Театърът също е дом и в него живее другото ни

Театърът също е дом и в него живее другото ни семейство – това, в което думите са навръх мястото си, възприятията са откровени и мощни, а хората на сцената наподобяват не като артисти, а като близки хора. В случая тъкмо това и се случва – новата режисура на Театър 199 е една фамилна история, която сигурно е близка на всеки човек в залата – млад и остарял. Работата е там, че героите в пиесата са 91-годишната баба Вера и нейният 21-годишен внук Лео, само че това е най-елементарното пояснение за очарованието на „ 4000 благи “. Пиесата на Ейми Херцог е финалист за „ Пулицър “, притежател на премията „ Оуби “ и с оценката за най-хубава пиеса на сп. Time през 2012 година

В основните функции са великата (за нея няма друга дума), която с лекост може да всеки артист на сцената, и напълно младият абитуриент от НАТФИЗ Николай Желев, който и за секунда не отстъпва на популярната си баба. Очарователните Катерина Стоянова и Елена Иванова се появяват в поддържащи функции, също на равнище. Режисьорът Владимир Люцканов споделя, че тримата млади артисти и в живота назовават „ бабо “. Тази непосредственост проличава във всеки жест на сцената.

Историята стартира с младия Лео, който идва в Манхатън при богатата си баба, откакто е минал с велосипеда си целия път от Сиатъл до Ню Йорк – 4000 благи сред двете брегове и двата океана. По пътя Лео е сполетян от огромно злощастие, а дългото неявяване от вкъщи е влошило така и така комплицираните му връзки със фамилията и с приятелката му. Баба Вера е за него като оазис – тя е очарователна, съвсем не му се бърка в живота и няма никакви искания и проекти за бъдещето му. Впрочем с изключение на едно – Вера просто желае внукът й да бъде най-хубавата версия на самия себе си.

Човечен, без да е доверчив и умен, без да е скучен, това е отличен театър на обичания ми софийски спектакъл. Следващия път ще заведа на това зрелище и майка си, и сина си.