Конституционният съд не откри проблем в закона, по който беше отнет лицензът на Делта гард
Текстът от Закона за частната охранителна активност, по който през 2021 година беше лишен лицензът на частната охранителна компания " Делта гард " не е противоконституционен. Това постанови Конституционният съд (КС), който беше сезиран с искане на анулация на въпросната наредба от Върховния административен съд (ВАС).
До решението на конституционалистите се стигна, откакто отнемането на лиценза на " Делта гард " беше доказано на първа инстанция от Административния съд в София-град през 2022 година След това Върховен административен съд отнесе проблема до Конституционен съд. Сега висшите съдии ще би трябвало да се произнесат всъщност на втора инстанция.
Името на „ Делта гард “ нашумя през 2020 година, когато от следствието, стана ясно, че компанията е взела участие в за асансьори.
Лицензът на " Делта гард " беше през есента на 2021 година от основна дирекция “Национална полиция ” в Министерство на вътрешните работи. Повод за това стана фактът, че някогашният съсобственик на компанията Димитър Спасов , прочут като Митко Каратиста , е обвинен за безчинство, осъществено със мощ или опасност през 2019 година в Бургас.
Според закона всеки съучастник във компания за сигурност, получил обвиняване в закононарушение от общ темперамент, е длъжен да излезе от нейното ръководство в 30-дневен период. Спасов обаче е трансферирал собствеността си в “Делта гард ” на съдружника си Марин Русев едвам през октомври 2021 година, което надвишава заложения в закона период.
Решението на Министерство на вътрешните работи беше обжалвано от " Делта гард ". През 2021 година то беше доказано на първа инстанция от Административния съд в София-град. На втора инстанция " Делта гард " апелира пред Върховния административен съд (ВАС). Той спря производството по делото, с цел да попита Конституционен съд дали частта от закона, поради която е лишен лицензът, не е противоконституционна.
Аргументите на Върховен административен съд бяха, че този текст опонира на обезпечените с главния закон свободна стопанска самодейност, цялост на частната благосъстоятелност, хипотеза за непорочност и право на труд.
През 2020 година следствие на Антикорупционния фонд описа по какъв начин асансьорният производител Илия Златанов е станал жертва на на част от бизнеса му,. Той твърди, че това е станало посредством закани от някогашния следовател Петьо Петров - Петьо Еврото, жена му Любена Павлова и някогашния съсобственик на “Делта гард ” Димитър Спасов - Митко Каратиста.
До решението на конституционалистите се стигна, откакто отнемането на лиценза на " Делта гард " беше доказано на първа инстанция от Административния съд в София-град през 2022 година След това Върховен административен съд отнесе проблема до Конституционен съд. Сега висшите съдии ще би трябвало да се произнесат всъщност на втора инстанция.
Името на „ Делта гард “ нашумя през 2020 година, когато от следствието, стана ясно, че компанията е взела участие в за асансьори.
Лицензът на " Делта гард " беше през есента на 2021 година от основна дирекция “Национална полиция ” в Министерство на вътрешните работи. Повод за това стана фактът, че някогашният съсобственик на компанията Димитър Спасов , прочут като Митко Каратиста , е обвинен за безчинство, осъществено със мощ или опасност през 2019 година в Бургас.
Според закона всеки съучастник във компания за сигурност, получил обвиняване в закононарушение от общ темперамент, е длъжен да излезе от нейното ръководство в 30-дневен период. Спасов обаче е трансферирал собствеността си в “Делта гард ” на съдружника си Марин Русев едвам през октомври 2021 година, което надвишава заложения в закона период.
Решението на Министерство на вътрешните работи беше обжалвано от " Делта гард ". През 2021 година то беше доказано на първа инстанция от Административния съд в София-град. На втора инстанция " Делта гард " апелира пред Върховния административен съд (ВАС). Той спря производството по делото, с цел да попита Конституционен съд дали частта от закона, поради която е лишен лицензът, не е противоконституционна.
Аргументите на Върховен административен съд бяха, че този текст опонира на обезпечените с главния закон свободна стопанска самодейност, цялост на частната благосъстоятелност, хипотеза за непорочност и право на труд.
През 2020 година следствие на Антикорупционния фонд описа по какъв начин асансьорният производител Илия Златанов е станал жертва на на част от бизнеса му,. Той твърди, че това е станало посредством закани от някогашния следовател Петьо Петров - Петьо Еврото, жена му Любена Павлова и някогашния съсобственик на “Делта гард ” Димитър Спасов - Митко Каратиста.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ