия тим, вратари, избира да приказва за ентусиастите и тях намира за извънредно подкрепящи: " Агитката е 12-ият състезател , на който може да се разчита. " Според него особена поддръжка получават спортистите, които са от Перник. " Феновете директно вземат участие в избора на футболисти, като при селекция момчетата от локалните клубове постоянно са с преимущество. По този метод се подкрепя детско-юношеската школа, на локалните се дава късмет и децата на стадиона се усилват правопропорционално на топящото се пернишко население ", майтапи се той.
Настоящият вратар на тима Даниел Леонтиев, също кореняк перничанин, обожава " своята " агитка. Освен че го поддържат, почитателите са и най-яростните му, откровени и градивни критици. След мача може да приказва с тях и да получи противоположна връзка за играта си. Неговите фенове са " елементарни хора, с огромни сърца, подпомагащи тима, които вземат участие и в доста дарителски акции, набиращи средства за заболели деца ". Според него градът се развива стопански и футболно.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ