Д-р Николай Болтаджиев: Да се изкарат всички амбулаторни дейности извън болниците. Това са поне 1/3 от клиничните пътеки
Българското опазване на здравето е „ болно “ – такава диагноза сложи доктор Николай Болтаджиев, някогашен член на Надзорния съвет на НЗОК от квотата на работодателите, в диалог в предаването „ Лице в лице “ по bTV.
По думите му аргументите за проблемите в системата са свързани най-много с метода, по който се ръководи опазването на здравето.
„ Болно е от неприятно ръководство, от неприятни политици “, съобщи доктор Болтаджиев. Той акцентира, че нито пациентите, нито лекарите, нито лечебните заведения могат да трансформират главните правила, тъй като те се основават посредством закони.
„ Законите се градят от политиците. Както виждаме, свадите нормално са свързани със закони, не с нещо, което е незаконно “, сподели той.
Според доктор Болтаджиев проблемите в системата са резултат от композиция сред непознаване на процесите и мощни ползи.
„ Мисля, съгласно мен е комбинирано. Аз виждам и незнание, виждам и лобизъм, доста мощен лобизъм в опазването на здравето “, сподели той.
Като образец той уточни тематиката с публичните поръчки за медикаменти, които се заплащат от Здравната каса. По думите му това не е ефикасен метод за понижаване на разноските, тъй като казусът не е единствено в това дали лечебните заведения вършат публични поръчки.
„ Това не е метод за решение на казуса “, съобщи той.
Като решение доктор Болтаджиев уточни НЗОК да договаря непосредствено цените на избрани медикаменти.
„ Касата да закупува тези медикаменти, т.е. да ги договаря, както договаря другите медикаменти “, изясни той. Според него по този начин ще могат да се реализиран по-добри условия.
„ Тогава тя ще договаря цените и ще заплаща по тези цени, както заплаща инсулина, както заплаща останалите медикаменти, които покрива касата, както и в цяла Европа “, сподели доктор Болтаджиев.
Според него нежеланието за промени е обвързвано и с ползи на разнообразни групи.
„ Има главно фармаиндустрията “, сподели той на въпрос кой има интерес системата да остане непроменена.
По думите му публичните поръчки постоянно водят до по-високи цени.
„ Ние знаем, че в опазването на здравето всичко, което се купува в публични поръчки, е доста по-скъпо, дори в пъти, от това, което купуват частните лечебни заведения без публични поръчки “, съобщи той.
Той направи разграничаване сред държавните и частните лечебни заведения.
„ Държавните лечебни заведения харчат непознати пари. За тях няма значение за какъв брой ще купят едно съоръжение, до момента в който частникът, когато купува лекарство или съоръжение, си вади от джоба тези пари “, сподели доктор Болтаджиев.
В диалога беше подложен и въпросът за какво едни и същи хора не престават да вземат участие в ръководството на здравната система, макар непрекъснатите проблеми.
„ Ние виждаме ново държавно управление с огромно болшинство, само че хората са същите. Съвсем същите “, разяснява доктор Болтаджиев.
Според него политиците постоянно упрекват системата за проблеми, които самите те са основали.
„ Чувам депутати, лекари в здравната комисия от години да укоряват, че имало доста хоспитализации и доста лечебни заведения. Да, обаче аз запитвам — когато те укоряват, кого укоряват? Това единствено те, политиците, могат да го създадат, тъй като те го направиха това нещо “, съобщи той.
Д-р Болтаджиев изясни и за какво има толкоз доста лечебни заведения, като уточни развиването на очната помощ.
По думите му в предишното доста очни интервенции са се правили амбулаторно, само че след промени в нормативната уредба част от медицинските центрове са били принудени да се записват като лечебни заведения.
„ Ето ви още 40 очни лечебни заведения от горната страна “, сподели той.
Според него решението не е механично закриване на лечебни заведения, а смяна в метода, по който се провежда здравната помощ.
„ Трябва да изкарат всички амбулаторни действия отвън лечебните заведения. Това са най-малко една трета от клиничните пътеки. Могат да се работят амбулаторно “, съобщи доктор Болтаджиев.
Според него рестриктивните мерки в извънболничната помощ също водят до непотребни хоспитализации.
„ Пациентът доста постоянно няма достъп до болнична помощ. За извънболнична помощ няма достъп. Там има също предели, както в лечебните заведения. Много тежки предели “, сподели той.
По думите му постоянно лекарите са принудени да насочват пациенти към лечебни заведения, с цел да могат да им бъдат осъществени проучвания и процедури.
