Текстът е част от рубриката От вас, читателите. Автор: Станислава

Текстът е част от рубриката " От вас, читателите ". Автор: Станислава Гикова

 

София има способността да влезе под кожата на индивида и да резервира кътче в неговото сърце вечно. Няма значение дали си отдал живота си на нея, или е вторият ти дом. Няма значение дали си инцидентен минувач, искащ просто да я прегледа и да я запише в бележника си с места, където е бил, или си я оставил, тъй като искаш да опознаеш друго място, да намериш нови другари и да създадеш ново семейство. Всичко това е без значение, тъй като тя постоянно ще бъде тук и ще те чака да се завърнеш, с цел да те подари с още една своя прегръдка.

Сигурна съм, че когато си мислиш за нея, се усмихваш. Припомняш си всички вечери, в които си обикалял из питейните заведения и в последна сметка си се озовавал на Народен, или за другите, когато си излизал от " Бардак "  леко пийнал и си тичал към " Бедрум "  с приятелите си, които са ти се смяли за глупавите смешки или за това, което си направил преди дни в градския превоз.

Обикалял си из дребните улички на " Графа "  със слушалки, тъй като си желал да опознаеш София и да влезеш под кожата й. Возил си се в трамвай 20 или 22, вперил взор в телефона, с цел да початиш с някого или да качиш фотография в следващата обществена мрежа. В някои редки моменти си надигал глава, с цел да схванеш дали не си се изгубил. Оглеждайки се, си забелязал някое кафе на " Дондуков ", което ти се е сторило приветливо и в което си нямал самообладание да заведеш другар, с цел да му споделиш новостите към индивида, по който си падаш.

Тя ще те подарява с това топло чувство, когато я виждаш цялата облечена в коледни светлини или когато е гола през лятото, тъй като чака теб да се облечеш със спомените на отминаващите дни и нощи...

Чакал си другар в подлеза на СУ, с цел да отидете до НДК и просто да се размотавате. Ходил си в една от френските сладкарници на " Оборище ", тъй като си желал да се пренесеш за малко на друго място и да помечтаеш за бъдещето. А когато си желал да останеш самичък, е нямало по-хубаво място от градинката до метрото на " К. Величков ". Седял си там с часове, четейки някоя книга или наблюдавайки хората в близост. Усмихвал си се на хубавото време и си си представял подиуми от живота ти, които по този начин мощно си желал да ти се случат. Прекосявал си града толкоз доста пъти, че чак не си осъзнавал какъв брой е привлекателен и каква хубост носи.

Но София никога няма да ти се разсърди за това. Тя е твой другар и знае, че от време на време хората не помнят да показват обичта си, тъй като са погълнати от дилемите в всекидневието си. Тя постоянно ще пази тайните ти и ще съхранява спомените като този за първата целувка или за първата изпушена цигара. Тя постоянно ще те подарява с дълго чаканите прекарвания, които ще ти оказват помощ да израстваш. Ще те подарява с това топло чувство, когато я виждаш цялата облечена в коледни светлини или когато е гола през лятото, тъй като чака теб да се облечеш със спомените на отминаващите летни дни и нощи, прекарани с обичаните ти хора.

Такава е София. Тя постоянно ще бъде тук за тези, които в действителност я обичат и желаят да се завърнат, с цел да й кажат " Здравей, липсваше ми "  и да споделят още няколко трепета с нея, техният най-хубав другар.