Те са Мина Иванова, Емилия Желева, Найда Панчева и Стоянка

...
Те са Мина Иванова, Емилия Желева, Найда Панчева и Стоянка
Коментари Харесай

4 български момичета на 70+: Добрите дела нямат възраст!

Те са Мина Иванова, Емилия Желева, Найда Панчева и Стоянка Паскова. Или както са по-известни – баба Мина, баба Еми, баба Неда и баба Таня. Четирите по лично предпочитание живеят в дома за възрастни хора “Св. Василий Велики ” в гр. Пловдив и отново по лично предпочитание са се присъединили в самодейността „ Бабо, разкажи ми… ” на фондация „ Поколения дружно ”. Това, което ги сплотява, е младежкият дух и желанието да са потребни, даже и на 70+ години. И несъмнено – любовта към децата.

Всичко стартира преди близо 2 години, когато от фондация „ Поколения дружно ” и Евгения Церовска (директор на детска градина „ Валентина ” в Пловдив) оферират на баба Мина и баба Еми да идват в градината, да четат приказки и да играят с децата, а те от своя страна им описват за своите баби, дядовци, котки, кучета и други забавни за малчуганите неща. Постепенно се включва и баба Неда, а от няколко месеца и баба Таня, която споделя, че е в дома напълно неотдавна, само че когато е схванала за самодейността, незабавно се е съгласила да се причисли. И добавя, че работата с децата я разтоварва, оказва помощ й да се усеща пълноценна и щастлива и да преодолява самотата.



И четирите девойки на 70+ споделят, че общуването с децата дава доста и на двете страни. От една страна се усещат потребни и се зареждат с позитивната сила на децата. Защото, както споделя Таня,„ Децата са най-чисти и от тях може да се научи доста ”.

От друга страна самите деца от група „ Пипи “ с ръководители госпожа Лилова и госпожа Христова, като се изключи че научават доста от бабите-доброволки в детската градина, стартират по-лесно да поддържат връзка със личните си баби и построяват доверие и почитание към тях. И всичко това благодарение на родителите, учителите, възпитателите и управлението на детската градина, които оказват помощ на бабите в заниманията им с децата, дават им хрумвания какво да вършат и по какъв начин децата да се научат да чуват и виждат и други гледни точки, с изключение на тези на техните родители и учители.  

Но както споделя Емилия – с бабите също би трябвало да се работи доста, с цел да бъдат „ запалени ” да се включат. Защото доста възрастни хора не знаят, че могат да вземат участие в начинания като „ Бабо, разкажи ми … ”  и да бъдат дейни. Или просто не си дават сметка какъв брой скъпо е доброволчеството и добротворството и по какъв начин могат да употребяват знанията, уменията или просто свободното време, което имат, с цел да оказват помощ и да бъдат задоволени и потребни.



И когато попитах тези дами защо мечтаят, те бяха единомислещи, че желаят да намерят още доброволки. Защото групите в градината, в която вървят веднъж седмично, са шест, а техните сили стигат единствено за занимания с половината от децата. И споделиха по какъв начин, пътувайки в градския превоз в Пловдив, една майка от село Коматево, което се намира в съседство с дома, им е предложила да вървят и в тяхната детска градина, с цел да четат приказки, да рисуват, играят и беседват и с децата там. Защото на всички места децата имат потребност от внимание, а възрастните хора – от това да се усещат потребни и ангажирани.

И както баба Неда, която е към този момент на 80 години и е най-възрастната от групата, обобщава „ Прекрасно е с децата. И макар, че шумът малко ме уморява, сърцето ми го желае … И до момента в който мога, ще вървя ” . А баба Еми прибавя, че визитите и самодейностите, проведени с децата и от фондацията, им дават страховит заряд и ги карат да се усещат потребни и задоволени. За работата си, през 2018 година, баба Мина и баба Еми получиха „ Приза за неотклонен дух “ – „ Герои на времето “ на доброволческата платформа Time Heroes.



Така образецът на баба Мина, баба Еми, баба Неда и баба Таня може да въодушеви още възрастни хора, които имат сили и сила, само че нямат самочувствие и храброст, което им помогне да схванат, че посредством добротвортвото имат опция да бъдат потребни на другите, само че и на себе си и продължавайки напред пълноценно и почтено да живят живота си.

Мина, Еми, Неда и Таня са пълни с хрумвания и сила. И има доста като тях!  Важното е някой да ги „ възпламени ”, да им помогне и да ги поддържа да не престават... За да увличат и други девойки на 70+. И както споделя майка Тереза: „ Ръце, които оказват помощ, са по-святи от устни, които се молят. “ А тези девойки ще оставят след себе си света малко по-добър!

 

 
Източник: momichetata.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР