Темата днес е: Младите в театъра. Първите гости в студиото

Темата през днешния ден е: Младите в театъра . Първите посетители в студиото са Елица Йовчева - номинирана за Икар за дебют за режисурата на „ Жената е рибя кост “ и Георги Богданов - номиниран за ролята си на Марк в спектакъла „ Shopping anf F “:

Елица : " Пътят ми е от ранна детска възраст. Всичко бе в областта на играта. После танци и разнообразни школи. Не чаках такова самопризнание за това зрелище. То е в самостоятелния бранш. Получи се аскетично, без огромни искания.

Когато започнахме да работим облиците на Йовков се опитахме да разберем по какъв метод се доближаваме до тях. Мисля, че успяхме да артикулираме тематики за една модерна жена.

Вървим дружно с спектакъл " Реплика " в " сценичен сериал ". Опитахме се да намерим театрални детайли и престъпен род, търсихме театралността в ролята на психоаналитика.

От самостоятелния бранш започваме да се поддържаме повече, да създадем мрежа и да отидем оттатък внушението, че там нищо не се случва. Не съм експерт в културните политики, само че ми се коства, че има голяма бездна сред държавния и самостоятелния бранш, да се насърчаваме взаимно, да гледаме нещата си. Не съм експериментатор, който желае да взриви държавната институция.

Театърът се самообновява и непрекъснато дава отговор на провокациите, основава нови жанрове. Полезно е да действаме дружно, с цел да стигнем до публиката.

Прекарах в Академията 6 години и научих, че не става от през днешния ден за на следващия ден. Има огромен пропуск сред двата факултета - сценичен и екранен. Като си артист, би трябвало да се оправиш и в киното. Класовете от време на време се гледат неприятно, което е безумно.

Голяма част от мотивацията да се докоснеш до културата е от образованието. Но и каква би трябвало да е рекламата за представлението, с цел да привлечеш, без да правиш компромис.

Цената на триумфа? Е, тук ни забихте! Ако не е бърз и елементарен - с лишаване от доста други неща, които обичаш. Кой дефинира триумфа? Значи, дебелоглав! "

Георги : " Имаше няколко събития в живота ми, когато взех решение да почна нещо ново. Не съм си мислил за номинация. Имаше напрежение и въпроси преди премиерата. Представлението се бори да стигне до хората. Персонажът ми е бягащият човек. От това, което му се случва, от проблемите си, посредством някакви субстанции. Другите персонажи са в консумеризма.

Забелязва се сближение, появяват се нови пространства, в Ялта арт руум всеки месец има премиера. Творческа независимост има, както и представления, които да обслужват потребностите на масата. И в държавните, и в самостоятелните.

Има неща, които могат и би трябвало да се трансформират в НАТФИЗ - освен като база, а и като отношение към студентите. Всяко потомство е друго и би трябвало да се откри метод към него, а не всеки клас да повтаря това, което е правил предходният. Имахме шанс в класа на проф. Маргарита Младенова да работим първоначално с проф. Иван Добчев върху сензитивната и прочувствената си памет.

Технологиите имат бъдеще на сцената - освен мултимедии и смарт прожектори. В един сценичен развой, осветлението ти взима устойчиво време. 

Всяко семейство може да подтиква детето си да отиде на спектакъл и в случай че му хареса, да върви.

Успехът като цена? Какво е той, номинацията за Икар триумф ли е, премията? Той може да се одобри в различен проект. Ще забележим. "

Жаклин Даскалова  е номинирана за ролята си на Миранда в „ Бурята “:

" Много съм признателна на екипите, които стояха зад мен, на всички от " Бурята "! Първото ми зрелище в Народния спектакъл ще ми остане най-любимото. Усещането да играеш на тази сцена е незаменимо, усещам се като в храм и мисля, че има нещо, което те закриля.

Предизвикателството пред нас е намирането на работа, мъчително ми е за надарени сътрудници, които не са видяни. Второто е конфликтът по театрите, разочарованието от изгубилите пламъка за театъра. Откъде се губи този пламък? Изкуството е на едно от последните места в стъпълцата в тази страна. А би трябвало да го ценим, без изкуство няма страна.

Започнах с художествена гимнастика, след това типичен балет, редом вървях на школа, чудих се къде да аплайвам - диригентът ме насочи, " ти си диване и НАТФИЗ ще ти отива ". Като приключила статуя, желаех да изучавам кукли, след 2 години кукли аплайвах отначало актьорско майсторство и по този начин се случиха нещата. "

Александър Гочев  е един от най- положителните артисти на Нов Български университет:

" Голяма чест е, изненадващо един ден ми се написа известие " честито ". " Репетиция от неточности " е театър, непосредствен до сърцето ми. Освобождаваме се от времевата роля. Сложно е да поддържаш две присъщи функции, само че е ужасно занимателно, разчита се на импровизацията, в никакъв случай не се повтаря нищо.

Важно е детските представления да са освен занимателни, а и да са поощряващи, обучителни. Имат по няколко равнища - децата да видят другия свят, театъра.

Най-големият съвет на един млад артист е хората да се срещнат със самите себе си. Да се опознаеш и да се заобичаш. "