Инженер от Пловдив е сред разработчиците на уникално средство за третиране на ракови образувания, което щади здравата тъкан
Да искаш, значи да можеш – този житейски принцип отвел студента от компетентност " Електротехника “ на пловдивския филиал на Техническия университет до реализация на фантазията му. А тя e ЦЕРН – най-голямата в света лаборатория по физика на обикновените частици. Мирослав Атанасов, който е приключил ЕГ " Пловдив “ и има задълбочени знания по своята университетска компетентност. А дружно с това и младежката убеденост, че би трябвало да опита.
Въпреки че го разубеждавали, че ЦЕРН не е за всеки, а и че към момента е прекомерно млад.
" В ЦЕРН дойдох през 2011 година по двугодишна стратегия. В началото имах известни административни пречки, само че хората, при които започнах, откриха за мен различен план: да създавам електромагнити за ускорител за адронна терапия. С него се унищожават ракови кафези в човешкия организъм, като се нападат със снопове от заредени частици с протони.
Съоръжението МедАустрон е австрийско и е конфигурирано покрай Виена. В ЦЕРН извършихме огромна част от производството на обособените съставни елементи на ускорителя и създадохме цялостния му дизайн. Така създадохме перспективно средство за отнасяне на ракови формирания, което щади хубавичко тъкан. Чрез снопове от протони се " обстрелват “ с радиация единствено клетките, които желаеме да унищожим.
" Радиацията прекъсва ДНК връзките в туморните кафези и те стопират да се възпроизвеждат. Докато общоприетата лъчетерапия не щади нищо, тя просто убива наред и действително не може да доближи в дълбочина. Проблемът е, че с цел да се сътвори подобен център, би трябвало да се построи цяла болница към него, тъй като се прави огромен ускорител на частици. Вече имаме концепция да създадем машината дребна, да стане като скенер и всяка болница да си го има “, споделя Мирослав.
По този план той работи 7-8 месеца. След което се отваря работно място в същата секция на ЦЕРН. Кандидатства и печели петгодишен трудов контракт. Идеята на ЦЕРН с петгодишните контракти е непрекъснато да обновяват личния състав си и да влизат нови хора, които не се занимават единствено с физика на ускорителите. Така притеглят и експерти от промишлеността, които имат различен скъп опит. Инж. Атанасов към този момент е сключил непрекъснат трудов контракт.
ЦЕРН отвътре
Европейската организация за нуклеарни проучвания е учредена през 1953 година. Договорът за основаването е подписан в Париж, а самият теоретичен център е със седалище в Женева Швейцария, на границата с Франция. В ЦЕРН членуват 24 страни от Европа и още 8 са със статут на наблюдаващи. Част от оборудванията са над земята, а други – на 100 метра под земната повърхнина на Швейцария и Франция. България е член на организацията от 1990 година. В ЦЕРН непрекъснато работят 2500 експерти. Още 8000 физици и инженери от 580 университета от 85 страни работят краткотрайно по съответни планове. Годишният бюджет на научната организация е близо 1 милиард евро, като той се събира от страните членки според от техния БВП.
" Имаме огромен комплекс от ускорители на частици, които поддържат пробни зони, в тях ние би трябвало да доставяме снопове протони, йони или най-общо лъчи. Те се употребяват за фундаментални проучвания. Комплексът би трябвало да работи непрекъснато, с цел да имат физиците задоволително частици, които да изследват. Фундаменталната физика е сложна и мъчно разбираема, само че тя е един от пътищата да опознаем материята и да я разберем “, споделя Мирослав.
Парите, влизащи в бюджета на ЦЕРН се разпределят по департаменти според от дълготрайните стратегии, които те реализират. Значителна част се връщат към европейските производители под формата на индустриални поръчки – за недопечен материал, за подготвени произведения, както и под формата на трудови контракти, стратегии за образования на стажанти, студенти, докторанти и така нататък Научният артикул, който основава ЦЕРН, не се продава.
" Знанията, които добиваме не са предпазени с патенти, а са налични за всеки. От технологията на детекторите са се развили всички болнични скенери. Тук стартира и планът за медицинските ускорители. Вече работим да ги създадем по-компактни и по-достъпни, тъй като в този момент са скъпо оборудване. Австрийския ускорител МедАустрон излезе към 250 млн. евро “, споделя инж. Атанасов.
Пред студентите
Инженер Мирослав Атанасов откликва на поканата на Техническия университет и на 28 март ще изнесе отдалечена лекция на студентите в аулата на филиала.
Въпреки че го разубеждавали, че ЦЕРН не е за всеки, а и че към момента е прекомерно млад.
" В ЦЕРН дойдох през 2011 година по двугодишна стратегия. В началото имах известни административни пречки, само че хората, при които започнах, откриха за мен различен план: да създавам електромагнити за ускорител за адронна терапия. С него се унищожават ракови кафези в човешкия организъм, като се нападат със снопове от заредени частици с протони.
Съоръжението МедАустрон е австрийско и е конфигурирано покрай Виена. В ЦЕРН извършихме огромна част от производството на обособените съставни елементи на ускорителя и създадохме цялостния му дизайн. Така създадохме перспективно средство за отнасяне на ракови формирания, което щади хубавичко тъкан. Чрез снопове от протони се " обстрелват “ с радиация единствено клетките, които желаеме да унищожим.
" Радиацията прекъсва ДНК връзките в туморните кафези и те стопират да се възпроизвеждат. Докато общоприетата лъчетерапия не щади нищо, тя просто убива наред и действително не може да доближи в дълбочина. Проблемът е, че с цел да се сътвори подобен център, би трябвало да се построи цяла болница към него, тъй като се прави огромен ускорител на частици. Вече имаме концепция да създадем машината дребна, да стане като скенер и всяка болница да си го има “, споделя Мирослав.
По този план той работи 7-8 месеца. След което се отваря работно място в същата секция на ЦЕРН. Кандидатства и печели петгодишен трудов контракт. Идеята на ЦЕРН с петгодишните контракти е непрекъснато да обновяват личния състав си и да влизат нови хора, които не се занимават единствено с физика на ускорителите. Така притеглят и експерти от промишлеността, които имат различен скъп опит. Инж. Атанасов към този момент е сключил непрекъснат трудов контракт.
ЦЕРН отвътре
Европейската организация за нуклеарни проучвания е учредена през 1953 година. Договорът за основаването е подписан в Париж, а самият теоретичен център е със седалище в Женева Швейцария, на границата с Франция. В ЦЕРН членуват 24 страни от Европа и още 8 са със статут на наблюдаващи. Част от оборудванията са над земята, а други – на 100 метра под земната повърхнина на Швейцария и Франция. България е член на организацията от 1990 година. В ЦЕРН непрекъснато работят 2500 експерти. Още 8000 физици и инженери от 580 университета от 85 страни работят краткотрайно по съответни планове. Годишният бюджет на научната организация е близо 1 милиард евро, като той се събира от страните членки според от техния БВП.
" Имаме огромен комплекс от ускорители на частици, които поддържат пробни зони, в тях ние би трябвало да доставяме снопове протони, йони или най-общо лъчи. Те се употребяват за фундаментални проучвания. Комплексът би трябвало да работи непрекъснато, с цел да имат физиците задоволително частици, които да изследват. Фундаменталната физика е сложна и мъчно разбираема, само че тя е един от пътищата да опознаем материята и да я разберем “, споделя Мирослав.
Парите, влизащи в бюджета на ЦЕРН се разпределят по департаменти според от дълготрайните стратегии, които те реализират. Значителна част се връщат към европейските производители под формата на индустриални поръчки – за недопечен материал, за подготвени произведения, както и под формата на трудови контракти, стратегии за образования на стажанти, студенти, докторанти и така нататък Научният артикул, който основава ЦЕРН, не се продава.
" Знанията, които добиваме не са предпазени с патенти, а са налични за всеки. От технологията на детекторите са се развили всички болнични скенери. Тук стартира и планът за медицинските ускорители. Вече работим да ги създадем по-компактни и по-достъпни, тъй като в този момент са скъпо оборудване. Австрийския ускорител МедАустрон излезе към 250 млн. евро “, споделя инж. Атанасов.
Пред студентите
Инженер Мирослав Атанасов откликва на поканата на Техническия университет и на 28 март ще изнесе отдалечена лекция на студентите в аулата на филиала.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ