.txtvaudio2 { color: #666666; font-family: Verdana; font-size: 11px; } /* Audio:

...
</TD
> .txtvaudio2 { color: #666666; font-family: Verdana; font-size: 11px;
}
/* Audio:
Коментари Харесай

Абсурд на ЕК: Искат да приравнят розовото масло с химикалите

.txtvaudio2 { color: #666666; font-family: Verdana; font-size: 11px; } /* Audio: Remove big play button (leave only the button in controls). */.video-js.vjs-audio.vjs-big-play-button { display: none; } /* Audio: Make the controlbar visible by default */.video-js.vjs-audio.vjs-control-bar { display: -webkit-box; display: -webkit-flex; display: -ms-flexbox; display: flex; } /* Make player height minimum to the controls height so when we hide video/poster area the controls are displayed correctly. */.video-js.vjs-audio { min-height: 3em; } audio::-internal-media-controls-download-button { display:none; } audio::-webkit-media-controls-enclosure { overflow:hidden; } audio::-webkit-media-controls-panel { width: calc(100% + 30px); /* Adjust as needed */ }Представители на локалната власт от 11 общини в Южна България, на бизнеса и розопроизводители се събират на 23 февруари в Старосел на работна среща. На нея ще се обсъдят взаимни начинания във връзка със законодателство на Европейски Съюз, което може да окаже отрицателно влияние върху бранш етерично-маслени култури. За проблемите в сферата беседваме с Гергана Андреева - изпълнителен шеф на Българска Национална Асоциация Етерични масла, Парфюмерия и Козметика.

- Г-жо Андреева, здравейте! Преди дни кметът на община Казанлък Галина Стоянова сигнализира, че има заплаха Европейската комисия да забрани емблематичното за България розово масло и може да бъде оповестено за химическа субстанция. Това слух ли е или има основателни опасения?

- Това не е слух, има основни учредения за изявлението, което е направила госпожа Стоянова. Те обаче не датират от през днешния ден. Това е едно предложение за проверка на два регламента на Европейски Съюз. Още от 2021 година стартира да се изпраща информация и надлежно да влиза в дневния ред на Техническия комитет на CARACAL, който се занимава с регламентите REACH и CLP, контролиращи главно химическата промишленост. Всички химикали попадат в обсега на наредбите на тези два регламента.

Никога до този миг етеричните масла не са били третирани като химически вещества, субстанции и смеси, тъй като те са естествен натурален артикул от природата и макар тяхната сложнокомпонентност на доста молекули те не са смеси просто тъй като са естествени растения.

- Не са получени по неестествен метод, а са естествени субстрати.

- Точно по този начин, те са естествени субстрати. Да, комплициран комплекс от молекули са, само че не са смеси и по никакъв метод не са еквивалент и не трябва да бъдат третирани като химическите субстанции и смеси.

- Твърди се, че Европейска комисия счита да вкара регулация за добиването на розово масло. Какво не им харесва на европейците в българската технология?

- Не е тъкмо по този начин. Добиването на розово масло е технология, която е на над 300 години и още нашите прапрабаби и дядовци са отглеждали и преработвали роза дамасцена и роза алба по технология, която е непокътната и до през днешния ден. Това е водно-парна филтрация и няма по какъв начин Европейската комисия да има отношение към този софтуерен развой.

- Т.е. нямат искания?

- Нямат искания към технологията на извличане на розовото масло.

Казусът с Европейската комисия е в подтекста на Зелената договорка. В подтекста на Зелената договорка има редица тактики за резистентност на избрани регулации – водородните излъчвания, парниковият резултат, отпадните води. Там е и по този начин наречената Стратегия за резистентност на химикалите, в която по недомислен и неаргументиран мотив са попаднали и етерично-маслените култури. Етерични растения се отглеждат в цяла Европа, при нас е розовото и лавандуловото масло, само че във Франция също се отглежда лавандула, в Испания и Италия са цитрусовите етерични масла, тъй че доста добре знаят, че тези артикули са аграрни, селскостопански артикули и по никакъв метод не могат да бъдат обсъждани като химически субстанции и смеси.

- Направена ли е някаква стъпка от страна на Франция, Испания и България като реакция на това желание на Европейската комисия?

- Да, още 2021 година, когато нашата асоциация бяхме сигнализирани от нашите европейски сътрудници, Европейската асоциация на производители и търговци на етерични масла и Международната асоциация на ароматите IFRA, дружно с кметовете на Грас и други виновни лица се изпратиха мнения на вниманието на националните способени органи за съответните страни и те от своя страна изпратиха своите мнения до Европейска комисия.

У нас за регламента REACH способният орган е Министерството на околната среда и водите, а за регламента CLP е Министерство на стопанската система – дирекция Техническа хармонизация и отбрана на потребителите. Те са изцяло наясно с този проблем.

- А Министерството на земеделието не сте ли уведомили?

- Министерство на земеделието са осведомени. Те от своя страна са изпратили своите мнения и апели до министерствата на стопанската система и на околната среда и водите за отбрана на този бранш за България, със социално-икономическа аргументация и със съответните причини.

Факт е обаче, че от Министерство на околната среда и водите много неангажиращо подхождат, най-малко на този стадий, макар че са изпратили своите мнения и са уведомили Техническия комитет, вземат участие в CARACAL срещите. Те неглижират социално-икономическия детайл за България и изхождат чисто бюрократично в своите писмени пояснения освен към нас, само че и към всички страни в разговора, а точно - че когато се преглеждат комплексните субстанции и смеси няма никакво значение социално-икономическия резултат, а се преглежда евентуалната заплаха на веществата. Т. е. те би следвало да подходят по-сериозно и ангажиращо, само че това е друга тематика. Може би вие, като медия, бихте се свързали с виновните лица, с цел да чуете и тяхната позиция.

Факт е, че в Министерство на земеделието постъпи сигнал от евродепутат по този въпрос, а не в прилежащото министерство, на две директни по-надолу. Европейските депутати към този момент са наясно с тази евентуална заплаха за класифицирането на етеричните масла като химически субстанции и смеси, за разлика от Министерство на околната среда и водите.

- Какъв ще бъде резултатът от приравняването на розовото масло с химическите препарати, като белина да вземем за пример?

- Няма по какъв начин да бъде приравнено, тъй като Регламент REACH е за систематизиране и етикетиране на избрани химически субстанции, които поддържат едни и същи индикатори и характерности, просто тъй като те са изкуствено основани. Това е синтетика – както ги направиш, те са едни и същи. Докато естественият артикул не можеш да го модифицираш, това са молекули, които са биологични. Това първо, преди да стане розово масло, е растение, на което въздейства почва, мокрота, температура - целият този природно-географски комплекс, в това число и агротехнически грижи (торене, обработване). Не съществува розово масло, което да е с безусловно идентични индикатори всяка календарна година, да не приказваме, че има разлика и в обособените партиди.

Второ, тези регламенти в същността си реализират надзор посредством инструмента на рестрикция и ограничение за влагането на тези химически субстанции и смеси в крайни артикули. Което автоматически значи, че в случай че се приравнявни розовото масло към химическите субстанции ще има рестрикция и ограничение за влагането му в трайни форми. Т.е. те ще приравнят розовото масло с риск за канцерогенен резултат, мутагенен резултат или ендокринен дизруп, което е безусловно неприемливо за естествен артикул, с потвърдени над 300 изгоди за човешкото здраве. Включително няма научна аргументация или мотив, който да постанова приравняването на естествените етерични масла, натурални от природата, към химическите субстанции, смеси и вещества.

- Розовото масло предпазена марка ли е за България?

- Розовото масло е първият артикул, след Горнооряховския суджук, 2014 година е предпазено географско наименование. То е вписано в европейския указател.

В последна сметка, това е и лобиране от страна на химическата промишленост, която беше много притисната последните години поради избрани трендове за потребление на повече натурални артикули, т.е. заместването на някои химически първични материали с естествени.

Етеричните масла сами по себе си са консерванти и биват употребявани в някои артикули с изключение на като дейна съставна част и като консервант. Доста химикали пострадаха последните години и бяха лимитирани и в някаква степен това е като ответен удар. В Европейска комисия и Екологичен потенциал работят хора, които съставляват излъчени от избрани групи, имат своето въздействие и пазят избрани ползи.

- Има ли и каква е връзката на козметичната промишленост със замърсяването на въздуха и водите? Твърди се, че това е повода да се наложат тези рестрикции и да се одобряват нови регламенти.

- Това по никакъв метод не кореспондира с етеричните масла. Това е различен проблем, който визира козметичната промишленост, а точно – регламента, обвързван с микропластмасите. Има изказване, за което няма научна аргументация и доказателствен материал, че козметичната промишленост, наедно с фармацевтичната замърсява океаните и моретата с микропластмаса в доста огромен %, което въобще не е по този начин, тъй като огромна част от продуктите са измиващи, а наночастиците, които се употребяват в козметичната промишленост, са извънредно малко като размер и не могат да бъдат приравнени към това, което предизвиква автомобилната промишленост, гуми, пластмаси или други. Това е друга борба, друга от тази за етеричните масла. Там също виновен орган на национално равнище е Министерство на стопанската система, дирекция " Техническа хармонизация и отбрана на потребителите “, на които сме дали нашето професионално мнение на равнище отрасъл.

- Нека се върнем на тематиката за розовото масло. Какво ще се случи с поминъка на хората, в случай че бъде призната тази нова рестрикция? Колко хора са ангажирани в развъждането на маслодайните рози?

- Това е безусловно обичаен бранш за нашата страна. От една страна – розопроизводство, от друга – лавандула, маточина, мащерка, мента и впрочем. Специално за розопроизводството – има цели географски региони, които се занимават, това е главен поминът, няма различен занаят, с изключение на развъждането на маслодайна роза. Това са над 3200 аграрни стопани, над 45 000 хектара обработвани розови насаждения. Това са дребни фамилни стопанства, които напълно разчитат на този занаят. Районът на Розовата котловина – Карлово, Казанлък, Стрелча, Пазарджик, Стара Загора, Брезово, дребните обитаеми места се занимават напълно с развъждане единствено на тази просвета.

От друга страна, развъждането на лавандула е освен в Южна България, а и в Северна България. България е преди всичко по произвеждане на лавандула, над 700 тона годишно от към 180 000 декара, над 100 преработвателни мощности, с доста ангажирани в Добруджа, в Шумен, Разград, към Видин.

- Каква част от популацията ще бъде наранена?

- Много огромна част от популацията и доста огромна част от земята, тъй като на избрани почви не се отглежда всичко, не може да се отглеждат зеленчуци или плодове. Т.е. няма опция. Да не приказваме, че това е БВП за страната ни и ние сме единствената страна член на Европейския съюз, в която индустриално се занимават с произвеждане на розово масло. Ако това нещо се допусне, значи, че остават третите страни, турското розово масло или иранско, които са с изрично по-различно качество и не се използват в първокласната парфюмерия и козметика и в парфюмните композиции, които влизат в най-скъпите парфюми.

- Какъв е делът на розовото масло в Брутният вътрешен продукт на страната?

- Не съставлява някакъв огромен дял, особено за розовото масло към 30 милиона евро се генерират, настрана е лавандулата, настрана са другите етерични масла. Ние изнасяме над 800 тона етерични масла за целия свят и то с пример за най-хубавото качество. По това, което България изнася, се равняват всички останали. Така, че е изрично неприемливо да бъде зачеркнат като дял от комерсиалния ни стокообмен и въобще като промишлен бранш в България.

- Какви ограничения ще предприеме БНАЕМПК, с цел да отбрани бранша?

- Още 2021 година сезирахме националните способени органи. Сезирахме евродепутатите, които на равнище Европейска комисия да защитят нашия интерес. 2022 година много се отлагаха нещата с тази проверка и нямаше черно на бяло нищо, което да ни тормози и още веднъж да наложи нуждата от по-активни дейности. Виждайки, че на последното работно съвещание, което се организира на 18 януари, този текст продължава да стои в предлагането за проверка на регламентите CLP и REACH, инициирахме диалози и обмяна на информация сред кметовете на общините, където този занаят е главен. В последна сметка те би трябвало да се погрижат за хората си и имат интерес това да не се случи. Както се споделя – изпод нагоре. След като на равнище министерство няма някаква противоположна връзка, считаме, че локалната власт може да повлияе на развиването на този проблем с правенето на твърдо, аргументирано мнение на равнище България, с което всички евродепутати да бъдат ангажирани в Европейската комисия.

- Благодаря за изявлението и триумф в начинанието.

- Благодаря и аз.
Източник: plovdiv24.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР