Тази седмица се навършиха 10 години от подписването конвенцията от

Тази седмица се навършиха 10 години от подписването конвенцията от първите 13 страни. Документът бе считан за повратна точка в напъните за справяне с насилието над дами, напомня Гардиън.

И макар че още 46 страни в следствие също се причисляват към контракта, светът е обзет от пандемия на принуждение над дами, изострена и изложена от Covid-19, съгласно делегат на Организация на обединените нации.

„ Пандемията на Covid разкри какво се е случвало преди “, твърди Дубравка Шимонович, специфичен докладчик на Организация на обединените нации за насилието над дами. Тя сподели, че по целия свят е имало доста нарастване на позвъняванията до линии за домашно принуждение , известия за изчезнали или убити дами и липса на безвредни места за избягалите жертви.

„ Сега е налице пандемия на принуждение над дами в голям брой страни “, добавя тя.

Нарастването на безправието над дами и девойки е отразено от политическа реакция против конвенцията - първата интернационална правно обвързваща рамка за попречване на домашното принуждение, отбрана на оживелите и поощряване на равенството.

През март тази година, Турция, родното място на конвенцията, разгласи, че ще се отдръпна от контракта от юли. Този ход не е неочакван на фона на ескалираща антифеминистка и анти-LGBTQ + реторика от страна на турските политици, в това число президента Реджеп Тайип Ердоган.

Турският президент неведнъж е заявявал, че не има вяра в равенството сред мъжете и дамите и неговото държавно управление все по-често свързва сигурността на дамите с това да останат у дома със фамилиите си и да имат повече деца.

В Украйна има мощна съпротива против подписването и утвърждението на конвенцията от страна на религиозни групи, които възприемат това като опасност за „ фамилните полезности “.

Халина Федкович и Марта Чумало от „ Женска вероятност “, украинска организация за правата на дамите, обявиха, че получават двойно повече апели за помощ и че жертвите там са изправени пред възходящи бариери пред достъпа до правораздаване. Те показват неотдавнашен случай, при който жена с 15-месечно бебе е била бита от брачна половинка си. Когато обществените служби пристигнали, те я обиждали и я наричали неприятна майка, тъй като подът бил замърсен.

Мирослава Бобакова, съдиректор на Словашко-чешкия женски фонд, декларира, че в Словакия, която също е подписала контракта, конвенцията от ден на ден се преглежда като „ същина на злото “. Ситуацията в страната е изключително тежка за самотните майки, дамите, живеещи в беднотия, както и за тези от ромската общественост.

В Мексико всеки ден се убиват приблизително по 10 дами поради пола им. Според министерството на дамите в Перу, сред март и юли 2020 година има 11 000 случая на принуждение над дами, като съвсем 30% от тях на възраст под 18 години.

Египет също не е утвърдила конвенцията поради „ фамилните полезности “ в страната. Мозн Хасан от организацията за права на дамите „ Назра “ твърди, че както тя самата, по този начин и нейната организация, са се сблъсквали с нееднократен тормоз от страна на страната.

Въпреки неспазването ѝ на всички места, редица групи за отбрана на правата на дамите упорстват Истанбулската спогодба да се резервира като мощно оръжие в битката за преустановяване на насилието, учредено на пола.

„ Въпреки компликациите виждаме усъвършенствания “, споделя Шимонович. „ Още преди ратификацията, 34 страни, подписали конвенцията, приложиха нови национални закони за отбрана на дамите. “