Тема: Актуална ситуация с енергийната сигурност на ЕС и БългарияВинсент

Тема: Актуална обстановка с енергийната сигурност на Европейски Съюз и България

Винсент Кампос е някогашен посланик, пълководец и анализатор в сферите на политиката, енергетиката, сигурността и защитата.

Той е и някогашен представител на Бюрото за енергийни запаси към Държавния департамент на Съединени американски щати, а сред 2009 и 2011 година е представител на посолството на Съединени американски щати в България.

Живял и работил повече от 17 години в над 60 страни в Латинска Америка, Западна Африка, Източна Европа и Близкия изток.

Първата година от непровокираната инвазия на Русия в Украйна сътвори обилни провокации за достъпа на Европа до надеждни и налични източници на сила. Кои бяха главните фактори, които разрешиха на Европейски Съюз да излезе от тази енергийна рецесия и да доближи до релативно постоянното положение, което виждаме през днешния ден?

Зловещите дейности на Русия изправиха Европейски Съюз пред решителен кръстопът във връзка с бъдещето на енергийната сигурност на неговите държави-членки. Окончателните дейности и решителната решителност за доста понижаване на зависимостта на Европейски Съюз от съветските доставки, слагат основата за учебникарски образец за енергийна сигурност посредством енергийна диверсификация в голям мащаб.

Разработването на нови пазари, установяването на твърда тактика за възобновими енергийни източници и повишението на успеваемостта, където е допустимо, са единствено няколко образеца, които слагат Европейски Съюз на солидна траектория за реализиране на енергийната непоклатимост, към която незабавно се стреми. По-меката от нормалното зима, дружно с доставките на LNG от Съединени американски щати, бяха два фактора, които помогнаха на Европейски Съюз да реализира задачите си.

Как бихте оценили настоящето положение на енергийната сигурност на България и какви стъпки би трябвало да предприеме страната, с цел да усъвършенства сегашната енергийна обстановка, като в същото време се следва и задачите за декарбонизацията?

Като цяло енергийната позиция на България дава отговор на настоящите условия. Съществуват обаче характерни области, които изискват повече внимание, с цел да се подсигурява, че България следва пътя към задачата за нулеви въглеродни излъчвания за 2050 година Например, развиването на офшорни вятърни енергийни мощности и произвеждане в Черно море е към момента в начален стадий и би трябвало да продължи напред без забавяне. Потенциалът за разширение на слънчевата сила е на практика безграничен. И както загатнах в предишното, достъпът до големите количества локален природен газ може да трансформира България в чист експортьор на природен газ в Централна и Източна Европа (ЦИЕ).

22 май 2023, 11:13

Винсент Кампос: Русия имаше пръст в митингите против шистовия газ и „ Шеврон ” в България през 2012 година (част 1)

Като благонадежден сътрудник от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), България може да играе основна роля в развиването на Вертикалния (газов) кулоар, където изцяло работещият междусистемен газопровод Гърция-България (ICGB) може да бъде обвързван с Румъния, с цел да доставя страни като Молдова, които обезверено се нуждаят от природен газ от благонадежден източник. Освен това съдействието както с Румъния, по този начин и с Турция в изследването и производството на природен газ в Черно море е още една област, която си коства устремено да се преследва.

Ключът към всеки триумф изисква цялостно съдействие и съгласуваност сред политическите водачи, бизнес бранша и гражданското общество (мозъчни тръстове, Неправителствени организации, университетските среди и заинтригуваните общности). По създание държавното управление не би трябвало да работи едностранно, директните задгранични вложения (ПЧИ) би трябвало да се усилят, а гражданското общество би трябвало да стане изцяло осведомен и зает сътрудник. Тази система би трябвало да работи в унисон с обща визия и споделена отговорност към всички български жители.

COP 28 (Конференцията по изменение на климата) на Организация на обединените нации се организира неотдавна в Обединените арабски емирства и завърши през декември 2023 година Кои резултати от това събитие ще да имат най-голямо влияние върху България?

Миналогодишното събитие беше най-голямото до момента с над 85 000 участници и участваха повече от 150 държавни и държавни ръководители. Основната тематика, която беше сложена, беше нуждата от ускорение на дейностите в целия набор за справяне с изменението на климата. COP28 завърши със съглашение, което сигнал за „ началото на края “ на ерата на изкопаемите горива, само че не съумя да откри никакви целеви времеви рамки. В тази връзка посланието беше ясно – бързата агресия на възобновимите енергийни източници би трябвало да играе основна роля, а България е в добра позиция да следва тази цел.

Отделно, ролята на природния газ като преходно гориво не се е трансформирала и ще остане жизненоважен енергиен източник, до момента в който не-въглеродните и нисковъглеродните източници като възобновими енергийни източници се усилват като количество. След като това бъде реализирано, потреблението на природен газ може да бъде понижено, както виждаме, че прави Европейски Съюз в сходство с задачата, заложена в Парижкото съглашение за климата за постигане на чисти нулеви въглеродни излъчвания до 2050 година

Междувременно секторът на природния газ ще продължи да изисква вложения, с цел да отговори на настоящите енергийни потребности. Условна времева линия от проектирането до вземането на дефинитивно капиталово решение до започване и довеждане докрай на построяването на газопровод може да отнеме почти 15 до 20 години за приемане на позитивна възвръщаемост на инвестицията. Този график изрично допуска, че планирането и финансирането на тези планове ще би трябвало да продължи със постоянни темпове най-малко през идващите 10 години, а евентуално и по-дълго. Този цикъл може да даде на България солидна опция да развие вътрешните си газови източници и да построи нужната инфраструктура за подкрепяне на газоразпределението.

Какво ще кажете за огромните замърсители и въглеродно-интензивните страни като Китай, които не престават да употребяват въглища, до момента в който други страни, които понижават зависимостта си от въглища, постоянно страдат от непредвидени последствия? Това наподобява ли ви заслужено?

Всички страни би трябвало да вземат поради своята неповторима обстановка, с цел да реализиран задачите за декарбонизация по допустимо най-справедлив и рационален метод. Например Съединени американски щати и Китай са двата най-големи производители на въглеродни излъчвания. Въпреки това Съединени американски щати започнаха огромна стратегия за ускорение на развиването на водорода и възобновимата сила, до момента в който Китай се трансформира в международен водач в производството на електрически транспортни средства. Въпреки че сходни достижения са забележителни, те не прикриват действителността, че намаляването на въглеродните излъчвания и последователното унищожаване на потреблението на въглища би трябвало да станат освен това от просто приоритет – последователното унищожаване е безспорен императив!

За България декарбонизацията би трябвало да остане приоритет, без значение дали в София или Стара Загора, или Варна, или на други места. Намаляването на зависимостта от въглища би трябвало да вземе поради въздействието върху локалното население. Обучението за нова работа и намирането на нова работа са две основни действия, които държавното управление би трябвало да взема поради, когато взема решения и подхваща дейности за понижаване на силата от въглища.

Постигането на прогрес към свят с нулеви въглеродни излъчвания през 2050 година няма да е елементарно.

***

Topic: Energy Security Update for EU and Bulgaria

The first year of Russia’s unprovoked invasion of Ukraine created significant challenges for Europe’s access to reliable and affordable sources of energy. What were the main factors that allowed the EU to emerge from that the energy crisis and arrive to a relatively stable status that we see today?

Russia’s malign actions brought the EU to a crucial crossroads with respect to the future of energy security for its member states. The definitive actions and decisive resolve to significantly reduce EU’s reliance on Russian energy set the foundation for a textbook example of energy security through energy diversification at a massive scale.

Developing new markets, establishing a firm strategy on renewables, and increasing efficiency wherever possible are just a few examples that put the EU on a solid trajectory to achieving the energy stability that it urgently sought. The milder than usual winter along with LNG shipments from the United States were two factors which helped the EU achieve its goals.

How would you assess Bulgaria’s current energy security situation, and what steps must Bulgaria take in order to improve the energy status quo while also addressing decarbonization goals?

In general, Bulgaria’s energy posture is meeting current demands. However, there are specific areas that need attention to ensure that Bulgaria stays on track towards the zero carbon emissions goal for 2050. For example, development of offshore wind energy capacity and production in the Black Sea is still in its nascent stages and must move forward without delay. The potential to expand in solar energy is virtually unlimited. And as I have mentioned in the past, accessing the vast amounts of domestic natural gas landside could turn Bulgaria into a net natural gas exporter within Central and Eastern Europe (CEE).

As a reliable CEE partner, Bulgaria can play a key role in developing the Vertical (gas) Corridor where the fully-operational Interconnector Greece-Bulgaria (ICGB) can be linked into Romania to support locations such as Moldova which desperately need natural gas from a reliable and friendly source. Additionally, cooperation with both Romania and Turkey in Black Sea natural gas exploration and production is yet another area worth vigorously pursuing.

The key to any success requires full cooperation and coordination among political leaders, the business sector, and civil society (Think Tanks, NGOs, academia, and impacted communities). In essence, the government must not act unilaterally, Foreign Direct Investment (FDI) must increase, and civil society must become a fully informed and involved partner. This system must work in unison with a common vision and a shared responsibility to all Bulgaria citizens.

The UN’s COP 28 (Climate Change Conference) recently took place recently in the United Arab Emirates and concluded in December 2023. Which results from that event should have the greatest impact on Bulgaria?

Last year’s event was the largest ever with over 85,000 participants and more than 150 Heads of State and Government in attendance. One major theme that emerged was the need to accelerate actions across the spectrum to address climate change. COP28 closed with an agreement that signals the “beginning of the end ” of the fossil fuel era but stopped short of establishing any target timelines. In this regard, the message was clear that the rapid expansion of renewables must play a key role, something that Bulgaria is well positioned to pursue.

Separately, the role of natural gas as a transition fuel has not changed and will remain a viable energy source while non- and low-carbon sources such as renewables are scaled up. Once that is achieved, the use of natural gas can be reduced as we have seen recently in the EU in accordance with the Paris Climate Accord goal for reaching net zero carbon emissions by 2050.

Meanwhile, the natural gas sector will continue to require investment to meet on-going energy demands. A notional timeline from project design to making a Final Investment Decision (FID) to initiating and completing construction of a gas pipeline can require an estimated 15 to 20 years to obtain a positive Return on Investment (ROI). This timeline strongly suggests that planning and financing these projects will need to continue at a robust pace at least the next 10 years and probably longer. This cycle can provide Bulgaria with a solid opportunity to develop its domestic gas sources and construct the necessary infrastructure to support gas distribution.

What about major polluters and carbon-intensive countries such as China that continue to use coal while other countries that reduce their reliance on coal often suffer unintended consequences? Does this seem fair to you?

All countries must take their unique situation into consideration to achieve decarbonization objectives in as fair and reasonable manner as possible. For example, the United States and China are the two largest producers of carbon emissions. However, the U.S. has embarked on a massive program to accelerate the development of hydrogen and renewable energy while China has become the world leader in the production of electric vehicles. While such achievements are noteworthy, they do not avoid the reality that carbon emissions reduction and the phasing out of the use of coal must remain more than just a priority – the phase out is an absolute imperative!

For Bulgaria, decarbonization should remain a priority whether in Sofia or Stara Zagora or Varna or any other locations. Reducing reliance on coal must take into consideration the impact on the local population. Job training and job placement are two key activities which the government must acknowledge when making decisions and taking actions on coal power reductions.

Making progress towards a net-zero carbon emission world in 2050 will not be easy.

#####