Феминистката, мачото и тяхната невъзможна любов
Текстът е препубликуван от ".
Най-вълнуващата любовна история в немската литература: по този начин беше показана книгата " Не го направихме както би трябвало " ( " Wir haben es nicht gut gemacht ", издателство Suhrkamp) при излизането ѝ в края на предходната година на немския хартиен пазар. Нейните внушителни 1039 страници съдържат 297 писма, написани от Макс Фриш и Ингеборг Бахман. 88 са от него към нея, 172 назад, останалите са адресирани до другари.
Бахман е унищожила неговите писма, от Фриш са непокътнати единствено тези, чиито копия са останали в неговия списък. Почти 30 години околните ѝ не са разрешавали публикуването на нейните, само че ето, това най-накрая се е случило и книгата дава опция да се вдигне завесата над една тайнствена връзка, да се отхвърлят едни клюки и да се потвърдят други. Въпреки размера си книгата се задържа няколко седмици в листата на бестселърите на списание " Шпигел " и през днешния ден ползата към нея не е секнал.
Ингеборг Бахман, родена през 1926 година в Клагенфурт, Австрия, е считана за една от най-значимите авторки от ХХ век в немската литература. Първите ѝ изявления са от средата на 40-те години. В началото написа главно лирика, която се приема с екстаз от виенския кръг критици и поети, най-вече мъже. Поканена за изявление от известния литературовед Ханс Вайгел, тя бързо влиза в интимна връзка с него. По-късно той разказва всичко това в разказ. В началото на 50-те пък интимни връзки я свързват с поета Паул Целан.
През 1953 година немската литературна " Група 47 " ѝ връчва премията си за лирика. Следващата година " Шпигел " ѝ посвещава обширна портретна публикация, която я прави известна и в Германия. Бахман написа и радиопиеси, които вършат името ѝ все по-известно. Литературните награди валят, читателите се редят на опашки за подписи след четенията ѝ.
Избрано: Хомо фаберС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Макс Фриш е роден през 1911 година в Цюрих. Следва архитектура и известно време работи като проектант. Едновременно с това написа есеистични текстове за разнообразни вестници, които се одобряват добре от читателите. Автор е и на пиеси, които театралните среди посрещат с овации. " Дон Жуан или любовта към геометрията " (1953) се слага по едно и също време на сцените в Цюрих и Берлин. Няколко години по-късно романите " Щилер " и " Хомо Фабер " утвърждават името му на публицист и му носят международна популярност.
Когато Ингеборг Бахман и Макс Фриш се срещат, и двамата към този момент са със статута на звезди. През пролетта на 1958 година Фриш написа на Бахман, с цел да я поздрави за радиопиесата ѝ " Добрият господ от Манхатън ". Тя незабавно дава отговор и предлага да се срещнат. Това се случва на 3 юли в Париж. И за двамата срещата разпалва обич от пръв взор. Ти влезе в живота ми, Ингеборг, като един дълго чакан ангел, който попита Да или Не. Аз съм благополучен, беззащитен и прекомерно нерешителен, с цел да мисля за по-напред - ще ѝ напише той няколко дни по-късно. А тя ще отговори: Пътуването беше дълго, само че трябваше да бъде още по-дълго, тогава щях изцяло да схвана какъв брой надалеч съм от теб. Мили мой, извънредно е. В момента на открито духа вятър, плевел, в къщата нещо пука, все едно има духове... А сърцето толкоз доста ме боли.
Фриш, който е женен и има три деца, от година живее настрана от фамилията си. През 1959 година публично се развежда, воден от мощното предпочитание да се събере с Бахман. Година по-късно даже написа наследство, където показва като своя единствена наследничка Ингеборг, а за децата си оставя единствено непокътнатата част от наследството. Бахман се реалокира при него в Цюрих. По-късно двамата наемат общ апартамент в Рим.
Преди и по-късно тя има връзки с доста мъже, само че Макс Фриш е единственият, с който съжителства. Фриш насочва към нея документално предложение за брак, тя го отхвърля. Двамата подписват така наречен " венециански контракт ", с който си разрешават отворена връзка, стига това да не докара до " смяна " в връзките им. Пагубната невярност идва през 1960- 61 година Но преди да се стигне до нея, преди телата да се разделят дефинитивно, душите им, а и писателските им упоритости стартират да се отдалечават.
Малко преди публикуването на романа му " Ще се нарека Гантенбайн ", Ингеборг схваща, че Фриш я е описал в него. Тя се усеща употребена като обект, афектирана е, намира дейностите за непозволено посягане. Бахман търси разтуха в прегръдките на писателя Ханс Магнус Енценсбергер, а по-късно и на италианския германист Паоло Киарини. Фриш пък се увлича по германистката Мариане Йолерс, която е с 28 години по-млада от него и която малко по-късно става неговата втора брачна половинка. " Навсякъде, където усетеше боготворене от някой мъж, ти се представяше за самостоятелна жена, която обаче, както е известно, към момента живее със остарелия Фриш. (...) Не става дума за това с кого си спала или не. (...) Сигурно е обаче, че моята роля ставаше все по-странна. Какво са си мислили приятелите ти: дали съм прекомерно остарял, или не задоволително извънреден, въобще не ме интересува. Но ти просто ме превръщаше в гъз, ще напише той. Няма друга опция с изключение на разлъка. След няколко дни ще почувстваш облекчение и ще бъдеш удовлетворен, че съм го изрекла. Че в този момент не ме обичаш, това го знам, също по този начин знам, че при нас към този момент има " смяна ". Че в миналото внезапно още веднъж ще ме заобичаш, в това към този момент и самият ти не вярваш, а пък аз нямам доверие, че ти и до момента си изпитвал същински усеща към мен. "
Новата връзка на Макс Фриш с Мариане е сполучлива. Той е фамозният публицист, който е канен на всички места по света, тя е всеотдайната брачна половинка, без авторските упоритости на Бахман. Мариане го съпровожда на всички места и се грижи за него, както е признато жена да се грижи за мъжа си. През 1979 година бракът се разпада - по време на турне на Фриш в Съединени американски щати и двамата поотделно имат своите афери. В последвалите романи Фриш отразява по един или различен метод другите си афери, в този смисъл обект на изложение не е единствено Ингеборг Бахман. Писателят умира през 1989 година от рак.
Бележки за един трети дневникС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
След раздялата с Макс Фриш за Ингеборг Бахман настават тежки времена. Макар че е поканена с писателска стипендия в Берлин и по-късно получава премията " Георг Бюхнер ", тя не съумява да се отърси от шока да бъде без Фриш. Става подвластна от успокоителни лекарства. Засилва се и влечението ѝ към алкохола. През 1965 година се връща да живее в Рим. През 1973 година излиза единственият ѝ приключен разказ " Малина ".
Същата година в жилището ѝ избухва пожар. Предполага се, че несъзнателно го е провокирала със запалена цигара, като е заспала от медикаментите. Откарана е в болница с тежки провали. Лекарите не знаят за зависимостта ѝ към успокоителните, заради неналичието им тя получава спазми, които те поясняват като епилептични припадъци. Умира на 17 октомври 1973 година, единствено на 47 години, в резултат на тежки прояви на абстиненция. От 1977 година в родния ѝ град Клагенфурт се организира книжовен конкурс, считан за един от най-важните в немската литература, който носи нейното име.
Шумотевицата към книгата, която разсъни интереса към събития от преди 60 години основава добра среда за приемането на най-новия филм на Маргарете декор Трота със заглавие " Ингеборг Бахман - пътешестване в пустинята " , който е включен в конкурсната стратегия на тазгодишния кинофестивал Берлинале. Доколко младата аудитория отвън немскоезичния свят е осведомена с биографичните детайлности, не е ясно.
Филмът стартира с нощта на срещата в Париж и пламването на любовната искра сред Фриш и Бахман, след което съвсем незабавно действието се спуска по надолнището на техните все по-бурно изразяващи се спорове. В този смисъл той е повече филм за раздялата, в сравнение с за влюбването и близостта. Пустинята е както метафора на положението, в което попада младата поетеса, по този начин и безусловно място на деяние: с цел да се измъкне от депресията, Бахман съпровожда млад австрийски публицист в пътуването му до Египет. Там, в пустинята, с помощта на неговите грижи тя се отърсва от мрачните мисли, свързани с Фриш. Бахман лекува наранената си душа посредством физическа приятност, без някой да я назидава или ревнува.
Ревността, това е повинност, от общуването ѝ с Фриш. Недоверието, с което той се отнася към нея, я тормози непрестанно. Битовото им общуване също се оказва заблуда. Бахман не може да понася шума от пишещата машина, ударите по клавишите, до момента в който той работи. Разбираме, че Фриш написа с един пръст, като единствено Дневниците си е писал на ръка. Той има потребност от нея, с цел да може да твори, до момента в който тя не може да напише нито ред, като е с него. Разбиранията им за литература също се разминават. Бахман е надалеч по-прецизна при избора на думите, литературата е нейната татковина, до момента в който Фриш назовава татковина единствено Цюрих, а думите реди, като единствено сменя една с друга (според негова реплика).
Диалогът е съвсем постоянно вербален дуел. Маргарете декор Трота употребява цитати от изявления на двамата. Чуваме схващането на Бахман за брака. " Фашизмът е първото в връзките сред мъжа и дамата ", споделя героинята. Фон Трота опълчва и образно героите си. Бахман в осъществяването на Вики Крипс е нежна и кокетна, във всяка сцена с друга красива дреха и бижута, Макс Фриш, показан от Роналд Церфелд, е наедрял и непохватен, " мъж скала " по думите на Трота. Феминистката Бахман против мачото Макс Фриш. " Ти си моят палач " - споделя филмовата Бахман на своя обичан Макс Фриш.
Това е тезата, която дълго време се е приемала като достоверна в литературните среди и която е развенчана след публикуването на кореспонденцията сред двамата. Маргарете декор Трота обаче я поддържа посредством кино лентата си. Макар че се пробва да показа спора им, погледнат с очите и на двамата, тя въпреки всичко заема позицията, че Бахман като жена е потискана от Макс Фриш, и че депресията и заболяването ѝ са породени от неравностойната борба за одобряване в доминираната от мъже среда.
Светлина, сянка и придвижване. Моят живот и моите филмиС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Времето на действието на кино лентата е времето на младостта на Маргарете декор Трота, в борбата на героинята ѝ против Макс Фриш мнозина видяха борбата на режисьорката с тогавашния ѝ брачен партньор Фолкер декор Шльондорф. За сложността на техните връзки Шльондорф споделя в книгата си " Светлина, сянка и придвижване ". В изявленията в допълнение оповестява, че Фон Трота дълго не е приемала биографичната му творба.
Тя от своя страна в изявленията също разкрива детайлности от тяхната връзка и по какъв начин мъжете режисьори са се отнасяли с съмнение към нейното предпочитание да се заеме с тази специалност. Към това се прибавя и духовната непосредственост сред Шльондорф и Макс Фриш. Режисьорът екранизира " Хомо Фабер ", а филмът " Завръщане в Монтаук " (2017) е отдаден на Фриш, опирайки се на романа му " Монтаук ".
МонтаукС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
В предходните си филми Маргарете декор Трота споделя най-много за мощни дами: Роза Люксембург, Хана Аренд... в " Ингеборг Бахман - пътешестване в пустинята " тя приказва за себе си.
В дните на фестивала Маргарете декор Трота навърши 80 години. Запитана дали счита да се откаже от режисурата заради възрастта си, тя отговори, че продуцентите ѝ държат да продължи да снима, а и тя самата е уверена, че има още какво да опише - евентуално още трагични истории от времето, когато дамите са се борили с този, който най-вече обичат.
Най-вълнуващата любовна история в немската литература: по този начин беше показана книгата " Не го направихме както би трябвало " ( " Wir haben es nicht gut gemacht ", издателство Suhrkamp) при излизането ѝ в края на предходната година на немския хартиен пазар. Нейните внушителни 1039 страници съдържат 297 писма, написани от Макс Фриш и Ингеборг Бахман. 88 са от него към нея, 172 назад, останалите са адресирани до другари.
Бахман е унищожила неговите писма, от Фриш са непокътнати единствено тези, чиито копия са останали в неговия списък. Почти 30 години околните ѝ не са разрешавали публикуването на нейните, само че ето, това най-накрая се е случило и книгата дава опция да се вдигне завесата над една тайнствена връзка, да се отхвърлят едни клюки и да се потвърдят други. Въпреки размера си книгата се задържа няколко седмици в листата на бестселърите на списание " Шпигел " и през днешния ден ползата към нея не е секнал.
Ингеборг Бахман, родена през 1926 година в Клагенфурт, Австрия, е считана за една от най-значимите авторки от ХХ век в немската литература. Първите ѝ изявления са от средата на 40-те години. В началото написа главно лирика, която се приема с екстаз от виенския кръг критици и поети, най-вече мъже. Поканена за изявление от известния литературовед Ханс Вайгел, тя бързо влиза в интимна връзка с него. По-късно той разказва всичко това в разказ. В началото на 50-те пък интимни връзки я свързват с поета Паул Целан.
През 1953 година немската литературна " Група 47 " ѝ връчва премията си за лирика. Следващата година " Шпигел " ѝ посвещава обширна портретна публикация, която я прави известна и в Германия. Бахман написа и радиопиеси, които вършат името ѝ все по-известно. Литературните награди валят, читателите се редят на опашки за подписи след четенията ѝ.
Макс Фриш е роден през 1911 година в Цюрих. Следва архитектура и известно време работи като проектант. Едновременно с това написа есеистични текстове за разнообразни вестници, които се одобряват добре от читателите. Автор е и на пиеси, които театралните среди посрещат с овации. " Дон Жуан или любовта към геометрията " (1953) се слага по едно и също време на сцените в Цюрих и Берлин. Няколко години по-късно романите " Щилер " и " Хомо Фабер " утвърждават името му на публицист и му носят международна популярност.
Когато Ингеборг Бахман и Макс Фриш се срещат, и двамата към този момент са със статута на звезди. През пролетта на 1958 година Фриш написа на Бахман, с цел да я поздрави за радиопиесата ѝ " Добрият господ от Манхатън ". Тя незабавно дава отговор и предлага да се срещнат. Това се случва на 3 юли в Париж. И за двамата срещата разпалва обич от пръв взор. Ти влезе в живота ми, Ингеборг, като един дълго чакан ангел, който попита Да или Не. Аз съм благополучен, беззащитен и прекомерно нерешителен, с цел да мисля за по-напред - ще ѝ напише той няколко дни по-късно. А тя ще отговори: Пътуването беше дълго, само че трябваше да бъде още по-дълго, тогава щях изцяло да схвана какъв брой надалеч съм от теб. Мили мой, извънредно е. В момента на открито духа вятър, плевел, в къщата нещо пука, все едно има духове... А сърцето толкоз доста ме боли.
Фриш, който е женен и има три деца, от година живее настрана от фамилията си. През 1959 година публично се развежда, воден от мощното предпочитание да се събере с Бахман. Година по-късно даже написа наследство, където показва като своя единствена наследничка Ингеборг, а за децата си оставя единствено непокътнатата част от наследството. Бахман се реалокира при него в Цюрих. По-късно двамата наемат общ апартамент в Рим.
Преди и по-късно тя има връзки с доста мъже, само че Макс Фриш е единственият, с който съжителства. Фриш насочва към нея документално предложение за брак, тя го отхвърля. Двамата подписват така наречен " венециански контракт ", с който си разрешават отворена връзка, стига това да не докара до " смяна " в връзките им. Пагубната невярност идва през 1960- 61 година Но преди да се стигне до нея, преди телата да се разделят дефинитивно, душите им, а и писателските им упоритости стартират да се отдалечават.
Малко преди публикуването на романа му " Ще се нарека Гантенбайн ", Ингеборг схваща, че Фриш я е описал в него. Тя се усеща употребена като обект, афектирана е, намира дейностите за непозволено посягане. Бахман търси разтуха в прегръдките на писателя Ханс Магнус Енценсбергер, а по-късно и на италианския германист Паоло Киарини. Фриш пък се увлича по германистката Мариане Йолерс, която е с 28 години по-млада от него и която малко по-късно става неговата втора брачна половинка. " Навсякъде, където усетеше боготворене от някой мъж, ти се представяше за самостоятелна жена, която обаче, както е известно, към момента живее със остарелия Фриш. (...) Не става дума за това с кого си спала или не. (...) Сигурно е обаче, че моята роля ставаше все по-странна. Какво са си мислили приятелите ти: дали съм прекомерно остарял, или не задоволително извънреден, въобще не ме интересува. Но ти просто ме превръщаше в гъз, ще напише той. Няма друга опция с изключение на разлъка. След няколко дни ще почувстваш облекчение и ще бъдеш удовлетворен, че съм го изрекла. Че в този момент не ме обичаш, това го знам, също по този начин знам, че при нас към този момент има " смяна ". Че в миналото внезапно още веднъж ще ме заобичаш, в това към този момент и самият ти не вярваш, а пък аз нямам доверие, че ти и до момента си изпитвал същински усеща към мен. "
Новата връзка на Макс Фриш с Мариане е сполучлива. Той е фамозният публицист, който е канен на всички места по света, тя е всеотдайната брачна половинка, без авторските упоритости на Бахман. Мариане го съпровожда на всички места и се грижи за него, както е признато жена да се грижи за мъжа си. През 1979 година бракът се разпада - по време на турне на Фриш в Съединени американски щати и двамата поотделно имат своите афери. В последвалите романи Фриш отразява по един или различен метод другите си афери, в този смисъл обект на изложение не е единствено Ингеборг Бахман. Писателят умира през 1989 година от рак.
След раздялата с Макс Фриш за Ингеборг Бахман настават тежки времена. Макар че е поканена с писателска стипендия в Берлин и по-късно получава премията " Георг Бюхнер ", тя не съумява да се отърси от шока да бъде без Фриш. Става подвластна от успокоителни лекарства. Засилва се и влечението ѝ към алкохола. През 1965 година се връща да живее в Рим. През 1973 година излиза единственият ѝ приключен разказ " Малина ".
Същата година в жилището ѝ избухва пожар. Предполага се, че несъзнателно го е провокирала със запалена цигара, като е заспала от медикаментите. Откарана е в болница с тежки провали. Лекарите не знаят за зависимостта ѝ към успокоителните, заради неналичието им тя получава спазми, които те поясняват като епилептични припадъци. Умира на 17 октомври 1973 година, единствено на 47 години, в резултат на тежки прояви на абстиненция. От 1977 година в родния ѝ град Клагенфурт се организира книжовен конкурс, считан за един от най-важните в немската литература, който носи нейното име.
Шумотевицата към книгата, която разсъни интереса към събития от преди 60 години основава добра среда за приемането на най-новия филм на Маргарете декор Трота със заглавие " Ингеборг Бахман - пътешестване в пустинята " , който е включен в конкурсната стратегия на тазгодишния кинофестивал Берлинале. Доколко младата аудитория отвън немскоезичния свят е осведомена с биографичните детайлности, не е ясно.
Филмът стартира с нощта на срещата в Париж и пламването на любовната искра сред Фриш и Бахман, след което съвсем незабавно действието се спуска по надолнището на техните все по-бурно изразяващи се спорове. В този смисъл той е повече филм за раздялата, в сравнение с за влюбването и близостта. Пустинята е както метафора на положението, в което попада младата поетеса, по този начин и безусловно място на деяние: с цел да се измъкне от депресията, Бахман съпровожда млад австрийски публицист в пътуването му до Египет. Там, в пустинята, с помощта на неговите грижи тя се отърсва от мрачните мисли, свързани с Фриш. Бахман лекува наранената си душа посредством физическа приятност, без някой да я назидава или ревнува.
Ревността, това е повинност, от общуването ѝ с Фриш. Недоверието, с което той се отнася към нея, я тормози непрестанно. Битовото им общуване също се оказва заблуда. Бахман не може да понася шума от пишещата машина, ударите по клавишите, до момента в който той работи. Разбираме, че Фриш написа с един пръст, като единствено Дневниците си е писал на ръка. Той има потребност от нея, с цел да може да твори, до момента в който тя не може да напише нито ред, като е с него. Разбиранията им за литература също се разминават. Бахман е надалеч по-прецизна при избора на думите, литературата е нейната татковина, до момента в който Фриш назовава татковина единствено Цюрих, а думите реди, като единствено сменя една с друга (според негова реплика).
Диалогът е съвсем постоянно вербален дуел. Маргарете декор Трота употребява цитати от изявления на двамата. Чуваме схващането на Бахман за брака. " Фашизмът е първото в връзките сред мъжа и дамата ", споделя героинята. Фон Трота опълчва и образно героите си. Бахман в осъществяването на Вики Крипс е нежна и кокетна, във всяка сцена с друга красива дреха и бижута, Макс Фриш, показан от Роналд Церфелд, е наедрял и непохватен, " мъж скала " по думите на Трота. Феминистката Бахман против мачото Макс Фриш. " Ти си моят палач " - споделя филмовата Бахман на своя обичан Макс Фриш.
Това е тезата, която дълго време се е приемала като достоверна в литературните среди и която е развенчана след публикуването на кореспонденцията сред двамата. Маргарете декор Трота обаче я поддържа посредством кино лентата си. Макар че се пробва да показа спора им, погледнат с очите и на двамата, тя въпреки всичко заема позицията, че Бахман като жена е потискана от Макс Фриш, и че депресията и заболяването ѝ са породени от неравностойната борба за одобряване в доминираната от мъже среда.
Времето на действието на кино лентата е времето на младостта на Маргарете декор Трота, в борбата на героинята ѝ против Макс Фриш мнозина видяха борбата на режисьорката с тогавашния ѝ брачен партньор Фолкер декор Шльондорф. За сложността на техните връзки Шльондорф споделя в книгата си " Светлина, сянка и придвижване ". В изявленията в допълнение оповестява, че Фон Трота дълго не е приемала биографичната му творба.
Тя от своя страна в изявленията също разкрива детайлности от тяхната връзка и по какъв начин мъжете режисьори са се отнасяли с съмнение към нейното предпочитание да се заеме с тази специалност. Към това се прибавя и духовната непосредственост сред Шльондорф и Макс Фриш. Режисьорът екранизира " Хомо Фабер ", а филмът " Завръщане в Монтаук " (2017) е отдаден на Фриш, опирайки се на романа му " Монтаук ".
В предходните си филми Маргарете декор Трота споделя най-много за мощни дами: Роза Люксембург, Хана Аренд... в " Ингеборг Бахман - пътешестване в пустинята " тя приказва за себе си.
В дните на фестивала Маргарете декор Трота навърши 80 години. Запитана дали счита да се откаже от режисурата заради възрастта си, тя отговори, че продуцентите ѝ държат да продължи да снима, а и тя самата е уверена, че има още какво да опише - евентуално още трагични истории от времето, когато дамите са се борили с този, който най-вече обичат.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ