Тази година започнахме поредица от събития в България, които имат

" Тази година започнахме поредност от събития в България, които имат за цел да показват икономическия живот в Румъния и опциите за българските компании да могат да продават на румънския пазар. Тази година следва да открием офис на Камарата и в Силистра – регион, който съставлява свързваща точка сред Румъния и България, поради огромния търговски продан в североизточната част на България и югоизточната част на Румъния ".

Мнението е на Дору Драгомир, ръководител на Двустранната комерсиална камара България – Румъния. Камарата има офиси в София и Букурещ.

Драгомир работи повече от 20 години в частния бранш, като претърпява огромната инфлация през 1996 година в Румъния и интернационалната рецесия, която засегна Югоизточна Европа през 2008-2009 година Драгомир приключва EMBA в колежа " Асебус и Майкъл Джей Коулс " към Държавния университет " Кенесоу " в Джорджия, Съединени американски щати, през 2007 година и право в Румъния. Търговската камара има над 45 членове от двете страни, които са от 25 разнообразни стопански бранша. Тя е една от двете двустранни камари със специфичен фокус върху румънско-българските стопански връзки.

И още един знак за възходящите стопански контакти сред Румъния и България е, че през предходната година стокообменът доближи рекордните 6 милиарда евро.

Бих споделил даже, че е съвсем 7 милиарда евро и за България е доста добре и това, че страната ви има спомагателен експорт за Румъния в размер на 1 милиарда евро.

Как може да се изясни това?

В България има някои данъчни облекчения, които подкрепят производството. Румъния пък е доста по-голям пазар, с по-висока покупателна дарба от страната ви. Така се следва логиката - главната индустриална зона да е България, а главният пазар - Румъния.

Говорим в подтекста на войната в Украйна, която докара до наказания против Русия и в действителност в прочут смисъл изолира и двете страни от пазарите тук. Как тази война се отразява на Румъния и България в стопански смисъл?

Основният резултат, който се усеща и от двете страни е обвързван с обстоятелството, че много от суровините, употребявани от индустрията идват от този регион. Новите ограничавания, наложени на Русия ще затруднят още повече снабдяването. Ситуацията в Украйна въпреки това сега затруднява износа и това ще рефлектира върху вноса на дървен материал от Украйна за България.  И още един образец - Украйна е най-големият производител на слънчоглед в международен мащаб. Очевидно и двете стопански системи са наранени по един или различен метод. Въпросът е какъв брой гъвкави можем да бъдем на равнище частни компании и какъв брой бързо можем да открием нови благоприятни условия. Работим и с Българо-турската камара, с цел да търсим благоприятни условия за доставка за турския пазар на разнообразни първични материали и за импорт в нашите страни на артикули от Турция към които има интерес. Водим диалози и с икономическа асоциация в Индия, с цел да помогнем за вноса им от Индия.

До каква степен двете страни или предприемачите, или комерсиалните камари от двете страни могат да си сътрудничат в намирането на заместители на тези първични материали от Русия и Украйна?

Всичко, което би трябвало да създадем, е да желаеме да си сътрудничим и мога да кажа, че в последните години Румъния и България си партнират в доста сфери, освен в икономическата. Имаме впечатляващ растеж на търговията - съвсем 40%. Като Двустранна комерсиална камара вършим вероятното, с цел да разгърнем и доразвием бизнеса, с цел да помогнем освен на бизнеса, само че и на институции или организации.

Вие участвате в тези румънско-български връзки от доста години. Как се развива аспектът на манталитета? Как се развиват настройките на хората, техният интерес или позиция един към различен, към взаимоотношенията посред им и към самите хора?

Мисля, че би трябвало да се акцентира на обстоятелството, че те се развиват. Броят на румънските туристи в България пораства. Заедно с това се усилва и броят на преминаващите през страната ви туристи на път за Гърция или Турция. Расте и броят на българските туристи в Румъния.

Какви са проектите на двустранната комерсиална камара за тази година и за развиване на икономическите връзки?

Плановете ни към този момент се реализират. Вече стана дума за проведените от нас събития. През май следва да опитаме да създадем контакт сред български продуцентски компании с румънски дистрибутори. В момента в Румъния има регистрирани 3 000 сдружения с български капитал. Имаме и към две хиляди компании с румънски капитал, регистрирани в България, само че за жалост никой - и държавните органи, и другите институции - не може да каже дали тези компании работят в румънско-българските връзки. Целта ни като Камара е да успеем да идентифицираме тези компании и по някакъв метод да им дадем самопризнание с издаване на специфичен документ и привличането им.

Ще приключим полемиката с формула за доверие сред румънците и българите. Какъв би бил ключът към спечелването или постигането на доверие, в резюме?

Мисля, че доверието на бизнеси персонално равнище в Румъния и България идва от знанието и рекомендацията. И в двете страни съществува тази идея, a това евентуално идва от нашия източен опит, тъй като ние сме по средата сред Изтока и Запада и сме взели положителни и не толкоз положителни неща и от Изтока, и от Запада. Препоръката е едно от най-важните неща за правенето на бизнес в източната част на света, спрямо Европейския съюз и мисля, че рекомендацията е доста значим детайл. Мисля, че това е едно от главните преимущества, които ние на равнище двустранна камара можем да предложим на фирмите, с цел да подсигуряваме по някакъв метод за тях и по-късно тази гаранция е тази, която идва да даде първата стъпка в връзките сред две компании.