Поликсена – голямата любов на Стефан Стамболов
Те били изцяло разнообразни – Стефан Стамболов и неговата обичана и единствена брачна половинка. Той – невисок, непохватен, с простовата физиономия, неприятни обноски, подозрителен и властнически. Тя – висока, красива, отлично образована, спокойна и уравновесена. Чуждестранните дипломати и публицисти се шокирали по какъв начин българският министър председател може да има толкоз изтънчена европейка за брачна половинка. Но в този случай поговорката за привличането на противоположностите била изцяло вярна – непокътнати са доста писма на Стамболов до жена му, цялостни с думи на внимание и любов . За жал, мъченическата гибел на Стамболов се оказала проклинание за фамилията му и унищожила щастието на Поликсена и децата й.
Поликсена Станчова се родила на 14 октомври 1870 година в Крайова, Румъния. Баща й Атанас бил богат търговец от Свищов, който съумял да образова в Европа всичките си девет деца. От татко си Поликсена наследила дарбата да учи непознати езици. Тя приключила гимназия в Дрезден и владеела съвършено немски, френски, британски и румънски език . Стамболов я видял за първи път в Русе през 1887 година, когато 17-годишната Поликсена приветствала на немски език новопристигналия княз Фердинанд. На идната година Стефан Стамболов и Поликсена сключили брак, като тя получила великодушна зестра от татко си. Тя взела участие във всичките му диалози с непознати дипломати и публицисти и нерядко гостите в дома им я питали за нейното персонално мнение. Семейството живеело в огромна къща на ъгъла на ул. „ Раковски “ и ул. „ Хан Крум “ и домът им бил център на ръководството на страната по времето, когато Стамболов бил министър председател – в дома си той приемал държавното управление, публицисти, даже провеждал някои от съвещанията на Министерския съвет. В тази къща се раждат и четирите деца на Стамболови – Стефан, Константин, Вера и Асен, който умира напълно дребен.
От самото начало на фамилния живот на Поликсена и изключително откакто брачният партньор й изпада в недружелюбност, тя непрестанно чува и чете в пресата за неговите изневери . Стамболов има уязвимост към хазарта, той е душата на компанията, постоянно цялостен с истории и постоянно осъмва отвън дома си. Въпреки това той доста обичал младата си жена, непрестанно й пишел нежни писма, купувал й скъпи дарове и се тормозил за нея и децата. До края на живота си носи печал и не се омъжва наново. Премълчавана и мощно подценявана е ролята на Поликсена Стамболова в политическия живот на тогавашна България. Съпругът й бил изпъден от Одеската семинария, не приключил образованието си и не говорел нито един европейски език, тъй че Поликсена била персонален преводач и приближен консултант на Стамболов . Тя взела участие във всичките му диалози с непознати дипломати и публицисти и нерядко гостите в дома им я питали за нейното персонално мнение – Поликсена била изцяло наясно с всички тънкости на тогавашния политически живот. Трудно е да се потвърди какъв брой мощно е въздействието й върху Стефан Стамболов, само че е реалност, че тя била част от най-близкото му обграждане, в това число и в политиката . Поликсена запазила ролята и въздействието си върху Народно-либералната партия и след гибелта на Стамболов.
„ Бисмарк на Балканите “ наричали задграничните вестници Стефан Стамболов. Фердинанд не можел да одобри ролята на монарх в сянката на премиера и през 1894 година Стамболов е заставен да подаде оставка. Започват сложни дни за него и околните му.
На 15 юли 1895 година Стефан Стамболов е посечен покрай дома си на ул. „ Раковски “ и персонално Поликсена посреща на вратата ранения си брачен партньор. Веднага пред дома на фамилията се събира навалица от съперници на Стамболов, които крещят обиди, като от Двореца дискретно е подредено полицията да не се намесва. Хладнокръвно и обезверено Поликсена поставя отсечените ръце на брачна половинка си в буркани с формалин и ги слага на прозореца. Това обаче не трогва никого. Четири дни по-късно Стамболов умира. Поликсена връща назад в Двореца изпратените оттова цветя и като възмездие Фердинанд не разрешава офицери или публични лица да участват на погребението. Стамболов е изпратен единствено от околните си, замервани с камъни от политическите врагове на фамилията.
Животът на Поликсена Стамболова като вдовица е сложен. Тя прекъсва всевъзможни връзки с Двореца и не приема препоръчаната й пенсия. До края на живота си носи печал и не се омъжва наново. Работи интензивно в Червения кръст и други благотворителни организации, както и в партията на мъжа си. Външно остава индиферентна, само че в дома си прави параклис в кабинета на Стамболов, където слага отрязаните му ръце и кара децата всяка заран да се молят пред тях. Това неизбежно повлиява на душeвността им – щерка й полудява и умира в лудница, а синовете в никакъв случай не се женят и доживяват дните си самотни в единствената стая, която националната власт им оставя в родния им дом.
Поликсена Стамболова станала мъченица на българската политическа сцена. Историята запазила единствено името и ролята на брачна половинка й в построяването на съвременна България, само че тя била по-добрата му половина – интелигентна, красива и неумолима. Имали сме и такива първи дами.
По материали от книгата " Първите дами на Царска България " от Цветанка Кьосева
Поликсена Станчова се родила на 14 октомври 1870 година в Крайова, Румъния. Баща й Атанас бил богат търговец от Свищов, който съумял да образова в Европа всичките си девет деца. От татко си Поликсена наследила дарбата да учи непознати езици. Тя приключила гимназия в Дрезден и владеела съвършено немски, френски, британски и румънски език . Стамболов я видял за първи път в Русе през 1887 година, когато 17-годишната Поликсена приветствала на немски език новопристигналия княз Фердинанд. На идната година Стефан Стамболов и Поликсена сключили брак, като тя получила великодушна зестра от татко си. Тя взела участие във всичките му диалози с непознати дипломати и публицисти и нерядко гостите в дома им я питали за нейното персонално мнение. Семейството живеело в огромна къща на ъгъла на ул. „ Раковски “ и ул. „ Хан Крум “ и домът им бил център на ръководството на страната по времето, когато Стамболов бил министър председател – в дома си той приемал държавното управление, публицисти, даже провеждал някои от съвещанията на Министерския съвет. В тази къща се раждат и четирите деца на Стамболови – Стефан, Константин, Вера и Асен, който умира напълно дребен.
От самото начало на фамилния живот на Поликсена и изключително откакто брачният партньор й изпада в недружелюбност, тя непрестанно чува и чете в пресата за неговите изневери . Стамболов има уязвимост към хазарта, той е душата на компанията, постоянно цялостен с истории и постоянно осъмва отвън дома си. Въпреки това той доста обичал младата си жена, непрестанно й пишел нежни писма, купувал й скъпи дарове и се тормозил за нея и децата. До края на живота си носи печал и не се омъжва наново. Премълчавана и мощно подценявана е ролята на Поликсена Стамболова в политическия живот на тогавашна България. Съпругът й бил изпъден от Одеската семинария, не приключил образованието си и не говорел нито един европейски език, тъй че Поликсена била персонален преводач и приближен консултант на Стамболов . Тя взела участие във всичките му диалози с непознати дипломати и публицисти и нерядко гостите в дома им я питали за нейното персонално мнение – Поликсена била изцяло наясно с всички тънкости на тогавашния политически живот. Трудно е да се потвърди какъв брой мощно е въздействието й върху Стефан Стамболов, само че е реалност, че тя била част от най-близкото му обграждане, в това число и в политиката . Поликсена запазила ролята и въздействието си върху Народно-либералната партия и след гибелта на Стамболов.
„ Бисмарк на Балканите “ наричали задграничните вестници Стефан Стамболов. Фердинанд не можел да одобри ролята на монарх в сянката на премиера и през 1894 година Стамболов е заставен да подаде оставка. Започват сложни дни за него и околните му.
На 15 юли 1895 година Стефан Стамболов е посечен покрай дома си на ул. „ Раковски “ и персонално Поликсена посреща на вратата ранения си брачен партньор. Веднага пред дома на фамилията се събира навалица от съперници на Стамболов, които крещят обиди, като от Двореца дискретно е подредено полицията да не се намесва. Хладнокръвно и обезверено Поликсена поставя отсечените ръце на брачна половинка си в буркани с формалин и ги слага на прозореца. Това обаче не трогва никого. Четири дни по-късно Стамболов умира. Поликсена връща назад в Двореца изпратените оттова цветя и като възмездие Фердинанд не разрешава офицери или публични лица да участват на погребението. Стамболов е изпратен единствено от околните си, замервани с камъни от политическите врагове на фамилията.
Животът на Поликсена Стамболова като вдовица е сложен. Тя прекъсва всевъзможни връзки с Двореца и не приема препоръчаната й пенсия. До края на живота си носи печал и не се омъжва наново. Работи интензивно в Червения кръст и други благотворителни организации, както и в партията на мъжа си. Външно остава индиферентна, само че в дома си прави параклис в кабинета на Стамболов, където слага отрязаните му ръце и кара децата всяка заран да се молят пред тях. Това неизбежно повлиява на душeвността им – щерка й полудява и умира в лудница, а синовете в никакъв случай не се женят и доживяват дните си самотни в единствената стая, която националната власт им оставя в родния им дом.
Поликсена Стамболова станала мъченица на българската политическа сцена. Историята запазила единствено името и ролята на брачна половинка й в построяването на съвременна България, само че тя била по-добрата му половина – интелигентна, красива и неумолима. Имали сме и такива първи дами.
По материали от книгата " Първите дами на Царска България " от Цветанка Кьосева
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ