Нов роман от Нора Робъртс
Издателска къща „ ХЕРМЕС “
п редставя
МАГИЯТА НА СЕНКИТЕ
от Нора Робъртс
На 28 юли излиза ново издание на „ Магията на сенките “ – втора книга от обичаната поредност за братовчедите О’Дуайър
За книгата
Конър О’Дуайър се гордее с историята на рода си, съчетала в себе си ирландски поверия и магията на Тъмната магьосница. Той живее в живописното графство Мейо с обичната си сестра Брана. Там братовчедка им Айона среща любовта на живота си и се научава да владее магията. Брана, Конър и Айона, дружно с приятелите им от детинство, образуват нерушим кръг. Кръг, който се приготвя да унищожи злия вълшебник Кеван вечно. Мийра и Брана са най-хубави приятелки, по-близки и от сестри. Мийра е мощна и самостоятелна жена, която не има вяра в любовта. Но не може да отхвърли възприятията, които изпитва към красивия, добър и милосърден Конър. Младият мъж има изключителната заложба да поддържа връзка със соколи. Тя му оказва помощ да управлява школата за разходки и лов с величествените птици, които притеглят тълпи туристи.
Мийра се опасява, че възприятията й към Конър ще разрушат дългогодишното им другарство. Една непредвидена буйна целувка обаче прекатурва живота и на двамата.
Но злото, приело формата на вълк, се спотайва в гъстите гори на Мейо. Усвоил магията на сенките, Кеван изчаква своя момент да нападне братовчедите О’Дуайър. И да им аргументи болежка, наранявайки хората, които обичат…
За създателя
През 2007 година списание „ Таймс “ дефинира Нора Робъртс като една от стоте най-влиятелни персони в света. През последните 30 години приблизително на всяка минута се продават към 27 книги на Нора Робъртс. Романите й се разгласяват в над 34 страни.
Сред най-популярните й поредици са „ В гибелта “, „ Хотелът “, „ Сватбена организация “, „ Сърцето на дракона “, „ Прокълнатите булки “, „ Родът О`Дуайър “
и други
Откъс
Есен, 1268 година
Мъгла се издигаше на тънки струйки над водата като въздишка, до момента в който Иймън гребеше в дребната лодка. Слънцето грееше с бледа и хладна светлина, до момента в който се пробуждаше от нощната си сънливост и подканяше утринните птици да запеят в хор. Чу дрезгавия глас на петела, толкоз високомерен и значим, както и блеенето на овцете, които пасяха добродушно в зелените поля.
Всички тези звуци му бяха познати, посрещаха го всяка заран през миналите пет години. Но това не бе домът му. Колкото и гостолюбив и прочут да бе, в никакъв случай нямаше да е неговият дом.
А таман за дома мечтаеше в този момент. Мисълта за него предизвикваше болежка надълбоко в костите му както при остарял човек в неприятно време, в сърцето му тлееше блян като на отритнат обичан.
И под копнежа, болката, фантазиите и тъгата кипеше стаена гняв, която можеше да се надигне и да изгори гърлото му.
Понякога нощем сънуваше дома, хижата им в огромната гора, където познаваше всяко дърво, всяка извивка на пътечките. В някои нощи сънищата бяха по-истински от действителността и той усещаше мириса на торф в огъня, сладкия мирис на сламените постелки в леглото му, в които майка му вплиташе лавандула за по-добра отмора и сладки сънища.
Чуваше гласа ѝ, нежното ѝ пеене, което се носеше от таванското помещение, където смесваше своите отвари и лекове.
Тъмната магьосница, по този начин я назоваха – с почитание – тъй като беше мощна и могъща. И блага и добра. Затова през някои нощи, когато сънуваше дома и чуваше майка си да пее, той се будеше с мокри от сълзи страни.
Които бързаше да избърше. Сега беше мъж – на цели 10 години – глава на фамилията, както бе татко му преди него.
Сълзите бяха за дамите.
А той трябваше да се грижи за сестрите си, нали, подсети си той и закрепи греблата, като остави лодката да се носи леко по водата, до момента в който хвърляше въдицата. Брана беше най-голямата, само че той беше мъжът в фамилията. Бе дал клетва да пази нея и Тийгън и щеше да я извърши. Бе наследил меча на дядо си. И щеше да го употребява, когато дойдеше мигът.
Моментът щеше да настъпи.
Имаше и други сънища, в които страхът преобладаваше над тъгата. Сънища за Кеван, черния вълшебник. Те предизвикваха ледени топки боязън в корема му, които смразяваха даже кипящата гняв. Страх, който караше момчето в него да извика за помощ майка си.
Но не можеше да си разреши да се опасява. Майка му я нямаше, бе пожертвала себе си, с цел да избави него и сестрите му, единствено часове откакто Кеван бе умъртвил татко им. Много мъчно му бе да си показа татко си, постоянно му бе нужна помощта на огъня, с цел да извика облика му – на високия и горделив Дайхи, старейшината със светла коса и оглушителен смях. Но щом затвореше очи, и пред него заставаше майка му, бледа като гибелта, която я очакваше, застанала пред хижата в гората в онази мъглива заран, когато той бе поел далеко със сестрите си с тъга в сърцето и нова, гореща мощ в кръвта.
От онази заран той към този момент не бе момче, а един от тримата, мрачен вещер, привързан с кръвна клетва да унищожи това, което даже и майка му не бе могла.
п редставя
МАГИЯТА НА СЕНКИТЕ
от Нора Робъртс
На 28 юли излиза ново издание на „ Магията на сенките “ – втора книга от обичаната поредност за братовчедите О’Дуайър
За книгата
Конър О’Дуайър се гордее с историята на рода си, съчетала в себе си ирландски поверия и магията на Тъмната магьосница. Той живее в живописното графство Мейо с обичната си сестра Брана. Там братовчедка им Айона среща любовта на живота си и се научава да владее магията. Брана, Конър и Айона, дружно с приятелите им от детинство, образуват нерушим кръг. Кръг, който се приготвя да унищожи злия вълшебник Кеван вечно. Мийра и Брана са най-хубави приятелки, по-близки и от сестри. Мийра е мощна и самостоятелна жена, която не има вяра в любовта. Но не може да отхвърли възприятията, които изпитва към красивия, добър и милосърден Конър. Младият мъж има изключителната заложба да поддържа връзка със соколи. Тя му оказва помощ да управлява школата за разходки и лов с величествените птици, които притеглят тълпи туристи.
Мийра се опасява, че възприятията й към Конър ще разрушат дългогодишното им другарство. Една непредвидена буйна целувка обаче прекатурва живота и на двамата.
Но злото, приело формата на вълк, се спотайва в гъстите гори на Мейо. Усвоил магията на сенките, Кеван изчаква своя момент да нападне братовчедите О’Дуайър. И да им аргументи болежка, наранявайки хората, които обичат…
За създателя
През 2007 година списание „ Таймс “ дефинира Нора Робъртс като една от стоте най-влиятелни персони в света. През последните 30 години приблизително на всяка минута се продават към 27 книги на Нора Робъртс. Романите й се разгласяват в над 34 страни.
Сред най-популярните й поредици са „ В гибелта “, „ Хотелът “, „ Сватбена организация “, „ Сърцето на дракона “, „ Прокълнатите булки “, „ Родът О`Дуайър “
и други
Откъс
Есен, 1268 година
Мъгла се издигаше на тънки струйки над водата като въздишка, до момента в който Иймън гребеше в дребната лодка. Слънцето грееше с бледа и хладна светлина, до момента в който се пробуждаше от нощната си сънливост и подканяше утринните птици да запеят в хор. Чу дрезгавия глас на петела, толкоз високомерен и значим, както и блеенето на овцете, които пасяха добродушно в зелените поля.
Всички тези звуци му бяха познати, посрещаха го всяка заран през миналите пет години. Но това не бе домът му. Колкото и гостолюбив и прочут да бе, в никакъв случай нямаше да е неговият дом.
А таман за дома мечтаеше в този момент. Мисълта за него предизвикваше болежка надълбоко в костите му както при остарял човек в неприятно време, в сърцето му тлееше блян като на отритнат обичан.
И под копнежа, болката, фантазиите и тъгата кипеше стаена гняв, която можеше да се надигне и да изгори гърлото му.
Понякога нощем сънуваше дома, хижата им в огромната гора, където познаваше всяко дърво, всяка извивка на пътечките. В някои нощи сънищата бяха по-истински от действителността и той усещаше мириса на торф в огъня, сладкия мирис на сламените постелки в леглото му, в които майка му вплиташе лавандула за по-добра отмора и сладки сънища.
Чуваше гласа ѝ, нежното ѝ пеене, което се носеше от таванското помещение, където смесваше своите отвари и лекове.
Тъмната магьосница, по този начин я назоваха – с почитание – тъй като беше мощна и могъща. И блага и добра. Затова през някои нощи, когато сънуваше дома и чуваше майка си да пее, той се будеше с мокри от сълзи страни.
Които бързаше да избърше. Сега беше мъж – на цели 10 години – глава на фамилията, както бе татко му преди него.
Сълзите бяха за дамите.
А той трябваше да се грижи за сестрите си, нали, подсети си той и закрепи греблата, като остави лодката да се носи леко по водата, до момента в който хвърляше въдицата. Брана беше най-голямата, само че той беше мъжът в фамилията. Бе дал клетва да пази нея и Тийгън и щеше да я извърши. Бе наследил меча на дядо си. И щеше да го употребява, когато дойдеше мигът.
Моментът щеше да настъпи.
Имаше и други сънища, в които страхът преобладаваше над тъгата. Сънища за Кеван, черния вълшебник. Те предизвикваха ледени топки боязън в корема му, които смразяваха даже кипящата гняв. Страх, който караше момчето в него да извика за помощ майка си.
Но не можеше да си разреши да се опасява. Майка му я нямаше, бе пожертвала себе си, с цел да избави него и сестрите му, единствено часове откакто Кеван бе умъртвил татко им. Много мъчно му бе да си показа татко си, постоянно му бе нужна помощта на огъня, с цел да извика облика му – на високия и горделив Дайхи, старейшината със светла коса и оглушителен смях. Но щом затвореше очи, и пред него заставаше майка му, бледа като гибелта, която я очакваше, застанала пред хижата в гората в онази мъглива заран, когато той бе поел далеко със сестрите си с тъга в сърцето и нова, гореща мощ в кръвта.
От онази заран той към този момент не бе момче, а един от тримата, мрачен вещер, привързан с кръвна клетва да унищожи това, което даже и майка му не бе могла.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ