Един провал, за който нямаше оставки
Тази стратегия не беше измежду аргументите да бъде заменен общественият министър Бисер Петков. Нейното финансово измерение е прекомерно дребно, с цел да заслужи внимание от ръководещите - просто 1.7 млн. лева За доста фамилии обаче този нищожен неуспех представляваше разлика от земята до небето. В. " Сега " писа многократно по тази тематика. Всичко стартира прекомерно обещаващо - за пръв път бюджетът даваше непосредствено финансиране за налична жилищна среда на хора в инвалидна количка. Заради заложените неуместно къси периоди обаче около три-четвърти от кандидат-бенефициентите не съумяха да съберат купищата с документи. Бариерата преодоляха едвам 55 претенденти, множеството от тях бургазлии, подкрепени с всички сили от претендента за кмет на ГЕРБ. Останалите бяха успокоени, че могат да аплайват отново следващата година. За да покаже какво значи тази пропусната година, в. " Сега " отиде при 26-годишната Дани от Пазарджик, жена със 100% увреждане, изцяло подвластна от силата на майчините си ръце.
----
За да носи всеки ден на ръце щерка си по седем стъпала до фамилното жилище в панелката в един от кварталите на Пазарджик, от Божурка се желае огромна мощ. Спускането надолу е не по-малко рисково от качването както за нея, по този начин и за Дани. Момичето й в последно време напълно е натежало, килограмите му гонят осемдесет, с десетина най-малко са над нейните, а на Божурка й се коства, че стъпалата не са седем, а седемдесет. На излизане първо измъква деликатно Дани от количката, после я поставя на тоалетния стол. След това тича надолу по стълбите, с цел да паркира возилото на щерка си пред входа, и се връща запъхтяна при Дани, която я чака, забила безпомощно очи и пръсти в неподвижните си колене. Божурка я подвига още веднъж на ръце и я понася по стълбите по този начин, както я е носила и като бебе.
За да не изтърве порасналото си момиче, Божурка стъпва по стъпалата пипайки. Дани сякаш знае, че и този път всичко ще е наред, само че с всяка последваща крачка страхът в очите й пораства. На площадката пред входа
страхът отстъпва място на странна смесица
от любов и виновност, до момента в който Божурка се пробва да си поеме мирис, с изопнато от усилията лице - като икона. За това ежедневно упражнение трябва мъжка мощ, само че от кое място? Жената сама се грижи за щерка си.
Коварната диагноза детска церебрална парализа ги споходила още с появяването на Дани на бял свят, родила се прибързано с двигателни нарушения, с блокирани реакции и спастичен език поради недоносеност. Пробвали всичко, около което тогава се вдигал шум, та и до през днешния ден. В първите години благодарение на комплексната работа на експертите Дани раздвижила крачета, започнала да ги мести и да пристъпва с непозната помощ. В пубертета обаче дръпнала внезапно обратно. Килограмите й скочили и я приковали здраво към инвалидната количка. Но пък с помощта на добрия логопед в този момент Дани може да изкрещи " Мамо-о-о! ", в случай че има потребност от помощ или от милувка.
" Не знам по какъв начин ще го караме отсега нататък, живеем ден за ден ", казва Божурка след нечовешкото изпитание да изведе дъщеря си на улицата. Толкова е просто - седем стъпала надолу и си на площадката, след това още едно и си на тротоара, но за тези има-няма петнадесетина минути са й взети всичките сили. Въпреки че Божурка е в интервал на ремисия, тежкото й онкологично заболяване си споделя думата. Панелката им е част от старото строителство, при което никой не е мислел как трудноподвижните ще намират път до дома. Преди пет години, с цел да постави завършек на тестванията, жената потегля да търси някакво решение за пригаждане на жилищната среда. Събира всички нужни документи за преустрояване на фамилното жилище и наема майстори, които изграждат шахта за подемно съоръжение с концепцията инвалидната количка да се спуска по нея от кухнята до задния двор на панелката. После обаче идват заболяванията, шахтата остава незавършена, а подемното устройство - незакупено.
Това лято вярата за избавяне от бедите още веднъж я спохожда - около Националната стратегия за налична среда и персонална подвижност. За разлика от множеството нуждаещи се от рампи, асансьори и подемни уреди Дани и майка й освен имат капиталов план, само че и шахтата в панелката им е построена, липсва единствено скъпото подемно оборудване. Няма потребност от пояснение, че двете не могат да го набират. Когато рекламите на програмата стигат до нея, Божурка събира небрежно всички документи, взима писмото за поддръжка от обществената работа и вместо да пусне по пощата документите,
за най-сигурно потегля сама да ги подаде
в общественото министерство.
Оттам обаче бързо попарват всичките й очаквания и я връщат назад към Пазарджик с неприетите документи. Проектът, който е показала, е самостоятелен. Тъй като жилището им е в етажна благосъстоятелност, подемното устройство би трябвало да е в общите елементи на блока, а с цел да може да подаде проектното предложение, би трябвало да събере подписите на всички притежатели на жилища - едно от многото неизпълними условия на програмата. Това няма по какъв начин да стане, подвига безпомощно плещи дамата. Половината жилища в блока ни са под ключ, хората се разбягаха, работят кой в Гърция, кой в Испания, Германия... Не единствено за няколко дни, и за няколко месеца не би могла да стигне до тях.
" Да, планът ми е самостоятелен, оборудването е част от жилището ми, само че когато търсех решение на казуса, и през разум не ми е минавало, че един ден ще има такава стратегия със характерни условия. Ако бях тръгнала да изваждам по новите условия документите, нямаше да мога да се оправя с 40-дневния период. Пък и стълбите са общо пространство, а това, че подемното оборудване ще харчи ток от общия електромер, ще разпали междусъседските вражди и спорове. Според условията на програмата оборудването би трябвало да се поддържа. Добре, ами като е вън от вкъщи ми, по какъв начин да подсигурявам, че някой няма да го счупи. Уморена съм, не желая да влизам в такива борби ", казва Божурка и лицето й се смъква още по-надолу и по-надолу.
----
За да носи всеки ден на ръце щерка си по седем стъпала до фамилното жилище в панелката в един от кварталите на Пазарджик, от Божурка се желае огромна мощ. Спускането надолу е не по-малко рисково от качването както за нея, по този начин и за Дани. Момичето й в последно време напълно е натежало, килограмите му гонят осемдесет, с десетина най-малко са над нейните, а на Божурка й се коства, че стъпалата не са седем, а седемдесет. На излизане първо измъква деликатно Дани от количката, после я поставя на тоалетния стол. След това тича надолу по стълбите, с цел да паркира возилото на щерка си пред входа, и се връща запъхтяна при Дани, която я чака, забила безпомощно очи и пръсти в неподвижните си колене. Божурка я подвига още веднъж на ръце и я понася по стълбите по този начин, както я е носила и като бебе.
За да не изтърве порасналото си момиче, Божурка стъпва по стъпалата пипайки. Дани сякаш знае, че и този път всичко ще е наред, само че с всяка последваща крачка страхът в очите й пораства. На площадката пред входа
страхът отстъпва място на странна смесица
от любов и виновност, до момента в който Божурка се пробва да си поеме мирис, с изопнато от усилията лице - като икона. За това ежедневно упражнение трябва мъжка мощ, само че от кое място? Жената сама се грижи за щерка си.
Коварната диагноза детска церебрална парализа ги споходила още с появяването на Дани на бял свят, родила се прибързано с двигателни нарушения, с блокирани реакции и спастичен език поради недоносеност. Пробвали всичко, около което тогава се вдигал шум, та и до през днешния ден. В първите години благодарение на комплексната работа на експертите Дани раздвижила крачета, започнала да ги мести и да пристъпва с непозната помощ. В пубертета обаче дръпнала внезапно обратно. Килограмите й скочили и я приковали здраво към инвалидната количка. Но пък с помощта на добрия логопед в този момент Дани може да изкрещи " Мамо-о-о! ", в случай че има потребност от помощ или от милувка.
" Не знам по какъв начин ще го караме отсега нататък, живеем ден за ден ", казва Божурка след нечовешкото изпитание да изведе дъщеря си на улицата. Толкова е просто - седем стъпала надолу и си на площадката, след това още едно и си на тротоара, но за тези има-няма петнадесетина минути са й взети всичките сили. Въпреки че Божурка е в интервал на ремисия, тежкото й онкологично заболяване си споделя думата. Панелката им е част от старото строителство, при което никой не е мислел как трудноподвижните ще намират път до дома. Преди пет години, с цел да постави завършек на тестванията, жената потегля да търси някакво решение за пригаждане на жилищната среда. Събира всички нужни документи за преустрояване на фамилното жилище и наема майстори, които изграждат шахта за подемно съоръжение с концепцията инвалидната количка да се спуска по нея от кухнята до задния двор на панелката. После обаче идват заболяванията, шахтата остава незавършена, а подемното устройство - незакупено.
Това лято вярата за избавяне от бедите още веднъж я спохожда - около Националната стратегия за налична среда и персонална подвижност. За разлика от множеството нуждаещи се от рампи, асансьори и подемни уреди Дани и майка й освен имат капиталов план, само че и шахтата в панелката им е построена, липсва единствено скъпото подемно оборудване. Няма потребност от пояснение, че двете не могат да го набират. Когато рекламите на програмата стигат до нея, Божурка събира небрежно всички документи, взима писмото за поддръжка от обществената работа и вместо да пусне по пощата документите,
за най-сигурно потегля сама да ги подаде
в общественото министерство.
Оттам обаче бързо попарват всичките й очаквания и я връщат назад към Пазарджик с неприетите документи. Проектът, който е показала, е самостоятелен. Тъй като жилището им е в етажна благосъстоятелност, подемното устройство би трябвало да е в общите елементи на блока, а с цел да може да подаде проектното предложение, би трябвало да събере подписите на всички притежатели на жилища - едно от многото неизпълними условия на програмата. Това няма по какъв начин да стане, подвига безпомощно плещи дамата. Половината жилища в блока ни са под ключ, хората се разбягаха, работят кой в Гърция, кой в Испания, Германия... Не единствено за няколко дни, и за няколко месеца не би могла да стигне до тях.
" Да, планът ми е самостоятелен, оборудването е част от жилището ми, само че когато търсех решение на казуса, и през разум не ми е минавало, че един ден ще има такава стратегия със характерни условия. Ако бях тръгнала да изваждам по новите условия документите, нямаше да мога да се оправя с 40-дневния период. Пък и стълбите са общо пространство, а това, че подемното оборудване ще харчи ток от общия електромер, ще разпали междусъседските вражди и спорове. Според условията на програмата оборудването би трябвало да се поддържа. Добре, ами като е вън от вкъщи ми, по какъв начин да подсигурявам, че някой няма да го счупи. Уморена съм, не желая да влизам в такива борби ", казва Божурка и лицето й се смъква още по-надолу и по-надолу.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ