Пътеводната светлина от Запад помръкна
Те желаят това, което германци, французи, британци и американци към този момент имат - народна власт, господство на закона, човешки права. И се борят за тях самоуверено и неуморно. Макар да живеят надалеч от нас, в Хонконг, те се борят за една западна идея. Вероятно няма да съумеят да се оправят сами. Но кой ще им помогне?
Ако, както казва историкът Хайнрих Аугуст Винклер, " нормативният план на Запада " към момента съществува, може да се чака западните страни да окажат забележителна поддръжка на протестиращите. Френските и американските революционери от края на XVIII век първи постановат демокрацията, върховенството на закона и човешките права, въпреки и отчасти или краткотрайно. Но това сътвори убеждението, че западните полезности би трябвало да бъдат водеща норма. Желаещите да наложат тези полезности на открито се нуждаят от твърдата сила на оръжията или иконономиката - в този случай, както и от меката мощ да бъдат добър образец за подражателство. А този случай Западът не се оправя добре нито с твърдата, нито с меката мощ.
XIX век бе доминиран от британците, а XX - главно от Съединени американски щати. Тогава британците не бяха заинтригувани да изнасят народна власт и човешки права, вместо това подчиняваха нации, с цел да ги експлоатират. Тази тактика бе изключително сполучлива в елементи от Китай, където Хонконг бе трансфорат в английска колония за над 150 година Колониалните упоритости се опираха на Pax Britannica, въпреки държанието на британците надали имаше нещо общо с мира или човешките права. Нормативният план се прилагаше само вътрешно, затова Обединеното кралство се трансформира в модел за народна власт.
През XX век американците развиха плана в чужбина първо посредством президента Удроу Уилсън през Първата международна война и след това, даже още по-успешно, след Втората международна война, когато демокрацията бе импортирана първо в Западна Европа, по-късно и в Източна Европа. В началото на новия век относително спокойно Pax Americana изглеждаше прибавен в огромни региони на света.
Това бе единствено преди 20-ина години, само че това бе изцяло друго време, различен свят. Оттогава нормативният план се провали - в Афганистан, Ирак, при Арабската пролет, която докара до сирийската злополука. Понякога Западът се намесваше, от време на време - не. Резултатът съвсем постоянно бе отблъскващ. Абу Гариб и Гуантанамо белязаха края на американската власт като ролеви модел.
Новият свят
Сега наличието на Доналд Тръмп в Белия дом още повече утежни нещата. Не е ясно дали този президент, който толкоз харесва Си Цзинпин и Владимир Путин, автократичните си сътрудници от Китай и Русия, се придържа към този нормативен план, дали в действителност цени демокрацията, върховенството на закона и човешките права. Той подкопа НАТО и в този момент няма водеща мощ, която да се намеси уверено в отбрана на западните полезности.
Мечтата, че Ангела Меркел би могла да извърши ролята, поемана обикновено от президента на Съединени американски щати, няма да се реализира. Нейната бежанска политика краткотрайно окрили левите либерали на Запад, само че Германия има прекомерно малко " твърда мощ ", с цел да заеме водеща роля в света, а Меркел е по-заинтересована да обезпечи износа, в сравнение с да опази западните полезности, изключително когато се отнася до Китай. Засега тя се въздържа да подлага на критика Китай обществено.
Европейски Съюз, " меката мощ " на Запада, има прекомерно едва световно въздействие. Тя няма войска и след вота за Брекзит не може да се счита за ролеви модел при дълготрайно премахване на национализма. Което значи, че външнополитическият аспект на 230-годишния план е мъртъв. В актуалното си състояние Западът не е в положение да постанова нормативни полезности. В някои елементи на света Западът даже е станал за посмешище, когато се загатват полезности. Първо си подредете своята къща - по този начин споделят на Запада. И не без съображение. В някои западни страни крайнодесният популизъм заплашва даже вътрешната проекция на нормативния план.
Какво може да се направи? Да се примирим, че Pax Sinica - китайският международен ред, система, която не се интересува от демокрацията, върховенството на закона или човешките права, ще се прояви в нова форма? Хонконг може да е предвестител на това, което следва.
Но да се откажем и предадем ще бъде неточност. Дори тези, които нямат право да слагат условия, към момента могат да се ангажират. Те към момента може да потърсят връзка с разсъдъка в Китай. Западът е станал прекомерно безмълвен пред протичащото се в Хонконг. Западът може към този момент да не е поръчител на западните полезности през XXI век, само че най-малко може да бъде техен юрист и бранител.
Ако, както казва историкът Хайнрих Аугуст Винклер, " нормативният план на Запада " към момента съществува, може да се чака западните страни да окажат забележителна поддръжка на протестиращите. Френските и американските революционери от края на XVIII век първи постановат демокрацията, върховенството на закона и човешките права, въпреки и отчасти или краткотрайно. Но това сътвори убеждението, че западните полезности би трябвало да бъдат водеща норма. Желаещите да наложат тези полезности на открито се нуждаят от твърдата сила на оръжията или иконономиката - в този случай, както и от меката мощ да бъдат добър образец за подражателство. А този случай Западът не се оправя добре нито с твърдата, нито с меката мощ.
XIX век бе доминиран от британците, а XX - главно от Съединени американски щати. Тогава британците не бяха заинтригувани да изнасят народна власт и човешки права, вместо това подчиняваха нации, с цел да ги експлоатират. Тази тактика бе изключително сполучлива в елементи от Китай, където Хонконг бе трансфорат в английска колония за над 150 година Колониалните упоритости се опираха на Pax Britannica, въпреки държанието на британците надали имаше нещо общо с мира или човешките права. Нормативният план се прилагаше само вътрешно, затова Обединеното кралство се трансформира в модел за народна власт.
През XX век американците развиха плана в чужбина първо посредством президента Удроу Уилсън през Първата международна война и след това, даже още по-успешно, след Втората международна война, когато демокрацията бе импортирана първо в Западна Европа, по-късно и в Източна Европа. В началото на новия век относително спокойно Pax Americana изглеждаше прибавен в огромни региони на света.
Това бе единствено преди 20-ина години, само че това бе изцяло друго време, различен свят. Оттогава нормативният план се провали - в Афганистан, Ирак, при Арабската пролет, която докара до сирийската злополука. Понякога Западът се намесваше, от време на време - не. Резултатът съвсем постоянно бе отблъскващ. Абу Гариб и Гуантанамо белязаха края на американската власт като ролеви модел.
Новият свят
Сега наличието на Доналд Тръмп в Белия дом още повече утежни нещата. Не е ясно дали този президент, който толкоз харесва Си Цзинпин и Владимир Путин, автократичните си сътрудници от Китай и Русия, се придържа към този нормативен план, дали в действителност цени демокрацията, върховенството на закона и човешките права. Той подкопа НАТО и в този момент няма водеща мощ, която да се намеси уверено в отбрана на западните полезности.
Мечтата, че Ангела Меркел би могла да извърши ролята, поемана обикновено от президента на Съединени американски щати, няма да се реализира. Нейната бежанска политика краткотрайно окрили левите либерали на Запад, само че Германия има прекомерно малко " твърда мощ ", с цел да заеме водеща роля в света, а Меркел е по-заинтересована да обезпечи износа, в сравнение с да опази западните полезности, изключително когато се отнася до Китай. Засега тя се въздържа да подлага на критика Китай обществено.
Европейски Съюз, " меката мощ " на Запада, има прекомерно едва световно въздействие. Тя няма войска и след вота за Брекзит не може да се счита за ролеви модел при дълготрайно премахване на национализма. Което значи, че външнополитическият аспект на 230-годишния план е мъртъв. В актуалното си състояние Западът не е в положение да постанова нормативни полезности. В някои елементи на света Западът даже е станал за посмешище, когато се загатват полезности. Първо си подредете своята къща - по този начин споделят на Запада. И не без съображение. В някои западни страни крайнодесният популизъм заплашва даже вътрешната проекция на нормативния план.
Какво може да се направи? Да се примирим, че Pax Sinica - китайският международен ред, система, която не се интересува от демокрацията, върховенството на закона или човешките права, ще се прояви в нова форма? Хонконг може да е предвестител на това, което следва.
Но да се откажем и предадем ще бъде неточност. Дори тези, които нямат право да слагат условия, към момента могат да се ангажират. Те към момента може да потърсят връзка с разсъдъка в Китай. Западът е станал прекомерно безмълвен пред протичащото се в Хонконг. Западът може към този момент да не е поръчител на западните полезности през XXI век, само че най-малко може да бъде техен юрист и бранител.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ