Тази книга върви срещу най-упоритите мълви за Добчев. Обратно на

" Тази книга върви против най-упоритите мълви за Добчев. Обратно на огласяваното, тук се самоизрича дълбинна сензитивност, емоционалност, ранимост. Пред нас е едно добре документирано удостоверение за всесилен, културен, интелектуален, прочувствен и естетически разтеж. Разказ, пронизан от комизъм и плътна самоирония. Една мощна книга. " Това са думи на Георги Каприев за " Автопортрет. В огледалото на сцената " на Иван Добчев. Дали е по този начин ще кажат читателите, които ще имат смелостта да надникнат " зад завесата " и да видят " от вътрешната страна " известния режисьор, оставил диря в театъра.

Единайсет ескиза – по този начин са наречени частите, на които е разграничена книгата и всяка споделя стадий от живота на Иван Добчев – от детството до основаването на ТР " Сфумато ". Пътят не е бил елементарен, само че пък задачата е била следвана праволинейно.

След прочита на автопортрета излиза наяве, че по-голям е бил пътят към нея. Не по-малко значим е духът на времето, уловен в този спомен, едно време, което беше немилостиво към индивидуалистите, към хората с темперамент и блян към високите стойности в изкуството.

Чуйте Иван Добчев.