Без наше участие. Как не се преборихме за контрол върху ДС преди 30 години
Текстът е препечатан от " Свободна Европа ". Диана Иванова е публицист, откривател, куратор. Съавтор и основател на редица планове в региона на самостоятелната памет за близкото минало като " Аз живях социализма ", интернационалния фестивал на спомените GOATMILK в Бела Речка. Изследва психическите последствия от живота в тоталитарна среда и филмовите архиви на тайните служби. През последните години работи като колективен терапевт в Германия.
Януари 1990 година остава в историята на демократична България с няколко събития, значими и до през днешния ден, когато се навършват 30 години от тези дни.
На 5 януари 1990 година с решение на Министерския съвет престава да съществува Шесто ръководство на Държавна сигурност, получило печална популярност като " политическа полиция ", ориентирана против българската интелигенция. Цялата останала Държавна сигурност е трансформирана в нови специфични служби.
Как се случва всичко това?
Кръглата маса и първите обвинявания
На 3 януари в София стартира по този начин наречената Кръгла маса – име, което е обещано на договарянията за бъдещето на страната, водени от представители на новосъздадената съпротива Съюз на демократичните сили и към момента непреименуваната Българска комунистическа партия.
Там въпросът за достъпа до досиетата на Държавна сигурност ще бъде подложен единствено един път, само че няма да участва като изискване за демократичния преход. Кръглата маса ще реализира други триумфи – ще отстрани да вземем за пример софийското жителство, както и " първичните партийни организации по месторабота ", т.е. – ще постави начало на разделянето на комунистическата партия от страната.
Но Кръглата маса няма да направи нищо, с цел да стартира разделянето на същински отровната връзка сред секрети служби, партия и страна.
Години по-късно това ще бъде оценено като исторически пропуск, съдбовен компромис, победа на статуквото.
Но да се върнем в тези дни. Кой тогава в България желае това делене да стане факт? Колко българи го намират за основно значимо за бъдещето на демокрацията? Колко митинга провокира да вземем за пример неналичието на гледище да се отворят досиетата? Има ли придвижване, което приканва за окупация на постройките на Държавна сигурност? Може ли историческото въображение да допусне въобще сходна гражданска храброст?
Струва ми се значимо, когато през днешния ден се обръщаме с яд обратно към недобрите решения на политиците и на кръглата маса, да забележим действителното положение на обществото.
Германия по същото време
В Комисията по досиетата в Германия има един незабравим документ – чиновници на ЩАЗИ са наблюдавали, записали и педантично класифицирали в таблици 1200 лозунга от първите манифестации и митинги в Лайпциг и Ерфурт през октомври и ноември 1989 година.
На първо място са настояванията за делене на партията и страната – чиновниците на ЩАЗИ са преброили 141 лозунга с сходно наличие. На второ място по многочисленост са настояванията за закриване на ЩАЗИ – 126 лозунга. Исканията за нови избори са написани на 67 лозунга, за рухването на Стената и за обединяване на Германия – на 45.
На пръв взор няма нищо удивително. И в България настояването за анулация на член 1 на Конституцията, който постановява управителната роля на комунистическата партия в живота на страната, се появява незабавно. Както и лозунгът " Долу Шесто! ", ориентиран против политическата полиция.
Но българският яд стопира дотук, до лозунгите – през 1990 година той към момента не може да стане деен или още не знае по какъв начин. Гневът против " Шесто " ще постави началото на прекачване на виновността за неуспехите и жестокостта на комунизма от самата комунистическата партия върху една дребна част от тайните служби. Този яд против " неприятните ченгета " ще роди мита за " положителните ченгета ", които, допуска се, са работили отново в Държавна сигурност, само че не в тъкмо това ръководство. Въпросът за гражданския надзор върху гигантската база данни на тайните служби ще бъде изтласкан и пропуснат.
Българското общество тогава към момента не схваща смисъла на този въпрос. Отпадането на софийското жителство е по-важно решение в очите на доста хора. Затова няма кой да притисне опозицията да наложи този дневен ред на Кръглата маса.
Архивите и контролът върху тях
Да се върнем към източногерманските образци. Още с първите демонстрации на 4 и 5 декември 1989 година постройките на ЩАЗИ в Ерфурт, Лайпциг са окупирани и множеството упорства за цивилен надзор върху архива на ЩАЗИ. Създадени са цивилен комитети, които да следят процеса на разграждане на ЩАЗИ и в същото време да подсигуряват, че архивите ще бъдат непокътнати, а не унищожени.
На 15 януари 1990 година хиляди стачкуващи завладяват централата на ЩАЗИ в Берлин.
Днес, 30 години по-късно, в Германия продължава да се води яростен спор – до каква степен наивно е било образуването на тези цивилен комитети и каква е била действителната им роля. Историкът Клаус Бестлайн да вземем за пример твърди, че завладяването на централата на ЩАЗИ в Берлин е триумф не на жителите, а на към момента мощната загадка полиция и комунистическата партия ГЕСП, тъй като се позволява унищожането на доста цифрови документи заради незнанието на гражданските придвижвания по какъв начин действа системата на ЩАЗИ.
Давид Гил, студент по теология, роден през 1966, от елементарен протестиращ се оказва замесен във вихъра на събитията и става координатор на гражданския комитет в Берлин. Интересно е да се прочетат неговите мемоари от тези бурни дни. Той признава доста позволени неточности, в това число, че е трябвало да въвлекат и да разчитат на редица чиновници на ЩАЗИ в своята работа.
Но Гил напомня и различен значим факт – затварянето на досиетата е щяло да бъде контрактувано от политиците, в случай че гражданските придвижвания тогава не са окупирали наново постройката на ЩАЗИ в Берлин.
След първите избори през 1990 година двете немски държавни управления даже реализират единогласие, че " досиетата би трябвало да се затворят " и да има " генерална прошка ". Но не щеш ли втората окупация, подхваната през есента на 1990, се оказва историческа – гражданският надзор и достъп до наследството на ЩАЗИ получават основна роля в контракта за обединяване на Германия. Натиск, който в България по този начин и не се състоя, и който беше заместен с пасивно отвращение към политиците.
Януари 1990 година остава в историята на демократична България с няколко събития, значими и до през днешния ден, когато се навършват 30 години от тези дни.
На 5 януари 1990 година с решение на Министерския съвет престава да съществува Шесто ръководство на Държавна сигурност, получило печална популярност като " политическа полиция ", ориентирана против българската интелигенция. Цялата останала Държавна сигурност е трансформирана в нови специфични служби.
Как се случва всичко това?
Кръглата маса и първите обвинявания
На 3 януари в София стартира по този начин наречената Кръгла маса – име, което е обещано на договарянията за бъдещето на страната, водени от представители на новосъздадената съпротива Съюз на демократичните сили и към момента непреименуваната Българска комунистическа партия.
Там въпросът за достъпа до досиетата на Държавна сигурност ще бъде подложен единствено един път, само че няма да участва като изискване за демократичния преход. Кръглата маса ще реализира други триумфи – ще отстрани да вземем за пример софийското жителство, както и " първичните партийни организации по месторабота ", т.е. – ще постави начало на разделянето на комунистическата партия от страната.
Но Кръглата маса няма да направи нищо, с цел да стартира разделянето на същински отровната връзка сред секрети служби, партия и страна.
Години по-късно това ще бъде оценено като исторически пропуск, съдбовен компромис, победа на статуквото.
Но да се върнем в тези дни. Кой тогава в България желае това делене да стане факт? Колко българи го намират за основно значимо за бъдещето на демокрацията? Колко митинга провокира да вземем за пример неналичието на гледище да се отворят досиетата? Има ли придвижване, което приканва за окупация на постройките на Държавна сигурност? Може ли историческото въображение да допусне въобще сходна гражданска храброст?
Струва ми се значимо, когато през днешния ден се обръщаме с яд обратно към недобрите решения на политиците и на кръглата маса, да забележим действителното положение на обществото.
Германия по същото време
В Комисията по досиетата в Германия има един незабравим документ – чиновници на ЩАЗИ са наблюдавали, записали и педантично класифицирали в таблици 1200 лозунга от първите манифестации и митинги в Лайпциг и Ерфурт през октомври и ноември 1989 година.
На първо място са настояванията за делене на партията и страната – чиновниците на ЩАЗИ са преброили 141 лозунга с сходно наличие. На второ място по многочисленост са настояванията за закриване на ЩАЗИ – 126 лозунга. Исканията за нови избори са написани на 67 лозунга, за рухването на Стената и за обединяване на Германия – на 45.
На пръв взор няма нищо удивително. И в България настояването за анулация на член 1 на Конституцията, който постановява управителната роля на комунистическата партия в живота на страната, се появява незабавно. Както и лозунгът " Долу Шесто! ", ориентиран против политическата полиция.
Но българският яд стопира дотук, до лозунгите – през 1990 година той към момента не може да стане деен или още не знае по какъв начин. Гневът против " Шесто " ще постави началото на прекачване на виновността за неуспехите и жестокостта на комунизма от самата комунистическата партия върху една дребна част от тайните служби. Този яд против " неприятните ченгета " ще роди мита за " положителните ченгета ", които, допуска се, са работили отново в Държавна сигурност, само че не в тъкмо това ръководство. Въпросът за гражданския надзор върху гигантската база данни на тайните служби ще бъде изтласкан и пропуснат.
Българското общество тогава към момента не схваща смисъла на този въпрос. Отпадането на софийското жителство е по-важно решение в очите на доста хора. Затова няма кой да притисне опозицията да наложи този дневен ред на Кръглата маса.
Архивите и контролът върху тях
Да се върнем към източногерманските образци. Още с първите демонстрации на 4 и 5 декември 1989 година постройките на ЩАЗИ в Ерфурт, Лайпциг са окупирани и множеството упорства за цивилен надзор върху архива на ЩАЗИ. Създадени са цивилен комитети, които да следят процеса на разграждане на ЩАЗИ и в същото време да подсигуряват, че архивите ще бъдат непокътнати, а не унищожени.
На 15 януари 1990 година хиляди стачкуващи завладяват централата на ЩАЗИ в Берлин.
Днес, 30 години по-късно, в Германия продължава да се води яростен спор – до каква степен наивно е било образуването на тези цивилен комитети и каква е била действителната им роля. Историкът Клаус Бестлайн да вземем за пример твърди, че завладяването на централата на ЩАЗИ в Берлин е триумф не на жителите, а на към момента мощната загадка полиция и комунистическата партия ГЕСП, тъй като се позволява унищожането на доста цифрови документи заради незнанието на гражданските придвижвания по какъв начин действа системата на ЩАЗИ.
Давид Гил, студент по теология, роден през 1966, от елементарен протестиращ се оказва замесен във вихъра на събитията и става координатор на гражданския комитет в Берлин. Интересно е да се прочетат неговите мемоари от тези бурни дни. Той признава доста позволени неточности, в това число, че е трябвало да въвлекат и да разчитат на редица чиновници на ЩАЗИ в своята работа.
Но Гил напомня и различен значим факт – затварянето на досиетата е щяло да бъде контрактувано от политиците, в случай че гражданските придвижвания тогава не са окупирали наново постройката на ЩАЗИ в Берлин.
След първите избори през 1990 година двете немски държавни управления даже реализират единогласие, че " досиетата би трябвало да се затворят " и да има " генерална прошка ". Но не щеш ли втората окупация, подхваната през есента на 1990, се оказва историческа – гражданският надзор и достъп до наследството на ЩАЗИ получават основна роля в контракта за обединяване на Германия. Натиск, който в България по този начин и не се състоя, и който беше заместен с пасивно отвращение към политиците.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ