Защо е трудно да си журналист в Беларус
Текстът със заглавие „ Забрана върху специалността. Защо е все по-трудно да останеш да работиш като публицист и редактор в Беларус? “ прочетох на уеб страницата на Беларуската асоциация на публицистите и защото ориста на публицистите в Беларус е тематика, която нееднократно е дискутирана в „ Мрежата “, поканих за изявление Янина Мелникова , авторката на тази публикация. Тя се съгласи и от това, което описа пред микрофона на „ Мрежата “, излиза наяве какъв брой храброст е показала да го направи.
Накъде върви публицистиката в Беларус
" Мисля, че най-големият проблем, който стои пред беларуските публицисти, е тяхното разцепление и това не се отнася единствено до редакциите, които отпътуваха, само че се отнася и до тези, които останаха в страната, тъй като отчасти, дори и при тях има хора, които са отпътували, страхувайки се за своя живот, за здравето си, за околните си и опасявайки се, че вътре в страната те не биха могли качествено да извършват работата си и този текст, който написах, е опит да се осмисли това, което се случва, и може ли, оставайки в страната, въпреки всичко да се придържаш към професионалните стандарти, да бъдеш потребен на своята медия и на медиите, които се намират в заточение. Поставих в този текст въпросите, които в този момент обсъждаме – въпросът за качеството, въпросът за стандартите в специалността, въпросите за автоцензурата, тъй като е доста мъчно в обстановката на гнет да не мислиш за следствията от всяка написана от теб дума. "
Властите изтласкват свободното слово зад рамките на страната
" Те имат огромен боеприпас от благоприятни условия да вършат това. На първо място е признаването на уеб сайтове и канали, които са работили в страната, за екстремистки, надлежно това не дава опция на хората да работят в тях намерено и да подписват материалите си със личните си имена. Не дава опция на публицистите да се показват от името на тези медии, медийни канали и уеб сайтове, а логаритмите не разрешават разпространението на информация, дори слагането на „ лайк “ под даден текст е неосъществим, а да не приказваме, че той не може да се „ репостне “ в обществените мрежи.
Освен това, без подозрение, беларуските управляващи в този момент употребяват опциите на своите силови структури – обиски, арести, разпити. Всичко това в огромна степен се употребява и против публицистите и по този начин им се демонстрира, че те не са мечтани в тази страна и че тяхната единствена опция да не попаднат зад решетките е да я изоставен. Ето това вършат управляващите в този момент. "
Небезопасният живот
" Журналистите, представителите на самостоятелните медии, блогъри, публицисти на свободна процедура – всички те не се усещат в сигурност. И тези които отпътуваха, го направиха поради нарушаването на базови условия за човешка сигурност. И тези, които останаха, също схващат, че са застрашени, само че поемат върху себе си този риск и несъмнено, никой от останалите в страната не споделя, че е подготвен просто да легне и да почине на тази земя. Всеки, несъмнено, може да стигне до обстановка, в която да се наложи да замине, само че главната мисъл и обръщение на тези публицисти, които остават, звучи по този начин – “Кой, в случай че не ние “. Често или в огромен % от случаите, когато публицистите напущат страната, се прекъсват връзките с локалния дневен ред, с локалните информатори и в последна сметка тези медии, тези планове, няма да могат да се нареждат като беларуски и не ще могат да запазят доверието на своите аудитории. И по тази причина за тези, които са в страната, е значимо до последно да са тук, с цел да вършат публицистика на място и „ да “ в горещите точки, и „ да “ в положение на заплаха, само че все пак те считат тази своя задача за професионална.
Не бих споделила обаче, че освен това, което се случва в Беларус, публицистиката става по-силна и по-качествена. Разбира се, че публицистите които са в страната, признават, че в този момент не може да се прави публицистика в цялостен размер на това, което се е предписание по-рано, въпреки че и по-рано беларуските публицисти да са имали трудности в достъпа до информация да вземем за пример, само че в този момент формалните канали изцяло са затворени за самостоятелните публицисти. И никой не би рискувал да се обърне към държавен чиновник за какъвто и да е коментар, изключително в случай че пишеш за по този начин наречените „ екстремистки медии “. Ясно е, че в този момент хората крият своите имена и най-често в медиите, които останаха в страната, а и в тези, които напуснаха, материалите са подписани от името на редакцията, а не от съответен публицист. Много постоянно информаторите и героите не желаят да споделят имената си, крият лицата си и това също е част от нашата реалност. И това води до намаляването на качеството. "
Какво убива публицистиката
" Ние всички сме за откритостта на публицистиката, за бистрота и цялостно и всестранно регулиране на обстоятелствата, само че в тази обстановка, в която се намират беларуските публицисти, това може да бъде рисково за тях от позиция загубата на свободата и не е изключено – на живота и здравето в по-дългосрочен проект. И това дава своя отпечатък, отключва се автоцензурата, отключва се разбирането, че ти можеш да бъдеш „ самичък воинът е боец “, само че в случай че не си кръговиден сирак и в случай че имаш родители, брачен партньор или брачна половинка, това въздейства на специалността ти.
Но не я убива. В тази обстановка може да я убие единствено разделянето на колегията, отсъствието на взаимност и отсъствието на разбирането и подкрепата на беларуските публицисти извън и от вътрешната страна. Ние виждаме, че вътре в страната хората се опасяват, само че все пак се пробват, по един или различен метод да дават информация на публицистите. Да, ужасно е и те не желаят да се знаят имената им, само че през разнообразни платформи и връзки те не престават да упорстват на това, че професионалната чест на самостоятелната публицистика би трябвало да е непокътната, тъй като тя е доста нужна на обществото. "
Какво се случи с Беларуската асоциация на публицистите
" Ще кажа по този начин – тя е живяла, живее и ще живее. Юридическият статут на тази организация в страната даваше избрани благоприятни условия на сътрудниците, макар че през последните година и половина беше ясно, че, откакто започнаха да се стягат гайките на всички равнища и се стъпваше върху гърлото на всички НПО-та, управляващите в Беларус не желаят да виждат никого жив и желаят по юридически път да лимитират самостоятелните цивилен организации. БАЖ и нейното управление е разпръснато в няколко страни сега. Въпреки това организацията продължава да работи и да оказва помощ на публицистите, които се намират зад граница. БАЖ прави всичко това, без да губи връзка с публицистите, които са останали в Беларус. Те от самото начало мониторират процесите към правата на индивида и публицистите. Те непрекъснато се интересуват с какво могат да оказват помощ и несъмнено, акцентират, че в случай че някой желае да напусне Беларус, то те са подготвени да спомагат. И това внимание е скъпо – това е точно онази демонстрация на взаимност, която е по този начин нужна на беларусите въобще и на беларуските публицисти в частност. "
Предварителен послепис
В края моята събеседничка благодари за поддръжката на публицистите от целия свят, тъй като тази поддръжка „ ни вдъхва сили, че не сме сами “. После си спомня по какъв начин сантиментално е желала да бъде тъкмо журналистка и нищо друго поради борбата, в която оръжията са единствено свободното слово, тестваните обстоятелства и правилните думи. Вярва, че митингът в Беларус не е смълчан и хората не са се смирили.
" В момента нещата наподобяват като при торфен пожар – нагледно разказва тя обстановката в родината си. – Торфът тлее невидимо подземен и понякога избухва в пламъци на разнообразни места, само че когато се измъкне отдолу под земята, се вижда, че пожарът може да стане голям ".
Бих желала тъкмо по този начин оптимистично да сложа точка на тази тематика, само че не мога да не помни за апела към беларуските публицисти да изпращат писма и картички на своите сътрудници, които са зад решетките. Този апел най-после приключва с имена и адреси на затворени журналисти…
Никой не ни е нападал извън
" Към днешната дата зад решетките има 28 публицисти. Те са упрекнати по углавни каузи и доста от тях към този момент лежат в пандиза 9-10 месеца и несъмнено, такава поддръжка, под форма на писма или картички, е доста нужна за тях За страдание те постоянно са ограничавани да получават телеграми или картички от сътрудниците си. Често сътрудници са затваряни в карцер, което значи, че минават на по-тежък режим и тогава те са ограничавани да получават и каквито и да е било вести от сътрудници, те са ограничавани да четат вестници и списания, лишени са от достъп до информация. Това, несъмнено, е извънредно тежко и въобще не може да се одобри и разбере. Буквално през вчерашния ден стана ясно, че един наш сътрудник, основният редактор на един от най-старите вестници в страната „ Наший мир “, се намира в килия с още 19 души. Килията не е пригодена за толкоз доста хора и те безусловно нямат въздух за дишане. И този наш сътрудник, Егор Варценович, е помолил да му изпратят някакви извършения за дихателни техники, с цел да се научи по какъв начин да диша при такива условия и да резервира кислорода в кръвта си. Това е просто извънредно, това са неща, за които сме чели в книгите, за мъченията в концлагерите. Ние в никакъв случай не сме предполагали, че ще се сблъскаме с това. И това не е тъй като ни е нападнал зложелател, това не са хора извън. Това го вършат наши съграждани с наши сътрудници. "
Целия диалог можете да чуете в звуковия файл.
Накъде върви публицистиката в Беларус
" Мисля, че най-големият проблем, който стои пред беларуските публицисти, е тяхното разцепление и това не се отнася единствено до редакциите, които отпътуваха, само че се отнася и до тези, които останаха в страната, тъй като отчасти, дори и при тях има хора, които са отпътували, страхувайки се за своя живот, за здравето си, за околните си и опасявайки се, че вътре в страната те не биха могли качествено да извършват работата си и този текст, който написах, е опит да се осмисли това, което се случва, и може ли, оставайки в страната, въпреки всичко да се придържаш към професионалните стандарти, да бъдеш потребен на своята медия и на медиите, които се намират в заточение. Поставих в този текст въпросите, които в този момент обсъждаме – въпросът за качеството, въпросът за стандартите в специалността, въпросите за автоцензурата, тъй като е доста мъчно в обстановката на гнет да не мислиш за следствията от всяка написана от теб дума. "
Властите изтласкват свободното слово зад рамките на страната
" Те имат огромен боеприпас от благоприятни условия да вършат това. На първо място е признаването на уеб сайтове и канали, които са работили в страната, за екстремистки, надлежно това не дава опция на хората да работят в тях намерено и да подписват материалите си със личните си имена. Не дава опция на публицистите да се показват от името на тези медии, медийни канали и уеб сайтове, а логаритмите не разрешават разпространението на информация, дори слагането на „ лайк “ под даден текст е неосъществим, а да не приказваме, че той не може да се „ репостне “ в обществените мрежи.
Освен това, без подозрение, беларуските управляващи в този момент употребяват опциите на своите силови структури – обиски, арести, разпити. Всичко това в огромна степен се употребява и против публицистите и по този начин им се демонстрира, че те не са мечтани в тази страна и че тяхната единствена опция да не попаднат зад решетките е да я изоставен. Ето това вършат управляващите в този момент. "
Небезопасният живот
" Журналистите, представителите на самостоятелните медии, блогъри, публицисти на свободна процедура – всички те не се усещат в сигурност. И тези които отпътуваха, го направиха поради нарушаването на базови условия за човешка сигурност. И тези, които останаха, също схващат, че са застрашени, само че поемат върху себе си този риск и несъмнено, никой от останалите в страната не споделя, че е подготвен просто да легне и да почине на тази земя. Всеки, несъмнено, може да стигне до обстановка, в която да се наложи да замине, само че главната мисъл и обръщение на тези публицисти, които остават, звучи по този начин – “Кой, в случай че не ние “. Често или в огромен % от случаите, когато публицистите напущат страната, се прекъсват връзките с локалния дневен ред, с локалните информатори и в последна сметка тези медии, тези планове, няма да могат да се нареждат като беларуски и не ще могат да запазят доверието на своите аудитории. И по тази причина за тези, които са в страната, е значимо до последно да са тук, с цел да вършат публицистика на място и „ да “ в горещите точки, и „ да “ в положение на заплаха, само че все пак те считат тази своя задача за професионална.
Не бих споделила обаче, че освен това, което се случва в Беларус, публицистиката става по-силна и по-качествена. Разбира се, че публицистите които са в страната, признават, че в този момент не може да се прави публицистика в цялостен размер на това, което се е предписание по-рано, въпреки че и по-рано беларуските публицисти да са имали трудности в достъпа до информация да вземем за пример, само че в този момент формалните канали изцяло са затворени за самостоятелните публицисти. И никой не би рискувал да се обърне към държавен чиновник за какъвто и да е коментар, изключително в случай че пишеш за по този начин наречените „ екстремистки медии “. Ясно е, че в този момент хората крият своите имена и най-често в медиите, които останаха в страната, а и в тези, които напуснаха, материалите са подписани от името на редакцията, а не от съответен публицист. Много постоянно информаторите и героите не желаят да споделят имената си, крият лицата си и това също е част от нашата реалност. И това води до намаляването на качеството. "
Какво убива публицистиката
" Ние всички сме за откритостта на публицистиката, за бистрота и цялостно и всестранно регулиране на обстоятелствата, само че в тази обстановка, в която се намират беларуските публицисти, това може да бъде рисково за тях от позиция загубата на свободата и не е изключено – на живота и здравето в по-дългосрочен проект. И това дава своя отпечатък, отключва се автоцензурата, отключва се разбирането, че ти можеш да бъдеш „ самичък воинът е боец “, само че в случай че не си кръговиден сирак и в случай че имаш родители, брачен партньор или брачна половинка, това въздейства на специалността ти.
Но не я убива. В тази обстановка може да я убие единствено разделянето на колегията, отсъствието на взаимност и отсъствието на разбирането и подкрепата на беларуските публицисти извън и от вътрешната страна. Ние виждаме, че вътре в страната хората се опасяват, само че все пак се пробват, по един или различен метод да дават информация на публицистите. Да, ужасно е и те не желаят да се знаят имената им, само че през разнообразни платформи и връзки те не престават да упорстват на това, че професионалната чест на самостоятелната публицистика би трябвало да е непокътната, тъй като тя е доста нужна на обществото. "
Какво се случи с Беларуската асоциация на публицистите
" Ще кажа по този начин – тя е живяла, живее и ще живее. Юридическият статут на тази организация в страната даваше избрани благоприятни условия на сътрудниците, макар че през последните година и половина беше ясно, че, откакто започнаха да се стягат гайките на всички равнища и се стъпваше върху гърлото на всички НПО-та, управляващите в Беларус не желаят да виждат никого жив и желаят по юридически път да лимитират самостоятелните цивилен организации. БАЖ и нейното управление е разпръснато в няколко страни сега. Въпреки това организацията продължава да работи и да оказва помощ на публицистите, които се намират зад граница. БАЖ прави всичко това, без да губи връзка с публицистите, които са останали в Беларус. Те от самото начало мониторират процесите към правата на индивида и публицистите. Те непрекъснато се интересуват с какво могат да оказват помощ и несъмнено, акцентират, че в случай че някой желае да напусне Беларус, то те са подготвени да спомагат. И това внимание е скъпо – това е точно онази демонстрация на взаимност, която е по този начин нужна на беларусите въобще и на беларуските публицисти в частност. "
Предварителен послепис
В края моята събеседничка благодари за поддръжката на публицистите от целия свят, тъй като тази поддръжка „ ни вдъхва сили, че не сме сами “. После си спомня по какъв начин сантиментално е желала да бъде тъкмо журналистка и нищо друго поради борбата, в която оръжията са единствено свободното слово, тестваните обстоятелства и правилните думи. Вярва, че митингът в Беларус не е смълчан и хората не са се смирили.
" В момента нещата наподобяват като при торфен пожар – нагледно разказва тя обстановката в родината си. – Торфът тлее невидимо подземен и понякога избухва в пламъци на разнообразни места, само че когато се измъкне отдолу под земята, се вижда, че пожарът може да стане голям ".
Бих желала тъкмо по този начин оптимистично да сложа точка на тази тематика, само че не мога да не помни за апела към беларуските публицисти да изпращат писма и картички на своите сътрудници, които са зад решетките. Този апел най-после приключва с имена и адреси на затворени журналисти…
Никой не ни е нападал извън
" Към днешната дата зад решетките има 28 публицисти. Те са упрекнати по углавни каузи и доста от тях към този момент лежат в пандиза 9-10 месеца и несъмнено, такава поддръжка, под форма на писма или картички, е доста нужна за тях За страдание те постоянно са ограничавани да получават телеграми или картички от сътрудниците си. Често сътрудници са затваряни в карцер, което значи, че минават на по-тежък режим и тогава те са ограничавани да получават и каквито и да е било вести от сътрудници, те са ограничавани да четат вестници и списания, лишени са от достъп до информация. Това, несъмнено, е извънредно тежко и въобще не може да се одобри и разбере. Буквално през вчерашния ден стана ясно, че един наш сътрудник, основният редактор на един от най-старите вестници в страната „ Наший мир “, се намира в килия с още 19 души. Килията не е пригодена за толкоз доста хора и те безусловно нямат въздух за дишане. И този наш сътрудник, Егор Варценович, е помолил да му изпратят някакви извършения за дихателни техники, с цел да се научи по какъв начин да диша при такива условия и да резервира кислорода в кръвта си. Това е просто извънредно, това са неща, за които сме чели в книгите, за мъченията в концлагерите. Ние в никакъв случай не сме предполагали, че ще се сблъскаме с това. И това не е тъй като ни е нападнал зложелател, това не са хора извън. Това го вършат наши съграждани с наши сътрудници. "
Целия диалог можете да чуете в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ