Текстовете във Вера и далавера“ са писани в последните две

Текстовете във " Вера и спекулация “ са писани в последните две десетилетия по всякакви мотиви и биха могли да бъдат тежко неактуални. Но аз не пиша настоящо, а за малко по-универсална аудитория и за един по-дълъг интервал. Това сподели филологът, културолог и публицист Александър Кьосев в рубриката " Дифтонг “ на предаването " Един неделен ден по шосето “ на Радио " Фокус “.

В книгата са включени публикации, есета, разкази и " симпли “ от обществените мрежи.

Разделът за паметта съдържа текстове за тежкото завещание от предишното, за комунизма, за прехода и за това по какъв начин се оправяме с него. Според него българското общество отхвърля да преработи контузията от социализма и я замита под килима с клишета.

" Дълго време се ориентирах в това, което става, до момента в който най-сетне открих, че към предишното на социализма има три вида връзки, които преобладават при другите хора. В първия случай е демонизация, във втория – носталгия, а в третия – подигравка. Към демонизация и носталгия са склонни някогашните сини и червени – това са хора на моите години, които помнят добре защо става дума. Пародията е царството на младежта, което се отнася към социализма като към " соца “. Думата " соц “ внушава неналичието на достолепие на живот, това, че в соца нещата не могат да бъдат съществени, трагични и трагични, не могат да бъдат и доста благи и носталгични. Те са просто занимателни, смешни и лишени от смисъл и достолепие. Аз съм анализирал тези три вида настройки. Имам и лично мнение, самичък съм се нарекъл " остарял демонизатор “ и изяснявам за какво съм подобен “, описа писателят.

В момента носталгичната вълна към социализма е сменена с една крайнодясна националистическа вълна, която е по-силна и която е не по-малко рискова, счита Кьосев.

Публичната истина има разнообразни исторически и естетически разновидности, счита писателят. " Ние живеем в епохата на бързата истина – истина, за която няма време за инспекции, за осмисляне. Първата мисъл в никакъв случай не е втора, т.е. отсъства рефлексия, отсъстват подозрения, тя е безапелационна “, изясни той.

Съвременната ера тежко дисбалансира връзките сред интуитивна, бърза истина и мудна, рефлексивна истина. " Онова, което е сериозно за подозрение и инспекция, отстъпи на моментални, бързи категоризации, които не позволяват никакво подозрение. В моите типаж аз привиждам доста сериозна българска традиция, зад която стои самият Вазов “, добави Кьосев.

" Вера “ и " спекулация “ са две думи, с които доста удачно могат да се опишат последните 35 години от нашето съвремие, счита писателят. " Вера и спекулация “ е заглавието на негова публикация от вестник " Сега “, което той дава и на книгата си. " Там пиша за това, че от самото начало упрекваме елитите, че са корумпирани, че правят мошеничества, че са брутално аморални. От друга страна обаче популацията има една базова настройка, която аз съм кръстил " спекулация “, която е доста забавна. Тя не е настройка към закононарушения и шикалкавене, само че не е настройка и към съблюдаване на разпоредбите. Тя е нещо междинно. Освен това в нея има нещо занимателно, има някакво премеждие. Далаверата играе значима обществена роля, тя е обществено лепило, основава взаимност, тъй като всички желаят да им се почита далаверата. " Верата “ е обвързвана с разнообразните вери, които ние имахме при започване на прехода, и идеалистични картини на това, което ще се случи в България, и които се разроиха в най-различни направления “, изясни Александър Кьосев.