Антоан дьо Сент-Екзюпери - летящият голям принц
Текстът е препубликуван от
Антоан дьо Сент-Екзюпери, публицист, водач (1900 - 1944)
Произход: Франция, благородническо семейство
Образование: Йезуитски лицей, курсове за водач
Интереси: Литература, хвърчене, дами
Постижения: " Малкият принц " и други книги
Признание: Награда " Фемина " за романа " Нощен полет ", Голямата премия на Френската академия за романа " Планетата на хората "
Летецът и Малкият принц: Животът на Антоан дьо Сент-ЕкзюпериС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Бохем и коцкар, саможивец, дебелоглав и черногледец, който флиртува със гибелта - само че и лоялен другар, ухажор от класа, огромен водач, бездънен мъдрец, популярен публицист. Той е Антоан дьо Сент-Екзюпери и не е просто земно тяло за нежната душа на небесния Малък принц.
Дали написа, прави обич или обикаля света, Екзюпери лети - 22 от всичките си 44 години. Обича небето и желае да се махне от Земята, лети не като работа, а като креативен развой. Като водач е и страховит, и презрян - множеството му полети свършват по стомах на земята, по-често без драскотина, само че от време на време - крепко натрошен.
Обяснението? Екзюпери полита през 1921-22, когато самолетите са допотопни машини със силово ръководство, при което летецът е като вълшебник. После има взрив, само че той ненавижда смяната, пилотирането му става прекомерно елементарно, разсейва се и по тази причина пада.
Малкият принц С код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
През 1935 година Екзюпери пробва да счупи върха за полет до Сайгон, само че разрушава " Кодрон " -а си в Либийската пустиня и няма визия къде е. Има единствено малко ягоди, десетина портокала, термос със сок, шоколад, бисквити и вино - артистично меню, само че неуместно за пустинята. Върви слепешката и изяжда всичко още първия ден, а след това дехидратацията носи халюцинации. На четвъртия ден, на крачка от гибелта, го избавя бедуин.
След седем години, в Ню Йорк, до момента в който изпада в депресии, че не може да води война против нацистите в Европа, Екзюпери получава поръчка за детска книга. Урежда му я дамата на американски издател, с която върти обич. Тя желае да го изкара от депресията, само че желае и текст, който да надмине конкуренцията с " Мери Попинс ". И Екзюпери се връща към пустинните видения, с цел да стартира историята за срещата с небесния дребен принц.
" Моля, нарисувай ми една овца " - по този начин Малкият принц разсънва водача, " откъснат от света повече, в сравнение с някой корабокрушенец измежду океана ". На другата година Екзюпери въпреки всичко се включва във войната и оставя на издателя ръкописа на най-великата си книга, която в никакъв случай не съумява да зърне.
Зад тази предистория има и друга - сантиментална, светла и радостна, само че и цялостна с болежка, оскърбление, невярност и мисъл за гибел, както постоянно става около любовта.
През 1929 година Екзюпери е шеф на въздушната поща на Аржентина, написа " Нощен полет " и печели литературната премия " Фемина ", само че среща и самата фемина - красивата, интелигентна, артистична и разкрепостена Консуело от Салвадор . Зърва я на коктейл, скланя я да се качи в самолета му за дребна разходка, а след това упорства тя да го целуне. Заплашва, че другояче ще разбие самолета и цялата компания ще загине. Тя го целува, а още преди кацане получава покана за брак.
ЦитаделаС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Бракът е колкото благополучен, толкоз и трагичен. Той е двуметров дебелоглав, тя - завързак " с токсичен език " . Те се обичат и си изневеряват, разделят и събират, като че ли в конкуренция кой повече ще нарани другия. И до момента в който Екзюпери написа " Малкият принц ", те са тъкмо в подобен интервал, а историята се счита за закодирано обръщение на писателя до омразната му обич. Планетата на русия небесен посетител е малко по-голяма от къща и на нея има три вулкана, два настоящи и един загаснал - тъкмо това се вижда от родния дом на Консуело в държавицата Салвадор.
В положителни времена писателят назовава обичаната си " розата " - тя е " принцесата-цвете ", която Малкият принц държи под стъклен капак. А щом узнава, че овцата може да изяде даже цвете с бодли, болката му е голяма. " Ако обичаш цвете, което е единствено в един образец измежду милионите и милиони звезди, стига ти да погледнеш звездите, с цел да бъдеш благополучен. Но в случай че овцата изяде цветето, за тебе като че ли всичките звезди угасват! И това не било значимо, по този начин ли? " - пита принцът.
След което не може да каже и дума повече, а избухва в ридания.
Романи. Антоан дьо Сент-ЕкзюпериС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Генерал Шасен свидетелства за приятеля си: " В него всичко бе обвързвано - математика, биология, лирика на пространствата, някоя картина от борда на самолета, нещо любопитно в някоя механа, обичта към Паскал, фокусите с карти за игра. И аз не считам, че са разнообразни хора - Екзюпери, който играе с някое дете, и Екзюпери, който чете Платон в някое нощно кабаре на Дакар. "
А самият публицист има изумително знамение. Героят му, Малкият принц, споделя за планетата си: " Един ден видях слънцето да залязва 44 пъти. " Антоан дьо Сент-Екзюпери е роден през 1900 и вечно изчезва в небето 44 слънца по-късно.
Когато човек е доста печален, той май в действителност обича залезите. И животът му е дълъг през целия ден.
Антоан дьо Сент-Екзюпери, публицист, водач (1900 - 1944)
Произход: Франция, благородническо семейство
Образование: Йезуитски лицей, курсове за водач
Интереси: Литература, хвърчене, дами
Постижения: " Малкият принц " и други книги
Признание: Награда " Фемина " за романа " Нощен полет ", Голямата премия на Френската академия за романа " Планетата на хората "
Бохем и коцкар, саможивец, дебелоглав и черногледец, който флиртува със гибелта - само че и лоялен другар, ухажор от класа, огромен водач, бездънен мъдрец, популярен публицист. Той е Антоан дьо Сент-Екзюпери и не е просто земно тяло за нежната душа на небесния Малък принц.
Дали написа, прави обич или обикаля света, Екзюпери лети - 22 от всичките си 44 години. Обича небето и желае да се махне от Земята, лети не като работа, а като креативен развой. Като водач е и страховит, и презрян - множеството му полети свършват по стомах на земята, по-често без драскотина, само че от време на време - крепко натрошен.
Обяснението? Екзюпери полита през 1921-22, когато самолетите са допотопни машини със силово ръководство, при което летецът е като вълшебник. После има взрив, само че той ненавижда смяната, пилотирането му става прекомерно елементарно, разсейва се и по тази причина пада.
През 1935 година Екзюпери пробва да счупи върха за полет до Сайгон, само че разрушава " Кодрон " -а си в Либийската пустиня и няма визия къде е. Има единствено малко ягоди, десетина портокала, термос със сок, шоколад, бисквити и вино - артистично меню, само че неуместно за пустинята. Върви слепешката и изяжда всичко още първия ден, а след това дехидратацията носи халюцинации. На четвъртия ден, на крачка от гибелта, го избавя бедуин.
След седем години, в Ню Йорк, до момента в който изпада в депресии, че не може да води война против нацистите в Европа, Екзюпери получава поръчка за детска книга. Урежда му я дамата на американски издател, с която върти обич. Тя желае да го изкара от депресията, само че желае и текст, който да надмине конкуренцията с " Мери Попинс ". И Екзюпери се връща към пустинните видения, с цел да стартира историята за срещата с небесния дребен принц.
" Моля, нарисувай ми една овца " - по този начин Малкият принц разсънва водача, " откъснат от света повече, в сравнение с някой корабокрушенец измежду океана ". На другата година Екзюпери въпреки всичко се включва във войната и оставя на издателя ръкописа на най-великата си книга, която в никакъв случай не съумява да зърне.
Зад тази предистория има и друга - сантиментална, светла и радостна, само че и цялостна с болежка, оскърбление, невярност и мисъл за гибел, както постоянно става около любовта.
През 1929 година Екзюпери е шеф на въздушната поща на Аржентина, написа " Нощен полет " и печели литературната премия " Фемина ", само че среща и самата фемина - красивата, интелигентна, артистична и разкрепостена Консуело от Салвадор . Зърва я на коктейл, скланя я да се качи в самолета му за дребна разходка, а след това упорства тя да го целуне. Заплашва, че другояче ще разбие самолета и цялата компания ще загине. Тя го целува, а още преди кацане получава покана за брак.
Бракът е колкото благополучен, толкоз и трагичен. Той е двуметров дебелоглав, тя - завързак " с токсичен език " . Те се обичат и си изневеряват, разделят и събират, като че ли в конкуренция кой повече ще нарани другия. И до момента в който Екзюпери написа " Малкият принц ", те са тъкмо в подобен интервал, а историята се счита за закодирано обръщение на писателя до омразната му обич. Планетата на русия небесен посетител е малко по-голяма от къща и на нея има три вулкана, два настоящи и един загаснал - тъкмо това се вижда от родния дом на Консуело в държавицата Салвадор.
В положителни времена писателят назовава обичаната си " розата " - тя е " принцесата-цвете ", която Малкият принц държи под стъклен капак. А щом узнава, че овцата може да изяде даже цвете с бодли, болката му е голяма. " Ако обичаш цвете, което е единствено в един образец измежду милионите и милиони звезди, стига ти да погледнеш звездите, с цел да бъдеш благополучен. Но в случай че овцата изяде цветето, за тебе като че ли всичките звезди угасват! И това не било значимо, по този начин ли? " - пита принцът.
След което не може да каже и дума повече, а избухва в ридания.
Генерал Шасен свидетелства за приятеля си: " В него всичко бе обвързвано - математика, биология, лирика на пространствата, някоя картина от борда на самолета, нещо любопитно в някоя механа, обичта към Паскал, фокусите с карти за игра. И аз не считам, че са разнообразни хора - Екзюпери, който играе с някое дете, и Екзюпери, който чете Платон в някое нощно кабаре на Дакар. "
А самият публицист има изумително знамение. Героят му, Малкият принц, споделя за планетата си: " Един ден видях слънцето да залязва 44 пъти. " Антоан дьо Сент-Екзюпери е роден през 1900 и вечно изчезва в небето 44 слънца по-късно.
Когато човек е доста печален, той май в действителност обича залезите. И животът му е дълъг през целия ден.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ