За работа в Пловдив всеки ден пътуват 34 хиляди души, 25% от работещите в града са от други общини
Икономическите процеси постоянно прескачат административните граници на области и общини. И до момента в който предприятията са по-слабо мобилни, то служащите постоянно се движат от едно място на друго, в търсене на най-хубавите и високоплатени работни места.
В актуалната публикация Института за пазарна стопанска система (ИПИ) преглежда общините, които притеглят най-вече ежедневни трудови мигранти, което на практика демонстрира и кои са най-високо развитите и мечтани трудови пазари в страната.
За задачата ИПИ употребява данните за ежедневната трудова миграция, събирани от Национален статистически институт в хода на преброяването през 2021 година Тъй като те включват всички служащи, които пътуват всеки ден от едно до друго обитаемо място за работа, показаните тук данни изключват тези служащи, които пътуват в границите на личната си община. Представеният дял е измежду наетите по трудово и служебно правно отношение в общините, защото те употребяват местоработата, а не местоживеенето на служащите.
Очаквано, огромните районни стопански системи притеглят най-големия брой ежедневни мигранти. Към есента на 2021 година за работа в столицата пътуват всеки ден 67 хиляди души, към Пловдив – 34 хиляди, към Варна – 16 хиляди, към Бургас – 9 хиляди. На пето място се подрежда туристическия център Несебър, с 8 хиляди души.
С огромен брой приходящи служащи са и редица общини с релативно малко локално население, само че мощно развита промишленост с релативно високи хонорари за заетите – Марица (5,6 хиляди), Раднево (5,4 хиляди), Ботевград (4,3 хиляди), Гълъбово (3,6 хиляди), Девня (3,2 хиляди), Сопот (2,8 хиляди). Над хиляди служащи от други общини притеглят общо 59 общини в страната.
Делът на приходящите служащи показва до каква степен е прелъстителен даден локален пазар на труд. Общо 13 са общините, в които повече от половината работещи идват от други общини. С най-голям дял е Челопеч (75%), където минната промишленост предлага доста високо възнаграждение, само че и се нуждае от доста повече работна мощ, в сравнение с оферират локалните поданици. С доста високи дялове са и центровете на туризма Созопол (73%) и Несебър (67%), както и редица индустриални центрове – Гълъбово, Девня, Раднево, Сопот, Марица.
Оформят се няколко забележими клъстера с доста дейна трудова миграция от прилежащи общини – индустриалната външна страна на Пловдив, дребните общини към София, центровете на туризма по Черноморието и в планините.
На места чисто административното систематизиране води до отчитане на забележителна миграция – такива образци са Тунджа и Добрич-селска община, където земеделските територии са административно отделени от градовете Ямбол и Добрич. В най-големите градове трудовата миграция няма толкоз огромна относителна тежест поради самия размер на пазара – в София, да речем, която притегля най-големият брой приходящи служащи в страната, те образуват 9% от всички заети, а във Варна – 13%.
В Пловдив обаче те доближават 25%, което се дължи в огромна степен на компактната територия на общината, лимитирана от административно наложените граници на обособените прилежащи общини.
Ежедневната трудова миграция добре разказва икономическите процеси и взаимоотношението сред обособените територии и обитаеми места в границите на икономическите центрове в страната. Именно тези процеси са изключително подобаващи за основа на бъдещи ремонти и рационализации на административното разделяне, каквито наподобяват все по-належащи.
Тя е и изключително показателна за планирането на инфраструктурата – там, където мнозина пътуват всеки ден за работа има потребност от повече и по-добре поддържани пътища. Обратно, инфраструктурата постоянно е и належащо изискване за по-далечни пътувания и лимитира капацитета за развиване на по-малките центрове с по-зле развити шосейни и железопътни връзки.
В актуалната публикация Института за пазарна стопанска система (ИПИ) преглежда общините, които притеглят най-вече ежедневни трудови мигранти, което на практика демонстрира и кои са най-високо развитите и мечтани трудови пазари в страната.
За задачата ИПИ употребява данните за ежедневната трудова миграция, събирани от Национален статистически институт в хода на преброяването през 2021 година Тъй като те включват всички служащи, които пътуват всеки ден от едно до друго обитаемо място за работа, показаните тук данни изключват тези служащи, които пътуват в границите на личната си община. Представеният дял е измежду наетите по трудово и служебно правно отношение в общините, защото те употребяват местоработата, а не местоживеенето на служащите.
Очаквано, огромните районни стопански системи притеглят най-големия брой ежедневни мигранти. Към есента на 2021 година за работа в столицата пътуват всеки ден 67 хиляди души, към Пловдив – 34 хиляди, към Варна – 16 хиляди, към Бургас – 9 хиляди. На пето място се подрежда туристическия център Несебър, с 8 хиляди души.
С огромен брой приходящи служащи са и редица общини с релативно малко локално население, само че мощно развита промишленост с релативно високи хонорари за заетите – Марица (5,6 хиляди), Раднево (5,4 хиляди), Ботевград (4,3 хиляди), Гълъбово (3,6 хиляди), Девня (3,2 хиляди), Сопот (2,8 хиляди). Над хиляди служащи от други общини притеглят общо 59 общини в страната.
Делът на приходящите служащи показва до каква степен е прелъстителен даден локален пазар на труд. Общо 13 са общините, в които повече от половината работещи идват от други общини. С най-голям дял е Челопеч (75%), където минната промишленост предлага доста високо възнаграждение, само че и се нуждае от доста повече работна мощ, в сравнение с оферират локалните поданици. С доста високи дялове са и центровете на туризма Созопол (73%) и Несебър (67%), както и редица индустриални центрове – Гълъбово, Девня, Раднево, Сопот, Марица.
Оформят се няколко забележими клъстера с доста дейна трудова миграция от прилежащи общини – индустриалната външна страна на Пловдив, дребните общини към София, центровете на туризма по Черноморието и в планините.
На места чисто административното систематизиране води до отчитане на забележителна миграция – такива образци са Тунджа и Добрич-селска община, където земеделските територии са административно отделени от градовете Ямбол и Добрич. В най-големите градове трудовата миграция няма толкоз огромна относителна тежест поради самия размер на пазара – в София, да речем, която притегля най-големият брой приходящи служащи в страната, те образуват 9% от всички заети, а във Варна – 13%.
В Пловдив обаче те доближават 25%, което се дължи в огромна степен на компактната територия на общината, лимитирана от административно наложените граници на обособените прилежащи общини.
Ежедневната трудова миграция добре разказва икономическите процеси и взаимоотношението сред обособените територии и обитаеми места в границите на икономическите центрове в страната. Именно тези процеси са изключително подобаващи за основа на бъдещи ремонти и рационализации на административното разделяне, каквито наподобяват все по-належащи.
Тя е и изключително показателна за планирането на инфраструктурата – там, където мнозина пътуват всеки ден за работа има потребност от повече и по-добре поддържани пътища. Обратно, инфраструктурата постоянно е и належащо изискване за по-далечни пътувания и лимитира капацитета за развиване на по-малките центрове с по-зле развити шосейни и железопътни връзки.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ