Виртуозите на Миланската скала на живо
Те са двама от най-големите музиканти в света. Франческо Де Анджелис е концертмайстор на оркестъра на Миланската канара, а Сандро Лафранкини е първо виолончело.
Чакам ги пред кафенето на Ла Скала в една февруарска вечер преди представлението на " Фалстаф " на Верди, с цел да си поговорим за идния концерт на камерния състав на оркестъра " Виртуозите на Миланската канара " в София на 27 март. Срещата ни е ненапълно сляпа, виждала съм ги единствено на фотоси от концерти и чакам същински звезди във фракове. Вместо това пред мен се появяват две слънчеви момчета, в които има толкоз искреност и земност, колкото не съм виждала скоро у хората. Към тях се причислява и маестро Стефано Курчи, който е селектирал програмата за концерта в София.
Франческо Де Анджелис, Сандро Лафранкини и Стефано Курчи пред " Момичетата от града ".
За мен Ла Скала е сакрално място и даже не мога да си показва по какъв начин един простосмъртен стига дотук. Разкажете вие по какъв начин успяхте.
Франческо Де Анджелис: Явих се на първо прослушване за цигулка в оркестъра на 19 години. Спечелих го, а шест месеца по-късно се явих на конкурс за първа цигулка, който също завоювах по-скоро елементарно. Следващият стадий в кариерата в оркестъра – позицията на концертмайстор – ми лиши три състезанието и седем години по времето, когато шеф беше Рикардо Мути.
Сандро Лафранкини: Трябва да кажа, че да се явиш на конкурс три пъти, е изцяло обикновено, изключително по времето на маестро Мути, който постоянно правеше състезания, прослушвания, трябваше да бъде сигурен в решението си, мислеше още веднъж и още веднъж обявяваше прослушвания.
А Вие по какъв начин стигнахте до Ла Скала?
Сандро Лафранкини: Аз постоянно съм бил в Ла Скала. Аз съм на 40 години, само че мисля, че съм тук от петдесет. Баща ми беше първо виолончело и знам всичко за оркестъра от напълно дребен, за мен той е огромно семейство, останахме другари със страхотни хора, които към този момент са в пенсия, хора от едно друго потомство, за които този общ фамилен дух в оркестъра беше доста значим. Стремим се да го поддържаме и в този момент, макар че времената са други, по-технични и конкурентни. Това е и нещо, което лишава от времето и силата ми през днешния ден, когато имам и други функционалности. Когато си на 20, мислиш единствено за музиката, само че в този момент за мен е доста значимо да подкрепям спокойна конюнктура и екипност измежду музикантите.
Представям си, че конкуренцията е голяма и високите условия са непрекъснат напън върху музикантите. Възможно ли е човек да се пенсионира тук, както е било в предишното?
Сандро Лафранкини: Нашата работа е малко като на тенисистите. По принцип имаш право на една-две неточности, само че в случай че правиш повече, изпадаш от класацията и мястото ти не е обезпечено, без значение че имаме непрекъснати контракти.
Колко души аплайват за едно място в оркестъра?
Франческо Де Анджелис: Ами имали сме случаи за място в цигулките да аплайват и 99 души. Всеки път от ден на ден хора аплайват и от целия свят.
Стефано Курчи: Около 15% от оркестрантите са чужденци, имаме японци, испанци, германци, албанец, българка, французи, само че преобладаващата част от оркестъра съставлява най-високото равнище италиански музиканти.
Колко оркестъра има Ла Скала?
Сандро Лафранкини: Само един и работим ужасно доста!
Франческо Де Анджелис: Имаме и филхармония, която е формирана в огромната си част от музикантите на оркестъра, както и камерен състав, който ще видите в София. Програмата ни е доста натоварена – с изключение на представленията в театъра вършим турнета с филхармонията, имаме концерти като солисти, а аз и Сандро преподаваме и на студенти.
Тоест вие нямате работно време...
Сандро Лафранкини: Да, при нас е по-различно. Ние сме нещо приблизително сред спортисти и интелектуалци. За да поддържаме физическата си форма на това равнище и да се стремим и към мъничко повече всякога, имаме потребност от техническо време и подготовка, която се случва вкъщи, а след това идват подготовките в театъра, които могат да доближат и до шест или даже девет часа.
Връзката ви с инструмента евентуално е една от най-важните в живота ви. Знам, че маестро Де Анджелис свири на цигулка от XX век, което е доста любопитно – почтено казано, постоянно съм си мислела, че гениалните цигулари свирят на доста скъпи и антични принадлежности.
Франческо Де Анджелис: Всъщност аз години свирех навръх подобен инструмент (Guadagnini от началото на XVIII в.), който ми беше даден назаем от фондация. Проблемът е, че античният инструмент има потребност от поддръжка и реституция, след несъмнено време се уморява и мощта му отслабва, ето за какво се постанова да се отвори и реставрира. Но когато пристигна този миг, от фондацията избраха да избегнат всевъзможен риск от щета. Затова взех решение, вместо да имам древен инструмент, който да не ми дава максимума креативно задоволство, да се сработя с съвременен инструмент Poggi. Аз имам вяра доста в по-съвременните принадлежности, само че търсенето им е доста по-дълго, а още по-важно е, че интервалът, в който се чака акустичен отговор от инструмента, е дълъг. Аз чаках повече от 10 години, с цел да получа отчасти задоволство от инструмента си. За концерта в София не изключвам да дойда и с различен, древен инструмент, взет назаем, само че още не мога да го потвърдя.
Сандро Лафранкини: Това е и значима инвестиция, тъй като инструментът му е негова собственост – инструмент от началото на XX век ще има висока оценка след време спрямо подобен, който е достигнал максимума на показване и зрялост.
А Вашето виолончело какво е?
Сандро Лафранкини: Аз имам огромен шанс, тъй като моят татко с години е търсел инструмента, на който свиря и аз – виолончело Testore от 1730 година Но аз също съм правил хиляди опити, с цел да се напаснем с него.
В София идвате без диригент. Какви са провокациите и преимуществата на този избор?
Сандро Лафранкини: Диригентите, когато са огромни, а ние имаме щастието да работим с най-големите, " не са регулировчици ", както споделя маестро Баренбойм. Те внасят своите хрумвания за творбата, в които би трябвало да се убеди и оркестърът, с цел да се получи хубаво осъществяване. В случая с камерния оркестър " Виртуозите на Миланската канара " тази роля се извършва от концертмайстора, който също внася своите хрумвания, само че ние всички сме музиканти от високо равнище и даваме своите гледни точки, тъй че се получава една удовлетворяваща връзка сред нас.
Стефано Курчи: Работата по този метод е по-сложна, тъй като няма диригент, който да ти споделя " това по този начин, а това не ", само че пък това дава опция да се роди нещо напълно наше.
Франческо Де Анджелис: Освен това има значение и броят на музикантите. При камерен състав може и без диригент, при по-голям състав към този момент се появява проблем, обвързван с дистанцията сред музикантите, и надлежно нужда от координираща ръка. Със сигурност без диригент имаме потребност от повече подготовки, тъй като всички би трябвало да дишат като един, само че в последна сметка това е красиво, тъй като всички сме виновни.
Програмата, с която идвате в София, е доста забавна. Разкажете повече за нея.
Сандро Лафранкини: Когато Ла Скала гостува в чужбина, постоянно се стараем да изнасяме славата на италианското и да представим най-великолепните музикални образци, които характеризират Италия. Подобно на модата, Ферари, кухнята, постоянно сортираме измежду най-хубавото от нашия репертоар. Ла Скала е известна с операта, с певческото изкуство, само че също по този начин и с виртуозността на струнните принадлежности, които са също една отличителна линия на театъра.
Стефано Курчи: В програмата сме подбрали Росини, в това число третата му соната за четирима, която е написал, когато е бил на 12 години. Впоследствие тя е модифицирана за струнен оркестър. Любопитното е, че той е бил в лятна почивка на посетители на едно семейство от Равена и я е композирал съгласно инструментите, които тези хора са имали, по тази причина в истинското произведение няма виола. Не са имали виола. Също по този начин сме подбрали Доницети, Витали, Паганини, Рота, който е актуален композитор, доста тясно обвързван с Фелини, само че е писал и доста симфонична и камерна музика, ще изсвирим негов струнен концерт.
Франческо Де Анджелис: Аз ще свиря Chaconne на Томазо Витали за цигулка и струнен оркестър и Вариации на Паганини върху " Мойсей " на Росини. Това произведение е доста забавно, тъй като се извършва единствено на четвърта струна. Легендата споделя, че Паганини късал останалите, с цел да остави единствено една, на която да го изсвири.
Сандро Лафранкини: Аз ще извърша Une Larme на Росини за виолончело и струнен оркестър. Това произведение е намерено в средата на XX век. Росини се е отдръпнал от композирането относително млад (и се е отдал на кулинарията, в италианската кухня има типичен негови рецепти), а след това в по-напреднала възраст е писал малко, най-вече за глас и пиано. Това, което аз ще изсвирвам, е произведение, чиято първа и втора тематика сигурно са негови, а вариациите съгласно мен са писани от различен – резултатът е доста хубав!
Ще чуем " Виртуозите на Миланската канара " онлайн на 27 март в зала 1 на НДК. Билети можете да закупите от касите на НДК или онлайн: goo.gl/eZngD3. Гостуването им в София е по покана на Germi Art & Entertainment и се реализира с поддръжката на Столична община.
Чакам ги пред кафенето на Ла Скала в една февруарска вечер преди представлението на " Фалстаф " на Верди, с цел да си поговорим за идния концерт на камерния състав на оркестъра " Виртуозите на Миланската канара " в София на 27 март. Срещата ни е ненапълно сляпа, виждала съм ги единствено на фотоси от концерти и чакам същински звезди във фракове. Вместо това пред мен се появяват две слънчеви момчета, в които има толкоз искреност и земност, колкото не съм виждала скоро у хората. Към тях се причислява и маестро Стефано Курчи, който е селектирал програмата за концерта в София.
Франческо Де Анджелис, Сандро Лафранкини и Стефано Курчи пред " Момичетата от града ".
За мен Ла Скала е сакрално място и даже не мога да си показва по какъв начин един простосмъртен стига дотук. Разкажете вие по какъв начин успяхте.
Франческо Де Анджелис: Явих се на първо прослушване за цигулка в оркестъра на 19 години. Спечелих го, а шест месеца по-късно се явих на конкурс за първа цигулка, който също завоювах по-скоро елементарно. Следващият стадий в кариерата в оркестъра – позицията на концертмайстор – ми лиши три състезанието и седем години по времето, когато шеф беше Рикардо Мути.
Сандро Лафранкини: Трябва да кажа, че да се явиш на конкурс три пъти, е изцяло обикновено, изключително по времето на маестро Мути, който постоянно правеше състезания, прослушвания, трябваше да бъде сигурен в решението си, мислеше още веднъж и още веднъж обявяваше прослушвания.
А Вие по какъв начин стигнахте до Ла Скала?
Сандро Лафранкини: Аз постоянно съм бил в Ла Скала. Аз съм на 40 години, само че мисля, че съм тук от петдесет. Баща ми беше първо виолончело и знам всичко за оркестъра от напълно дребен, за мен той е огромно семейство, останахме другари със страхотни хора, които към този момент са в пенсия, хора от едно друго потомство, за които този общ фамилен дух в оркестъра беше доста значим. Стремим се да го поддържаме и в този момент, макар че времената са други, по-технични и конкурентни. Това е и нещо, което лишава от времето и силата ми през днешния ден, когато имам и други функционалности. Когато си на 20, мислиш единствено за музиката, само че в този момент за мен е доста значимо да подкрепям спокойна конюнктура и екипност измежду музикантите.
Представям си, че конкуренцията е голяма и високите условия са непрекъснат напън върху музикантите. Възможно ли е човек да се пенсионира тук, както е било в предишното?
Сандро Лафранкини: Нашата работа е малко като на тенисистите. По принцип имаш право на една-две неточности, само че в случай че правиш повече, изпадаш от класацията и мястото ти не е обезпечено, без значение че имаме непрекъснати контракти.
Колко души аплайват за едно място в оркестъра?
Франческо Де Анджелис: Ами имали сме случаи за място в цигулките да аплайват и 99 души. Всеки път от ден на ден хора аплайват и от целия свят.
Стефано Курчи: Около 15% от оркестрантите са чужденци, имаме японци, испанци, германци, албанец, българка, французи, само че преобладаващата част от оркестъра съставлява най-високото равнище италиански музиканти.
Колко оркестъра има Ла Скала?
Сандро Лафранкини: Само един и работим ужасно доста!
Франческо Де Анджелис: Имаме и филхармония, която е формирана в огромната си част от музикантите на оркестъра, както и камерен състав, който ще видите в София. Програмата ни е доста натоварена – с изключение на представленията в театъра вършим турнета с филхармонията, имаме концерти като солисти, а аз и Сандро преподаваме и на студенти.
Тоест вие нямате работно време...
Сандро Лафранкини: Да, при нас е по-различно. Ние сме нещо приблизително сред спортисти и интелектуалци. За да поддържаме физическата си форма на това равнище и да се стремим и към мъничко повече всякога, имаме потребност от техническо време и подготовка, която се случва вкъщи, а след това идват подготовките в театъра, които могат да доближат и до шест или даже девет часа.
Връзката ви с инструмента евентуално е една от най-важните в живота ви. Знам, че маестро Де Анджелис свири на цигулка от XX век, което е доста любопитно – почтено казано, постоянно съм си мислела, че гениалните цигулари свирят на доста скъпи и антични принадлежности.
Франческо Де Анджелис: Всъщност аз години свирех навръх подобен инструмент (Guadagnini от началото на XVIII в.), който ми беше даден назаем от фондация. Проблемът е, че античният инструмент има потребност от поддръжка и реституция, след несъмнено време се уморява и мощта му отслабва, ето за какво се постанова да се отвори и реставрира. Но когато пристигна този миг, от фондацията избраха да избегнат всевъзможен риск от щета. Затова взех решение, вместо да имам древен инструмент, който да не ми дава максимума креативно задоволство, да се сработя с съвременен инструмент Poggi. Аз имам вяра доста в по-съвременните принадлежности, само че търсенето им е доста по-дълго, а още по-важно е, че интервалът, в който се чака акустичен отговор от инструмента, е дълъг. Аз чаках повече от 10 години, с цел да получа отчасти задоволство от инструмента си. За концерта в София не изключвам да дойда и с различен, древен инструмент, взет назаем, само че още не мога да го потвърдя.
Сандро Лафранкини: Това е и значима инвестиция, тъй като инструментът му е негова собственост – инструмент от началото на XX век ще има висока оценка след време спрямо подобен, който е достигнал максимума на показване и зрялост.
А Вашето виолончело какво е?
Сандро Лафранкини: Аз имам огромен шанс, тъй като моят татко с години е търсел инструмента, на който свиря и аз – виолончело Testore от 1730 година Но аз също съм правил хиляди опити, с цел да се напаснем с него.
В София идвате без диригент. Какви са провокациите и преимуществата на този избор?
Сандро Лафранкини: Диригентите, когато са огромни, а ние имаме щастието да работим с най-големите, " не са регулировчици ", както споделя маестро Баренбойм. Те внасят своите хрумвания за творбата, в които би трябвало да се убеди и оркестърът, с цел да се получи хубаво осъществяване. В случая с камерния оркестър " Виртуозите на Миланската канара " тази роля се извършва от концертмайстора, който също внася своите хрумвания, само че ние всички сме музиканти от високо равнище и даваме своите гледни точки, тъй че се получава една удовлетворяваща връзка сред нас.
Стефано Курчи: Работата по този метод е по-сложна, тъй като няма диригент, който да ти споделя " това по този начин, а това не ", само че пък това дава опция да се роди нещо напълно наше.
Франческо Де Анджелис: Освен това има значение и броят на музикантите. При камерен състав може и без диригент, при по-голям състав към този момент се появява проблем, обвързван с дистанцията сред музикантите, и надлежно нужда от координираща ръка. Със сигурност без диригент имаме потребност от повече подготовки, тъй като всички би трябвало да дишат като един, само че в последна сметка това е красиво, тъй като всички сме виновни.
Програмата, с която идвате в София, е доста забавна. Разкажете повече за нея.
Сандро Лафранкини: Когато Ла Скала гостува в чужбина, постоянно се стараем да изнасяме славата на италианското и да представим най-великолепните музикални образци, които характеризират Италия. Подобно на модата, Ферари, кухнята, постоянно сортираме измежду най-хубавото от нашия репертоар. Ла Скала е известна с операта, с певческото изкуство, само че също по този начин и с виртуозността на струнните принадлежности, които са също една отличителна линия на театъра.
Стефано Курчи: В програмата сме подбрали Росини, в това число третата му соната за четирима, която е написал, когато е бил на 12 години. Впоследствие тя е модифицирана за струнен оркестър. Любопитното е, че той е бил в лятна почивка на посетители на едно семейство от Равена и я е композирал съгласно инструментите, които тези хора са имали, по тази причина в истинското произведение няма виола. Не са имали виола. Също по този начин сме подбрали Доницети, Витали, Паганини, Рота, който е актуален композитор, доста тясно обвързван с Фелини, само че е писал и доста симфонична и камерна музика, ще изсвирим негов струнен концерт.
Франческо Де Анджелис: Аз ще свиря Chaconne на Томазо Витали за цигулка и струнен оркестър и Вариации на Паганини върху " Мойсей " на Росини. Това произведение е доста забавно, тъй като се извършва единствено на четвърта струна. Легендата споделя, че Паганини късал останалите, с цел да остави единствено една, на която да го изсвири.
Сандро Лафранкини: Аз ще извърша Une Larme на Росини за виолончело и струнен оркестър. Това произведение е намерено в средата на XX век. Росини се е отдръпнал от композирането относително млад (и се е отдал на кулинарията, в италианската кухня има типичен негови рецепти), а след това в по-напреднала възраст е писал малко, най-вече за глас и пиано. Това, което аз ще изсвирвам, е произведение, чиято първа и втора тематика сигурно са негови, а вариациите съгласно мен са писани от различен – резултатът е доста хубав!
Ще чуем " Виртуозите на Миланската канара " онлайн на 27 март в зала 1 на НДК. Билети можете да закупите от касите на НДК или онлайн: goo.gl/eZngD3. Гостуването им в София е по покана на Germi Art & Entertainment и се реализира с поддръжката на Столична община.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ