Радев за 147 години от въстанието: Априлци остават завинаги пример за саможертвеност
Вечна памет на героите от героичната епопея, които потвърдиха на света, че българите заслужават свободата си! Това написа във Facebok страницата си президентът във връзка годишината от политически най-значимото опълчение на българския народ по време на Османското иго.
" Преди 147 години на днешната дата гръмва първата пушка на Априлското въстание. Априлци остават вечно образец за самопожертвувателност и образован национализъм ", отбелязва президентът.
Как се стига до експлоадирането на Априлското въстание?
Гибелта на Васил Левски през 1873 година води до тежка рецесия измежду революционното придвижване. Неуспешните опити да се откри заместител на Апостола, нескончаемите разногласия и отдръпването на Любен Каравелов от придвижването през 1874 година водят до разединение вътре в БРЦК. Христо Ботев застава отпред на Българския революционен комитет (БРК) в конюнктура на разгласен фалит на Османската империя и избухнало въстание в Босна и Херцеговина.
Гениалният стихотворец не може да не се възползва от следващото разпалване на Източния въпрос. Замислено е въстание, като българските земи са разграничени на окръзи, отпред на които застават апостоли. Времето за организация обаче се оказва незадоволително и така наречен Старозагорско въстание през септември 1875 година се проваля. Отчаян от неуспеха, незаслужено упрекнат, Христо Ботев поема върху себе си отговорността за несполуката и се отдръпва. Малко по-късно БРК се саморазпуска, оставяйки революционното придвижване без управление.
Някои от неговите членове регистрират задълбочаването на Източната рецесия и пристъпват към подготовка на ново въстание в България. Те образуват така наречен Гюргевски революционен комитет, състоящ се от млади, решителни дейци с революционен опит, разочаровани от досегашните безплодни старания. През ноември-декември 1875 година в дълги съвещания те вземат решение да се пристъпи към образуване на ново всеобщо въстание напролет на идната година. Българските земи са разграничени на революционни окръзи, отпред с апостоли и техни помощници.
В първите дни на новата 1876 година избраните апостоли минават Дунав и се заемат с делото. В българските земи ги чака доста работа, а и доста разочарования. Още в самото начало плануваният Софийски окръг се проваля, апостолите тук са хванати или се завръщат в Румъния. Далеч не цялото българско общество възприема революционната тактичност. Някои се плашат от кръвопролития, други не имат вяра, че българите сами могат да се освободят. Затова и тук-там апостолите употребяват разнообразни пропагандни похвати, като слухът, че Сърбия и Русия единствено чакат въстанието, с цел да афишират война на Цариград. Масово разпространяване придобива изказванието, че буквеното изписване на годината 1876 година означавало " Туркия ке падне ".
В Търновски революционен окръг основният деятел Стефан Стамболов трансферира цялата организационна тежест на локалните дейци, които разпростират енергична активност в Габровско, Севлиевско, Горнооряховско, Тревненско, само че не могат да решат казуса с неналичието на оръжие.
Във Втори окръг с център Сливен сред самите апостоли има несъгласия по отношение на тактиката, а и локалните комитети упорстват за четнически дейности. Сериозни пропуски има и в Трети – Врачански окръг, където неналичието на оръжие и на съгласуваност се оказва решаваща.
Най-организирано работят апостолите в Четвърти окръг, главно в родопските и средногорските села. Мъжете организират военна подготовка, приготвят се хранилища и укрупнени лагери в планините. Общото заседание на комитетите от Четвърти окръг, извършено в местността Оборище на 14 април, прецизира проекта за въстанието и взема решение то да избухне на 1 май.
Поради изменничество турски заптиета се пробват да арестуват ръководителя на комитета в Копривщица Тодор Каблешков и на 20 април той афишира въстанието, за което уведомява близките села с фамозното " Кърваво писмо ". Същият ден въстава и Панагюрище, а Георги Бенковски образува своята конна " Хвърковата чета ", с която обикаля селищата в окръга и ги подвига на въстание. Скоро постоянна османска войска и башибозук нападат въстаналите селища, първи падат Стрелча, Клисура, а след четиридневни сражения – и Панагюрище. Трагична е ориста на Батак, където потушаването на въстанието е съпроводено с всеобщи кланета. В Перущица Кочо Чистеменски и Спас Гинев убиват задачите си фамилии, с цел да не попаднат живи в ръцете на врага.
Когато " Кървавото писмо " доближава Търновско, управляващите към този момент са взели ограничения. Все отново тук въстание избухва, въпреки и не в планувания мащаб. Сформирани са няколко чети, една от която е на поп Харитон, водила 9-дневно стълкновение в Дряновския манастир.
Въстание в същинския смисъл в Сливенско няма, апостолите сформират чета, която след тежки боеве е обкръжена и разрушена.
Комитетите във Врачанско демонстрират съмнения и в последна сметка вземат решение да изчакат четата на Христо Ботев. Първоначално се планува тя да бъде ръководена от Панайот Хитов или Филип Тотю, само че те отхвърлят и поетът поема командването на 205-те четника. На 16 май те се качват на австрийския транспортен съд " Радецки ", скоро слизат на българския бряг при Козлодуй, откъдето стартира безсмъртния поход на Ботевата чета. Въстанието във Врачанско по този начин и не избухва, четниците водят сами тежки боеве против превъзхождащия я съперник.
На 20 май, при неизяснени условия, даващи опция за разнообразни хипотези, Христо Ботев пада погубен. След гибелта на войводата си, четата се разпада на групи, които са унищожени една по една.
По същото време с Ботевата чета през Дунав минава и от четата на Таньо Стоянов, която след храбър поход е унищожена, припомня обява в интернет страницата " Българска история ".
С разгрома на двете чети Априлското въстание в действителност приключва. То е предизвикателство към Високата врата и е потушено с целенасочена свирепост и то даже отвън въстаналите региони. Близо 80 селища са изгорени, убити са към 30 хиляди дами, деца, мъже.
Зверствата не остават скрити от международната общественоста. Анкетната комисия на Юджийн Скайлер с присъединяване на Дженюариус Макгахан и Алексей Церетелев изнася безспорни доказателства за кланената, провокирали гневната и съчувствена реакция на света. Организират се манифестации и подписки в отбрана на българския народ, близо 3000 публикации са отдадени на трагичните събития, десетки известни персони като Дмитрий Менделеев, Лев Толстой, Джузепе Гарибалди, Уилям Гладстон и Чарлз Дарвин издигат глас за българите. В последна сметка Априлското въстание и публичният отзив от него водят до Руско-турската война и Освобождението на България.
" Преди 147 години на днешната дата гръмва първата пушка на Априлското въстание. Априлци остават вечно образец за самопожертвувателност и образован национализъм ", отбелязва президентът.
Как се стига до експлоадирането на Априлското въстание?
Гибелта на Васил Левски през 1873 година води до тежка рецесия измежду революционното придвижване. Неуспешните опити да се откри заместител на Апостола, нескончаемите разногласия и отдръпването на Любен Каравелов от придвижването през 1874 година водят до разединение вътре в БРЦК. Христо Ботев застава отпред на Българския революционен комитет (БРК) в конюнктура на разгласен фалит на Османската империя и избухнало въстание в Босна и Херцеговина.
Гениалният стихотворец не може да не се възползва от следващото разпалване на Източния въпрос. Замислено е въстание, като българските земи са разграничени на окръзи, отпред на които застават апостоли. Времето за организация обаче се оказва незадоволително и така наречен Старозагорско въстание през септември 1875 година се проваля. Отчаян от неуспеха, незаслужено упрекнат, Христо Ботев поема върху себе си отговорността за несполуката и се отдръпва. Малко по-късно БРК се саморазпуска, оставяйки революционното придвижване без управление.
Някои от неговите членове регистрират задълбочаването на Източната рецесия и пристъпват към подготовка на ново въстание в България. Те образуват така наречен Гюргевски революционен комитет, състоящ се от млади, решителни дейци с революционен опит, разочаровани от досегашните безплодни старания. През ноември-декември 1875 година в дълги съвещания те вземат решение да се пристъпи към образуване на ново всеобщо въстание напролет на идната година. Българските земи са разграничени на революционни окръзи, отпред с апостоли и техни помощници.
В първите дни на новата 1876 година избраните апостоли минават Дунав и се заемат с делото. В българските земи ги чака доста работа, а и доста разочарования. Още в самото начало плануваният Софийски окръг се проваля, апостолите тук са хванати или се завръщат в Румъния. Далеч не цялото българско общество възприема революционната тактичност. Някои се плашат от кръвопролития, други не имат вяра, че българите сами могат да се освободят. Затова и тук-там апостолите употребяват разнообразни пропагандни похвати, като слухът, че Сърбия и Русия единствено чакат въстанието, с цел да афишират война на Цариград. Масово разпространяване придобива изказванието, че буквеното изписване на годината 1876 година означавало " Туркия ке падне ".
В Търновски революционен окръг основният деятел Стефан Стамболов трансферира цялата организационна тежест на локалните дейци, които разпростират енергична активност в Габровско, Севлиевско, Горнооряховско, Тревненско, само че не могат да решат казуса с неналичието на оръжие.
Във Втори окръг с център Сливен сред самите апостоли има несъгласия по отношение на тактиката, а и локалните комитети упорстват за четнически дейности. Сериозни пропуски има и в Трети – Врачански окръг, където неналичието на оръжие и на съгласуваност се оказва решаваща.
Най-организирано работят апостолите в Четвърти окръг, главно в родопските и средногорските села. Мъжете организират военна подготовка, приготвят се хранилища и укрупнени лагери в планините. Общото заседание на комитетите от Четвърти окръг, извършено в местността Оборище на 14 април, прецизира проекта за въстанието и взема решение то да избухне на 1 май.
Поради изменничество турски заптиета се пробват да арестуват ръководителя на комитета в Копривщица Тодор Каблешков и на 20 април той афишира въстанието, за което уведомява близките села с фамозното " Кърваво писмо ". Същият ден въстава и Панагюрище, а Георги Бенковски образува своята конна " Хвърковата чета ", с която обикаля селищата в окръга и ги подвига на въстание. Скоро постоянна османска войска и башибозук нападат въстаналите селища, първи падат Стрелча, Клисура, а след четиридневни сражения – и Панагюрище. Трагична е ориста на Батак, където потушаването на въстанието е съпроводено с всеобщи кланета. В Перущица Кочо Чистеменски и Спас Гинев убиват задачите си фамилии, с цел да не попаднат живи в ръцете на врага.
Когато " Кървавото писмо " доближава Търновско, управляващите към този момент са взели ограничения. Все отново тук въстание избухва, въпреки и не в планувания мащаб. Сформирани са няколко чети, една от която е на поп Харитон, водила 9-дневно стълкновение в Дряновския манастир.
Въстание в същинския смисъл в Сливенско няма, апостолите сформират чета, която след тежки боеве е обкръжена и разрушена.
Комитетите във Врачанско демонстрират съмнения и в последна сметка вземат решение да изчакат четата на Христо Ботев. Първоначално се планува тя да бъде ръководена от Панайот Хитов или Филип Тотю, само че те отхвърлят и поетът поема командването на 205-те четника. На 16 май те се качват на австрийския транспортен съд " Радецки ", скоро слизат на българския бряг при Козлодуй, откъдето стартира безсмъртния поход на Ботевата чета. Въстанието във Врачанско по този начин и не избухва, четниците водят сами тежки боеве против превъзхождащия я съперник.
На 20 май, при неизяснени условия, даващи опция за разнообразни хипотези, Христо Ботев пада погубен. След гибелта на войводата си, четата се разпада на групи, които са унищожени една по една.
По същото време с Ботевата чета през Дунав минава и от четата на Таньо Стоянов, която след храбър поход е унищожена, припомня обява в интернет страницата " Българска история ".
С разгрома на двете чети Априлското въстание в действителност приключва. То е предизвикателство към Високата врата и е потушено с целенасочена свирепост и то даже отвън въстаналите региони. Близо 80 селища са изгорени, убити са към 30 хиляди дами, деца, мъже.
Зверствата не остават скрити от международната общественоста. Анкетната комисия на Юджийн Скайлер с присъединяване на Дженюариус Макгахан и Алексей Церетелев изнася безспорни доказателства за кланената, провокирали гневната и съчувствена реакция на света. Организират се манифестации и подписки в отбрана на българския народ, близо 3000 публикации са отдадени на трагичните събития, десетки известни персони като Дмитрий Менделеев, Лев Толстой, Джузепе Гарибалди, Уилям Гладстон и Чарлз Дарвин издигат глас за българите. В последна сметка Априлското въстание и публичният отзив от него водят до Руско-турската война и Освобождението на България.
Източник: blagoevgrad24.bg
КОМЕНТАРИ