Те са част от батальоните на бригада ТрО Харков. Истински

Те са част от батальоните на бригада ТрО Харков. Истински или както самите украинци назовават града - Харкив. Момичета от града, които сега надалеч не се вълнуват от градски тематики, а от военни. Някои от тях имат военен опит зад тила си, други са водили " граждански " живот, до момента в който кървавата съветска инвазия не ги принуждава да служат на страната си наедно с мъжете.

- осведомителната организация на Министерството на защитата на Украйна, разгласява фотосите и историите на тези 5 смели, които не са на нормалното си работно място, а на бойното поле. Запознайте се с тях.
4 май 2022 | Около два часа продължи съвещанието на Съвета на ръководещата коалиция, на което се обсъждаше предлагането...
Светлана



Старши сержант Светлана е фелдшер на един от батальоните на бригадата на Харков. Тя е работила като доктор през целия си живот, а през 2017 година е мобилизирана и изпратена да служи в една от бригадите на Въоръжените сили на Украйна като старши военен санитар. Зад гърба си има четири обхода с Операцията на обединените сили (ООС), която противодейства на съветските и проруските въоръжени формирования в региона на Донбас и Луганск.

Животът в землянка, неналичието на естествени условия, бронежилетката и картечницата, оказването на първа помощ на ранените са нещо всекидневно за Светлана... Там тя за първи път се прицелва в човек. Ето какво споделя Светлана:

" Сега, когато някой ми каже, че не може да направи нещо, се сещам за себе си и давам образец. Трябва да оцелееш във войната... Все си мислех, че не мога да гръмна човек. Но това е врагът – или аз го умъртвявам, или той убива мен. "

Последната ротация е била най-трудна. Тогава подразделението на Светлана губи 8 военнослужещи. Те са " снимани " от снайперист.

" Страшно е да се чувстваш беззащитен, когато записваш гибелта им. "

Спомня си и за случая, при който боец изгубва крайници си, само че е невероятно да се постави турникет, с цел да спре кървенето. На помощ идват хемостатични медикаменти и тампонада.

" Продължи яростен нощен пердах, удари ни 120-мм минохвъргачка. Наложи се да го повличам от " жълтата " зона до мястото на евакуация на километър и половина, без никакво осветяване. Всичко се получи, " брат ми " оцеля. След това прекара дълго време на рехабилитация в Германия. "

След приключване на контракта Светлана се прибра вкъщи.

" Застанах на колене на перона... Никога не бях мечтал да стигна до дома си... "

Свикването с цивилния живот е мъчно за нея. Разказва, че се е отдръпнала от Въоръжените сили в навечерието на новогодишните празници и е прекарала новогодишната нощ на пода, покривайки главата си с възглавница, с цел да не слуша фойерверките. Силните гърмежи прибирали всички мемоари от сраженията. Освен това Светлана се е измъчвала от кошмари и не е могла да спи без сигурността на бронежилетката и оръжието.

Когато стартира огромната съветска инвазия, Светлана към този момент е достигнала по-стабилно психическо положение и работи в едно от медицинските заведения в Харков, само че безусловно в първия ден стартира да търси благоприятни условия да се причисли към въоръжените сили. Така се озовава в батальона. В момента отговорностите й на военнослужещ включват надзор върху здравето на персоналния състав, организация на хоспитализацията, образование по първа помощ. Но при положение на потребност Светлана е подготвена във всеки миг да премине на първа линия на защита, с цел да избави живота на братята си.

Запознайте се с Анастасия - на идната страница...