Веселин Костов, Браво, Пловдив: Данъците на пловдивчани трябва да остават за града и да се инвестират в него
Веселин Костов е основателят на " Браво, Пловдив ". Гражданското съдружие, което доби огромна известност под тепетата, реши да взе участие на локалните избори. Доброволците и участниците в " Браво, Пловдив " споделят, че решението е прочувствено и непринудено, което обаче никога не значи, че е неверно.
Изборното законодателство спря Веселин Костов да бъде претендентът за кмет на " Браво, Пловдив ", само че той продължава да бъде моторът на организацията, която на идния избор ще се яви с регистрацията на " Българска прогресивна линия ". Кандидатът за кмет е Савина Петкова, която има сериозен опит както в Община Пловдив, по този начин и в Общинския съвет, където бе ръководител.
Пред TrafficNews той описа за себе си, за Белгия и хората, за Пловдив и хората, както и какво съгласно него би трябвало да се промени под тепетата.
- Г-н Костов, макар че бяхте обявен като кандидат-кмет на Пловдив от " Браво, Пловдив “, по-късно сменихте претендента. Причината е липса на сегашен адрес в България, макар че непрекъснатият Ви е в Пловдив. Притеснява ли Ви тази неточност?
- Ние не сме политици, а и като хора не сме ваксинирани против неточности. Това считам обаче, че е неточност на растежа. Ние сме пловдивчани, обединени към една цел – да създадем града ни по-добро място за живот. Не желая да даваме празни обещания, както доста от обиграните политици в Пловдив, а най-после виждаме какъв е резултатът.
Наистина останах сюрпризиран от решението на ОИК, съгласно което моите адресни регистрации не дават отговор на условията. От 1997 година не съм променял непрекъснатия си адрес на ул. " Иван Вазов ", само че законът е закон и всички би трябвало да го съблюдаваме. Идеята, с която аз и моите съидейници създадохме " Браво, Пловдив! " не бе да влизаме във властта. Решихме да се включим в локалните избори, когато направихме десетки акции за възстановяване на градската среда и потърсихме подпомагане от общината за проблеми, с които не можем да се оправим. Но получихме единствено официални отговори, които по никакъв метод не ни задоволяват. " Браво, Пловдив " занапред ще се развива и ще ангажира от ден на ден доброволци.
Предавам щафетата на един от учредителите на сдружението Савина Петкова, която с изключение на възторг за промени, има и голям административен опит. Аз оставам отпред на " Браво, Пловдив " и ще я поддържам с всички сили.
-Разкажете повече за себе си – кое Ви води в Белгия и по-късно Ви върна в Пловдив?
-След развода на родителите ми, с майка ми отидохме в Белгия. Беше 83-та година, аз бяха на 11 години, като деца чувахме пропагандата, че на запад животът е ужасяващ. Първият град, който отидох бе Венеция. Разбрах, че нещата, които ми приказваха – не бяха изобщо по този начин.
Обиколихме цяла Европа и видях, че светът е друг. Всяко лято си идвах при татко ми. Беше доста ангажиран, като шеф на " Туристстрой ". Имам фотоси по бански на Елените, до момента в който строят хотелите. Завърших в католически лицей в Брюксел, който бе доста непоколебим, само че това бяха най-хубавите учебни заведения тогава. След междинното ми обучение записах стопанска система, изкарах една година, само че разбрах, че това не е моето. Видях инцидентно една реклама за дизайн и маркетинг и ме възпламени. Така записах графичен дизайн, тогава беше и зората на компютрите. Беше извънредно забавно, като приключих първи по триумф. През фондация ми предложиха да направят магистратура изцяло гратис в Съединени американски щати. Замислих се, само че отхвърлих – желаех да работя.
Първата ми работа бе при фотограф, който ретушираше фотоси. Оттам отидох в рекламна организация, като за няколко години смених 3 или 4 местоработи. Просто това беше методът да ти се усили най-бързо заплатата, а за един млад мъж това е значимо, а и откъм самочувствие. В третата компания бях изобретателен шеф, тя се сля с друга и стана една от най-големите в Белгия.
В огромните организации те изцеждат като лимон, вадиш пари, само че нямаш време да ги харчиш. Имаш време единствено да спиш.
Бях споделил, че ще работя до един миг за различен и по-късно ще си направя моя компания. Така и стана – отворих бизнес, а първите ми клиенти бяха последната ми компания, като им бях нещо като подизпълнител. Нещата вървяха добре, само че COVID-19 промени доста и света на рекламата и бизнес средата в Белгия.
-Как реши да се върнеш в България и от света на рекламата да пълниш дупки и да оправяш градската среда?
-Има една доста добра книга " 99 франка " на Фредерик Бегбеде. В света на рекламата безусловно изперкваш от комерсиалната част – виждаш продуктите, знаеш клопките, виждаш контрола над хората, а в един миг това ти идва прекомерно доста.
Всеки би трябвало да вади пари, само че би трябвало да има и друго, което да ти носи задоволство, а да помагаш на хората е нещо такова.
Бях женен за белгийка, от която имаме прелестен наследник. Тя се разболя от рак, с който се бореше 3 години. След като се излекува, нещата се случиха по този начин, че се разделихме, само че останахме доста положителни другари. Синът ми порасна, умря татко ми, а майка ми изиска да се върне в България, с цел да изкара старините си тук.
Ковид доста промени бизнес средата в Белгия. Допреди нея хората там желаеха непрекъснато среща очи в очи, само че след локдауните там също се наложи модела на отдалечена работа и онлайн връзка. Така аз се върнах в България, а и резервирах много от белгийските си клиенти.
Когато се върнах за непрекъснато в Пловдив видях, че хората се трансформират. Когато си в един град всеки ден не го забелязваш, само че извън се вижда. Има една част от младежите, които желаят смяна, вижда се и в манталитета им, доста от " мозъците ", които изтичаха – към този момент желаят да остават в България. Това трансформира доста неща.
-Каква разлика виждаш в Пловдив по отношението на развиването на града?
- В някои браншове развиване няма, даже има замиране и деградиране. Политическият хайлайф е слаб, дребният бизнес върви добре към този момент – заведения, компании със характерен профил и сегмент. Няма обаче инфраструктура за нещо по-голямо откъм развиване. Недоумявам по какъв начин може да има летище, а то да извършва едвам няколко полета седмично. Трудно могат да се притеглят туристи без подобаващ превоз и инфраструктура, а градът имам какво да предложи. Още повече, че не се желаят някакви невероятни старания за това, не разбирам за какво не се прави.
-Как породи " Браво, Пловдив "?
- В Брюксел съм правил сходни начинания с другари. Там обаче нямаше този триумф, който е тук. Не имах вяра, че ще дойдат толкоз доста хора и ще стават от ден на ден. В Белгия по такива мероприятия вървят един характерен вид хора, а тук се включиха всевъзможни типажи - от хора със скромни благоприятни условия до доста богати, пловдивчани от разнообразни обществени групи. Въпреки това всички слагаха фланелките с " Браво, Пловдив " и работиха наедно – с цел да създадат улицата, паркчето, квартала едно по-добро място. Когато се облекат, те стават част от общността. Например почитатели на Локо и Ботев един до друг инсталираха пана за баскетбол.
Аз давам множеството хрумвания, само че доста се веселя, че открих хора, с които да ги осъществяваме. Дори и да имаш най-хубавите хрумвания, в случай че няма кой да ги материализира – те си остават в главата ти. В чужбина хората са по-различни – те са строго профилирани. Тук ортодонт може да си ремонтира къщата изцяло самичък. Това е изумително.
-Какво би трябвало да се промени в Пловдив, с цел да бъде естествен европейски град?
- За мен Пловдив има капацитет да прогресира и надмине редица известни европейски градове, в случай че му се даде късмет.
Задължителното изискване, което би трябвало да се случи, с цел да просперира Пловдив и България е да имаме действителна правосъдна промяна. Хората и вложителите да се усещат по-сигурни и да знаят, че каквото и да се случи ще има правдивост. Така първите няма да си отидат, а вторите ще дойдат.
Ако има положителни условия за живот ще се върнат и десетки хиляди имигранти, които са от първата вълна на напуснали – при започване на 90-те години. Те ще дойдат с пенсии от 1500 – 2000 евро, които ще остават тук. Това са милиони, налети в българската стопанска система.
Въпросът е да си оправим града и да се стартира от дребните неща – улиците, парка, междублоковите пространства, тротоарите, фасадите на къщите, а не да залитаме по грандомански планове.
Един превъзходен образец мога да дам от Белгия. Две области – Валония и Фландрия възприеха два разнообразни метода в развиването си. Валония стартира с големи планове, а Фландрия разчитаха на дребни, само че на повече места с по-голяма успеваемост. Разликата сред двете области сега е голяма и тя е в интерес на Фландрия.
За мен този метод е верният – от дребните към огромните неща. Първо оправяш дома си, а по-късно продължаваш с другите неща към него. Ако концентрираме напъните си да създадем голяма къща, без да имам опция да я обзаведем, както би трябвало – какъв е смисълът?
Изключително значимо за развиването на Пловдив е да се случи тази децентрализация, възприета в Европа, а точно налозите на пловдивчани да остават за града и да се влагат в него. Имаме една ламя, каквото е София, която колкото и да е храниш с пари, тя постоянно може да поеме още.
Така ще има средства най-сетне да се оправят всички квартали на града. Изключително значим е градският превоз – без подобен тапите в никакъв случай няма да спрат, а градът ще е все по-затапен.
С стартирането на безвъзмезден, постоянен и екологичен градски превоз – хората може да слязат от колите си. Центърът ще може да се направи единствено за електрически автомобили, което пък ще разтовари още повече придвижването. Всичко това, несъмнено – са дълготрайни планове.
Реката и тепетата са главен приоритет на " Браво, Пловдив ". Това е истинско благосъстояние за Пловдив, а реката стои като джунгла – хората ги е боязън да слязат до брега. Пловдив е обвързван с Марица надълбоко – там би трябвало да е място, където хората да релаксират и да се забавляват.
Това са задачите на " Браво, Пловдив " и имам вяра, че благодарение на пловдивчани ще ги изпълним. Затова апелирам за поддръжка на изборите на 29 октомври за " Браво, Пловдив – БПЛ " с номер 36 за кмет, областен кмет и листа за общински съветници!
Купуването и продаването на гласове е закононарушение!
Изборното законодателство спря Веселин Костов да бъде претендентът за кмет на " Браво, Пловдив ", само че той продължава да бъде моторът на организацията, която на идния избор ще се яви с регистрацията на " Българска прогресивна линия ". Кандидатът за кмет е Савина Петкова, която има сериозен опит както в Община Пловдив, по този начин и в Общинския съвет, където бе ръководител.
Пред TrafficNews той описа за себе си, за Белгия и хората, за Пловдив и хората, както и какво съгласно него би трябвало да се промени под тепетата.
- Г-н Костов, макар че бяхте обявен като кандидат-кмет на Пловдив от " Браво, Пловдив “, по-късно сменихте претендента. Причината е липса на сегашен адрес в България, макар че непрекъснатият Ви е в Пловдив. Притеснява ли Ви тази неточност?
- Ние не сме политици, а и като хора не сме ваксинирани против неточности. Това считам обаче, че е неточност на растежа. Ние сме пловдивчани, обединени към една цел – да създадем града ни по-добро място за живот. Не желая да даваме празни обещания, както доста от обиграните политици в Пловдив, а най-после виждаме какъв е резултатът.
Наистина останах сюрпризиран от решението на ОИК, съгласно което моите адресни регистрации не дават отговор на условията. От 1997 година не съм променял непрекъснатия си адрес на ул. " Иван Вазов ", само че законът е закон и всички би трябвало да го съблюдаваме. Идеята, с която аз и моите съидейници създадохме " Браво, Пловдив! " не бе да влизаме във властта. Решихме да се включим в локалните избори, когато направихме десетки акции за възстановяване на градската среда и потърсихме подпомагане от общината за проблеми, с които не можем да се оправим. Но получихме единствено официални отговори, които по никакъв метод не ни задоволяват. " Браво, Пловдив " занапред ще се развива и ще ангажира от ден на ден доброволци.
Предавам щафетата на един от учредителите на сдружението Савина Петкова, която с изключение на възторг за промени, има и голям административен опит. Аз оставам отпред на " Браво, Пловдив " и ще я поддържам с всички сили.
-Разкажете повече за себе си – кое Ви води в Белгия и по-късно Ви върна в Пловдив?
-След развода на родителите ми, с майка ми отидохме в Белгия. Беше 83-та година, аз бяха на 11 години, като деца чувахме пропагандата, че на запад животът е ужасяващ. Първият град, който отидох бе Венеция. Разбрах, че нещата, които ми приказваха – не бяха изобщо по този начин.
Обиколихме цяла Европа и видях, че светът е друг. Всяко лято си идвах при татко ми. Беше доста ангажиран, като шеф на " Туристстрой ". Имам фотоси по бански на Елените, до момента в който строят хотелите. Завърших в католически лицей в Брюксел, който бе доста непоколебим, само че това бяха най-хубавите учебни заведения тогава. След междинното ми обучение записах стопанска система, изкарах една година, само че разбрах, че това не е моето. Видях инцидентно една реклама за дизайн и маркетинг и ме възпламени. Така записах графичен дизайн, тогава беше и зората на компютрите. Беше извънредно забавно, като приключих първи по триумф. През фондация ми предложиха да направят магистратура изцяло гратис в Съединени американски щати. Замислих се, само че отхвърлих – желаех да работя.
Първата ми работа бе при фотограф, който ретушираше фотоси. Оттам отидох в рекламна организация, като за няколко години смених 3 или 4 местоработи. Просто това беше методът да ти се усили най-бързо заплатата, а за един млад мъж това е значимо, а и откъм самочувствие. В третата компания бях изобретателен шеф, тя се сля с друга и стана една от най-големите в Белгия.
В огромните организации те изцеждат като лимон, вадиш пари, само че нямаш време да ги харчиш. Имаш време единствено да спиш.
Бях споделил, че ще работя до един миг за различен и по-късно ще си направя моя компания. Така и стана – отворих бизнес, а първите ми клиенти бяха последната ми компания, като им бях нещо като подизпълнител. Нещата вървяха добре, само че COVID-19 промени доста и света на рекламата и бизнес средата в Белгия.
-Как реши да се върнеш в България и от света на рекламата да пълниш дупки и да оправяш градската среда?
-Има една доста добра книга " 99 франка " на Фредерик Бегбеде. В света на рекламата безусловно изперкваш от комерсиалната част – виждаш продуктите, знаеш клопките, виждаш контрола над хората, а в един миг това ти идва прекомерно доста.
Всеки би трябвало да вади пари, само че би трябвало да има и друго, което да ти носи задоволство, а да помагаш на хората е нещо такова.
Бях женен за белгийка, от която имаме прелестен наследник. Тя се разболя от рак, с който се бореше 3 години. След като се излекува, нещата се случиха по този начин, че се разделихме, само че останахме доста положителни другари. Синът ми порасна, умря татко ми, а майка ми изиска да се върне в България, с цел да изкара старините си тук.
Ковид доста промени бизнес средата в Белгия. Допреди нея хората там желаеха непрекъснато среща очи в очи, само че след локдауните там също се наложи модела на отдалечена работа и онлайн връзка. Така аз се върнах в България, а и резервирах много от белгийските си клиенти.
Когато се върнах за непрекъснато в Пловдив видях, че хората се трансформират. Когато си в един град всеки ден не го забелязваш, само че извън се вижда. Има една част от младежите, които желаят смяна, вижда се и в манталитета им, доста от " мозъците ", които изтичаха – към този момент желаят да остават в България. Това трансформира доста неща.
-Каква разлика виждаш в Пловдив по отношението на развиването на града?
- В някои браншове развиване няма, даже има замиране и деградиране. Политическият хайлайф е слаб, дребният бизнес върви добре към този момент – заведения, компании със характерен профил и сегмент. Няма обаче инфраструктура за нещо по-голямо откъм развиване. Недоумявам по какъв начин може да има летище, а то да извършва едвам няколко полета седмично. Трудно могат да се притеглят туристи без подобаващ превоз и инфраструктура, а градът имам какво да предложи. Още повече, че не се желаят някакви невероятни старания за това, не разбирам за какво не се прави.
-Как породи " Браво, Пловдив "?
- В Брюксел съм правил сходни начинания с другари. Там обаче нямаше този триумф, който е тук. Не имах вяра, че ще дойдат толкоз доста хора и ще стават от ден на ден. В Белгия по такива мероприятия вървят един характерен вид хора, а тук се включиха всевъзможни типажи - от хора със скромни благоприятни условия до доста богати, пловдивчани от разнообразни обществени групи. Въпреки това всички слагаха фланелките с " Браво, Пловдив " и работиха наедно – с цел да създадат улицата, паркчето, квартала едно по-добро място. Когато се облекат, те стават част от общността. Например почитатели на Локо и Ботев един до друг инсталираха пана за баскетбол.
Аз давам множеството хрумвания, само че доста се веселя, че открих хора, с които да ги осъществяваме. Дори и да имаш най-хубавите хрумвания, в случай че няма кой да ги материализира – те си остават в главата ти. В чужбина хората са по-различни – те са строго профилирани. Тук ортодонт може да си ремонтира къщата изцяло самичък. Това е изумително.
-Какво би трябвало да се промени в Пловдив, с цел да бъде естествен европейски град?
- За мен Пловдив има капацитет да прогресира и надмине редица известни европейски градове, в случай че му се даде късмет.
Задължителното изискване, което би трябвало да се случи, с цел да просперира Пловдив и България е да имаме действителна правосъдна промяна. Хората и вложителите да се усещат по-сигурни и да знаят, че каквото и да се случи ще има правдивост. Така първите няма да си отидат, а вторите ще дойдат.
Ако има положителни условия за живот ще се върнат и десетки хиляди имигранти, които са от първата вълна на напуснали – при започване на 90-те години. Те ще дойдат с пенсии от 1500 – 2000 евро, които ще остават тук. Това са милиони, налети в българската стопанска система.
Въпросът е да си оправим града и да се стартира от дребните неща – улиците, парка, междублоковите пространства, тротоарите, фасадите на къщите, а не да залитаме по грандомански планове.
Един превъзходен образец мога да дам от Белгия. Две области – Валония и Фландрия възприеха два разнообразни метода в развиването си. Валония стартира с големи планове, а Фландрия разчитаха на дребни, само че на повече места с по-голяма успеваемост. Разликата сред двете области сега е голяма и тя е в интерес на Фландрия.
За мен този метод е верният – от дребните към огромните неща. Първо оправяш дома си, а по-късно продължаваш с другите неща към него. Ако концентрираме напъните си да създадем голяма къща, без да имам опция да я обзаведем, както би трябвало – какъв е смисълът?
Изключително значимо за развиването на Пловдив е да се случи тази децентрализация, възприета в Европа, а точно налозите на пловдивчани да остават за града и да се влагат в него. Имаме една ламя, каквото е София, която колкото и да е храниш с пари, тя постоянно може да поеме още.
Така ще има средства най-сетне да се оправят всички квартали на града. Изключително значим е градският превоз – без подобен тапите в никакъв случай няма да спрат, а градът ще е все по-затапен.
С стартирането на безвъзмезден, постоянен и екологичен градски превоз – хората може да слязат от колите си. Центърът ще може да се направи единствено за електрически автомобили, което пък ще разтовари още повече придвижването. Всичко това, несъмнено – са дълготрайни планове.
Реката и тепетата са главен приоритет на " Браво, Пловдив ". Това е истинско благосъстояние за Пловдив, а реката стои като джунгла – хората ги е боязън да слязат до брега. Пловдив е обвързван с Марица надълбоко – там би трябвало да е място, където хората да релаксират и да се забавляват.
Това са задачите на " Браво, Пловдив " и имам вяра, че благодарение на пловдивчани ще ги изпълним. Затова апелирам за поддръжка на изборите на 29 октомври за " Браво, Пловдив – БПЛ " с номер 36 за кмет, областен кмет и листа за общински съветници!
Купуването и продаването на гласове е закононарушение!
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ