Какво не знаем за Четвъртък пазара и защо се нарича точно така
Интересна е историята на един от най-посещаваните и до ден сегашен пазари в Плводив - Четвъртък пазара. Във фейсбук групата пловдивчанка ни припомня за какво се назовава по този начин и каква е неговата история:
Четвъртък пазара е най-старото пазарище в Града под тепетата и има сведения, че е на повече от 350 години.
Пазарът в предишното заемал огромна повърхност. През XVII век един от управителите на Пловдив отговарял за реда на целия пазар. Отделните видое артикули се продавали на строго избрани места, кантарите на търговците постоянно се проверявали, а защитата била поверена на специален отговорник.
По открита незнайно от кой момент традиция пазарът при моста на Марица се провеждал единствено в четвъртък. Продажбата един-единствен път седмично била наложена от търговците. Защото с изключение на зеленчуци, плодове и птици, по сергиите се предлагали и всевъзможни други артикули. Селяни и занаятчии от покрайнината продавали надалеч по-евтино, в сравнение с търговците в дюкяните. Ако пазарът работел всеки ден, голяма част от собствениците и наемателите на магазини щели да фалират. Едва през 1923 година пловдивските общинари разрешили в града да има и втори пазарен ден – понеделник.
След Освобождението пазарът останал на остарялото си място. Сергиите се намирали тъкмо посред " автомагистралата " сред София и Цариград. Защото мостът бил единствен в града и през него прекосявало цялото придвижване. Макар че към момента нямало коли, а файтоните били най-бързото транспортно средство, произшествията зачестили. Чашата преляла на 24 юли 1893 година, когато една каруца прегазила дете сред сергиите. Три дни по-късно общинарите решили, че това повече не може да продължава. Така пазарът напуснал мястото, заемано от епохи и се трансферирал на днешния площад “Съединение ".
Това било най-калното място в Пловдив. Едва през 1901 година кметът Христо Танчев се заел да насипе трошляк и пясък, с цел да сътвори малко по-добри условия за продавачи и купувачи.
През 1925 година обаче било решено навръх това място да се издигне монумент на Съединението, а част от сергиите били изместени пред днешния Дом на младоженците и близките улици. Няколко години по-късно пазарът бил върнат на площада.
През април 1955 година е наименуван " Пловдивски кооперативен пазар “. Масите му са 1400 на брой и е имало още сред 150-175 павилиона и дървени къщички. На самото пазарище имало и няколко кръчми, където постоянно с изключение на с цел да се нахранят, пловдивчани се събирали и с цел да бистрят политиката.
На 26 септември 1986 година Четвъртък пазар стартира да работи на днешното си място върху повърхност от 3342 кв. м.
Четвъртък пазара е най-старото пазарище в Града под тепетата и има сведения, че е на повече от 350 години.
Пазарът в предишното заемал огромна повърхност. През XVII век един от управителите на Пловдив отговарял за реда на целия пазар. Отделните видое артикули се продавали на строго избрани места, кантарите на търговците постоянно се проверявали, а защитата била поверена на специален отговорник.
По открита незнайно от кой момент традиция пазарът при моста на Марица се провеждал единствено в четвъртък. Продажбата един-единствен път седмично била наложена от търговците. Защото с изключение на зеленчуци, плодове и птици, по сергиите се предлагали и всевъзможни други артикули. Селяни и занаятчии от покрайнината продавали надалеч по-евтино, в сравнение с търговците в дюкяните. Ако пазарът работел всеки ден, голяма част от собствениците и наемателите на магазини щели да фалират. Едва през 1923 година пловдивските общинари разрешили в града да има и втори пазарен ден – понеделник.
След Освобождението пазарът останал на остарялото си място. Сергиите се намирали тъкмо посред " автомагистралата " сред София и Цариград. Защото мостът бил единствен в града и през него прекосявало цялото придвижване. Макар че към момента нямало коли, а файтоните били най-бързото транспортно средство, произшествията зачестили. Чашата преляла на 24 юли 1893 година, когато една каруца прегазила дете сред сергиите. Три дни по-късно общинарите решили, че това повече не може да продължава. Така пазарът напуснал мястото, заемано от епохи и се трансферирал на днешния площад “Съединение ".
Това било най-калното място в Пловдив. Едва през 1901 година кметът Христо Танчев се заел да насипе трошляк и пясък, с цел да сътвори малко по-добри условия за продавачи и купувачи.
През 1925 година обаче било решено навръх това място да се издигне монумент на Съединението, а част от сергиите били изместени пред днешния Дом на младоженците и близките улици. Няколко години по-късно пазарът бил върнат на площада.
През април 1955 година е наименуван " Пловдивски кооперативен пазар “. Масите му са 1400 на брой и е имало още сред 150-175 павилиона и дървени къщички. На самото пазарище имало и няколко кръчми, където постоянно с изключение на с цел да се нахранят, пловдивчани се събирали и с цел да бистрят политиката.
На 26 септември 1986 година Четвъртък пазар стартира да работи на днешното си място върху повърхност от 3342 кв. м.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ