Темата “Македония винаги е имала потенциал на тежка бомба в

Темата “Македония ” постоянно е имала капацитет на тежка бомба в българската история, по тази причина по никакъв начин не е чудно, че тя е на път да взриви през днешния ден хлабавата ни ръководеща коалиция. Всичките войни, които сме водили през последните 110 година, все са били за Македония, тъй че единственото хубаво нещо, което се случва през днешния ден, е, че се бием на полето на евродипломацията и в обществените мрежи, а не примерно при Дойран.

 

Край на позитивното известие

 

Всеки, който познава битово-романтичния, кръчмарско-революционен български взор към Македония и в това време е наясно с омразата, която се насажда към България десетилетия наред от скопски политици, културтрегери и елементарни публицисти, знаеше и знае, че бързо помиряване и искрена соработка няма по какъв начин да има. В смисъл - това, което политиците от двете страни на границата и всякакви приходящи еврофилософи се пробват да ни обяснят от няколко години, няма по какъв начин да стане. Няма по какъв начин всички да кажем - братя сме, под един покрив сме расли, каквото било-било, в името на европейското бъдеще би трябвало да плеснем с ръце и да се прегърнем. В действителния свят не става по този начин. Нито България може да подари историята си, нито Македония може да захвърли съчиненията, върху които се крепи държавата й. Нито за Гоце и Даме, нито за Климент и Наум ще се разберем със Скопие.
Повърхностното отношение на двамата относително нови министър председатели Петков и Ковачевски, демонстрирано през януари в Скопие, беше явен знак, че скоро слънце по тези ширини няма да изгрее. Обещанието да се реши подобен обраснал древен проблем за половин година с инцидентни диалози не сред експерти, а сред новопосветени в тематиката министри, беше просто неуместно. 
Ако някой в действителност искаше да почисти предишното и да начертае бъдещето сред двете страни, трябваше да свърши здрава работа по десетки посоки - да приказваме умерено и за история, и за език, и за минали неточности, и за бъдещи планове... Нищо такова не се случи, тъй като в двете страни няма политическо желание за какъвто и да е компромис. Нищо такова няма и да се случи.
В този диалог македонците не влизат, тъй като считат, че той е капан, поставящ под подозрение цялата им национална еднаквост. Че в случай че имаме общ език и обща история, то значи ние слагаме под подозрение сегашното на македонския народ и смисъла на независимата им страна. Това е опашата неистина, която в Скопие употребяват за вътрешна приложимост - никой български политик не оспорва съществуването на независима македонска страна. За България този диалог е диалог единствено и само за предишното, за корените, от които ние извличаме националното си достолепие. Ние приказваме за нас. 

Проблемът на България е, че по този начин и не разбра от кое място да подхване този диалог. Сервира на масата 100 претенции, кое от кое по-важни. Скопие получи въпросите и построи елементарно тезата за наглите българи, които желаят майка си и татко си. 
Така успяхме да създадем неправилното усещане, че сме легнали трупешката пред вратата на македонското евробъдеще.

Македонците позволиха също една капитална неточност - заложиха на уверенията, че Европейски Съюз желае да се уголемява. Един куп мастити европолитици от години потупват скопяни по рамото и им изясняват по какъв начин нетърпеливо ги чакат в огромното европейско семейство. Македонците желаят да влязат в Европейски Съюз, Европейски Съюз споделя, че ги желае... какво тук значат настояванията на някакви българи? Край на диалога. Явно македонците още не познават добре европейската реалност. Никой в Европейски Съюз не изгаря от предпочитание да приема страни с неуверена народна власт и нестабилна пазарна стопанска система като нашите - ние и румънците прелестно знаем това от 2007-а, когато бяхме просто късметлии и се качихме в последния вагон. В момента Европейски Съюз се колебае крепко да одобри в редиците си Украйна, страна, която води война в името на евроценностите ни. На процедура тези, които желаят Македония да стартира договаряния, са единствено председателстващите страни - желаят да отчетат активност. 

 

Хубавата вест е, че България внезапно редуцира броя на настояванията си

 

Не публично, само че задоволително ясно. Ние желаеме нещо просто, което към този момент се схваща ясно от европейците - желаеме да се съблюдават правата на българите в Македония и действието, което чакаме, е смяна на македонската конституция. В нейния преамбюл Македония е конституирана като национална страна на македонския народ, която обезпечава цялостно гражданско тъждество и трайно взаимно битие на македонци, албанци, турци, власи, роми. Бошняците са включени в 4-тото изменение на конституцията, сърбите - в 12-ото. Ромите са упоменати три пъти в македонската конституция. Българи няма. А ние доста добре знаем, че има - щото им вадим европейски паспорти. 
Македонците може да припомнят, че човешките права и гражданските свободи са обезпечени от тяхната конституция, само че ние държим на нашето изискване. И по този начин - ние сведохме безбройните си претенции до 1,

 

македонците не са създали нито една значима отстъпка
 

В това време България се заклати. Защо в този момент - тъй като в този момент изтичат 6-те месеца, които Кирил Петков си беше дал, с цел да реши казуса, т.е. да пусне Македония към преговорния развой. Даже се загатваше съответна дата - 24 май.

Защо се заклати, откакто българският парламент няколко пъти приемаше единомислещо декларации по " македонския въпрос ", а политическите партии демонстрираха единодушие в КСНС? Защото колкото повече се влачеше спорът с Македония, толкова повече ставаха гласовете - да ги пуснем, пък по-нататък ще се разберем, те по този начин или другояче ще договарят години наред...

Това е неприятна теза - практиката на Европейски Съюз е нерешените разногласия сред кандидатка и член на съюза да се вземат решение преди старта на договарянията, а и договарянията със страна членка не се водят от страните, а от комисията - т.е. след старта на договарянията ние нямаме думата, с цел да изложим претенциите си. 

По-важното е друго - това, че Петков ще предприеме стъпки за събаряне на ветото върху започването на договаряния с Македония за присъединение към Европейски Съюз произлиза от личното му афиширано предпочитание бързо да реши проблема. Подобно предпочитание има и в други партии и политици - при всички тези, които считат, че ние не трябва да пречим на един приятелски народ да тича към европейското слънце, че ние сме дребни и дребни и няма потребност се перчим на един още по-малък и малък народ. На знамето на тази позиция бяха извезани думите на Жозеп Борел, който преди седмица загатна, че забавянето на разширението играе в интерес на Путин. Което не е нищо повече от фраза, изречена от човек, който няма хал хабер за българо-македонските проблеми. 

 

Сблъскването на двете позиции -

 

консервативната, патриотичната, националната и европейската, демократичната и световната може да докара до разпада на държавното управление, това е несъмнено. Това не са просто закани - и Има Такъв Народ, и Българска социалистическа партия няма да се поколебаят да изоставен държавното управление, в случай че то предприеме независими стъпки.

За положително или неприятно, до това надали ще се стигне. Македонската бомба няма да гръмне. България ще продължи да блокира РСМакедония най-малко през идващите 6 месеца и това ще крепи обединението. София ще продължи да упорства за настояванията си и ще вдигне ветото, в случай че най-малко се стигне до смяна на македонската конституция (с ясното схващане, че от това деяние нищо няма да се промени във връзка с правата на българите в Македония). Скопие най-сетне ще разбере, че Брюксел е надалеч, а вписването на българите като държавотворен народ в македонската конституция няма да промени македонския " идентитет " - и ще се съгласи на този ход. Така всички ще отчетат триумф и ще продължат напред. А разногласията за Гоце и Даме ще останат, тъй като тези разногласия поддържат и България, и Македония живи.