Техеран, Иран – Редица професори в някои от най-престижните университети в Иран бяха изгонени, което предизвика дебат относно дали прекратяването им е свързано с подкрепа за миналогодишните общонационални протести.
Протестите започнаха през септември, след като 22-годишната Махса Амини почина в полицейски арест след ареста й от полицията за морал за предполагаемо неспазване на задължителния дрескод за жените.
Уличните протести затихнаха преди месеци, но продължават да имат отражение, особено в университетите в Иран, много от които видяха актове на гражданско неподчинение от студенти и преподаватели по време на демонстрациите.
Кой беше прекратен?
Може би най-известният академик, който е бил уволнен, е Али Шарифи Зархи, професор по биоинформатика и изкуствен интелект в най-голямата институция за висше образование в Иран, Технологичния университет Шариф.
Той обяви изключването си миналата седмица в X, платформата, известна преди като Twitter.
По-късно той опроверга твърдението на служител от университета, че е бил освободен, защото не е кандидатствал за удължаване на договора. Той публикува онлайн документи, показващи друго, и каза: „Истината беше пожертвана за политиката.“
Няколко професори от други водещи университети, включително университета в Техеран, също бяха изключени този месец. Местните медии съобщиха, че повече от 50 академици са били освободени, откакто президентът Ебрахим Раиси встъпи в длъжност преди две години. Номерът не е потвърден от правителството.
Защо бяха уволнени?
Въпреки че самите университети не са свързали изключванията с протестите, редица потребители онлайн, бивши служители и местни медии от различни страни на политическия спектър са направили връзката.
Хосеин Шариатмадари, главен редактор на ултраконсервативния вестник Keyhan, когото върховният лидер Али Хаменей назначи, защити експулсирането в редакционна статия тази седмица, като изброи професори, които са били експулсирани на Запад по политически причини.
Учени, „които не само са подкрепяли бунтове и бунтовници миналата година, но също така в някои случаи са участвали в престъпления срещу онеправданите хора на Иран заедно с бунтовни главорези“, са получили, каза той, „най-тривиалното наказание, като се има предвид тяхното нечестие и нечовешки действия”.
Министерството на вътрешните работи, сега ръководено от командира на Корпуса на гвардейците на ислямската революция Ахмад Вахиди и основното звено, отговарящо за справянето с безредиците миналата година, излезе с рядка реакция на експулсирането в понеделник.
В него се казваше, че Министерството на науката, изследванията и технологиите и университетите са правилни да предприемат действия срещу професорите в съответствие с техния „революционен дълг“, тъй като професорите са се поддали на „академичния упадък“ и „опетняват университетите“ с политически пристрастия и медийно излагане, което може да работи срещу националните интереси.
Говорейки на пресконференция във вторник, Раиси каза, че ако някои хора искат да нарушат закона, самият университет не трябва да го позволява.
Как хората реагираха на изгонванията?
Реакциите на събитията в университетите варират, като привържениците възхваляват изгонванията и критиците, които казват, че университетите се трансформират негативно.
Има непотвърдени съобщения, че хиляди нови фигури, които са по-близо до заведението, биват назначавани в университети в цялата страна.
Няколко души, включително двама водещи в държавната телевизия, бяха избрани за нови гостуващи преподаватели в университета Шариф, което предизвика бурна реакция онлайн.
Амир Хосеин Сабети, който току-що напусна държавна телевизионна програма, за да преподава „Ислямска революция“ в Шариф и да представи кандидатурата си за предстоящите парламентарни избори, защити новата си академична позиция и се противопостави на чуждестранни медии за това, че описват събитията като усилия за „прочистване“ на университетите от дисидентски гласове.
От друга страна, някои местни медии, включително вестник Хам-Михан, чийто журналист Елахе Мохамади беше арестуван, докато отразяваше протестите, заявиха, че събитията в университетите приличат на втора „културна революция“.
Иран претърпя първоначална културна революция през 80-те години след революцията от 1979 г. Тя се състоеше от широкомащабна чистка на академици, смятани за повлияни от западните и неислямските вярвания.
Междувременно фактът, че Министерството на вътрешните работи излезе с изявление за експулсирането, накара някои иранци да се свържат с органите за сигурност.
„Може би незаконните заповеди на Съвета за национална сигурност са причината за някои от тези експулсирания?“ публикува Мохсен Борхани, професор по право в университета в Техеран, който беше гласен за протестите през последната година.
Али Акбар Салехи, бивш външен министър и ръководител на ядрената програма, беше сред най-високопоставените бивши служители, които критикуваха последните събития, включително хората, назначени да заменят уволнените професори.
„Не дай Боже, не можем масово да инжектираме голяма група в университетите, без да оценим достойнствата им. Това вече нямаше да се нарича университет!“ каза той пред местните медии.
Източник: Ал Джазира
