„Червено“ в театър 199
Театър 199 приключва сезона с прелестна премиера! „ Червено “ е мъдро написана, безкомпромисно сложена и ослепително изиграна режисура – замислих се по кое време за финален път съм казвала всичко това дружно.
Това е историята на един възрастен и съумял художник - нереалния експресионист Марк Ротко – и неговия млад помощник Кен. Текстът е оставен без по този начин модерните „ актуализации “ и се отнася до време и място, малко познати на родната аудитория – Ню Йорк през 50-те години на предишния век. Постановката е избегнала сполучливо и залитанията в крайностите както на глуповат смешното и пародийното, по този начин и на мелодраматичното. Въпреки това е и доста смешна, и доста тъжна.
Не е нужно нищо повече от малко обща просвета и любознание към изкуството, с цел да може „ Червено “ да се трансформира във вълнуващо и провокативно пътешестване в света на модерната живопис. Както самият Ротко изяснява от сцената – картините са живи и цялостни с възприятията, които фенът влага в тях. И в случай че няма фен, то и картината не съществува. В някакъв смисъл това е още по-валидно за театъра.Георги Кадурин, който наподобява на Ротко и на тип, и младият и обаятелен Иван Юруков са безупречни в функциите на Ротко и Кен. Убедителни и уязвими по едно и също време, на моменти наподобява все едно играят самите себе си – най-голямата допустима хвалба. Трябва да изброя и останалите, които имат заслуга за това зрелище – създател Джон Лоугън, преводач Харалампи Аничкин, режисьор Владлен Александров, сценография и костюми – прочее отлични и впечатляващи на дребната сцена – Иван Карев и Весела Статкова.
Самата пиеса „ Червено “ е поставяна на Бродуей с Алфред Молина и Еди Редмайн в основните функции и има две награди „ Тони “ – за пиеса и за осъществяването на Редмайн. Убедена съм, че родните артисти са на същото равнище.
И най-после няколко думи от бележките на режисьора, които задоволително добре показват настроението и смисъла на текста: „ ЧЕРВЕНО – това е театър за тежестта на посланието, за тежестта на белезите, които оставя всеки от нас по тази неверна земя.
ЧЕРВЕНО – това е театър за откриването на цветовете, за смисъла на живота, за сърцето, кръвта, очите, слънцето, вятъра, ореолите, за планетите, за цветята, за знамената, за яростта в Изкуството, за зрелостта в Изкуството, за багрите на нашето съществуване, за живота и гибелта, за индивида и Бога, за учителя и ученика, за титаните и простосмъртните, за дългия път към прозрението!
ЧЕРВЕНО – това е театър за двама прелестни артисти в прелестния Театър 199 “
Последното за сезона зрелище е на 24-ти юли.
Това е историята на един възрастен и съумял художник - нереалния експресионист Марк Ротко – и неговия млад помощник Кен. Текстът е оставен без по този начин модерните „ актуализации “ и се отнася до време и място, малко познати на родната аудитория – Ню Йорк през 50-те години на предишния век. Постановката е избегнала сполучливо и залитанията в крайностите както на глуповат смешното и пародийното, по този начин и на мелодраматичното. Въпреки това е и доста смешна, и доста тъжна.
Не е нужно нищо повече от малко обща просвета и любознание към изкуството, с цел да може „ Червено “ да се трансформира във вълнуващо и провокативно пътешестване в света на модерната живопис. Както самият Ротко изяснява от сцената – картините са живи и цялостни с възприятията, които фенът влага в тях. И в случай че няма фен, то и картината не съществува. В някакъв смисъл това е още по-валидно за театъра.Георги Кадурин, който наподобява на Ротко и на тип, и младият и обаятелен Иван Юруков са безупречни в функциите на Ротко и Кен. Убедителни и уязвими по едно и също време, на моменти наподобява все едно играят самите себе си – най-голямата допустима хвалба. Трябва да изброя и останалите, които имат заслуга за това зрелище – създател Джон Лоугън, преводач Харалампи Аничкин, режисьор Владлен Александров, сценография и костюми – прочее отлични и впечатляващи на дребната сцена – Иван Карев и Весела Статкова.
Самата пиеса „ Червено “ е поставяна на Бродуей с Алфред Молина и Еди Редмайн в основните функции и има две награди „ Тони “ – за пиеса и за осъществяването на Редмайн. Убедена съм, че родните артисти са на същото равнище.
И най-после няколко думи от бележките на режисьора, които задоволително добре показват настроението и смисъла на текста: „ ЧЕРВЕНО – това е театър за тежестта на посланието, за тежестта на белезите, които оставя всеки от нас по тази неверна земя.
ЧЕРВЕНО – това е театър за откриването на цветовете, за смисъла на живота, за сърцето, кръвта, очите, слънцето, вятъра, ореолите, за планетите, за цветята, за знамената, за яростта в Изкуството, за зрелостта в Изкуството, за багрите на нашето съществуване, за живота и гибелта, за индивида и Бога, за учителя и ученика, за титаните и простосмъртните, за дългия път към прозрението!
ЧЕРВЕНО – това е театър за двама прелестни артисти в прелестния Театър 199 “
Последното за сезона зрелище е на 24-ти юли.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ