Театър 199 е любимата ми софийска сцена от години насам

Театър 199 е обичаната ми софийска сцена от години насам и нямам самообладание за всяко тяхно ново заглавие, тъй като към този момент съм изгледала настоящия им репертоар, даже част от него – по няколко пъти. Първата за тази година премиера е " Съдебна неточност ", пиеса на сър Джон Мортимър от средата на предишния век, екранизирана по-късно с продуцент Петър Увалиев. Това е една типично английска комедия – без да е безпределно смешна, дава съвсем неограничени благоприятни условия на актьорите да покажат майсторството си. И тъкмо тук е най-голямото попадение на спектакъла – Пламен Пеев и Теодор Елмазов, които познавам основно от поддържащи функции, са невероятни в превъплъщенията си в облика на обвинения Фаул и юриста му Моргенхол. Основната причина за това е, че техният актьорски дует е много многогодишен – двамата разделят една гардеробна в Народния спектакъл дружно с сътрудника си, който е режисьор на спектакъла. Четвъртият забъркан, който обезателно би трябвало да посоча, е преводачката. Тя е успяла да резервира текста занимателен, без да е ни минимум пошъл, малоумен или подхлъзващ се към пошлото и водевилното, както е по този начин съвременно на родна сцена, изключително в комедийния род. Същевременно в пиесата има обновени и побългарени реплики и обстановки, които се вписват чудесно.

Фаул и Моргенхол са, както към този момент стана ясно, обвинен за ликвидиране и неговият юрист. Обвиняемият е отговорен и даже не отхвърля виновността си, само че за Моргенхол това е първото дело в живота му. Затова за него е въпрос на чест да направи каквото може и да оневини клиента си. За задачата двамата разиграват разнообразни сюжети, кой от кой по-абсурдни, и се пробват да се убедят, че има някакъв късмет ориста да застане на тяхна страна.

Представлението има всички предпоставки на положителния спектакъл – отлична актьорска игра, безапелационна сценография, прекрасен текст. Това не го прави обезателно шедьовър, само че е прелестно за гледане и изцяло заслужава продължителните овации на препълнената зала.