Биографията на Пийт Сампрас на български
Тази седмица излиза на български език биографията на най-хубавия американски тенисист в историята Пийт Сампрас.
Той е централна фигура в историята на тениса, преобладаваща мощ в играта през деветдесетте години на предишния век, най-великият американски тенисист за всички времена. След фантастичния завършек на кариерата му, когато през 2002-ра победи на Откритото състезание на Съединени американски щати, Сампрас последователно бива пропуснат от почитателите, които се впечатляват от подвизите на Роджър Федерер, Рафаел Надал и Новак Джокович.
В актуалната кариерна биография на вдъхващия боязън в съперниците си Сампрас създателят и състезателен историк Стив Флинк от Залата на славата пресъздава магията на един мъж, който е бил преобладаваща мощ в своята ера, и връща спомените за този извънредно талантлив състезател. Флинк разказва Сампрас като незабравим първенец, който в доста връзки надвишава границите на тениса.
А ето и уводът към биографията на носителя на 14 трофеи от Големия шлем от именитата тенисистка Крис Евърт.
Винаги, когато си мисля за Пийт Сампрас, за това по какъв начин изпъкваше в тениса, си припомням за онази невероятна композиция на груба мощ и удивителна отмереност, която непрекъснато демонстрираше. Покриваше корта като коприна. Отличаваше се и със спокойния си манталитет. Сякаш нищо не можеше да го разтревожи прекомерно. Играта му бе нападателна, само че не и характерът му.
А мога да приказвам за характера му, тъй като и аз бях известна с умеенето си да резервирам успокоение. Ето за какво ми стана неприятно, когато чух, че някои хора го назовават отегчителен. И за мен се говореше същото. Щом чух това, изпитах предпочитание да защитя Пийт, тъй като той идва от епохата на Андре Агаси, в миг, в който Джими Конърс и Джон Макенроу приключват кариерите си. В тези дни се състезаваха Джим Къриър, Борис Бекер и други харизматични тенисисти. Но Пийт по никакъв начин не беше отегчителен.
Когато слушам някои почитатели да питат „ Защо той не демонстрира повече възприятие, тъй като не се вбесява, за какво не покаже малко повече темперамент? “, си мисля, че това не е почтено. Подобно на Роджър Федерер и неговият метод да играе тенис самичък по себе си беше хубав. Обичах да го виждам, тъй като беше цялостната диаметралност на личния ми жанр на игра – мощен, равномерен и нападателен. За мен това беше нещо друго. Бях запленена.
Стандартите му бяха прекомерно високи и като човек, и като тенисист. Пийт будеше удивление с динамичния си жанр на игра, с творчеството си, силата и детайлите, които внесе в тениса. Спортсменството му беше извънредно. Таеше голямо почитание към играта.
Между Пийт и Агаси имаше съревнование, което ми припомня на моето с Мартина Навратилова. В някои връзки беше съвсем същото с тези контрастиращи си характери. Андре беше по-харизматичен и нападателен като персона, Пийт бе по-обран. В съперничеството му с Агаси имаше всичко: единият беше представител на стила сервис-мрежа, другият – бейслайнер; единият беше мощен в офанзивите, другият – в ретура. Различни телосложения, друго минало.Тези контрасти правеха съперничеството им забавно и до момента в който ги гледах да играят, ги усещах близки.
Всички приказват за невероятната ера на мъжкия тенис с Федерер, Рафаел Надал и Новак Джокович, само че епохата на Пийт бе не по-малко велика – той, Агаси, Къриър, Майкъл Чанг, Борис Бекер, Стефан Едберг и всички останали. Пийт сътвори нов тип тенис. Постоянно се връщам към гладката му игра, която не може да се съпостави с нищо, забелязано от мен. Той овладя тениса сходно на Федерер през днешния ден. Пийт побеждаваше с мощните си наземни удари, с невероятните волета и свирепия сервис. Притежаваше целия комплект.
Виждала съм единствено двама тенисисти, овладели дотам играта – Пийт Сампрас и Роджър Федерер. Те са овладели темперамента и духа ѝ. Никога не трябва да забравяме това във връзка с Пийт. Той притегли доста деца, които го имитираха, оценяваха положителните му маниери, желаеха да играят като него.
В последна сметка Пийт не беше спорен и на корта, и отвън него. Той просто действаше умерено и на корта реализира неща, каквито малко на брой са успявали. Наричаха го „ благородник Пийт “ и той в действителност бе подобен. Понякога неприятните момчета печелят вниманието на медиите. Той е един от положителните.
Стив Флинк стартира кариерата си съвсем по едно и също време с мен, при започване на седемдесетте. Той е състезателен публицист, експерт по тенис, който мисли повече като тенисист и познава играта по този начин, както малко на брой я знаят. Биографията на Сампрас, която написа, е значимо увещание за всички за смисъла на Пийт за този спорт, за красивата му игра. Стив е превъзходен публицист и историк, и тази книга преглежда в цялост кариерата на Пийт. Убедена съм, че ще ви е прелестно да прочетете поучителната и изчерпателна история на Пийт Сампрас, елегантният първенец и един от най-хубавите тенисисти, които ще забележим в миналото с вас.
Биографията на Сампрас може да бъде открита с твърди и меки корици, заяви за БНР издателят Premium Books.
Той е централна фигура в историята на тениса, преобладаваща мощ в играта през деветдесетте години на предишния век, най-великият американски тенисист за всички времена. След фантастичния завършек на кариерата му, когато през 2002-ра победи на Откритото състезание на Съединени американски щати, Сампрас последователно бива пропуснат от почитателите, които се впечатляват от подвизите на Роджър Федерер, Рафаел Надал и Новак Джокович.
В актуалната кариерна биография на вдъхващия боязън в съперниците си Сампрас създателят и състезателен историк Стив Флинк от Залата на славата пресъздава магията на един мъж, който е бил преобладаваща мощ в своята ера, и връща спомените за този извънредно талантлив състезател. Флинк разказва Сампрас като незабравим първенец, който в доста връзки надвишава границите на тениса.
А ето и уводът към биографията на носителя на 14 трофеи от Големия шлем от именитата тенисистка Крис Евърт.
Винаги, когато си мисля за Пийт Сампрас, за това по какъв начин изпъкваше в тениса, си припомням за онази невероятна композиция на груба мощ и удивителна отмереност, която непрекъснато демонстрираше. Покриваше корта като коприна. Отличаваше се и със спокойния си манталитет. Сякаш нищо не можеше да го разтревожи прекомерно. Играта му бе нападателна, само че не и характерът му.
А мога да приказвам за характера му, тъй като и аз бях известна с умеенето си да резервирам успокоение. Ето за какво ми стана неприятно, когато чух, че някои хора го назовават отегчителен. И за мен се говореше същото. Щом чух това, изпитах предпочитание да защитя Пийт, тъй като той идва от епохата на Андре Агаси, в миг, в който Джими Конърс и Джон Макенроу приключват кариерите си. В тези дни се състезаваха Джим Къриър, Борис Бекер и други харизматични тенисисти. Но Пийт по никакъв начин не беше отегчителен.
Когато слушам някои почитатели да питат „ Защо той не демонстрира повече възприятие, тъй като не се вбесява, за какво не покаже малко повече темперамент? “, си мисля, че това не е почтено. Подобно на Роджър Федерер и неговият метод да играе тенис самичък по себе си беше хубав. Обичах да го виждам, тъй като беше цялостната диаметралност на личния ми жанр на игра – мощен, равномерен и нападателен. За мен това беше нещо друго. Бях запленена.
Стандартите му бяха прекомерно високи и като човек, и като тенисист. Пийт будеше удивление с динамичния си жанр на игра, с творчеството си, силата и детайлите, които внесе в тениса. Спортсменството му беше извънредно. Таеше голямо почитание към играта.
Между Пийт и Агаси имаше съревнование, което ми припомня на моето с Мартина Навратилова. В някои връзки беше съвсем същото с тези контрастиращи си характери. Андре беше по-харизматичен и нападателен като персона, Пийт бе по-обран. В съперничеството му с Агаси имаше всичко: единият беше представител на стила сервис-мрежа, другият – бейслайнер; единият беше мощен в офанзивите, другият – в ретура. Различни телосложения, друго минало.Тези контрасти правеха съперничеството им забавно и до момента в който ги гледах да играят, ги усещах близки.
Всички приказват за невероятната ера на мъжкия тенис с Федерер, Рафаел Надал и Новак Джокович, само че епохата на Пийт бе не по-малко велика – той, Агаси, Къриър, Майкъл Чанг, Борис Бекер, Стефан Едберг и всички останали. Пийт сътвори нов тип тенис. Постоянно се връщам към гладката му игра, която не може да се съпостави с нищо, забелязано от мен. Той овладя тениса сходно на Федерер през днешния ден. Пийт побеждаваше с мощните си наземни удари, с невероятните волета и свирепия сервис. Притежаваше целия комплект.
Виждала съм единствено двама тенисисти, овладели дотам играта – Пийт Сампрас и Роджър Федерер. Те са овладели темперамента и духа ѝ. Никога не трябва да забравяме това във връзка с Пийт. Той притегли доста деца, които го имитираха, оценяваха положителните му маниери, желаеха да играят като него.
В последна сметка Пийт не беше спорен и на корта, и отвън него. Той просто действаше умерено и на корта реализира неща, каквито малко на брой са успявали. Наричаха го „ благородник Пийт “ и той в действителност бе подобен. Понякога неприятните момчета печелят вниманието на медиите. Той е един от положителните.
Стив Флинк стартира кариерата си съвсем по едно и също време с мен, при започване на седемдесетте. Той е състезателен публицист, експерт по тенис, който мисли повече като тенисист и познава играта по този начин, както малко на брой я знаят. Биографията на Сампрас, която написа, е значимо увещание за всички за смисъла на Пийт за този спорт, за красивата му игра. Стив е превъзходен публицист и историк, и тази книга преглежда в цялост кариерата на Пийт. Убедена съм, че ще ви е прелестно да прочетете поучителната и изчерпателна история на Пийт Сампрас, елегантният първенец и един от най-хубавите тенисисти, които ще забележим в миналото с вас.
Биографията на Сампрас може да бъде открита с твърди и меки корици, заяви за БНР издателят Premium Books.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ