Зелена светлина: И дърветата са свенливи
Те не могат да крачат. Нямат и особени достижения в региона на науката и откритията. Но живеят собствен личен, незабравим живот. Притежават качества и умения, които са мъчно доловими на пръв взор. Затова дърветата изискват по-обстойни наблюдения, които разкриват своеобразното им държание.
Например скромността им. И желанието да зачитат пространството на ближните. История, която мъчно би могла да се схване от пасажерите в метрото в пиков час. Само че дърветата не пътуват. Те порастват на височина и на широчина. Което не значи, че не се преценяват със съседите си в битката за витално пространство. Напротив.
Феноменът " Свенливи дървесни корони " е изучаван още през 20-те години на предишния век. Известен е под много имена, само че във всички случаи става въпрос за едно и също държание, обвързвано с натурален надзор върху растежа на дървесните корони.
Клоните и листата се разполагат по този начин, че да няма триене и допиране с тези от околните дървета. Не съществува ясна и потвърдена доктрина за това държание. Смята се, че зад тези поведенчески характерности се крият няколко механизма на адаптиране към изискванията.
Едно от обясненията е, че когато се търкат едно поради вятъра, дърветата стартират селективно да дефинират дистанцията между тях, с цел да избегнат пострадвания по стеблата или короните. Друга доктрина е обвързвана с реакция на дърветата по отношение на измененията в съотношението светина-сянка. Според някои изследвания листата на короните се подреждат друго, когато дърветата порастват измежду представители на своя тип. Според други наблюдения някои дървесни типове засенчват другите представители на растителния свят край тях, с цел да доставят нужната светлина за съседите от техния тип.
Съществува и доктрина, съгласно която дърветата оставят задоволително пространство посред короните си, с цел да не разрешават на нездравословните инсекти да се трансферират и популяризират елементарно. Каквато и да е повода за " свенливите дървесни корони ", ясно е едно - че дърветата могат да бъдат по-добри съседи от хората. И че умеят ясно да дефинират границите на непосредственост между тях.
Например скромността им. И желанието да зачитат пространството на ближните. История, която мъчно би могла да се схване от пасажерите в метрото в пиков час. Само че дърветата не пътуват. Те порастват на височина и на широчина. Което не значи, че не се преценяват със съседите си в битката за витално пространство. Напротив.
Феноменът " Свенливи дървесни корони " е изучаван още през 20-те години на предишния век. Известен е под много имена, само че във всички случаи става въпрос за едно и също държание, обвързвано с натурален надзор върху растежа на дървесните корони.
Клоните и листата се разполагат по този начин, че да няма триене и допиране с тези от околните дървета. Не съществува ясна и потвърдена доктрина за това държание. Смята се, че зад тези поведенчески характерности се крият няколко механизма на адаптиране към изискванията.
Едно от обясненията е, че когато се търкат едно поради вятъра, дърветата стартират селективно да дефинират дистанцията между тях, с цел да избегнат пострадвания по стеблата или короните. Друга доктрина е обвързвана с реакция на дърветата по отношение на измененията в съотношението светина-сянка. Според някои изследвания листата на короните се подреждат друго, когато дърветата порастват измежду представители на своя тип. Според други наблюдения някои дървесни типове засенчват другите представители на растителния свят край тях, с цел да доставят нужната светлина за съседите от техния тип.
Съществува и доктрина, съгласно която дърветата оставят задоволително пространство посред короните си, с цел да не разрешават на нездравословните инсекти да се трансферират и популяризират елементарно. Каквато и да е повода за " свенливите дървесни корони ", ясно е едно - че дърветата могат да бъдат по-добри съседи от хората. И че умеят ясно да дефинират границите на непосредственост между тях.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ