Писмо до детето, което не пожелахме да имаме
Текстът е оповестен в онлайн изданието на английския вестник The Guardian. Писмото е изпратено от четец в редакцията на медията.
Миналата година една другарка изпрати до мен и татко ти коледна картичка, в която ни пожелава успокоение и наслада. Под новостите към нея, свързани с двете й дребни деца, тя беше написала, че през последната година е изпитала доста наслада, само че прекомерно малко успокоение.
Ние с татко ти избрахме спокойствието пред насладата. Ето за какво ти не съществуваш. През множеството време, когато сме вкъщи и ни е безшумно и умерено, до момента в който се любуваме на свободата, която носи отсъствието на деца, съм щастлива с решението ни.
Но от време на време се чудя на какво обърнах тил и и какво ми липсва.
Никога няма да знам какво е да те прегръщам мощно и да се усещам изпълнена с обич към теб, толкоз мощна, че нищо да не може да я измести.
Няма да знам какво е да се притискаш в мен на дивана, до момента в който преглеждаме дружно брошура с картинки. Няма да подушвам косата ти, още мокра, тъй като не мога да те убедя, че би трябвало да я изсуша.
Няма да се заглеждам в искрящите ти кафяви очи, същите като тези на татко ти. Вместо това избрах да стоплям скута си с мъркаща котка.
Няма да се потресвам сега, в който дребната ни, деликатно обзаведена къща се изпълни с лего и играчки догоре. Перушина, камъни и други съкровища, събрани по време на неделните следобедни разходки даже няма да се доберат до первазите на прозорците ни.
Диванът ще си остане цялостен и без петна.
Вече ми липсва да седнал съм с теб на масата в кухнята. Щяхме да украсяваме сладките дружно. После ти щеше да изровиш от някъде всякакви кутии, да ги залепиш и оцветиш в сребристо като робот, а татко ти щеше да се ядосва, за какво желае крайният резултат да наподобява добре, а това няма по какъв начин да е по този начин, тъй като ти щеше да си единствено на 4.
Перфектно подстриганата ливада в двора ни няма да бъде безжалостно изровена по време на необуздани игри с топки, когато изпускаш всяко подаване. Цветята няма да са откъснати от любопитната ти ръка.
Няма да се подсмихвам, до момента в който татко ти нравоучително се пробва да ти изясни всякакви значими неща от живота със супер сериозен звук. Той в никакъв случай няма да те повдигне на ръце, с цел да можеш да видиш какво се случва през оградата или пък на сцената, където някой пее.
Мястото, където работя вкъщи, ще си остане подредено и единствено за мен. Няма да се наложи да се чудя къде да си сложа нещата, поради липса на пространство от детски играчки или да се тормозя къде ще настаним по-малкия ти брат, в случай че решим, че към този момент е време и за него…
Дните ми ще останат не изключително проведени и изпълнени с благоприятни условия. Няма да ми се постанова да си приказвам с другите майки пред учебно заведение.
Аз и татко ти ще можем умерено да продължим да споделяме взаимната си обвързаност невъзпрепятствано. Ще вършим тъкмо каквото си желаеме, когато си желаяме. Никога няма да се тревожим, че може би не си приказваме по подобаващ метод пред теб.
Да, ние направихме нашия избор. Не можех да се реша да те имам и след това открих, че страховете ми са до известна степен оправдани. Не желая да те упреквам за всичките терзания, които неизбежно ще донесеш със себе си.
Но част от мен към този момент съжалява за това решение. Защото в никакъв случай няма да знам дали избирайки този спокоен, спретнат живот, не изпускам най-чудовищно вълнуващото безредно и водовъртежно премеждие с най-забавното и прелестно създание на света.
Анна Фи
