"Сатанински строфи". Как няколко удара с нож ни връщат към книгите
Текстът е препубликуван от.
Ако желая да те убия, тъй като богохулстваш, дали е единствено поради религията? Надали. По-вероятно има и друго: не умея да поддържам връзка.
а повода е книга, която е писал. На 12 август 2022 британо-американският публицист от индийски генезис Салман Рушди беше атакуван по време на литературно събитие в Ню Йорк. Новината пристигна след повече от 30-годишна история на закани за живота му.
Причина за настроенията против писателя е романът му " Сатанински строфи ", разгласен за богохулствен от някои ислямски религиозни водачи директно след публикуването си.
Най-популярната опасност е фетвата, издадена през 1989 година от към този момент починалия ирански водач аятолах Хомейни, в която приканва за гибелта на Рушди. Днес Иран отхвърля да има връзка с нападението в Ню Йорк и твърди, че виновността за него е напълно на Рушди и на последователите му. отхвърля да е бил предизвикан от апела на Хомейни, само че също по този начин признава, че е чел едвам няколко страници от книгата, поради която е направил похищението.
Фетвата
В началото на 1989 година, след яростен митинг против " Сатанински строфи " в Пакистан, аятолах Рухола Хомейни издава декрет или " фетва ", в която приканва мюсюлманите, които не могат да убият Рушди, да го посочат на тези, които могат.
Британското държавно управление, тогава ръководено от Маргарет Тачър, дава на Рушди денонощна полицейска защита, само че не малко политици на Острова са враждебно настроени към създателя. Депутат от Лейбъристката партия предвожда шествия и приканва книгата да бъде неразрешена, до момента в който някогашен ръководител на Консервативната партия, назовава Рушди " изверг ", и твърди, че писателят е предал личното си образование, вяра и народност.
Както фетвата на Хомейни, по този начин и реакциите във Англия, в това число от страна на Мюсюлманския съвет, си имат подтекст. От края на 80-те до през днешния ден ненавистта към Рушди е огромна обединителна мощ измежду по-крайните почитатели на исляма. В годините мнозина са призовавали към принуждение, само че не са им повдигани обвинявания. И следствията надалеч не се изчерпват с най-скорошните събития - опити за атентати и кървави протести непрекъснато припомнят за опасността.
Хитоши Игараши, японският преводач на Рушди, е намушкан с нож през 1991 година покрай Токио, Япония, в кампуса на колежа, в който преподава.
Дни преди убийството на Игараши италианският преводач на Рушди Еторе Каприоло е тежко ранен в дома си в Милано, Италия.
Две години по-късно издателят на " Сатанински строфи " в Норвегия едвам оцелява, откакто е прострелян три пъти в гърба.
Тридесет и седем турски интелектуалци и локални поданици, участващи в литературния фестивал " Пир Султан Абдал ", умират, когато хотелът на конференцията в Сивас, Турция, е опожарен от навалица радикални ислямисти. В конференцията взе участие и Азиз Несин, който авансово е оповестил, че ще преведе и издаде " Сатанински строфи ". Нападателите изискват той да бъде предаден и екзекутиран. Тъй като това не се случва, те вземат решение да подпалят хотела. Несин съвсем като по знамение съумява да избяга.
Книгата
Основната сюжетна линия в " Сатанински строфи " като че ли е учредена на автобиографични претекстове. Мъж на име Саладин Чамча се е преместил в Англия и се е привързал към британската просвета, сходно на Рушди. При завръщането си в Бомбай, Саладин е заставен да се сдобри, от една страна, с предишното си, а от друга - със положението си на нравствен заточеник.
Саладин и различен основен персонаж - индийската кино звезда Джибрил Фаришта - оцеляват при рухване от аероплан от близо 30 000 метра. Магическото им избавление води до промени - единият се снабдява с ореол, а другият - с рога и копита. За разлика от Саладин, Джибрил не реализира изясненост, а попада в серпантина от шизофренни видения.
Именно в тези видения се съдържат всички облици, видени като богохулни:
Пророк, който се явява на Джибрил, припомня на изкривена версия на Мохамед, само че пък е наименуван Махнуд - име, с което в християнската традиция е обозначаван демонски облик.
Измисленият Махнуд става жертва на неблагонадеждния писар Салман (да, като Рушди), който подменя думите, които пророкът диктува, като самобитно тестване за всезнанието му. Тази концепция е в остро несъгласие с визията за Корана като самото Божие слово, предадено буквално и без смяна.
Отново във привидение проститутките от един обществен дом се показват за съпруги Махнуд, с цел да облекчат ситуацията си, което накърнява вярването, че съпругите на Пророка са майки на всички мюсюлмани.
Наред с виденията проблематично се явява и самото заглавие на романа, което препраща към преживелица от живота на Мохамед, записана от ранните арабски историци и по-късно отхвърлена от познавачите на Корана. Според историята Мохамед приема три езически богини да подкрепят идеята му, само че след това се отхвърля от този си акт като дяволско прелъщение.
Между истината, свободата и любовта
Романите на Салман Рушди са преди всичко романи, художествена литература, а не заявление, молба или декларация. Както самият той обича да споделя, героите, които припомнят на него, " са и не са " Салман Рушди. Махнуд " е и не е " Мохамед. В прочут смисъл " Сатанински строфи " подлага на критика даже повече западните полезности и възможните им слепи петна, в сравнение с ригидността на религиозната религия. И въпреки постоянно да е комично, повествованието се занимава с отчуждението и болката, с невъзможносто сдобряване на множествените идентичности.
КишотС код Dnevnik100 получавате най-малко 10% отстъпка
Както написа Цветан Тодоров, романите не ни дават ново познание, а нови качества да поддържаме връзка със съществата, разнообразни от нас. Според него хоризонтът на литературния опит не е истината, а любовта. Тъкмо в този смисъл и най-рискованите преводи имат политическа цел, която се простира оттатък знамето на свободата на словото. И тя е тази: повече и по-различни читатели да проумеят какво е да ти поникнат рога и копита, тъй като си пришелец, мигрант, или, както се споделя на български, непознат измежду свои и собствен измежду непознати.
Ако търсим някакъв израз на нашето отвращение от нападението над Салман Рушди, може би е най-адекватно просто да прочетем " Сатанински строфи " или " Среднощни деца ". Там най-добре се схваща личната ни накърнимост, както и тази на другите. Догматизмът не произтича само от религията, а най-много от неспособността да поддържаме връзка между тях. А литературата е тази, която предлага отговор.
Ако желая да те убия, тъй като богохулстваш, дали е единствено поради религията? Надали. По-вероятно има и друго: не умея да поддържам връзка.
а повода е книга, която е писал. На 12 август 2022 британо-американският публицист от индийски генезис Салман Рушди беше атакуван по време на литературно събитие в Ню Йорк. Новината пристигна след повече от 30-годишна история на закани за живота му.
Причина за настроенията против писателя е романът му " Сатанински строфи ", разгласен за богохулствен от някои ислямски религиозни водачи директно след публикуването си.
Най-популярната опасност е фетвата, издадена през 1989 година от към този момент починалия ирански водач аятолах Хомейни, в която приканва за гибелта на Рушди. Днес Иран отхвърля да има връзка с нападението в Ню Йорк и твърди, че виновността за него е напълно на Рушди и на последователите му. отхвърля да е бил предизвикан от апела на Хомейни, само че също по този начин признава, че е чел едвам няколко страници от книгата, поради която е направил похищението.
Фетвата
В началото на 1989 година, след яростен митинг против " Сатанински строфи " в Пакистан, аятолах Рухола Хомейни издава декрет или " фетва ", в която приканва мюсюлманите, които не могат да убият Рушди, да го посочат на тези, които могат.
Британското държавно управление, тогава ръководено от Маргарет Тачър, дава на Рушди денонощна полицейска защита, само че не малко политици на Острова са враждебно настроени към създателя. Депутат от Лейбъристката партия предвожда шествия и приканва книгата да бъде неразрешена, до момента в който някогашен ръководител на Консервативната партия, назовава Рушди " изверг ", и твърди, че писателят е предал личното си образование, вяра и народност.
Както фетвата на Хомейни, по този начин и реакциите във Англия, в това число от страна на Мюсюлманския съвет, си имат подтекст. От края на 80-те до през днешния ден ненавистта към Рушди е огромна обединителна мощ измежду по-крайните почитатели на исляма. В годините мнозина са призовавали към принуждение, само че не са им повдигани обвинявания. И следствията надалеч не се изчерпват с най-скорошните събития - опити за атентати и кървави протести непрекъснато припомнят за опасността.
Хитоши Игараши, японският преводач на Рушди, е намушкан с нож през 1991 година покрай Токио, Япония, в кампуса на колежа, в който преподава.
Дни преди убийството на Игараши италианският преводач на Рушди Еторе Каприоло е тежко ранен в дома си в Милано, Италия.
Две години по-късно издателят на " Сатанински строфи " в Норвегия едвам оцелява, откакто е прострелян три пъти в гърба.
Тридесет и седем турски интелектуалци и локални поданици, участващи в литературния фестивал " Пир Султан Абдал ", умират, когато хотелът на конференцията в Сивас, Турция, е опожарен от навалица радикални ислямисти. В конференцията взе участие и Азиз Несин, който авансово е оповестил, че ще преведе и издаде " Сатанински строфи ". Нападателите изискват той да бъде предаден и екзекутиран. Тъй като това не се случва, те вземат решение да подпалят хотела. Несин съвсем като по знамение съумява да избяга.
Книгата
Основната сюжетна линия в " Сатанински строфи " като че ли е учредена на автобиографични претекстове. Мъж на име Саладин Чамча се е преместил в Англия и се е привързал към британската просвета, сходно на Рушди. При завръщането си в Бомбай, Саладин е заставен да се сдобри, от една страна, с предишното си, а от друга - със положението си на нравствен заточеник.
Саладин и различен основен персонаж - индийската кино звезда Джибрил Фаришта - оцеляват при рухване от аероплан от близо 30 000 метра. Магическото им избавление води до промени - единият се снабдява с ореол, а другият - с рога и копита. За разлика от Саладин, Джибрил не реализира изясненост, а попада в серпантина от шизофренни видения.
Именно в тези видения се съдържат всички облици, видени като богохулни:
Пророк, който се явява на Джибрил, припомня на изкривена версия на Мохамед, само че пък е наименуван Махнуд - име, с което в християнската традиция е обозначаван демонски облик.
Измисленият Махнуд става жертва на неблагонадеждния писар Салман (да, като Рушди), който подменя думите, които пророкът диктува, като самобитно тестване за всезнанието му. Тази концепция е в остро несъгласие с визията за Корана като самото Божие слово, предадено буквално и без смяна.
Отново във привидение проститутките от един обществен дом се показват за съпруги Махнуд, с цел да облекчат ситуацията си, което накърнява вярването, че съпругите на Пророка са майки на всички мюсюлмани.
Наред с виденията проблематично се явява и самото заглавие на романа, което препраща към преживелица от живота на Мохамед, записана от ранните арабски историци и по-късно отхвърлена от познавачите на Корана. Според историята Мохамед приема три езически богини да подкрепят идеята му, само че след това се отхвърля от този си акт като дяволско прелъщение.
Между истината, свободата и любовта
Романите на Салман Рушди са преди всичко романи, художествена литература, а не заявление, молба или декларация. Както самият той обича да споделя, героите, които припомнят на него, " са и не са " Салман Рушди. Махнуд " е и не е " Мохамед. В прочут смисъл " Сатанински строфи " подлага на критика даже повече западните полезности и възможните им слепи петна, в сравнение с ригидността на религиозната религия. И въпреки постоянно да е комично, повествованието се занимава с отчуждението и болката, с невъзможносто сдобряване на множествените идентичности.
Както написа Цветан Тодоров, романите не ни дават ново познание, а нови качества да поддържаме връзка със съществата, разнообразни от нас. Според него хоризонтът на литературния опит не е истината, а любовта. Тъкмо в този смисъл и най-рискованите преводи имат политическа цел, която се простира оттатък знамето на свободата на словото. И тя е тази: повече и по-различни читатели да проумеят какво е да ти поникнат рога и копита, тъй като си пришелец, мигрант, или, както се споделя на български, непознат измежду свои и собствен измежду непознати.
Ако търсим някакъв израз на нашето отвращение от нападението над Салман Рушди, може би е най-адекватно просто да прочетем " Сатанински строфи " или " Среднощни деца ". Там най-добре се схваща личната ни накърнимост, както и тази на другите. Догматизмът не произтича само от религията, а най-много от неспособността да поддържаме връзка между тях. А литературата е тази, която предлага отговор.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ