НАТО и пропагандата по време на война
Тази публикация, от Ан Морели, е преведена за първи път в цялост. Тя се основава на нейната монография Principes élémentaires de propagande de guerre (utilisables en cas de guerre froide, chaude ou tiède) – " Основните правила на военната агитация (за потребление при положение на война, студена, гореща или топла) ", която беше за първи път оповестена през 2001 година и по-късно модифицирана и препубликувана през 2010 година, с цел да включи войната в Афганистан и речта на Обама за Нобеловата премия за мир.
Десетте правилото или „ заповеди “ на Морели постоянно са упълномощени от лорд Артър Понсънби. По-скоро Морели заключи работата на Понсънби по отношение на лъжата във военно време, с цел да ги формулира.
Настоящият руско-украински спор е единствено най-новата итерация на големия обсег на военната агитация към модата на единодушието под формата на подготвена жертва на кръв и съкровища.
Преди близо век английски посланик, който е следил от първа ръка основаването на антигерманска информация в английските държавни служби, разказва тези процедури за подправяне на работа по време на Първата международна война.
Тази книга на лорд Артър Понсънби изяснява главните механизми на военновременната агитация. Тези правила обаче не се отнасят за Първата международна война – те са били прилагани във всички открити спорове, а също и в Студената война. Те образуват основата на осведомителната война, която е от значително значение, повече през днешния ден, в сравнение с в предишното, с цел да спечелим публичното мнение за идея.
Десетте заповеди на лорд Понсънби
Принципите, разпознати от лорд Понсънби, могат елементарно да бъдат посочени като 10 „ заповеди “. Ще ги изложа тук и ще забележим за всеки от тях доколко са били приложени от пропагандните служби на НАТО.
1.Ние не желаеме война
2.Другата страна е напълно виновна за войната
3.Врагът има лицето на дявола (или в реда на „ противен “)
4.Истинските цели на войната би трябвало да бъдат маскирани под благородни дела
5.Врагът умишлено прави зверства. Ако допуснем неточности, те са неволни
6.Понасяме доста малко загуби. Загубите на съперника са големи
7.Нашата идея е свята
8.Художници и интелектуалци поддържат нашата идея
9.Врагът употребява противозаконни оръжия
10.Тези, които слагат под подозрение нашата агитация, са предатели
1. Ние не желаеме война
Артър Понсънби рано вижда, че държавниците на всички страни, преди да разгласят война или в самия миг на това оповестяване, постоянно тържествено твърдят, че не желаят война. Войната и нейното шествие от ужаси рядко са известни априори и по тази причина е съвременно да се представяш като миролюбив.
По време на войната против Югославия чухме водачите на НАТО да настояват, че са пацифисти. Ако всички държавни и държавни ръководители са стимулирани от сходно предпочитание за мир, човек, несъмнено, може почтено да се чуди за какво от време на време (често) все едно избухват войни.
Но вторият принцип на военната агитация незабавно дава отговор на това несъгласие: тъй като сме били принудени да водим война; противоположната страна я започна; ние сме длъжни да реагираме като самоотбрана или да съблюдаваме интернационалните си задължения.
2. Другата страна е напълно отговорна за войната
Понсънби отбелязва този абсурд на Първата международна война, който може да се откри и в доста предходни войни: всяка страна твърди, че е била принудена да разгласи война, с цел да попречи на другата да възпламени планетата. Всяко държавно управление би заявило на всеослушание априорията, че от време на време войната е нужна за преустановяване на войните. Тогава това щеше да е последната война, „ der des der “ [последната от последната].
Затова най-безмилостните разпалители на войната се пробват да се показват за агнета и да трансферират виновността за спора върху своя зложелател. Обикновено съумяват да убедят публичното мнение (и може би да убедят себе си), че са в положение на самоотбрана.
Няма да се пробвам да проучвам чистотата на желанията на двете страни. Не се пробвам да схвана кой лъже или споделя истината. Единствената ми цел е да илюстрирам правилата на пропагандата, единомислещо употребявани, а в тази ситуация на този втори принцип („ другият е, който искаше войната “) е явно, че той е прилаган неведнъж по време на войната на НАТО против Югославия.
По този мотив европейските държавни управления, леко обезпокоени от публичното мнение да бъдат въвлечени в спор, за който европейските парламенти не са били съветвани, макар конституционното обвързване в няколко страни да се организират такива съвещания, необятно използваха в своята агитация аргумента на задължението, в което се оказаха европейските страни да се включат във войната.
Така през 1999 година Кристиан Ламберт, началник на кабинета на белгийския министър на защитата, дава отговор на студенти, които го питат за какво Белгия взе участие в бомбардировките на Югославия, че това е обвързване за страната ни, заради участието й в НАТО. Този отговор беше изцяло типичен по това време, само че не отговаряше на действителността.
Щеше да има обвързване за европейските страни да вземат участие във войната, в случай че страна от НАТО беше атакувана, само че това явно не беше по този начин във войната в Югославия.
По време на същата тази война правилото „ той я стартира “ в действителност беше доста необятно прилаган от западната агитация и по-специално във форма, която лорд Понсънби към този момент беше показал: врагът презира и подценява нашата сила; повече няма да можем да останем встрани; ще би трябвало да му покажем силата си.
По този метод западната агитация през 1999 година акцентира, че югославяните се опълчват на НАТО и го подтикват да отговори с принуждение. Така брюкселският ежедневник Le Soir написа на 18 януари 1999 година:
„ НАТО се оказва провокиран от изумителен цинизъм. Ще успее ли водещата международна въоръжена мощ да оправдае изчакващата си позиция за дълго? "
НАТО също по този начин съобщи, че реагира на акция за „ етническо пречистване “ на сърбите против албанците в Косово. С течение на времето обаче интернационалните специалисти на ОССЕ удостоверяват противоположната теза: когато НАТО стартира да бомбардира Югославия на 24 март, Белград реагира със систематична акция на принуждение против албанското болшинство в Косово. Преди 24 март полицейското принуждение против косовските албанци беше изолирано; това не беше „ етническо пречистване “.
Но с цел да се убеди западното публично мнение в валидността на бомбардировките над Югославия, беше належащо хората да повярват, че войната е отмъстителна. Именно врагът трябваше да понесе цялата отговорност за войната и по-скоро нейният водач.
Войната е по виновност на Милошевич, който в своята неотстъпчивост отхвърли западните оферти за мир в Рамбуйе. Френско-белгийският седмичник Le Vif-Express разгласява следното заглавие:
„ Диктаторът на Белград носи съкрушителна отговорност за нещастията на сръбския и албанския народ “.
Настояването за личността на лидера на вражеския лагер не е инцидентно. Третият принцип на Понсънби упорства за нуждата да се въплъщава врага в лицето на неговия водач.
3. Врагът е с лицето на Дявола
Не е допустимо да мразиш цялостен народ в международен мащаб. Следователно е дейно тази ненавист към врага да се концентрира върху противниковия водач. Следователно врагът има лице и това лице е явно непоносимо. Човек не е водил война единствено против краутите [пейоративно за немците, бел.р.], или японците, само че по-точно против кайзера, Мусолини, Хитлер, Саддам или Милошевич. Този ненавиждан воин постоянно прикрива разнообразието на популацията, което води и където елементарният жител може да отстъпи своето алтер его.
За да се отслаби противоположната идея, е належащо нейните водачи да бъдат показани най-малкото като неспособни и да се сложи под подозрение тяхната надеждност и честност. Но, доколкото е допустимо, е належащо да се демонизира този противников лидер, да се показа като вманиачен, вандал, пъклен нарушител, касапин, извършител на мира, зложелател на човечеството, страшилище. И задачата на войната е да го залови.
В някои случаи този портрет на нашия зложелател може да наподобява оневинен, само че не би трябвало да губим от взор обстоятелството, че това страшилище през множеството време е доста налично преди спора и даже в някои случаи след него.
След Втората международна война Хитлер е считан за такава парадигма на злото, че всеки противников водач би трябвало да бъде сравняван с него. Това, несъмнено, беше казусът със Сталин, Мао или Ким Ир Сен; само че още по-скоро всички „ злодеи на работа “ също трябваше да понесат същото съпоставяне.
Не е по-различно и с Милошевич, който италианският седмичник L’Espresso показа на корицата си под заглавието „ Хитлер-Севич “, като едната половина на лицето подхожда на лицето на Хитлер, а другата на Милошевич.
Следвайки същия сюжет и в това време, Le Vif-Express показа, по време на първите бомбардировки в Югославия, доста тъмна корица, показваща лявата половина на лицето на Милошевич, а отдясно заглавието „ L`effroyable [ Ужасяващият] Милошевич.
В списанието, в текст, подсилен от мрачни и тревожни фотоси на югославския водач, научихме, че способността на Милошевич да основава проблеми надалеч не е изчерпана. Човекът, който три години по-рано подвигна чашата си с Ширак и Клинтън по време на мирните съглашения в Босна, подписани в Париж, в този момент беше невротик, чиито двама родители и даже чичо му по майчина линия са се самоубили, явни признаци на унаследен психологичен дисбаланс.
„ Виф-Експрес “ не цитира никаква тирада, каквото и да е писание на господаря на Белград, а просто означи необикновените му промени в настроението, детонациите му от яд, мъчителни и брутални: Когато се ядоса, лицето му се изкривявало. След това мигновено можел да възвърне самообладанието си. Съпругата му била настойчива, амбициозна и неуравновесена, чиито психически проблеми датират от обстоятелството, че е била приета късно от татко си. И седмичникът заключи: Слобо и Мира не са двойка; те са незаконно съдружие.
Техниката за демонизиране на вражеския водач е ефикасна и евентуално ще продължи да се ползва още дълго време. Читателят и жителят се нуждаят от ясно разграничени „ положителни момчета “ и „ неприятни момчета “ и най-простият метод да извършите това е да наречете „ неприятното момче “ нов Хитлер.
Всеки, който не е наложително да го пази, само че даже се съмнява, че той е точното олицетворение на злото, незабавно бива дисквалифициран от това съпоставяне.
4. Истинските цели на войната се прикриват под благородна идея
Понсънби отбелязва за войната от 1914-1918 година, че в формалните текстове на воюващите страни в никакъв случай не се приказва за икономическите или геополитическите цели на спора. Нито дума не е казана публично за колониалните желания, да вземем за пример, които Англия чака и които биха били изпълнени приобеда на съдружниците. Официално от англо-френска страна задачите на Първата международна война бяха систематизирани в три точки:
- да се смаже милитаризмът
- за отбрана на дребните нации
- да се приготви света за народна власт
Тези цели, които са доста честни, от този момент са копирани съвсем буквално в навечерието на всеки спор, даже и да не се вписват в действителните цели.
В случая на войната на НАТО против Югославия откриваме същото противоречие сред формалните и недекларираните цели на спора. Официално НАТО се намеси, с цел да резервира мултиетническия темперамент на Косово, да предотврати малтретирането на малцинствата, да наложи народна власт и да постави завършек на диктатора.
Тя трябваше да отбрани свещената идея за правата на индивида. Войната не трябваше да свършва даже с цел да разберем, че нито една от тези цели не е постигната; че сме били надалеч от мултиетническо общество; и че насилието против малцинствата е всекидневие, само че икономическите и геополитическите цели на войната, които в никакъв случай не са били споменавани, в действителност са били реализирани.
По този метод, без публично да е претендирал за това, сферата на въздействие на НАТО беше доста разширена в Югоизточна Европа. Така Атлантическата организация се утвърди в Албания, Македония и Косово, райони, които преди този момент бяха „ устойчиви “ на нейното налагане.
Освен това, от икономическа позиция, за Югославия, която беше „ устойчива “ на построяването на чиста и елементарна пазарна стопанска система и която към момента функционираше с огромен обществен пазар, в Рамбуйе беше „ препоръчано “ стопанската система на Косово да действа в сходство с правилата на свободния пазар и да са отворени за свободното придвижване на...капитал, в това число този с интернационален генезис.
Някой може почтено да попита каква връзка може да има сред отбраната на потиснатите малцинства и свободното придвижване на капитали, само че първият вид дискурс явно крие по-малко декларирани стопански цели.
Така 12 огромни американски компании, в това число Ford Motor, General Motors и Honeywell, спонсорираха 50-ата юбилейна среща на върха на НАТО във Вашингтон напролет на 1999 година Някои смятаха, че това е изцяло безразличен ход, до момента в който други смятаха, че това е „ давай и вземай “ и че бомбардировките на Югославия, като унищожават социалистическата стопанска система на страната, освободиха място за мултинационалните компании, които от дълго време мечтаеха да основат огромна строителна площадка и да вършат добър бизнес там.
Говорителят на НАТО Джейми Ший разгласи, че цената на военната интервенция против Югославия ще бъде повече от обезщетена от дълготрайните изгоди, които пазарите биха могли да осъществят.
От 3 септември 1999 година дойче марката стана публична валута в Косово, а автомобилната фабрика „ Застава “ в Крагуевац, която видях през май унищожена от удара на НАТО на 9 април, беше сграбчена от Daewoo през юли.
Истинските цели на войната може би не са били напълно филантропични, само че главното е да се накарат хората да повярват, че сега на започване на интервенциите публичното мнение се съмнява в валидността на тази офанзива. Обществеността беше уверена, че би трябвало да се намеси против „ бандити “, „ нарушители “, „ убийци “.
Това е и един от главните правила на военната агитация: войната би трябвало да бъде показана като спор сред цивилизацията и варварството. За да извършите това, е належащо да се убеди обществото, че врагът редовно и непринудено прави зверства, до момента в който нашата страна може да прави единствено неволни гафове.
5. Врагът умишлено прави зверства. Ако ние правим такива, то е без да желаеме.
Историите за зверства, осъществени от врага, са основна част от военната агитация. Това, несъмнено, не значи, че зверствата не се случват по време на войни. Напротив, убийствата, въоръжените грабежи, палежите, грабежите и изнасилванията наподобяват всекидневие във всички условия на войната и практиката на всички армии, от тези от древността до войните на 20-ти век.
Специфичното за военната агитация обаче е да накара хората да имат вяра, че единствено врагът е привикнал с тези дейности, до момента в който нашата лична войска е в услуга на популацията, даже на врага, и е обичана от тях. Девиантната престъпност се трансформира в знак на вражеската войска, формирана главно от беззаконни разбойници.
По време на Първата международна война германците упрекват белгийските и френските „ франки-тири “ в най-тежките зверства, които, пренебрегвайки законите на войната, изменнически атакуват немските бойци и ги излъгват с хитростите си, като да вземем за пример им оферират кафе със стрихнин. От белгийска и англо-френска страна слухът, че германците систематично са отрязвали ръцете на белгийски бебета, циркулира нон-стоп.
Освен това страхът на белгийското население, следвайки тези клюки, провокира невиждано изселване на бежанци. Един милион и триста хиляди белгийци напущат домовете си по време на немската инвазия през 1914 година Това изселване на „ небогати белгийски бежанци “ и въображаемият епизод на белгийски бебета с отрязани ръце бяха употребявани в цялостна степен от съюзническата агитация, с цел да доведат неуверени страни, като Италия, в своя лагер.
По време на войната против Югославия пропагандната техника явно беше сходна. Преди началото на бомбардировките Уилям Уокър популяризира новината, че югославската полиция е изклала цивилни в Рачак през януари 1999 година, а в западните медии публично беше оповестено, че сърбите правят редовно етническо пречистване в Косово. Цитираните по това време числа приказват за 500 000 жертви на „ геноцид “, множеството от които са заровени в всеобщи гробове. Някои коментатори даже допускат, че телата са били изгорени в някогашни промишлени обекти, което явно провокира нацистки крематориуми.
Сега е известно, че в Рачак са били унищожени войските на АОК (а не цивилни). Френските войски най-сетне опровергаха хипотезата за кремации в промишлени вани; и след дълги и щателни изследвания, испанските криминалисти оцениха броя на убитите в Косово на най-много 2500, и от двете страни, в това число самостоятелни смъртни случаи, за които никой не може да бъде упрекнат.
Дори американският седмичник Newsweek озаглави след края на бомбардировката написа „ Страхотна математика: броят на зверствата понижава “. Но това нямаше значение в този миг, тъй като войната свърши. Официалните неистини активизираха публичното мнение в подобаващия миг да получи утвърждението му и можехме да се обърнем към по-сериозни оценки.
През есента на 1999 година беше допустимо западните публицисти също да обяснят по какъв начин са били манипулирани от сътрудници на АОК, с цел да излъчват „ подправени “ свидетелства по малкия екран. Например, журналистката Нанси Дърам, работеща за Canadian Broadcasting Corporation (CBC), чийто трогателен репортаж за убийството на 8-годишно албанско момиче, с показанията на по-голямата й сестра, беше показан по повече от 10 канала – а по-късно се разбра, че е била излъгана от албанските си доносници. Но й беше отказана промяна, която да разобличи лъжата.
Що се отнася до всеобщите гробове и концентрационните лагери, в ретроспекция термините наподобяват несъответстващи на действителността. През пролетта на 1999 година явно имаше убийства, грабежи, изтезания и опожаряване на албански къщи. Но човек „ не помни “ да подчертае със същата заостреност същите зверства, осъществени от лятото нататък върху сърби, босненци, роми и други неалбанци.
Изселването им беше подминато с безмълвие, до момента в който изображенията на албански бежанци от Косово и приемането им в чужбина бяха обект на цели телевизионни стратегии. Това е по този начин, тъй като петият принцип на военната агитация е, че единствено врагът прави зверства. Нашата страна може да прави единствено „ неточности “.
6. Понасяме малко вреди, вражеските загуби са големи
По време на борбата за Англия през 1940 година британците мощно „ надценяват “ броя на немските самолети, свалени от английски изтребители и D.C.A. Нацистите, въпреки това, се пробват допустимо най-дълго да прикрият провалянето си на Източния фронт и афишират големи загуби за Съветите, без да загатват личните си загуби.
Тази остаряла тактичност е употребена и във войната против Югославия. Западът твърдеше, че има нулеви загуби на своя страна и нанесе големи военни загуби на югославската войска. Така, с цел да оправдае полезността на ударите, западната агитация приказва за извеждане от строя на стотици югославски танкове. Година след войната Newsweek съумя да признае, че единствено четиринадесет югославски танка са били ударени от въздушните удари през 1999 година
7. Нашата идея е свята
Божията поддръжка за дадена идея постоянно е значим актив и откогато съществуват религиите, ние с наслада сме се убивали взаимно в името на Бог. Военната агитация явно би трябвало да накара публичното мнение да има вяра, че „ Бог е на наша страна; “ или най-малкото църковните представители би трябвало да дадат своята поддръжка на войната, като я разгласят за „ обективна “.
Нека си напомним, че положителният св. Бернар увещава рицарите на Христос да работят за Христос, като убиват неверниците. „ Got mit uns “ беше лозунгът, изобразен от немските бойци от Първата международна война на коланите им.
На този девиз англичаните дадоха отговор с „ Боже, пази краля “, до момента в който кардиналът примас на Белгия, кардинал Мерсие, в своето пастирско писмо „ Patriotisme et endurance “ (Патриотизъм и издръжливост) не се поколеба да разгласи, че белгийските бойци, умиращи в битката против Германия, са изкупили душите си и са си обезпечили място в парадайса.
Във войната на НАТО против Югославия, до момента в който някои френски и американски епископи се изказваха срещу потреблението на мощ, други оправдаваха бомбардировките.
Така архиепископът на Камбре Жак Делапорт, ръководител на Комисията за правдивост и мир на френския епископат, утвърди на страниците на Le Monde въздушните удари като етично належащо деяние, до момента в който архиепископът Милослав Влик от Прага оправда намесата на НАТО, като разчита на теория на Църквата: Международната общественост е освен упълномощена, само че и длъжна да предотврати убийството на косоварите и да възвърне правото им да се завърнат в родината си.
Подобни позиции явно легитимират „ редовността “ на потреблението на принуждение против Югославия в очите на западното публично мнение.
8. Артисти и интелектуалци поддържат нашата идея
По време на Първата международна война, с няколко редки изключения, интелектуалците всеобщо поддържат личната си страна. Всяка воюваща страна можеше значително да разчита на поддръжката на художници, поети, музиканти, които подкрепяха с начинания в своята област идеята на своята страна.
Във Англия книгата на крал Алберт събра пропагандната работа на художници и гравьори, които „ изстрелваха “ славния облик на крал Алберт, като крал рицар. Във Франция карикатуристите Пулбо и Рубил слагат гения си в работа на Отечеството.
В Белгия художниците Ost и Raemaekers се специализираха в основаването на трагични облици, разказващи мъченическата гибел на белгийски бежанци или героичния облик на Отечеството. В Италия поетът Габриеле д’Анунцио беше първенец на сходно деяние.
В Германия през октомври 1914 година 93 интелектуалци, в това число физикът Макс Планк, носителят на Нобелова премия и лингвист декор Виламовица, историкът Г. декор Харнак и доста професори по католическа теология, подписват манифест в поддръжка на идеята и достойнството на своята страна, на тяхната войска, която съгласно този манифест е била жертва на омразна клюка.
За войната на НАТО против Югославия към този момент не е въпрос на композиране на красива героична музика или правене на движещи се рисунки. Но карикатуристите значително са сложени на работа, с цел да оправдаят войната и да изобразят „ касапина “ и неговите зверства, до момента в който други художници работят с камера в ръка, с цел да основат назидателни документални филми за бежанците, постоянно деликатно взети от албанските редици и определени като доколкото е допустимо във връзка с публиката, към която са адресирани, като това красиво русо дете с носталгичен тип, което се допуска, че изобразява албански жертви.
Почти всички френски интелектуалци следваха формалната позиция на своето държавно управление със публикации за поддръжка в пресата и изявленията в медиите.
Такъв беше казусът — явно — с „ философа “ Бернар-Анри Леви, който беше интервюиран по време на войната по разнообразни френски радиоканали и във вестник Le Monde, с цел да оправдае бомбардировките против Югославия.
Но доста други френски „ интелектуалци “ (Паскал Брукнер, Збигнев Бжежински, Дидие Денинкс, Жан Даниел, Андре Глуксман, Филип Херцог, географът Ив Лакост) демонстрираха същата политическа угодливост.
9. Врагът употребява противозаконни оръжия
Няма нищо като потвърждаване на измамата на врага във военната агитация, като се твърди, че той се бие с „ аморални “ и неоправдателни оръжия. Дори главната концепция да е неуместна – че има „ доблестен “ метод за водене на война с „ рицарски “ оръжия, което явно е нашият метод, и безчовечен метод за водене на война с „ зверски “ оръжия, който е този на нашия зложелател.
По време на Първата международна война и не престават разногласията кой, Франция или Германия, е почнал да употребява задушаващи газове. Всяка воюваща страна отсрочва тъжния приоритет на тази приложимост върху врага, като по този метод твърди, че самият той единствено „ копира “ оръжията на съперника по обвързване.
На 1 септември 1939 година, по време на речта си в Райхстага, обявяваща нашествието в Полша, самият Хитлер декларира, че има филантропични опасения по отношение на потреблението на оръжие. Той би се опитал да ограничи въоръженията, да потисне избрани оръжия, да изключи избрани способи на водене на война, които счита сякаш за несъвместими със закона на нациите.
По време на Корейската война точно комунистическият лагер упрекна Съединените щати, че водят бактериална война, което надалеч не беше потвърдено.
По време на войната на НАТО против Югославия този остарял принцип на военна агитация, маркиран от Понсънби, беше употребен наново. Всъщност, когато югославяните разкриха през юни 1999 година потреблението от НАТО на оръжия с обеднен уран, с неизмерими човешки и екологични последствия, не беше належащо да се чака дълго за отговора. До август 1999 година западните медии настояват, че югославяните са употребявали химическо оръжие в Косово, като по този метод са нарушили разпоредбите на „ цивилизованата “ война.
10. Тези, които слагат под подозрение нашата агитация, са предатели
Последният принцип на лорд Понсънби е, че тези, които не вземат участие в формалната агитация, би трябвало да бъдат прогонени и обвинени в работа с врага.
По време на Първата международна война пацифистите от всички страни към този момент бяха научили по сложния метод, че неутралитетът не е вероятен по време на война. Който не е с нас, той е срещу нас. Всеки опит да се сложи под подозрение разказите на пропагандните служби незабавно се осъждаше като непатриотичен или, още по-добре, като изменничество.
По време на войната против Югославия същият сюжет се разигра на Запад. Медийната тактичност на НАТО беше да създава ежедневни вести, които се възприемат от войниците-журналисти.
Досадните съперници бяха систематично отхвърляни, като се изключи няколко открити форума, които не бяха изключително посещавани, служещи като оправдание за проявление на плурализма на информацията.
Когато беше разгласен „ геноцидът “ на косовските албанци, да вземем за пример, всеки, който изрази подозрение по отношение на степента на това събитие, беше наименуван „ ревизионист “, термин, който има огромна тежест, защото нормално се употребява за означаване на тези, които отхвърлят, че нацизмът е провел систематичното изтребване на евреите.
Във Франция точно аферата Режис Дебре изкристализира пристрастеностите. При завръщането си от Косово Дебре оспорва в писмо до президента на републиката Жак Ширак действителността на „ етническо пречистване “ в Косово.
Веднага медиите, водени от Бернар-Анри Леви, създател на отговор, озаглавен „ Сбогом на Режис Дебре “, проведоха обществен линч. Даниел Шнайдерман написа, че Дебре „ блъснал пестник на бежанците от разстояние; “ Пиер Жорж го назова „ подправен публицист “, „ съкрушен от предразсъдъците си “, „ неуместно доверчив “ и сподели, че е натрупал „ обикновени неточности “ и е основал „ фрагментиран и изцяло подозрителен доклад “.
Ален Джокс го разгласи за „ интернационален глупак “, в съюз с концепциите на Милошевич и съизвършител на сръбския фашистки режим, против който U.C.K. се бие „ на процедура без оръжие “. В този миг някои ловко припомниха, че Режис Дебре е бил някогашен сателит на Че Гевара. Считан в този момент за ревизионист, обвиняването, че е червено-кафяв изменник, стана ясно. По време на война задаването на въпроси е еретично.
Седмичното списание L’Evénement в никакъв случай не се поколебаваше обществено да осъди, за срам тези, които изобличи, „ съучастниците на Милошевич “ и чиито фотоси разгласява.
В този лагер на „ предателите “ бяха сплетени историкът Макс Гало, абат Пиер, монсеньор Гайо, военачалник Галоа, филмовият режисьор Карлос Саура, артистът Рено, драматургът Харолд Пинтър и социологът Пиер Бурдийо. За това, че са подозрителни към формалната агитация, те бяха упрекнати от парижкия седмичник, че са „ избрали да развяват великосръбско знаме “, че са отишли при врага.
Заключение
Както можем да забележим от тези образци, десетте „ заповеди “ на военната агитация, разказани от Понсънби, не са изгубили нищо от своята значителност за съвсем век. Приложени ли са интуитивно от офицери от пропагандата на НАТО или следвайки мрежата, която ние самите следваме?
Винаги е рисковано да се мисли, че пропагандата се построява посредством систематично инсцениране, по подробен план; и човек по-скоро би могъл да повярва, че опцията за усъвършенстване е пресичала старите правила на Понсънби.
Не бива обаче да забравяме, че представителят на НАТО, който управлява цялата агитация за войната против Югославия, беше Джейми Ший, който не беше некултурен боен. Завършил колежа Линкълн, Оксфорд, той преглежда ролята на интелектуалците в Първата международна война като своя последна дисертация.
Неговото академично неизменност беше увенчано със обществено забележителна позиция като началник на службите за агитация на НАТО. По този метод също по този начин е безвредно да се допусна, че Джейми Ший е научил, както моите студенти по историческа рецензия вършат всяка година, главните правила на военната агитация и деликатно и систематично ги е ползвал в пропагандната акция, която е бил помолен да провежда.
* Ан Морели е белгийска историчка в университета Libre De Bruxelles (ULB).
Превод: СМ
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Американски агитационен афиш
Десетте правилото или „ заповеди “ на Морели постоянно са упълномощени от лорд Артър Понсънби. По-скоро Морели заключи работата на Понсънби по отношение на лъжата във военно време, с цел да ги формулира.
Настоящият руско-украински спор е единствено най-новата итерация на големия обсег на военната агитация към модата на единодушието под формата на подготвена жертва на кръв и съкровища.
Преди близо век английски посланик, който е следил от първа ръка основаването на антигерманска информация в английските държавни служби, разказва тези процедури за подправяне на работа по време на Първата международна война.
Тази книга на лорд Артър Понсънби изяснява главните механизми на военновременната агитация. Тези правила обаче не се отнасят за Първата международна война – те са били прилагани във всички открити спорове, а също и в Студената война. Те образуват основата на осведомителната война, която е от значително значение, повече през днешния ден, в сравнение с в предишното, с цел да спечелим публичното мнение за идея.
Десетте заповеди на лорд Понсънби
Принципите, разпознати от лорд Понсънби, могат елементарно да бъдат посочени като 10 „ заповеди “. Ще ги изложа тук и ще забележим за всеки от тях доколко са били приложени от пропагандните служби на НАТО.
1.Ние не желаеме война
2.Другата страна е напълно виновна за войната
3.Врагът има лицето на дявола (или в реда на „ противен “)
4.Истинските цели на войната би трябвало да бъдат маскирани под благородни дела
5.Врагът умишлено прави зверства. Ако допуснем неточности, те са неволни
6.Понасяме доста малко загуби. Загубите на съперника са големи
7.Нашата идея е свята
8.Художници и интелектуалци поддържат нашата идея
9.Врагът употребява противозаконни оръжия
10.Тези, които слагат под подозрение нашата агитация, са предатели
1. Ние не желаеме война
Артър Понсънби рано вижда, че държавниците на всички страни, преди да разгласят война или в самия миг на това оповестяване, постоянно тържествено твърдят, че не желаят война. Войната и нейното шествие от ужаси рядко са известни априори и по тази причина е съвременно да се представяш като миролюбив.
По време на войната против Югославия чухме водачите на НАТО да настояват, че са пацифисти. Ако всички държавни и държавни ръководители са стимулирани от сходно предпочитание за мир, човек, несъмнено, може почтено да се чуди за какво от време на време (често) все едно избухват войни.
Но вторият принцип на военната агитация незабавно дава отговор на това несъгласие: тъй като сме били принудени да водим война; противоположната страна я започна; ние сме длъжни да реагираме като самоотбрана или да съблюдаваме интернационалните си задължения.
2. Другата страна е напълно отговорна за войната
Понсънби отбелязва този абсурд на Първата международна война, който може да се откри и в доста предходни войни: всяка страна твърди, че е била принудена да разгласи война, с цел да попречи на другата да възпламени планетата. Всяко държавно управление би заявило на всеослушание априорията, че от време на време войната е нужна за преустановяване на войните. Тогава това щеше да е последната война, „ der des der “ [последната от последната].
Затова най-безмилостните разпалители на войната се пробват да се показват за агнета и да трансферират виновността за спора върху своя зложелател. Обикновено съумяват да убедят публичното мнение (и може би да убедят себе си), че са в положение на самоотбрана.
Няма да се пробвам да проучвам чистотата на желанията на двете страни. Не се пробвам да схвана кой лъже или споделя истината. Единствената ми цел е да илюстрирам правилата на пропагандата, единомислещо употребявани, а в тази ситуация на този втори принцип („ другият е, който искаше войната “) е явно, че той е прилаган неведнъж по време на войната на НАТО против Югославия.
По този мотив европейските държавни управления, леко обезпокоени от публичното мнение да бъдат въвлечени в спор, за който европейските парламенти не са били съветвани, макар конституционното обвързване в няколко страни да се организират такива съвещания, необятно използваха в своята агитация аргумента на задължението, в което се оказаха европейските страни да се включат във войната.
Така през 1999 година Кристиан Ламберт, началник на кабинета на белгийския министър на защитата, дава отговор на студенти, които го питат за какво Белгия взе участие в бомбардировките на Югославия, че това е обвързване за страната ни, заради участието й в НАТО. Този отговор беше изцяло типичен по това време, само че не отговаряше на действителността.
Щеше да има обвързване за европейските страни да вземат участие във войната, в случай че страна от НАТО беше атакувана, само че това явно не беше по този начин във войната в Югославия.
По време на същата тази война правилото „ той я стартира “ в действителност беше доста необятно прилаган от западната агитация и по-специално във форма, която лорд Понсънби към този момент беше показал: врагът презира и подценява нашата сила; повече няма да можем да останем встрани; ще би трябвало да му покажем силата си.
По този метод западната агитация през 1999 година акцентира, че югославяните се опълчват на НАТО и го подтикват да отговори с принуждение. Така брюкселският ежедневник Le Soir написа на 18 януари 1999 година:
„ НАТО се оказва провокиран от изумителен цинизъм. Ще успее ли водещата международна въоръжена мощ да оправдае изчакващата си позиция за дълго? "
НАТО също по този начин съобщи, че реагира на акция за „ етническо пречистване “ на сърбите против албанците в Косово. С течение на времето обаче интернационалните специалисти на ОССЕ удостоверяват противоположната теза: когато НАТО стартира да бомбардира Югославия на 24 март, Белград реагира със систематична акция на принуждение против албанското болшинство в Косово. Преди 24 март полицейското принуждение против косовските албанци беше изолирано; това не беше „ етническо пречистване “.
Но с цел да се убеди западното публично мнение в валидността на бомбардировките над Югославия, беше належащо хората да повярват, че войната е отмъстителна. Именно врагът трябваше да понесе цялата отговорност за войната и по-скоро нейният водач.
Войната е по виновност на Милошевич, който в своята неотстъпчивост отхвърли западните оферти за мир в Рамбуйе. Френско-белгийският седмичник Le Vif-Express разгласява следното заглавие:
„ Диктаторът на Белград носи съкрушителна отговорност за нещастията на сръбския и албанския народ “.
Настояването за личността на лидера на вражеския лагер не е инцидентно. Третият принцип на Понсънби упорства за нуждата да се въплъщава врага в лицето на неговия водач.
3. Врагът е с лицето на Дявола
Не е допустимо да мразиш цялостен народ в международен мащаб. Следователно е дейно тази ненавист към врага да се концентрира върху противниковия водач. Следователно врагът има лице и това лице е явно непоносимо. Човек не е водил война единствено против краутите [пейоративно за немците, бел.р.], или японците, само че по-точно против кайзера, Мусолини, Хитлер, Саддам или Милошевич. Този ненавиждан воин постоянно прикрива разнообразието на популацията, което води и където елементарният жител може да отстъпи своето алтер его.
За да се отслаби противоположната идея, е належащо нейните водачи да бъдат показани най-малкото като неспособни и да се сложи под подозрение тяхната надеждност и честност. Но, доколкото е допустимо, е належащо да се демонизира този противников лидер, да се показа като вманиачен, вандал, пъклен нарушител, касапин, извършител на мира, зложелател на човечеството, страшилище. И задачата на войната е да го залови.
В някои случаи този портрет на нашия зложелател може да наподобява оневинен, само че не би трябвало да губим от взор обстоятелството, че това страшилище през множеството време е доста налично преди спора и даже в някои случаи след него.
След Втората международна война Хитлер е считан за такава парадигма на злото, че всеки противников водач би трябвало да бъде сравняван с него. Това, несъмнено, беше казусът със Сталин, Мао или Ким Ир Сен; само че още по-скоро всички „ злодеи на работа “ също трябваше да понесат същото съпоставяне.
Не е по-различно и с Милошевич, който италианският седмичник L’Espresso показа на корицата си под заглавието „ Хитлер-Севич “, като едната половина на лицето подхожда на лицето на Хитлер, а другата на Милошевич.
Следвайки същия сюжет и в това време, Le Vif-Express показа, по време на първите бомбардировки в Югославия, доста тъмна корица, показваща лявата половина на лицето на Милошевич, а отдясно заглавието „ L`effroyable [ Ужасяващият] Милошевич.
В списанието, в текст, подсилен от мрачни и тревожни фотоси на югославския водач, научихме, че способността на Милошевич да основава проблеми надалеч не е изчерпана. Човекът, който три години по-рано подвигна чашата си с Ширак и Клинтън по време на мирните съглашения в Босна, подписани в Париж, в този момент беше невротик, чиито двама родители и даже чичо му по майчина линия са се самоубили, явни признаци на унаследен психологичен дисбаланс.
„ Виф-Експрес “ не цитира никаква тирада, каквото и да е писание на господаря на Белград, а просто означи необикновените му промени в настроението, детонациите му от яд, мъчителни и брутални: Когато се ядоса, лицето му се изкривявало. След това мигновено можел да възвърне самообладанието си. Съпругата му била настойчива, амбициозна и неуравновесена, чиито психически проблеми датират от обстоятелството, че е била приета късно от татко си. И седмичникът заключи: Слобо и Мира не са двойка; те са незаконно съдружие.
Техниката за демонизиране на вражеския водач е ефикасна и евентуално ще продължи да се ползва още дълго време. Читателят и жителят се нуждаят от ясно разграничени „ положителни момчета “ и „ неприятни момчета “ и най-простият метод да извършите това е да наречете „ неприятното момче “ нов Хитлер.
Всеки, който не е наложително да го пази, само че даже се съмнява, че той е точното олицетворение на злото, незабавно бива дисквалифициран от това съпоставяне.
4. Истинските цели на войната се прикриват под благородна идея
Понсънби отбелязва за войната от 1914-1918 година, че в формалните текстове на воюващите страни в никакъв случай не се приказва за икономическите или геополитическите цели на спора. Нито дума не е казана публично за колониалните желания, да вземем за пример, които Англия чака и които биха били изпълнени приобеда на съдружниците. Официално от англо-френска страна задачите на Първата международна война бяха систематизирани в три точки:
- да се смаже милитаризмът
- за отбрана на дребните нации
- да се приготви света за народна власт
Тези цели, които са доста честни, от този момент са копирани съвсем буквално в навечерието на всеки спор, даже и да не се вписват в действителните цели.
В случая на войната на НАТО против Югославия откриваме същото противоречие сред формалните и недекларираните цели на спора. Официално НАТО се намеси, с цел да резервира мултиетническия темперамент на Косово, да предотврати малтретирането на малцинствата, да наложи народна власт и да постави завършек на диктатора.
Тя трябваше да отбрани свещената идея за правата на индивида. Войната не трябваше да свършва даже с цел да разберем, че нито една от тези цели не е постигната; че сме били надалеч от мултиетническо общество; и че насилието против малцинствата е всекидневие, само че икономическите и геополитическите цели на войната, които в никакъв случай не са били споменавани, в действителност са били реализирани.
По този метод, без публично да е претендирал за това, сферата на въздействие на НАТО беше доста разширена в Югоизточна Европа. Така Атлантическата организация се утвърди в Албания, Македония и Косово, райони, които преди този момент бяха „ устойчиви “ на нейното налагане.
Освен това, от икономическа позиция, за Югославия, която беше „ устойчива “ на построяването на чиста и елементарна пазарна стопанска система и която към момента функционираше с огромен обществен пазар, в Рамбуйе беше „ препоръчано “ стопанската система на Косово да действа в сходство с правилата на свободния пазар и да са отворени за свободното придвижване на...капитал, в това число този с интернационален генезис.
Някой може почтено да попита каква връзка може да има сред отбраната на потиснатите малцинства и свободното придвижване на капитали, само че първият вид дискурс явно крие по-малко декларирани стопански цели.
Така 12 огромни американски компании, в това число Ford Motor, General Motors и Honeywell, спонсорираха 50-ата юбилейна среща на върха на НАТО във Вашингтон напролет на 1999 година Някои смятаха, че това е изцяло безразличен ход, до момента в който други смятаха, че това е „ давай и вземай “ и че бомбардировките на Югославия, като унищожават социалистическата стопанска система на страната, освободиха място за мултинационалните компании, които от дълго време мечтаеха да основат огромна строителна площадка и да вършат добър бизнес там.
Говорителят на НАТО Джейми Ший разгласи, че цената на военната интервенция против Югославия ще бъде повече от обезщетена от дълготрайните изгоди, които пазарите биха могли да осъществят.
От 3 септември 1999 година дойче марката стана публична валута в Косово, а автомобилната фабрика „ Застава “ в Крагуевац, която видях през май унищожена от удара на НАТО на 9 април, беше сграбчена от Daewoo през юли.
Истинските цели на войната може би не са били напълно филантропични, само че главното е да се накарат хората да повярват, че сега на започване на интервенциите публичното мнение се съмнява в валидността на тази офанзива. Обществеността беше уверена, че би трябвало да се намеси против „ бандити “, „ нарушители “, „ убийци “.
Това е и един от главните правила на военната агитация: войната би трябвало да бъде показана като спор сред цивилизацията и варварството. За да извършите това, е належащо да се убеди обществото, че врагът редовно и непринудено прави зверства, до момента в който нашата страна може да прави единствено неволни гафове.
5. Врагът умишлено прави зверства. Ако ние правим такива, то е без да желаеме.
Историите за зверства, осъществени от врага, са основна част от военната агитация. Това, несъмнено, не значи, че зверствата не се случват по време на войни. Напротив, убийствата, въоръжените грабежи, палежите, грабежите и изнасилванията наподобяват всекидневие във всички условия на войната и практиката на всички армии, от тези от древността до войните на 20-ти век.
Специфичното за военната агитация обаче е да накара хората да имат вяра, че единствено врагът е привикнал с тези дейности, до момента в който нашата лична войска е в услуга на популацията, даже на врага, и е обичана от тях. Девиантната престъпност се трансформира в знак на вражеската войска, формирана главно от беззаконни разбойници.
По време на Първата международна война германците упрекват белгийските и френските „ франки-тири “ в най-тежките зверства, които, пренебрегвайки законите на войната, изменнически атакуват немските бойци и ги излъгват с хитростите си, като да вземем за пример им оферират кафе със стрихнин. От белгийска и англо-френска страна слухът, че германците систематично са отрязвали ръцете на белгийски бебета, циркулира нон-стоп.
Освен това страхът на белгийското население, следвайки тези клюки, провокира невиждано изселване на бежанци. Един милион и триста хиляди белгийци напущат домовете си по време на немската инвазия през 1914 година Това изселване на „ небогати белгийски бежанци “ и въображаемият епизод на белгийски бебета с отрязани ръце бяха употребявани в цялостна степен от съюзническата агитация, с цел да доведат неуверени страни, като Италия, в своя лагер.
По време на войната против Югославия пропагандната техника явно беше сходна. Преди началото на бомбардировките Уилям Уокър популяризира новината, че югославската полиция е изклала цивилни в Рачак през януари 1999 година, а в западните медии публично беше оповестено, че сърбите правят редовно етническо пречистване в Косово. Цитираните по това време числа приказват за 500 000 жертви на „ геноцид “, множеството от които са заровени в всеобщи гробове. Някои коментатори даже допускат, че телата са били изгорени в някогашни промишлени обекти, което явно провокира нацистки крематориуми.
Сега е известно, че в Рачак са били унищожени войските на АОК (а не цивилни). Френските войски най-сетне опровергаха хипотезата за кремации в промишлени вани; и след дълги и щателни изследвания, испанските криминалисти оцениха броя на убитите в Косово на най-много 2500, и от двете страни, в това число самостоятелни смъртни случаи, за които никой не може да бъде упрекнат.
Дори американският седмичник Newsweek озаглави след края на бомбардировката написа „ Страхотна математика: броят на зверствата понижава “. Но това нямаше значение в този миг, тъй като войната свърши. Официалните неистини активизираха публичното мнение в подобаващия миг да получи утвърждението му и можехме да се обърнем към по-сериозни оценки.
През есента на 1999 година беше допустимо западните публицисти също да обяснят по какъв начин са били манипулирани от сътрудници на АОК, с цел да излъчват „ подправени “ свидетелства по малкия екран. Например, журналистката Нанси Дърам, работеща за Canadian Broadcasting Corporation (CBC), чийто трогателен репортаж за убийството на 8-годишно албанско момиче, с показанията на по-голямата й сестра, беше показан по повече от 10 канала – а по-късно се разбра, че е била излъгана от албанските си доносници. Но й беше отказана промяна, която да разобличи лъжата.
Що се отнася до всеобщите гробове и концентрационните лагери, в ретроспекция термините наподобяват несъответстващи на действителността. През пролетта на 1999 година явно имаше убийства, грабежи, изтезания и опожаряване на албански къщи. Но човек „ не помни “ да подчертае със същата заостреност същите зверства, осъществени от лятото нататък върху сърби, босненци, роми и други неалбанци.
Изселването им беше подминато с безмълвие, до момента в който изображенията на албански бежанци от Косово и приемането им в чужбина бяха обект на цели телевизионни стратегии. Това е по този начин, тъй като петият принцип на военната агитация е, че единствено врагът прави зверства. Нашата страна може да прави единствено „ неточности “.
6. Понасяме малко вреди, вражеските загуби са големи
По време на борбата за Англия през 1940 година британците мощно „ надценяват “ броя на немските самолети, свалени от английски изтребители и D.C.A. Нацистите, въпреки това, се пробват допустимо най-дълго да прикрият провалянето си на Източния фронт и афишират големи загуби за Съветите, без да загатват личните си загуби.
Тази остаряла тактичност е употребена и във войната против Югославия. Западът твърдеше, че има нулеви загуби на своя страна и нанесе големи военни загуби на югославската войска. Така, с цел да оправдае полезността на ударите, западната агитация приказва за извеждане от строя на стотици югославски танкове. Година след войната Newsweek съумя да признае, че единствено четиринадесет югославски танка са били ударени от въздушните удари през 1999 година
7. Нашата идея е свята
Божията поддръжка за дадена идея постоянно е значим актив и откогато съществуват религиите, ние с наслада сме се убивали взаимно в името на Бог. Военната агитация явно би трябвало да накара публичното мнение да има вяра, че „ Бог е на наша страна; “ или най-малкото църковните представители би трябвало да дадат своята поддръжка на войната, като я разгласят за „ обективна “.
Нека си напомним, че положителният св. Бернар увещава рицарите на Христос да работят за Христос, като убиват неверниците. „ Got mit uns “ беше лозунгът, изобразен от немските бойци от Първата международна война на коланите им.
На този девиз англичаните дадоха отговор с „ Боже, пази краля “, до момента в който кардиналът примас на Белгия, кардинал Мерсие, в своето пастирско писмо „ Patriotisme et endurance “ (Патриотизъм и издръжливост) не се поколеба да разгласи, че белгийските бойци, умиращи в битката против Германия, са изкупили душите си и са си обезпечили място в парадайса.
Във войната на НАТО против Югославия, до момента в който някои френски и американски епископи се изказваха срещу потреблението на мощ, други оправдаваха бомбардировките.
Така архиепископът на Камбре Жак Делапорт, ръководител на Комисията за правдивост и мир на френския епископат, утвърди на страниците на Le Monde въздушните удари като етично належащо деяние, до момента в който архиепископът Милослав Влик от Прага оправда намесата на НАТО, като разчита на теория на Църквата: Международната общественост е освен упълномощена, само че и длъжна да предотврати убийството на косоварите и да възвърне правото им да се завърнат в родината си.
Подобни позиции явно легитимират „ редовността “ на потреблението на принуждение против Югославия в очите на западното публично мнение.
8. Артисти и интелектуалци поддържат нашата идея
По време на Първата международна война, с няколко редки изключения, интелектуалците всеобщо поддържат личната си страна. Всяка воюваща страна можеше значително да разчита на поддръжката на художници, поети, музиканти, които подкрепяха с начинания в своята област идеята на своята страна.
Във Англия книгата на крал Алберт събра пропагандната работа на художници и гравьори, които „ изстрелваха “ славния облик на крал Алберт, като крал рицар. Във Франция карикатуристите Пулбо и Рубил слагат гения си в работа на Отечеството.
В Белгия художниците Ost и Raemaekers се специализираха в основаването на трагични облици, разказващи мъченическата гибел на белгийски бежанци или героичния облик на Отечеството. В Италия поетът Габриеле д’Анунцио беше първенец на сходно деяние.
В Германия през октомври 1914 година 93 интелектуалци, в това число физикът Макс Планк, носителят на Нобелова премия и лингвист декор Виламовица, историкът Г. декор Харнак и доста професори по католическа теология, подписват манифест в поддръжка на идеята и достойнството на своята страна, на тяхната войска, която съгласно този манифест е била жертва на омразна клюка.
За войната на НАТО против Югославия към този момент не е въпрос на композиране на красива героична музика или правене на движещи се рисунки. Но карикатуристите значително са сложени на работа, с цел да оправдаят войната и да изобразят „ касапина “ и неговите зверства, до момента в който други художници работят с камера в ръка, с цел да основат назидателни документални филми за бежанците, постоянно деликатно взети от албанските редици и определени като доколкото е допустимо във връзка с публиката, към която са адресирани, като това красиво русо дете с носталгичен тип, което се допуска, че изобразява албански жертви.
Почти всички френски интелектуалци следваха формалната позиция на своето държавно управление със публикации за поддръжка в пресата и изявленията в медиите.
Такъв беше казусът — явно — с „ философа “ Бернар-Анри Леви, който беше интервюиран по време на войната по разнообразни френски радиоканали и във вестник Le Monde, с цел да оправдае бомбардировките против Югославия.
Но доста други френски „ интелектуалци “ (Паскал Брукнер, Збигнев Бжежински, Дидие Денинкс, Жан Даниел, Андре Глуксман, Филип Херцог, географът Ив Лакост) демонстрираха същата политическа угодливост.
9. Врагът употребява противозаконни оръжия
Няма нищо като потвърждаване на измамата на врага във военната агитация, като се твърди, че той се бие с „ аморални “ и неоправдателни оръжия. Дори главната концепция да е неуместна – че има „ доблестен “ метод за водене на война с „ рицарски “ оръжия, което явно е нашият метод, и безчовечен метод за водене на война с „ зверски “ оръжия, който е този на нашия зложелател.
По време на Първата международна война и не престават разногласията кой, Франция или Германия, е почнал да употребява задушаващи газове. Всяка воюваща страна отсрочва тъжния приоритет на тази приложимост върху врага, като по този метод твърди, че самият той единствено „ копира “ оръжията на съперника по обвързване.
На 1 септември 1939 година, по време на речта си в Райхстага, обявяваща нашествието в Полша, самият Хитлер декларира, че има филантропични опасения по отношение на потреблението на оръжие. Той би се опитал да ограничи въоръженията, да потисне избрани оръжия, да изключи избрани способи на водене на война, които счита сякаш за несъвместими със закона на нациите.
По време на Корейската война точно комунистическият лагер упрекна Съединените щати, че водят бактериална война, което надалеч не беше потвърдено.
По време на войната на НАТО против Югославия този остарял принцип на военна агитация, маркиран от Понсънби, беше употребен наново. Всъщност, когато югославяните разкриха през юни 1999 година потреблението от НАТО на оръжия с обеднен уран, с неизмерими човешки и екологични последствия, не беше належащо да се чака дълго за отговора. До август 1999 година западните медии настояват, че югославяните са употребявали химическо оръжие в Косово, като по този метод са нарушили разпоредбите на „ цивилизованата “ война.
10. Тези, които слагат под подозрение нашата агитация, са предатели
Последният принцип на лорд Понсънби е, че тези, които не вземат участие в формалната агитация, би трябвало да бъдат прогонени и обвинени в работа с врага.
По време на Първата международна война пацифистите от всички страни към този момент бяха научили по сложния метод, че неутралитетът не е вероятен по време на война. Който не е с нас, той е срещу нас. Всеки опит да се сложи под подозрение разказите на пропагандните служби незабавно се осъждаше като непатриотичен или, още по-добре, като изменничество.
По време на войната против Югославия същият сюжет се разигра на Запад. Медийната тактичност на НАТО беше да създава ежедневни вести, които се възприемат от войниците-журналисти.
Досадните съперници бяха систематично отхвърляни, като се изключи няколко открити форума, които не бяха изключително посещавани, служещи като оправдание за проявление на плурализма на информацията.
Когато беше разгласен „ геноцидът “ на косовските албанци, да вземем за пример, всеки, който изрази подозрение по отношение на степента на това събитие, беше наименуван „ ревизионист “, термин, който има огромна тежест, защото нормално се употребява за означаване на тези, които отхвърлят, че нацизмът е провел систематичното изтребване на евреите.
Във Франция точно аферата Режис Дебре изкристализира пристрастеностите. При завръщането си от Косово Дебре оспорва в писмо до президента на републиката Жак Ширак действителността на „ етническо пречистване “ в Косово.
Веднага медиите, водени от Бернар-Анри Леви, създател на отговор, озаглавен „ Сбогом на Режис Дебре “, проведоха обществен линч. Даниел Шнайдерман написа, че Дебре „ блъснал пестник на бежанците от разстояние; “ Пиер Жорж го назова „ подправен публицист “, „ съкрушен от предразсъдъците си “, „ неуместно доверчив “ и сподели, че е натрупал „ обикновени неточности “ и е основал „ фрагментиран и изцяло подозрителен доклад “.
Ален Джокс го разгласи за „ интернационален глупак “, в съюз с концепциите на Милошевич и съизвършител на сръбския фашистки режим, против който U.C.K. се бие „ на процедура без оръжие “. В този миг някои ловко припомниха, че Режис Дебре е бил някогашен сателит на Че Гевара. Считан в този момент за ревизионист, обвиняването, че е червено-кафяв изменник, стана ясно. По време на война задаването на въпроси е еретично.
Седмичното списание L’Evénement в никакъв случай не се поколебаваше обществено да осъди, за срам тези, които изобличи, „ съучастниците на Милошевич “ и чиито фотоси разгласява.
В този лагер на „ предателите “ бяха сплетени историкът Макс Гало, абат Пиер, монсеньор Гайо, военачалник Галоа, филмовият режисьор Карлос Саура, артистът Рено, драматургът Харолд Пинтър и социологът Пиер Бурдийо. За това, че са подозрителни към формалната агитация, те бяха упрекнати от парижкия седмичник, че са „ избрали да развяват великосръбско знаме “, че са отишли при врага.
Заключение
Както можем да забележим от тези образци, десетте „ заповеди “ на военната агитация, разказани от Понсънби, не са изгубили нищо от своята значителност за съвсем век. Приложени ли са интуитивно от офицери от пропагандата на НАТО или следвайки мрежата, която ние самите следваме?
Винаги е рисковано да се мисли, че пропагандата се построява посредством систематично инсцениране, по подробен план; и човек по-скоро би могъл да повярва, че опцията за усъвършенстване е пресичала старите правила на Понсънби.
Не бива обаче да забравяме, че представителят на НАТО, който управлява цялата агитация за войната против Югославия, беше Джейми Ший, който не беше некултурен боен. Завършил колежа Линкълн, Оксфорд, той преглежда ролята на интелектуалците в Първата международна война като своя последна дисертация.
Неговото академично неизменност беше увенчано със обществено забележителна позиция като началник на службите за агитация на НАТО. По този метод също по този начин е безвредно да се допусна, че Джейми Ший е научил, както моите студенти по историческа рецензия вършат всяка година, главните правила на военната агитация и деликатно и систематично ги е ползвал в пропагандната акция, която е бил помолен да провежда.
* Ан Морели е белгийска историчка в университета Libre De Bruxelles (ULB).
Превод: СМ
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Американски агитационен афиш
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ