Наивистични възгледи върху възможното решение на прокурорския проблем
Текстът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система.
Моделът на българското правораздаване наподобява непреклонен – то работи, изминат е кръг от всевъзможни рекомендации и промени. Системата движи и взема решение част от проблемите на бизнеса, взема решение ненапълно разногласията на жителите и тотално се проваля по значимите публични въпроси.
Ако погледнем в профил – не че не може да ги реши, а в противен случай по-скоро приема решения наготово извън. И в съда, и в прокуратурата обвиняванията и въздействията са по линия на политиката. И в случай че това е по-малко изразено в съда, то в прокуратурата публичният спор, а оттова и заряд, са доста по-изразителни.
Именно промяната на прокуратурата не се случва нито в предприсъединителните години за участието ни в Европейски Съюз, нито в последващите наблюдения и съответни рекомендации, нито посредством поредицата конституционни промени. Всяка смяна по тематиката е придружена с удар точно от основния прокурор.
Паметно е настояването на Филчев, довело до решение на Конституционния съд № 3 от 2003 година, което и до през днешния ден е затруднение.
Конституционен съд възприема, че формата на държавно ръководство по смисъла на член 158, т. 3 от Конституцията следва да се пояснява разширително. Това разбиране се дефинира освен от характера на страната като парламентарна или президентска република или монархия. В него се включва и построената от Великото национално заседание посредством редица конституционни текстове, които доразвиват парламентаризма, система от висши държавни институции – Народно заседание, президент и вицепрезидент, Министерски съвет, Конституционен съд и органите на правосъдната власт (Върховен касационен съд, Върховен административен съд, прокуратура, разследване и Висш правосъден съвет), тяхното битие, мястото им в съответната власт, организацията, изискванията, метода на образуване и мандата им. Във формата на държавно ръководство се включват и предоставените от Конституцията на тези институции действия и пълномощия, доколкото с изменението им се нарушава салдото сред тях при спазване на главните правила, върху които е построена страната – национален суверенитет, върховенството на главния закон, политически плурализъм, разделянето на управляващите, правовата страна и независимостта на правосъдната власт.)
Цацаров също не остана задължен, питайки и получавайки от Конституционния съд такова пояснение на наредба от конституцията, което да предотврати изчерпателен доклад за работата му.
Остава единствено един въпрос, по който не може да се увърта – осъществяването на ограниченията по изгубеното от страната дело пред Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) " Колеви против България ". Необходимостта от въвеждане на самостоятелен механизъм за следствие и търсене на наказателна отговорност при положение на закононарушение, осъществено от основния прокурор, е наложителна генерална мярка в осъществяване на решението на Европейския съд по правата на индивида от 2009 година В последния си отчет от март 2019 година Комитетът на министрите отбелязва, че макар засиленото наблюдаване на осъществяването на това решение, българското държавно управление към този момент 10 години не предлага съответни ограничения. Краят на 10-годишния институционален сън има будилник, настроена за 1 октомври 2019 година Дотогава България би трябвало да показа законов механизъм за без значение следствие на основния прокурор при подозрение за осъществено закононарушение.
На този стадий напъните на българското държавно управление се изчерпват само до персоналните визии и размисли на министъра на правораздаването. Те се простират до:
- Въвличане и на ръководителите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд в процедурата за следствие на основния прокурор – виждане, правещо на процедура ръководителите на съдилищата още по-зависими от прокуратурата и основния прокурор и публично отречено от Съвета на Европа
- При вероятно започване на следствие то да става още веднъж от подчинени на основния прокурор
- Редица неясноти (как разрешение за наказателно гонене или отвод от такова ще се апелира пред административен съд откакто мярката е наказателна по своя характер).
Това мъчно може да се схване за решение на казуса, по-скоро е шут настрана от тематиката - опит за печелене на политическо време за едни и загуба на историческо време за обществото.
Разбира се, предлагането на правосъдния министър има своите учредения, които не са за занемаряване:
- Тое е елементарно постижимо, изисква единствено смяна на организационен закон (Закона за правосъдната власт) без да се отваря още веднъж въпросът за Конституцията. Върши работа и да се регистрира като политически вероятното пред Съвета на Европа. Да ги пита ГЕРБ по какъв начин по този начин за редица други нездравословни за правораздаването законодателни начинания намират повече от необятни болшинства, само че за градивни държавнически каузи все не им доближават гласове, само че да оставим това
- Предложението може да е плод на планове, част от които евентуално и положителни, само че деятелността на Кирилов като ръководител на правната комисия споделя друга история. Тя включва " среднощно " законодателство, разминавания сред гласувано от комисията и пленарна зала, напълно лишени от смисъл и приложение текстове и ред други рядкости.
Търсенето на решение
Организациите, които директно се занимават с проблемите на правосъдната власт, са подложени на критика, че не оферират решения, сякаш пък са длъжни, в противен случай това е обвързване на държателите на властта. Но да се опитаме да потърсим концептуално такова, което да облечем в съответни текстове.
Вариант 1
При сегашния парламентарен порядък основният прокурор реализира контрол за правда и методическо управление върху активността на всички прокурори и следователи като издава писмени указания и инструкции по отношение на активността на прокуратурата. Накратко – може всичко по отношение на всички прокурори в системата, в това число да попречва дейности против себе си.
Тоест с цел да бъде разследван, би трябвало проверяващият да бъде някой външен за системата. Кой да бъде той? Отговорът е елементарен – никой. Никой, тъй като нито един орган, отвън прокуратурата няма пълномощието да проверява и прави преценка дали да упреква или не следствия? Тогава следва да бъде прокурор, който обаче да остане отвън " методическото управление " на основния, т.е. да разполага с кратковременен статут на самостоятелен от основния прокурор. Този статут следва да се явява имунитет против дисциплинарни похищения, кариерни препятствания и наказателни офанзиви на следствия по отношение на проверяващия. Но и тук се натъкваме на на практика и законови мини:
- След като от имунитет (освен функционалния) са лишени всички магистрати с предходни конституционни промени, даването на привилегия на един е мярка в прорез с правилото на главния закон
- Кой да бъде този еднократно самостоятелен за случая и при голям брой мотиви за следствия дали няма голям брой прокурори да трансформират статута си;
- Създаването на нови безконтролни фигури е рисково.
Възникват и редица спомагателни въпроси, които да изключат такова решение.
Вариант 2
Функцията на самостоятелен проверяващ основния прокурор и повдигащ обвиняване при съображение за това да бъде изпълнявана от умишлен за задачата орган. Тази догадка наподобява примамлива, защото би дала опция на необятен кръг специалисти, в това число и външни за прокуратурата лица, да вземат участие. Но и този вид наподобява неосъществим заради обстоятелството, че държавното обвиняване има монопол над активността си.
Тоест и тук стигаме до задънена улица, която води до въпроса за иницииране на парламентарен спор. Кой и по кое време – когато узреем и в случай че узреем политически като общество. Засега само палиативните възгледи наподобяват вероятни.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Изборът на нов основен прокурор (3)
Моделът на българското правораздаване наподобява непреклонен – то работи, изминат е кръг от всевъзможни рекомендации и промени. Системата движи и взема решение част от проблемите на бизнеса, взема решение ненапълно разногласията на жителите и тотално се проваля по значимите публични въпроси.
Ако погледнем в профил – не че не може да ги реши, а в противен случай по-скоро приема решения наготово извън. И в съда, и в прокуратурата обвиняванията и въздействията са по линия на политиката. И в случай че това е по-малко изразено в съда, то в прокуратурата публичният спор, а оттова и заряд, са доста по-изразителни.
Именно промяната на прокуратурата не се случва нито в предприсъединителните години за участието ни в Европейски Съюз, нито в последващите наблюдения и съответни рекомендации, нито посредством поредицата конституционни промени. Всяка смяна по тематиката е придружена с удар точно от основния прокурор.
Паметно е настояването на Филчев, довело до решение на Конституционния съд № 3 от 2003 година, което и до през днешния ден е затруднение.
Конституционен съд възприема, че формата на държавно ръководство по смисъла на член 158, т. 3 от Конституцията следва да се пояснява разширително. Това разбиране се дефинира освен от характера на страната като парламентарна или президентска република или монархия. В него се включва и построената от Великото национално заседание посредством редица конституционни текстове, които доразвиват парламентаризма, система от висши държавни институции – Народно заседание, президент и вицепрезидент, Министерски съвет, Конституционен съд и органите на правосъдната власт (Върховен касационен съд, Върховен административен съд, прокуратура, разследване и Висш правосъден съвет), тяхното битие, мястото им в съответната власт, организацията, изискванията, метода на образуване и мандата им. Във формата на държавно ръководство се включват и предоставените от Конституцията на тези институции действия и пълномощия, доколкото с изменението им се нарушава салдото сред тях при спазване на главните правила, върху които е построена страната – национален суверенитет, върховенството на главния закон, политически плурализъм, разделянето на управляващите, правовата страна и независимостта на правосъдната власт.)
Цацаров също не остана задължен, питайки и получавайки от Конституционния съд такова пояснение на наредба от конституцията, което да предотврати изчерпателен доклад за работата му.
Остава единствено един въпрос, по който не може да се увърта – осъществяването на ограниченията по изгубеното от страната дело пред Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) " Колеви против България ". Необходимостта от въвеждане на самостоятелен механизъм за следствие и търсене на наказателна отговорност при положение на закононарушение, осъществено от основния прокурор, е наложителна генерална мярка в осъществяване на решението на Европейския съд по правата на индивида от 2009 година В последния си отчет от март 2019 година Комитетът на министрите отбелязва, че макар засиленото наблюдаване на осъществяването на това решение, българското държавно управление към този момент 10 години не предлага съответни ограничения. Краят на 10-годишния институционален сън има будилник, настроена за 1 октомври 2019 година Дотогава България би трябвало да показа законов механизъм за без значение следствие на основния прокурор при подозрение за осъществено закононарушение.
На този стадий напъните на българското държавно управление се изчерпват само до персоналните визии и размисли на министъра на правораздаването. Те се простират до:
- Въвличане и на ръководителите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд в процедурата за следствие на основния прокурор – виждане, правещо на процедура ръководителите на съдилищата още по-зависими от прокуратурата и основния прокурор и публично отречено от Съвета на Европа
- При вероятно започване на следствие то да става още веднъж от подчинени на основния прокурор
- Редица неясноти (как разрешение за наказателно гонене или отвод от такова ще се апелира пред административен съд откакто мярката е наказателна по своя характер).
Това мъчно може да се схване за решение на казуса, по-скоро е шут настрана от тематиката - опит за печелене на политическо време за едни и загуба на историческо време за обществото.
Разбира се, предлагането на правосъдния министър има своите учредения, които не са за занемаряване:
- Тое е елементарно постижимо, изисква единствено смяна на организационен закон (Закона за правосъдната власт) без да се отваря още веднъж въпросът за Конституцията. Върши работа и да се регистрира като политически вероятното пред Съвета на Европа. Да ги пита ГЕРБ по какъв начин по този начин за редица други нездравословни за правораздаването законодателни начинания намират повече от необятни болшинства, само че за градивни държавнически каузи все не им доближават гласове, само че да оставим това
- Предложението може да е плод на планове, част от които евентуално и положителни, само че деятелността на Кирилов като ръководител на правната комисия споделя друга история. Тя включва " среднощно " законодателство, разминавания сред гласувано от комисията и пленарна зала, напълно лишени от смисъл и приложение текстове и ред други рядкости.
Търсенето на решение
Организациите, които директно се занимават с проблемите на правосъдната власт, са подложени на критика, че не оферират решения, сякаш пък са длъжни, в противен случай това е обвързване на държателите на властта. Но да се опитаме да потърсим концептуално такова, което да облечем в съответни текстове.
Вариант 1
При сегашния парламентарен порядък основният прокурор реализира контрол за правда и методическо управление върху активността на всички прокурори и следователи като издава писмени указания и инструкции по отношение на активността на прокуратурата. Накратко – може всичко по отношение на всички прокурори в системата, в това число да попречва дейности против себе си.
Тоест с цел да бъде разследван, би трябвало проверяващият да бъде някой външен за системата. Кой да бъде той? Отговорът е елементарен – никой. Никой, тъй като нито един орган, отвън прокуратурата няма пълномощието да проверява и прави преценка дали да упреква или не следствия? Тогава следва да бъде прокурор, който обаче да остане отвън " методическото управление " на основния, т.е. да разполага с кратковременен статут на самостоятелен от основния прокурор. Този статут следва да се явява имунитет против дисциплинарни похищения, кариерни препятствания и наказателни офанзиви на следствия по отношение на проверяващия. Но и тук се натъкваме на на практика и законови мини:
- След като от имунитет (освен функционалния) са лишени всички магистрати с предходни конституционни промени, даването на привилегия на един е мярка в прорез с правилото на главния закон
- Кой да бъде този еднократно самостоятелен за случая и при голям брой мотиви за следствия дали няма голям брой прокурори да трансформират статута си;
- Създаването на нови безконтролни фигури е рисково.
Възникват и редица спомагателни въпроси, които да изключат такова решение.
Вариант 2
Функцията на самостоятелен проверяващ основния прокурор и повдигащ обвиняване при съображение за това да бъде изпълнявана от умишлен за задачата орган. Тази догадка наподобява примамлива, защото би дала опция на необятен кръг специалисти, в това число и външни за прокуратурата лица, да вземат участие. Но и този вид наподобява неосъществим заради обстоятелството, че държавното обвиняване има монопол над активността си.
Тоест и тук стигаме до задънена улица, която води до въпроса за иницииране на парламентарен спор. Кой и по кое време – когато узреем и в случай че узреем политически като общество. Засега само палиативните възгледи наподобяват вероятни.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Изборът на нов основен прокурор (3)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ