"Чужд език". Как изглежда българската миграция в Германия, ако я описва социолог
Текстът е препубликуван от.
Възпирана, прикрита, невидима (verhindert, verdeckt, unsichtbar) - това са трите думи, с които Марина Лякова разказва трите огромни интервала в българската миграция в Германия - от началото на социализма до неговия край, от 1989 година до влизането на България в Европейски Съюз и от 2007 година до през днешния ден.
е издадена от издателство " Шпрингер " в края на предходната година.
Изследването е освен първото по рода си. То е значимо и поради това, че изважда на показ феномена на " невидимите българи ". И че това става тъкмо в миг на засилена рефлексия в немското общество към него самото като мигрантско общество.
Изследването евентуално ще даде подтик и на други сходни планове.
От 2018 година в Кьолн е реалност първият, към момента виртуален, музей на миграцията в Германия - Домид. В него българската миграция не участва като предмет или история - като се изключи една движимост - тениската на убития в Ханау през 2020 година при расистки атентат Калоян Велков, подаяние от братовчедка му Васка Златева.
Тази липса и тази непрозрачност на българите в Германия са едно от провокациите, които предизвикат Марина Лякова да се задълбочи в тематиката.
Марина Лякова е лекар на социологическите науки и теоретичен помощник в института за трансдисциплинарни науки в Университета в Карлсруе. Върху хабилитационния си труд за миграцията и подвижността работи от 2014 година
" Когато пристигнах в Германия, започнах да работя в Института за проучване на Турция в Университета в Есен, който се занимаваше с турската миграция, по този начин въобще навлязох в тематиката миграция. В някакъв миг започнах да си давам сметка, че за България няма написано безусловно нищо. Има за полската, съветската и така нататък И започнах да се дълбая. Имаше доста малко неща, една-две работи, които по-скоро със статистика се бяха занимавали. "
Това е първата й огромна изненада. Втората - какъв брой друга е самата миграция.
" Ние всички споделяме " българите в Германия ", но то няма такова нещо. Това са разнообразни генерации, които имат напълно разнообразни показа за света, напълно разнообразни полезности и биография и миграционен път, по този начин да се каже. "
" Така че за мен това е най-важното обръщение - че има три интервала и доста разнообразни видове български мигранти в Германия. "
" Тези, които доста желаят да дойдат, само че не могат "
Първият интервал - това е предотвратената или спряната миграция, разяснява Марина. Има забавни архивни документи по какъв начин българската страна е ограничавала опцията да се излезе от страната.
Според нея интервалът на социализма е " един доста чудноват интервал ", по някакъв метод е имало пропускливост. Това е нещо, което доста я изненадва.
" Аз в първия миг имах стандарта, че поради Желязната завеса никой не е могъл да излезе от България. Обаче не е по този начин. Като се порови малко човек в тематиката, вижда, че има хора, които са излизали, и са излизали неведнъж. В последна сметка това е бил механизъм за асортимент, за селекция и надзор. Това се трансформира доста в другите столетия на социализма.
През 50-е и 60-е години излизат тези, които е безусловно ясно, че в никакъв случай няма да се върнат. Защото това е бягство безусловно, или бягство в свободата. Думата " невъзвращенец " е основана от комунистическата агитация. Особено 50-е години тематиката за вражеската миграция е доста мощна. "
" Хората са заминавали с такива настройки - че България към този момент не съществува на картата. Което не е тъкмо по този начин, тъй като като вземат немско поданство, и тези хора към този момент са могли да дойдат в България. "
" Големите разлики в този първи интервал на социализма са две - едната е сред тези, които са ходили в Източна, и тези, ходили в Западна Германия. В Германска демократична република е малко по-свободен режимът, изключително през 80-е години. И втората - " в тази фамозна ера на Людмила Живкова внезапно доста културни дейци стартират да вървят на обмени, на конференции. Аз това не го чаках, само че то си е било механизъм за надзор, не [проява на] независимост. "
Вторият интервал: " забулената " миграция
" Исках да употребявам израза " опакована ", по Кристо и неговите работи ", споделя Марина Лякова - апропо, също социологически термин, метафора, която професор Георги Фотев вкарва в книгата си от 1994 година " Другият етнос " - " опакованото общество ".
" Но беше доста мъчно да се преведе на немски тази игра на думи. Става дума за тази скрита, опакована миграция, която не се разпознава като такава, тъй като немската страна лимитира миграцията през 90те години ".
" В тази втора част преглеждам другите биографични пътища - по какъв начин все пак, че не могат да мигрират, хората го вършат. Някои подават молби за леговище, други подписват бракове, трети намират някаква работа, студенти. 90-е години и до началото на 2000 година броят на българските студенти е голям, мисля, че през 2002 доближава връх от 12 хиляди записани на година. Българските студенти са на второ място след китайските. Много хора се записват студенти, с цел да могат по някакъв метод да работят, да живеят тук. "
Третият интервал: невидимата емиграция
След влизането на България в Европейски Съюз всички граници падат, изключително след 2014 година
В Германия сега има към 380 хиляди български жители, без тези, които са взели немско поданство.
" Това е огромна група българи, само че безусловно невидими, неразпознаваеми. Единственият проблем, през който [обикновено] се мислят българите, е казусът с ромите в Дортмунд или Дуйсбург. Което е тъжно, несъмнено, само че като цяло българите са една безусловно невидима диаспора, тъй като е безпроблемна - от позиция на страната. "
Марина Лякова отбелязва и появяването на безусловно нов вид мигранти след 2014 година
" Едната група частично наподобява на турската гастарбайтерска миграция от 60-е години, само че единствено частично. Голямата разлика е, че това въпреки всичко не е междудържавен контракт и че тези хора въпреки всичко са свободни да си тръгнат когато и да е. Много огромна част от тях не живеят тук непрекъснато, нямат непрекъснати адреси. Те живеят в България, идват примерно за 8 месеца строителна бригада, наети са от българска компания, нямат никакви права, живеят в някакви бараки, тези хора са като плебеи. И се връщат в България, строят къщи, ремонтират. "
Другият типаж нови мигранти е радикално друг.
" Хора с квалификации, на високи равнища в йерархиите на огромни компании, със страхотни кариери. Германия им е, примерно, пета миграционна спирка, откакто са били в Америка, Канада... Всякакви биографии има. Много е разнообразна миграцията и това е едно младо потомство, което напряко ти взима мозъка - стоят тука една година, след това се местят... Те са и със съответните специалности, несъмнено. Страшно мобилни, свободни хора. "
Бъдещето: ромите няма да се върнат
Прогнозата на самата Марина е, че в някакъв дълготраен небосвод тази трудова миграция, по-ниско квалифицираната, ще намалее.
" Защото наклонността в България е въпреки всичко стандартът да се повишава, постепенно, трудно, само че въпреки всичко се качва. Така че тези хора ще се приберат в България. Малко по-различна е обстановката с ромите, тъй като те няма да се върнат. Защото тука в действителност се усещат доста по-добре, в сравнение с в България. Няма смисъл да приказваме за какво се усещат по-добре. Не става дума единствено за обществени заплащания, а въобще за цялото отношение на обществото. Това, което те в България не получават, е това внимание. Затова мисля, че те са последните, които ще се върнат в България. Моите усещания са, че те сносно към този момент се оправят, битово устроени, намират си специалности, работят. "
Самата Марина Лякова е от поколението, което идва в Германия след края на социализма, през 1993-та година, като студентка на едномесечен курс по немски език в научен продан.
" Не беше планувано да оставам ", споделя тя, " само че по този начин стана. "
Още си спомня телефонните карти от 12 и 50 марки и чакането пред телефонна кабина, с цел да се обадиш у дома. На прочувствено равнище ползата й към миграцията евентуално идва от нейната фамилна история. Баба й и дядо й, по бащина линия, са бежанци от Тракия.
Германия от разделяне до обединениеС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
А другата й баба, по майчина линия, приключва през 1923-та година консерваторията в Мюнхен. Там се среща с дядо й, немец, който научава български и идва с нея в България като фармацевт.
" Цялата студентска компания в Мюнхен са били българи - Елисавета Багряна, Николай Лилиев, Дечко Узунов Дядо ми дотам се стимулира да учи български, че след това става даже преводач и превежда като занимание български създатели на немски език, да вземем за пример Йовков, има даже издадени преводи в литературната периодика, пазят се в фамилния списък. "
" Но това е тематика за разказ ", усмихва се тя и прибавя: " За мен немският беше непознат език. "
Възпирана, прикрита, невидима (verhindert, verdeckt, unsichtbar) - това са трите думи, с които Марина Лякова разказва трите огромни интервала в българската миграция в Германия - от началото на социализма до неговия край, от 1989 година до влизането на България в Европейски Съюз и от 2007 година до през днешния ден.
е издадена от издателство " Шпрингер " в края на предходната година.
Изследването е освен първото по рода си. То е значимо и поради това, че изважда на показ феномена на " невидимите българи ". И че това става тъкмо в миг на засилена рефлексия в немското общество към него самото като мигрантско общество.
Изследването евентуално ще даде подтик и на други сходни планове.
От 2018 година в Кьолн е реалност първият, към момента виртуален, музей на миграцията в Германия - Домид. В него българската миграция не участва като предмет или история - като се изключи една движимост - тениската на убития в Ханау през 2020 година при расистки атентат Калоян Велков, подаяние от братовчедка му Васка Златева.
Тази липса и тази непрозрачност на българите в Германия са едно от провокациите, които предизвикат Марина Лякова да се задълбочи в тематиката.
Марина Лякова е лекар на социологическите науки и теоретичен помощник в института за трансдисциплинарни науки в Университета в Карлсруе. Върху хабилитационния си труд за миграцията и подвижността работи от 2014 година
" Когато пристигнах в Германия, започнах да работя в Института за проучване на Турция в Университета в Есен, който се занимаваше с турската миграция, по този начин въобще навлязох в тематиката миграция. В някакъв миг започнах да си давам сметка, че за България няма написано безусловно нищо. Има за полската, съветската и така нататък И започнах да се дълбая. Имаше доста малко неща, една-две работи, които по-скоро със статистика се бяха занимавали. "
Това е първата й огромна изненада. Втората - какъв брой друга е самата миграция.
" Ние всички споделяме " българите в Германия ", но то няма такова нещо. Това са разнообразни генерации, които имат напълно разнообразни показа за света, напълно разнообразни полезности и биография и миграционен път, по този начин да се каже. "
" Така че за мен това е най-важното обръщение - че има три интервала и доста разнообразни видове български мигранти в Германия. "
" Тези, които доста желаят да дойдат, само че не могат "
Първият интервал - това е предотвратената или спряната миграция, разяснява Марина. Има забавни архивни документи по какъв начин българската страна е ограничавала опцията да се излезе от страната.
Според нея интервалът на социализма е " един доста чудноват интервал ", по някакъв метод е имало пропускливост. Това е нещо, което доста я изненадва.
" Аз в първия миг имах стандарта, че поради Желязната завеса никой не е могъл да излезе от България. Обаче не е по този начин. Като се порови малко човек в тематиката, вижда, че има хора, които са излизали, и са излизали неведнъж. В последна сметка това е бил механизъм за асортимент, за селекция и надзор. Това се трансформира доста в другите столетия на социализма.
През 50-е и 60-е години излизат тези, които е безусловно ясно, че в никакъв случай няма да се върнат. Защото това е бягство безусловно, или бягство в свободата. Думата " невъзвращенец " е основана от комунистическата агитация. Особено 50-е години тематиката за вражеската миграция е доста мощна. "
" Хората са заминавали с такива настройки - че България към този момент не съществува на картата. Което не е тъкмо по този начин, тъй като като вземат немско поданство, и тези хора към този момент са могли да дойдат в България. "
" Големите разлики в този първи интервал на социализма са две - едната е сред тези, които са ходили в Източна, и тези, ходили в Западна Германия. В Германска демократична република е малко по-свободен режимът, изключително през 80-е години. И втората - " в тази фамозна ера на Людмила Живкова внезапно доста културни дейци стартират да вървят на обмени, на конференции. Аз това не го чаках, само че то си е било механизъм за надзор, не [проява на] независимост. "
Вторият интервал: " забулената " миграция
" Исках да употребявам израза " опакована ", по Кристо и неговите работи ", споделя Марина Лякова - апропо, също социологически термин, метафора, която професор Георги Фотев вкарва в книгата си от 1994 година " Другият етнос " - " опакованото общество ".
" Но беше доста мъчно да се преведе на немски тази игра на думи. Става дума за тази скрита, опакована миграция, която не се разпознава като такава, тъй като немската страна лимитира миграцията през 90те години ".
" В тази втора част преглеждам другите биографични пътища - по какъв начин все пак, че не могат да мигрират, хората го вършат. Някои подават молби за леговище, други подписват бракове, трети намират някаква работа, студенти. 90-е години и до началото на 2000 година броят на българските студенти е голям, мисля, че през 2002 доближава връх от 12 хиляди записани на година. Българските студенти са на второ място след китайските. Много хора се записват студенти, с цел да могат по някакъв метод да работят, да живеят тук. "
Третият интервал: невидимата емиграция
След влизането на България в Европейски Съюз всички граници падат, изключително след 2014 година
В Германия сега има към 380 хиляди български жители, без тези, които са взели немско поданство.
" Това е огромна група българи, само че безусловно невидими, неразпознаваеми. Единственият проблем, през който [обикновено] се мислят българите, е казусът с ромите в Дортмунд или Дуйсбург. Което е тъжно, несъмнено, само че като цяло българите са една безусловно невидима диаспора, тъй като е безпроблемна - от позиция на страната. "
Марина Лякова отбелязва и появяването на безусловно нов вид мигранти след 2014 година
" Едната група частично наподобява на турската гастарбайтерска миграция от 60-е години, само че единствено частично. Голямата разлика е, че това въпреки всичко не е междудържавен контракт и че тези хора въпреки всичко са свободни да си тръгнат когато и да е. Много огромна част от тях не живеят тук непрекъснато, нямат непрекъснати адреси. Те живеят в България, идват примерно за 8 месеца строителна бригада, наети са от българска компания, нямат никакви права, живеят в някакви бараки, тези хора са като плебеи. И се връщат в България, строят къщи, ремонтират. "
Другият типаж нови мигранти е радикално друг.
" Хора с квалификации, на високи равнища в йерархиите на огромни компании, със страхотни кариери. Германия им е, примерно, пета миграционна спирка, откакто са били в Америка, Канада... Всякакви биографии има. Много е разнообразна миграцията и това е едно младо потомство, което напряко ти взима мозъка - стоят тука една година, след това се местят... Те са и със съответните специалности, несъмнено. Страшно мобилни, свободни хора. "
Бъдещето: ромите няма да се върнат
Прогнозата на самата Марина е, че в някакъв дълготраен небосвод тази трудова миграция, по-ниско квалифицираната, ще намалее.
" Защото наклонността в България е въпреки всичко стандартът да се повишава, постепенно, трудно, само че въпреки всичко се качва. Така че тези хора ще се приберат в България. Малко по-различна е обстановката с ромите, тъй като те няма да се върнат. Защото тука в действителност се усещат доста по-добре, в сравнение с в България. Няма смисъл да приказваме за какво се усещат по-добре. Не става дума единствено за обществени заплащания, а въобще за цялото отношение на обществото. Това, което те в България не получават, е това внимание. Затова мисля, че те са последните, които ще се върнат в България. Моите усещания са, че те сносно към този момент се оправят, битово устроени, намират си специалности, работят. "
Самата Марина Лякова е от поколението, което идва в Германия след края на социализма, през 1993-та година, като студентка на едномесечен курс по немски език в научен продан.
" Не беше планувано да оставам ", споделя тя, " само че по този начин стана. "
Още си спомня телефонните карти от 12 и 50 марки и чакането пред телефонна кабина, с цел да се обадиш у дома. На прочувствено равнище ползата й към миграцията евентуално идва от нейната фамилна история. Баба й и дядо й, по бащина линия, са бежанци от Тракия.
А другата й баба, по майчина линия, приключва през 1923-та година консерваторията в Мюнхен. Там се среща с дядо й, немец, който научава български и идва с нея в България като фармацевт.
" Цялата студентска компания в Мюнхен са били българи - Елисавета Багряна, Николай Лилиев, Дечко Узунов Дядо ми дотам се стимулира да учи български, че след това става даже преводач и превежда като занимание български създатели на немски език, да вземем за пример Йовков, има даже издадени преводи в литературната периодика, пазят се в фамилния списък. "
" Но това е тематика за разказ ", усмихва се тя и прибавя: " За мен немският беше непознат език. "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ