Директорът ОИ Старинен Пловдив разкри бъдеще ги очаква някои от обектите в резервата
Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " на Радио " Фокус " с доцент доктор Елена Кантарева - Дечева, шеф на ОИ " Старинен Пловдив ". Тя е художник-реставратор, доцент по иконопис и технология и техника на живописта в компетентност " Църковна живопис “ в АМТИИ. Завършила е Националната художествена академия със компетентност " Консервация и реституция “. От 1989 година работи в региона на консервацията на антични мозайки като реставратор в НИПК, а след товa в Археологически музей Пловдив. През 1997 година специализира консервация и реституция на живопис в Центъра за художествена консервация в Уилямстаун, Съединени американски щати. От 2015 година е архитект и началник на реставрацията на мозайките на Епископската базилика на Филипопол.
С доцент Кантарева беседваме за сегашното и бъдещето на Стария град в Пловдив.
Здравейте, г-жо Кантарева! Има ли към този момент ли план-програма за ръководството на Старинен Пловдив? Вие сте неотдавна шеф, въпреки че продължавате в действителност активността си от преди, защото бяхте краткотрайно назначена до момента. Кажете ни каква е визията ви за ръководството на Стария град?
Да, по този начин е, благодаря ви за въпроса! Наистина аз не пускам от нулата, съвсем две години бях краткотрайно изпълняваш длъжността шеф, преди този момент бях заместник-директор. Така че съм осведомена с активността на Старинен Пловдив, с разностранната активност бих споделила, и имам някаква визия, то това беше и част от състезанието – да представим нашите концепции за развиването на Старинен Пловдив за четиригодишен интервал.
Всъщност, общината беше оповестила, че ще направи допитване и до жителите за проблемите на Стария град. Като да вземем за пример, знае ли се дефинитивно какъв брой са обитаемите къщи в Старинен Пловдив?
Ами първо, преди да отговоря на този въпрос, би трябвало да направя едно доста значимо конкретизиране: Общински институт " Старинен Пловдив “ не ръководи територията Старинен Пловдив, т.е. не ръководи архитектурно-историческия резерват. Така че има разлика в това отношение. " Старинен Пловдив “ ръководи единствено обектите, които са му предоставени от общината, или с решение на Общински съвет за ръководство. Тоест, във връзка с ръководството на територията, всичко обвързвано с инфраструктура, с настилки и осветяване и така нататък, което се случва в резервата, тук към този момент имат отношение главно Район " Централен " и Община Пловдив. Разбира се " Старинен Пловдив “ има и координиращи функционалности в този смисъл.
Значи, всичко това, което всеобщо вълнува хората, няма да ви го задавам на вас като въпроси - бариери, къщи, заведения.
Да, това желая да кажа, че такова е впечатлението на хората, тъй като едно време е било по този начин. По времето на Начо Културата " Старинен Пловдив “, тогава ръководство " Старинен Пловдив “, след това е било дори кметство, деветото кметство, институцията е имала отношение и към ръководството на територията, само че много години към този момент това не е по този начин.
Добре, какви са вашите визии за оживяването на Стария град, по какъв начин да стане по-оживено това място? Виждаме, че Капана като че ги изпревари Стария град. Имате ли някакви по-специални визии за състезания, за събития, за начинания?
Да, целият екип бих споделила, освен персонално аз, имаме визии и вършим доста в тази посока за оживяването на Стария град. Това, че ние не отговаряме за територията не значи, че нямаме нашето мнение и виждане по какъв начин би трябвало да се случват някакви неща, тъй като ние пребиваме на тази територия, както и доста други организации, които са заинтригувани лица. Това са и висши учебни заведения тука, като Академията, Пловдивският университет, огромна част от музеите са на наша територия, огромна част от бизнеса, както да не изключваме и жителите, несъмнено, които живеят в Стария град.
Така че в това отношение доста ми се желае да се съберем така наречен " заинтригувани лица “, може би института може да бъде основател на една такава среща, да се съберем всички, да обсъдим проблемите на Стария град и да се дадат отзиви, евентуално когато повече хора се съберат има разнообразни отзиви, сигурно ще се родят и забавни хрумвания. Така че за мен това е доста значимо. Иначе, самият екип на института прави каквото е в неговите благоприятни условия. Опитваме се да възобновим част от експозициите.
Знаете с изключение на къщите в Стария град " Старинен Пловдив “ ръководи и двата туристически центъра, т.е. правим и туристическото обслужване освен на Старинен Пловдив, само че и на град Пловдив, т.е. на дестинацията Пловдив. Единият е позициониран до Римския стадион, другият е тук, в центъра на Стария град. Управляваме и някои от археологическите обекти, като двете базилики Епископска и Малка, Римски стадион, Античен спектакъл – основни монументи в града, и несъмнено, обекти с доста огромна посещаемост.
Част от тях са, изключително двете базилики, с по-съвременна експозиция, по-интересна, интерактивна, което притегля хората, задържа им повече вниманието, хората не престават да ги посещават и да се връщат. Там опитваме да надграждаме експозициите. Докато в къщите експозициите са много статични, само че тук също работим в тази посока, за тяхното осъвременяване и въвеждане на някакви интерактивно представяни експозиции. При нас се случват и доста събития.
Изключваме Античен спектакъл, чийто календар към този момент се цялостни за 2024 година, само че различен подобен обект е Епископската базилика, която в действителност стана доста известна за събития културни от всевъзможен темперамент. Малка базилика също е извънреден обект. И с такива събития са наситени и огромна част от къщите: Балабанова къща с " Дни на музиката в Балабанова къща " и други културни събития, Къща " Хиндлиян ", сега в Къща " Стамболян " пък се организират част от концертите на Камерния фестивал.
Да, събития има, само че може би бизнесът някак си сякаш изостава тук, не е задоволително деен. Имате ли такова усещане?
Ами вижте, " Капана “ постоянно е бил комерсиалната част. Ако Старият град е прочут с това, че на негова територия се намират къщите на богатите търговци и това е жилищната част, то " Капана “ постоянно е бил комерсиалната част, там им е бил бизнесът. Така че няма по какъв начин Старинен Пловдив, който е резерват, и би трябвало да съхраняваме и да демонстрираме неговата достоверност и целокупност, няма по какъв начин ние да го превърнем в нещо, което е " Капана “. Може, само че по-деликатно, несъмнено.
Да, само че сякаш в миналото имаше повече търговски обекти, които се посещаваха.
Да, по този начин е, имаше и магазини. Сега човек няма една вода от кое място да си купи, в полза на истината е по този начин. Имаше, аз съм учила като възпитаник в Художествената гимназия, която беше в Стария град, имаше и зеленчуков магазини, и хранителен магазин, и баничарница, и доста заведения, несъмнено. Но нещата се трансформираха, изключително в годините на Прехода, знаете, беше доста мъчно, както и за поддръжката на къщите – огромна част от къщите бяха върнати и на техните притежатели, по този начин и за общината.
Точно това беше и идващият ми въпрос: има ли къщи, застрашени от рухване? Като се каже Стария град, вниманието на нас, публицистите, се насочва точно към това.
Да, мисля, че в последните години много от къщите усъвършенстваха положението си, било частна благосъстоятелност, както и общински и държавни парцели, за които се грижи " Старинен Пловдив “ или пък другите музеи. Но ето тук, в сърцето на Стария град, виждате, има една къща, която стои, съвсем е пред рухване. Тя, за жалост, е частна благосъстоятелност.
И в този случай вие нямате какво да извършите.
Да, нямаме механизъм, по който да принудим притежателите да ги оправят. Надявам се, че имат някакви капиталови планове и проекти, в действителност, да не я остават в този руинирал тип.
А във връзка с инфраструктурата, въпреки всичко това е място, което би трябвало да ви интересува, има ли още какво да се направи? Имам усещането, а и освен аз, и хора, които посещават, че сякаш има места, които са поизоставени и пустеещи и по този начин да се каже, вършат усещане на чужденците и на хората, които посещават Стария град.
Така е, за жалост има такива обществени пространства, които са пустеещи. Дори и едно, което беше много известно и известно в предишното – " Конюшните на царя ", сега, в случай че минете оттова, в действителност е много тъжна панорама. Надявам се, само че това е отново в ръцете на Община Пловдив, уповавам се там да се разгласи някаква поръчка за концесия или чартърен да го дадат, уповавам се да има, скоро да се появи някой претендент.
Според мен, би могло методът да бъде сходен и към други публични пространства, които са много пустеещи на територията на града. Много се надявам, чакам с неспокойствие сполучливия свършек на двата плана, т.е. планът " По крепостните стени на Филипопол “, което доста ще усъвършенства експонирането на археологическия обект " Небет тепе ", както и на " Източната врата ".
Там в действителност ще се оправи инфраструктурата към тези обекти, което изцяло ще усъвършенства достъпността в Стария град. Но може би си спомняте, преди години бяха сменени настилките, само че тези настилки са доста особени: първо, при придвижването на тежка техника, при един дъжд, се изронва пясъкът сред камъните и те би трябвало да бъдат поддържани доста добре и от време на време подменяни. Така че, това е един развой.
Не би трябвало да минават коли изобщо отсам.
Има ли къщи, които сега се реставрират? За Ламартин знаем сигурно.
За Ламартин да, само че тя не е към " Старинен Пловдив “, там общината има грижата за публичната поръчка. Но при нас, сега, тече реставрацията на къща " Павлити ", и съм доста горда да кажа, че това е напълно със средства на " Старинен Пловдив “, от бюджета на " Старинен Пловдив “, от приходите на " Старинен Пловдив “.
Знаете, имахме извоюван план към Министерство на културата, само че заради разнообразни условия, които няма да разясня, не успяхме да задържим финансирането. Но нашата упоритост си остана и сега да реализираме реставрацията на фасадата на тази емблематична къща и се надявам скоро да можем да я пуснем и нея като обект. Работим по отварянето на " Данчовата къща ".
Там също ние сме внесли в НИНКН и Министерство на културата много планове за фасадни реставрации. Ето, Данчовата къща е също е една от тях. И за интериори, да речем на аптека " Хипократ “. В момента пуснахме и къща Нишанян, която дълго време заставам затворена. Там към този момент се осъществя резидентната стратегия на Община Пловдив: имаме двама актьори, които обитават там и творят.
Да, за " Данчовата къща " хората се вълнуват, ще има ли кафене там?
Да, работим и в тази посока. В момента сме внесли едно искане към Агенцията по храните, с цел да ни разрешат да продаваме някои дребни неща - кафе, питиета, някои дребни пакетирани храни, чака се да получим това позволение.
Приятно е в тази старинна конюнктура човек да седне и да изпие едно кафе.
Да, хубавото е, че там и по план е планувано това кафене, което в никакъв случай не е функционирало, само че в този момент мисля, че пристигна времето да проработи.
Добре, като казахте финансирате сами реставрацията на къща " Павлити ", по какъв начин стоят нещата с приходите - удовлетворени ли сте от това, което се събира от визитите в Стария град, по принцип?
Ами би трябвало да ви кажа, че финансите и посещаемостта през последните две години е извънредно добра. Имаме доста положителни доходи и висока посещаемост на обектите.
Въпреки пандемията?
Ами да ви кажа, при нас пандемията съответства с откриването на Епископската базилика и този обект избави " Старинен Пловдив “.
Да, вашата заслуга главно е най-голяма за Голямата базилика.
Ами тъкмо затова, извънредно ме е грижа по какъв начин ще се развива този обект, по какъв начин ще се надгражда неговата експозиция, и в действителност доста ми се желае той да бъде едно мултифункционално пространство, за каквото е планувано, освен като един музей на място и да демонстрираме единствено мозайките, само че там да се случват доста други събития, както и сега в действителност се случва.
Да. От там ли са приходите главно?
Не, сега не. В момента всичките ни обекти работят на най-много и от всички обекти имаме доходи. Но това е в действителност огромен обект, няма по какъв начин да го съпоставим с останалите. Античният спектакъл също е един обект, който носи доста доходи. Разбира се, там също имаме и доста грижи по неговата поддръжка, само че е знаков обект. Той носи доходи от една страна от посещаемост, въпреки това от събитията, които се организират там.
Може ли да анонсираме за нашите читатели и слушатели нещо забавно, което следва скоро време тук, като събития?
При нас постоянно има забавни събития. По отношение на събитията, които провежда самият " Старинен Пловдив “, тази година е юбилейна за двама създатели: единият е проектант Христо Пеев, чийто и живот и творчество са свързани със Стария град. Отбелязахме неговата годишнина с една галерия на Римския стадион и сега Данчова къща е отворена, тъй като там има една документална галерия за неговия живот и творчество.
Така че, който се интересува, може да е посети. Предстои да отбележим и годишнината на нашия прочут художник Злати Бояджиев – 120-годишнина от неговото рождение. Тези изложения и събития, отдадени на Злати Бояджиев ще стартират в Празници на Стария град, където несъмнено замисляме, ще представим и други забавни изложения и други събития, само че няма да издаваме напълно. А другояче знаете, при нас разнообразни културни оператори и уредници наемат нашите обекти за събития, тъй че културният календар е доста кондензиран и постоянно има събития.
Благодаря ви доста за това изявление!
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
С доцент Кантарева беседваме за сегашното и бъдещето на Стария град в Пловдив.
Здравейте, г-жо Кантарева! Има ли към този момент ли план-програма за ръководството на Старинен Пловдив? Вие сте неотдавна шеф, въпреки че продължавате в действителност активността си от преди, защото бяхте краткотрайно назначена до момента. Кажете ни каква е визията ви за ръководството на Стария град?
Да, по този начин е, благодаря ви за въпроса! Наистина аз не пускам от нулата, съвсем две години бях краткотрайно изпълняваш длъжността шеф, преди този момент бях заместник-директор. Така че съм осведомена с активността на Старинен Пловдив, с разностранната активност бих споделила, и имам някаква визия, то това беше и част от състезанието – да представим нашите концепции за развиването на Старинен Пловдив за четиригодишен интервал.
Всъщност, общината беше оповестила, че ще направи допитване и до жителите за проблемите на Стария град. Като да вземем за пример, знае ли се дефинитивно какъв брой са обитаемите къщи в Старинен Пловдив?
Ами първо, преди да отговоря на този въпрос, би трябвало да направя едно доста значимо конкретизиране: Общински институт " Старинен Пловдив “ не ръководи територията Старинен Пловдив, т.е. не ръководи архитектурно-историческия резерват. Така че има разлика в това отношение. " Старинен Пловдив “ ръководи единствено обектите, които са му предоставени от общината, или с решение на Общински съвет за ръководство. Тоест, във връзка с ръководството на територията, всичко обвързвано с инфраструктура, с настилки и осветяване и така нататък, което се случва в резервата, тук към този момент имат отношение главно Район " Централен " и Община Пловдив. Разбира се " Старинен Пловдив “ има и координиращи функционалности в този смисъл.
Значи, всичко това, което всеобщо вълнува хората, няма да ви го задавам на вас като въпроси - бариери, къщи, заведения.
Да, това желая да кажа, че такова е впечатлението на хората, тъй като едно време е било по този начин. По времето на Начо Културата " Старинен Пловдив “, тогава ръководство " Старинен Пловдив “, след това е било дори кметство, деветото кметство, институцията е имала отношение и към ръководството на територията, само че много години към този момент това не е по този начин.
Добре, какви са вашите визии за оживяването на Стария град, по какъв начин да стане по-оживено това място? Виждаме, че Капана като че ги изпревари Стария град. Имате ли някакви по-специални визии за състезания, за събития, за начинания?
Да, целият екип бих споделила, освен персонално аз, имаме визии и вършим доста в тази посока за оживяването на Стария град. Това, че ние не отговаряме за територията не значи, че нямаме нашето мнение и виждане по какъв начин би трябвало да се случват някакви неща, тъй като ние пребиваме на тази територия, както и доста други организации, които са заинтригувани лица. Това са и висши учебни заведения тука, като Академията, Пловдивският университет, огромна част от музеите са на наша територия, огромна част от бизнеса, както да не изключваме и жителите, несъмнено, които живеят в Стария град.
Така че в това отношение доста ми се желае да се съберем така наречен " заинтригувани лица “, може би института може да бъде основател на една такава среща, да се съберем всички, да обсъдим проблемите на Стария град и да се дадат отзиви, евентуално когато повече хора се съберат има разнообразни отзиви, сигурно ще се родят и забавни хрумвания. Така че за мен това е доста значимо. Иначе, самият екип на института прави каквото е в неговите благоприятни условия. Опитваме се да възобновим част от експозициите.
Знаете с изключение на къщите в Стария град " Старинен Пловдив “ ръководи и двата туристически центъра, т.е. правим и туристическото обслужване освен на Старинен Пловдив, само че и на град Пловдив, т.е. на дестинацията Пловдив. Единият е позициониран до Римския стадион, другият е тук, в центъра на Стария град. Управляваме и някои от археологическите обекти, като двете базилики Епископска и Малка, Римски стадион, Античен спектакъл – основни монументи в града, и несъмнено, обекти с доста огромна посещаемост.
Част от тях са, изключително двете базилики, с по-съвременна експозиция, по-интересна, интерактивна, което притегля хората, задържа им повече вниманието, хората не престават да ги посещават и да се връщат. Там опитваме да надграждаме експозициите. Докато в къщите експозициите са много статични, само че тук също работим в тази посока, за тяхното осъвременяване и въвеждане на някакви интерактивно представяни експозиции. При нас се случват и доста събития.
Изключваме Античен спектакъл, чийто календар към този момент се цялостни за 2024 година, само че различен подобен обект е Епископската базилика, която в действителност стана доста известна за събития културни от всевъзможен темперамент. Малка базилика също е извънреден обект. И с такива събития са наситени и огромна част от къщите: Балабанова къща с " Дни на музиката в Балабанова къща " и други културни събития, Къща " Хиндлиян ", сега в Къща " Стамболян " пък се организират част от концертите на Камерния фестивал.
Да, събития има, само че може би бизнесът някак си сякаш изостава тук, не е задоволително деен. Имате ли такова усещане?
Ами вижте, " Капана “ постоянно е бил комерсиалната част. Ако Старият град е прочут с това, че на негова територия се намират къщите на богатите търговци и това е жилищната част, то " Капана “ постоянно е бил комерсиалната част, там им е бил бизнесът. Така че няма по какъв начин Старинен Пловдив, който е резерват, и би трябвало да съхраняваме и да демонстрираме неговата достоверност и целокупност, няма по какъв начин ние да го превърнем в нещо, което е " Капана “. Може, само че по-деликатно, несъмнено.
Да, само че сякаш в миналото имаше повече търговски обекти, които се посещаваха.
Да, по този начин е, имаше и магазини. Сега човек няма една вода от кое място да си купи, в полза на истината е по този начин. Имаше, аз съм учила като възпитаник в Художествената гимназия, която беше в Стария град, имаше и зеленчуков магазини, и хранителен магазин, и баничарница, и доста заведения, несъмнено. Но нещата се трансформираха, изключително в годините на Прехода, знаете, беше доста мъчно, както и за поддръжката на къщите – огромна част от къщите бяха върнати и на техните притежатели, по този начин и за общината.
Точно това беше и идващият ми въпрос: има ли къщи, застрашени от рухване? Като се каже Стария град, вниманието на нас, публицистите, се насочва точно към това.
Да, мисля, че в последните години много от къщите усъвършенстваха положението си, било частна благосъстоятелност, както и общински и държавни парцели, за които се грижи " Старинен Пловдив “ или пък другите музеи. Но ето тук, в сърцето на Стария град, виждате, има една къща, която стои, съвсем е пред рухване. Тя, за жалост, е частна благосъстоятелност.
И в този случай вие нямате какво да извършите.
Да, нямаме механизъм, по който да принудим притежателите да ги оправят. Надявам се, че имат някакви капиталови планове и проекти, в действителност, да не я остават в този руинирал тип.
А във връзка с инфраструктурата, въпреки всичко това е място, което би трябвало да ви интересува, има ли още какво да се направи? Имам усещането, а и освен аз, и хора, които посещават, че сякаш има места, които са поизоставени и пустеещи и по този начин да се каже, вършат усещане на чужденците и на хората, които посещават Стария град.
Така е, за жалост има такива обществени пространства, които са пустеещи. Дори и едно, което беше много известно и известно в предишното – " Конюшните на царя ", сега, в случай че минете оттова, в действителност е много тъжна панорама. Надявам се, само че това е отново в ръцете на Община Пловдив, уповавам се там да се разгласи някаква поръчка за концесия или чартърен да го дадат, уповавам се да има, скоро да се появи някой претендент.
Според мен, би могло методът да бъде сходен и към други публични пространства, които са много пустеещи на територията на града. Много се надявам, чакам с неспокойствие сполучливия свършек на двата плана, т.е. планът " По крепостните стени на Филипопол “, което доста ще усъвършенства експонирането на археологическия обект " Небет тепе ", както и на " Източната врата ".
Там в действителност ще се оправи инфраструктурата към тези обекти, което изцяло ще усъвършенства достъпността в Стария град. Но може би си спомняте, преди години бяха сменени настилките, само че тези настилки са доста особени: първо, при придвижването на тежка техника, при един дъжд, се изронва пясъкът сред камъните и те би трябвало да бъдат поддържани доста добре и от време на време подменяни. Така че, това е един развой.
Не би трябвало да минават коли изобщо отсам.
Има ли къщи, които сега се реставрират? За Ламартин знаем сигурно.
За Ламартин да, само че тя не е към " Старинен Пловдив “, там общината има грижата за публичната поръчка. Но при нас, сега, тече реставрацията на къща " Павлити ", и съм доста горда да кажа, че това е напълно със средства на " Старинен Пловдив “, от бюджета на " Старинен Пловдив “, от приходите на " Старинен Пловдив “.
Знаете, имахме извоюван план към Министерство на културата, само че заради разнообразни условия, които няма да разясня, не успяхме да задържим финансирането. Но нашата упоритост си остана и сега да реализираме реставрацията на фасадата на тази емблематична къща и се надявам скоро да можем да я пуснем и нея като обект. Работим по отварянето на " Данчовата къща ".
Там също ние сме внесли в НИНКН и Министерство на културата много планове за фасадни реставрации. Ето, Данчовата къща е също е една от тях. И за интериори, да речем на аптека " Хипократ “. В момента пуснахме и къща Нишанян, която дълго време заставам затворена. Там към този момент се осъществя резидентната стратегия на Община Пловдив: имаме двама актьори, които обитават там и творят.
Да, за " Данчовата къща " хората се вълнуват, ще има ли кафене там?
Да, работим и в тази посока. В момента сме внесли едно искане към Агенцията по храните, с цел да ни разрешат да продаваме някои дребни неща - кафе, питиета, някои дребни пакетирани храни, чака се да получим това позволение.
Приятно е в тази старинна конюнктура човек да седне и да изпие едно кафе.
Да, хубавото е, че там и по план е планувано това кафене, което в никакъв случай не е функционирало, само че в този момент мисля, че пристигна времето да проработи.
Добре, като казахте финансирате сами реставрацията на къща " Павлити ", по какъв начин стоят нещата с приходите - удовлетворени ли сте от това, което се събира от визитите в Стария град, по принцип?
Ами би трябвало да ви кажа, че финансите и посещаемостта през последните две години е извънредно добра. Имаме доста положителни доходи и висока посещаемост на обектите.
Въпреки пандемията?
Ами да ви кажа, при нас пандемията съответства с откриването на Епископската базилика и този обект избави " Старинен Пловдив “.
Да, вашата заслуга главно е най-голяма за Голямата базилика.
Ами тъкмо затова, извънредно ме е грижа по какъв начин ще се развива този обект, по какъв начин ще се надгражда неговата експозиция, и в действителност доста ми се желае той да бъде едно мултифункционално пространство, за каквото е планувано, освен като един музей на място и да демонстрираме единствено мозайките, само че там да се случват доста други събития, както и сега в действителност се случва.
Да. От там ли са приходите главно?
Не, сега не. В момента всичките ни обекти работят на най-много и от всички обекти имаме доходи. Но това е в действителност огромен обект, няма по какъв начин да го съпоставим с останалите. Античният спектакъл също е един обект, който носи доста доходи. Разбира се, там също имаме и доста грижи по неговата поддръжка, само че е знаков обект. Той носи доходи от една страна от посещаемост, въпреки това от събитията, които се организират там.
Може ли да анонсираме за нашите читатели и слушатели нещо забавно, което следва скоро време тук, като събития?
При нас постоянно има забавни събития. По отношение на събитията, които провежда самият " Старинен Пловдив “, тази година е юбилейна за двама създатели: единият е проектант Христо Пеев, чийто и живот и творчество са свързани със Стария град. Отбелязахме неговата годишнина с една галерия на Римския стадион и сега Данчова къща е отворена, тъй като там има една документална галерия за неговия живот и творчество.
Така че, който се интересува, може да е посети. Предстои да отбележим и годишнината на нашия прочут художник Злати Бояджиев – 120-годишнина от неговото рождение. Тези изложения и събития, отдадени на Злати Бояджиев ще стартират в Празници на Стария град, където несъмнено замисляме, ще представим и други забавни изложения и други събития, само че няма да издаваме напълно. А другояче знаете, при нас разнообразни културни оператори и уредници наемат нашите обекти за събития, тъй че културният календар е доста кондензиран и постоянно има събития.
Благодаря ви доста за това изявление!
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ