Копейкини вълнения
Тази седмица в сряда, точно на 1 юни, в Народното събрание стана едно полусбиване, на което станаха очевидци деца, пристигнали като посетители за празника да следят работата на народните представители.
Децата видяха по какъв начин някакви странни чичковци приказват неразбираеми работи и ужасно се ядосват един на различен.
Децата чуха и по какъв начин един от чичковците приказва за някой си Копейкин, че си купил къща, а различен чичко, чувайки тези думи, се разяри и сподели, че ще счупи носа на първия чичко.
След това имаше дърпане на вратовръзка, скупчване на повече чичковци и изобщо някаква неразбираема и неприлична работа. В детската градина за такива неща лелките се карат.
Чичкото, който се ядоса на приказките за " неприятния Копейкин " сподели, че не се наскърбява на прякора Копейкин, тъй като това бил воин от " Мъртви души ", освен това позитивен...
***
А в този момент да погледнем на обстановката като възрастни хора, които даже са чели " Мъртви души " на съветския класик от казашки произход Николай Гогол. (Някои разклонения на рода му клоняли към полската шляхта, други се смятали за малоруски или украински.)
Копейкин в действителност не е тъкмо позитивен воин, както твърди Костадин Костадинов - на първо място Гоголевият Копейкин е нещастен заради бездушното общество, в което живее, а най-после май става и предводител на тайфа разбойници. Това не е напълно позитивно!
" Повестта за капитан Копейкин " е вътрешна новела в " Мъртви души ", която споделя пощенският шеф, до момента в който хората в град N се чудят какъв в действителност е тоя Чичиков, дето обикаля и купува мъртви крепостни селяни (мъртви души).
А тоя Чичиков в действителност е мошеник-негодник, покупко-продажбите с мъртви души са незаконна скица, само че хората в града малко постепенно схващат това. Пък и не са сигурни за статута на този непрокопсаник, тъй като той би могъл да е някой доста значим непрокопсаник, на който по-добре да не му се пречкат в краката. Ако е просто мошеник-негодник с рисков чар - по какъв начин да е. Но е в случай че е някой мошеник-негодник с власт - ето тогава е по-добре да не дразниш подобен човек.
Впрочем Чичиков през множеството време се показва като херсонски помешчик - ужким, че взел земя в Херсонска губерния, която тогава е част от Новороссия, а през днешния ден е украинска земя, окупирана от съветската войска.
Това го обясняваме като встъпление в ситуацията, тъй като не всеки е чел " Мъртви души ", пък и да сме я чели - какъв брой ли работи ни минават през главата, та и това да помним.
И ето в такава конюнктура хората в град N седят и разискват кой и какъв ли е в действителност тоя Чичиков.
И тогава пощенският шеф изрича мнение, че това ще да е единствено капитан Копейкин и никой различен!
И споделя на събралите се повестта за капитан Копейкин, който Костадин Костадинов разгласи за " позитивен воин ".
Капитан Копейкин е военноинвалид, потърпевш за родината в Отечествената спецоперация от 1812, когато Руската империя се бие на живот и гибел с Наполеоновите нашественици.
И капитан Копейкин, проливал кръвта си за родината, след войната остава без един крайник и една ръка, и без средства за битие.
Копейкин отива в Петербург, с цел да си издейства пенсия. Виждайки огромния град, той е изумен от блясъка му.
Но по въпроса за пенсията си среща единствено безсърдечие и индиферентност. Карат му се, че е прекомерно припрян, укоряват го, че демонстрира прищявки и искания като някакъв украински бежанец в България. Въобще горкият Копейкин ни пенсия съумява да си уреди, ни вероятност някаква за естествен човешки живот. Тогава той губи самообладание и в отчаянието си прави някакви скандални нелепости.
След няколко месеца се чува, че в рязанските гори се появила извънредно кръвожадна тайфа разбойници, а техен предводител може би е самият капитан Копейкин!...
Цялата тази история пощенският шеф споделя, без да съобрази, че Копейкин е изгубил ръка и крайник, а мошеникът Чичиков си е цял-целеничък.
Тази вътрешна новела съвсем няма връзка с останалата част на романа-поема " Мъртви души ", само че Гогол доста държал на нея. Цензурата му върнала този откъс и цензорът му споделил, че е цялостен парадокс такова нещо да се разгласява.
Гогол обаче толкоз желал да остане тази новела в текста, затуй седнал и писал, брисал, рязал, нанаждал, изчистил " рисковите " места - и този път ситото на цензурата пропуснало повестта за капитан Копейкин, чието значение за цялата книга станало още по-неясно и мъгляво.
***
И още веднъж в помощ на децата ще вършим едно заключително съпоставяне.
Името на героя Чичиков от " Мъртви души " става нарицателно за мошеник-негодник.
Така че тия странни човеци, които се карат с неразбираеми думи в Народното събрание, тия ядосани чичковци всъщност са едни чичиковци.
Децата видяха по какъв начин някакви странни чичковци приказват неразбираеми работи и ужасно се ядосват един на различен.
Децата чуха и по какъв начин един от чичковците приказва за някой си Копейкин, че си купил къща, а различен чичко, чувайки тези думи, се разяри и сподели, че ще счупи носа на първия чичко.
След това имаше дърпане на вратовръзка, скупчване на повече чичковци и изобщо някаква неразбираема и неприлична работа. В детската градина за такива неща лелките се карат.
Чичкото, който се ядоса на приказките за " неприятния Копейкин " сподели, че не се наскърбява на прякора Копейкин, тъй като това бил воин от " Мъртви души ", освен това позитивен...
***
А в този момент да погледнем на обстановката като възрастни хора, които даже са чели " Мъртви души " на съветския класик от казашки произход Николай Гогол. (Някои разклонения на рода му клоняли към полската шляхта, други се смятали за малоруски или украински.)
Копейкин в действителност не е тъкмо позитивен воин, както твърди Костадин Костадинов - на първо място Гоголевият Копейкин е нещастен заради бездушното общество, в което живее, а най-после май става и предводител на тайфа разбойници. Това не е напълно позитивно!
" Повестта за капитан Копейкин " е вътрешна новела в " Мъртви души ", която споделя пощенският шеф, до момента в който хората в град N се чудят какъв в действителност е тоя Чичиков, дето обикаля и купува мъртви крепостни селяни (мъртви души).
А тоя Чичиков в действителност е мошеник-негодник, покупко-продажбите с мъртви души са незаконна скица, само че хората в града малко постепенно схващат това. Пък и не са сигурни за статута на този непрокопсаник, тъй като той би могъл да е някой доста значим непрокопсаник, на който по-добре да не му се пречкат в краката. Ако е просто мошеник-негодник с рисков чар - по какъв начин да е. Но е в случай че е някой мошеник-негодник с власт - ето тогава е по-добре да не дразниш подобен човек.
Впрочем Чичиков през множеството време се показва като херсонски помешчик - ужким, че взел земя в Херсонска губерния, която тогава е част от Новороссия, а през днешния ден е украинска земя, окупирана от съветската войска.
Това го обясняваме като встъпление в ситуацията, тъй като не всеки е чел " Мъртви души ", пък и да сме я чели - какъв брой ли работи ни минават през главата, та и това да помним.
И ето в такава конюнктура хората в град N седят и разискват кой и какъв ли е в действителност тоя Чичиков.
И тогава пощенският шеф изрича мнение, че това ще да е единствено капитан Копейкин и никой различен!
И споделя на събралите се повестта за капитан Копейкин, който Костадин Костадинов разгласи за " позитивен воин ".
Капитан Копейкин е военноинвалид, потърпевш за родината в Отечествената спецоперация от 1812, когато Руската империя се бие на живот и гибел с Наполеоновите нашественици.
И капитан Копейкин, проливал кръвта си за родината, след войната остава без един крайник и една ръка, и без средства за битие.
Копейкин отива в Петербург, с цел да си издейства пенсия. Виждайки огромния град, той е изумен от блясъка му.
Но по въпроса за пенсията си среща единствено безсърдечие и индиферентност. Карат му се, че е прекомерно припрян, укоряват го, че демонстрира прищявки и искания като някакъв украински бежанец в България. Въобще горкият Копейкин ни пенсия съумява да си уреди, ни вероятност някаква за естествен човешки живот. Тогава той губи самообладание и в отчаянието си прави някакви скандални нелепости.
След няколко месеца се чува, че в рязанските гори се появила извънредно кръвожадна тайфа разбойници, а техен предводител може би е самият капитан Копейкин!...
Цялата тази история пощенският шеф споделя, без да съобрази, че Копейкин е изгубил ръка и крайник, а мошеникът Чичиков си е цял-целеничък.
Тази вътрешна новела съвсем няма връзка с останалата част на романа-поема " Мъртви души ", само че Гогол доста държал на нея. Цензурата му върнала този откъс и цензорът му споделил, че е цялостен парадокс такова нещо да се разгласява.
Гогол обаче толкоз желал да остане тази новела в текста, затуй седнал и писал, брисал, рязал, нанаждал, изчистил " рисковите " места - и този път ситото на цензурата пропуснало повестта за капитан Копейкин, чието значение за цялата книга станало още по-неясно и мъгляво.
***
И още веднъж в помощ на децата ще вършим едно заключително съпоставяне.
Името на героя Чичиков от " Мъртви души " става нарицателно за мошеник-негодник.
Така че тия странни човеци, които се карат с неразбираеми думи в Народното събрание, тия ядосани чичковци всъщност са едни чичиковци.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ