Тази пиеса е толкова любима на българската публика, че в

Тази пиеса е толкоз обичана на българската аудитория, че сега се играе от няколко двойки артисти. Аз гледах постановката с Христо Шопов и като част от. Вече не помня доста добре именитото зрелище в спектакъл " София " с Тодор Колев и Анета Сотирова, само че прекарването и тогава, и в този момент беше едно и също – прочувствено, прелестно и сантиментално.

Вероятно най-известният и заимствуван сюжет в историята на извънбрачните връзки, " Догодина по същото време " споделя за Джордж и Дорис, които в продължение на четвърт век претърпяват бурна обич, която трае тъкмо 48 часа годишно. Двамата се срещат млади, само че към този момент обвързани и с деца, в миг на полуда и малко алкохол се оказват в една стая и тя става място за срещите им в идващите 25 години. През това време светът се трансформира, децата им порастват, двамата претърпяват какви ли не житейски обрати и инциденти, само че желанието им си остава все същото. Не се трансформира и любознанието им да видят какъв е станал другият, да се съизмерят с него, да ревизират възприятията му – един втори, въпреки и не вторичен, тласък за всеки от тях да се потвърди, да успее и да върви напред. Вероятно доста от нас от дълго време са разбрали, че в сърцето има място за доста и това постоянно ни прави по-богати и по-интересни, стига един път да си го позволим. Лилия Маравиля и Христо Шопов са отличен дует в функциите на Дорис и Джордж – тя е хубава, лекомислена и пряма, той е леко отегчителен, сериозен и закостенял. На моменти сдържаността на Джордж наподобява малко пресилена, само че даже в случай че това е минус в играта на Христо Шопов, в действителност в хода на действието той чудесно се вписва в построяването на облика на Джордж. Лилия Маравиля е безупречна, а дрешникът й заслужава обособена хвалба.

Постановката пътува из България непрестанно, тъй че, в случай че се окаже в театъра до вас, не я пропускайте! Два часа театрално наслаждение са обезпечени, а малко прочувственост никому не е навредила.