Всяка детска агресия крещи за липсата на обич ~ Езикът, на който говори детето
Тази публикация е въодушевена от все по-голямата потребност на родители да схванат тайния свят и паниките на своето дете и желанието да разпознават езика, по който ни приказва то.
Няма разглезено дете – има дете, което е преситено с играчки и развлечения, само че което е изгубило способността да им се радва, способността да го задоволява изпитаната наслада. По-късно вместо играчката ще му омръзват бързо и хората, и връзките с тях. И колкото количеството внимание/играчки, капризи пораства – толкоз пораства и раздразнителността от това да имаш, а да не те докосваш същински, това, което имаш.
Няма послушно и добродушно дете – има дете в меланхолия. Дете, което потиска възприятията си от боязън, че те няма да бъдат понесени съответно. С времето става все по-послушно и затворено, постоянно с отличен триумф в учебно заведение. Дете, което е в заплаха и което от ден на ден запушва вътрешната си жизнеспособност, трансформирайки се в сериозен и хвален за положителното си образование възрастен. С времето то единствено ще осакатява всеки породил се подтик, особено отрицателните. Няма да може да понесе личното си чувство за яд, ще се опасява и ще усеща виновност от гнева си, както в миналото не са го приемали умерено и родителите му.
Няма манипулиращо дете – има дете, което се усеща нестабилно и тества границите ни. Несигурността идва от възприятието, че не усеща стабилността, която да го хване. Стабилност, която може да лимитира, само че и да дава сигурност и отбрана. Чрез здравословните си граници ние като негов родител му преподаваме най-важния урок – да се грижи за себе си и да не разрешава да го мачкат. Дори хората, които обича. Така то ще порасне грижлив и подкрепящ себе си възрастен.
Няма агресивно дете – има дете в заплаха. Дете, което познава от личен опит силата на насилието и в безсилието си да се оправи и освободи от нея я придвижва на по-слабите от него деца или животни. Агресията у детето постоянно приказва, че то се усеща застрашено. Когато няма различен метод да получиш внимание и мъмренето е внимание. Всяка детска експанзия крещи за неналичието на любов – освен към детето, а и в самата атмосфера, в която живее.
Няма страхливо дете – има неподкрепено дете. Дете, което прекомерно рядко е усещало поддръжката на родителите си за своите не/успехи и тяхната религия в него. Дори, когато губи. Особено тогава. Дете, което усеща паниката на родителите си от големия несправедлив/жесток/опасен/заразен и така нататък свят и това посява в него плашливост да посреща новото в живота (това за него може да значи детската градина или училището). Представата на родителя за света и него самото се запечатва в детето до края на живота му, това са " тухличките " на неговата персона и това се трансформира в метода, по който то гледа на себе си и света.
Няма ревнуващо дете – има дете, което не е несъмнено в своята стойност за родителите си. И това няма нищо общо, с обстоятелството, че постоянно то е най-важното нещо в живота ни. Дете, на което му липсва единия или двамата родители, даже те да са у дома, на дивана. Дете, което е насила твърде рано да порасне и да се грижи за родителя (обикновено майката). Точно като сътрудник. Показвайки му, че сме (много значимо!!!) грижещи се за себе си, то се учи, че партньорството не изключва да се грижиш за себе си. Напротив – да сложи и себе си измежду хората, за които да се грижи. И че да обичаш някого, не значи да го заключиш в клетка. По този метод то се учи да не гледа на бъдещия си сътрудник като на своя благосъстоятелност, а изпълнено с доверие.
Страховете на децата са същински и действителни, без значение, че за нас, възрастните наподобяват нелепи и дребни. От магическото детско схващане те се претърпяват като същински страхове и оставят своя отпечатък за цялостен живот.
Възможно е читателят да изпита неспокойствие или виновност. И това е изцяло разбираемо. Бих желала да си разреша да припомня, обаче че най-хубавия родител е не оня, който не позволява неточности, а оня който успее да ги види и избере какво да направи с тях.
П.С. А вие какво дете сте били?
Aвтор: Даниела Стоянова
Споделено от Духовна Психотерапия
Картини: Bobbie Russon
