Тази година Театър 199 Валентин Стойчев“ става на 50 години

Тази година Театър 199 „ Валентин Стойчев “ става на 50 години – заслужен за отбелязване празник, който явно не е задоволително забавен за родните медии, с цел да измести от първите места крещящите заглавия за незначителни, само че скандални вести. За феновете на хубавия спектакъл, обаче, това няма значение – в препълнената зала актьорите и вярната аудитория означават юбилея с режисура на една обичана пиеса от Валери Петров – „ Театър, обич моя “. Едва ли може да има по-красноречив и подобаващ юбилеен театър.

Постановката е на Касиел Ноа Ашер с другарската помощ на Галин Стоев. В пиесата вземат участие четири актриси, приятелки от 26 години насам – самата Касиел, Лилия Маравиля, Красимира Кузманова и Стефка Янорова. Участват със своите имена и като себе си – четири актриси, събрани за по този начин и несъстоял се кастинг, които си напомнят своя път на сцената. Кратки монолози, хапливи разговори, подхвърлени реплики към залата и огромна доза патетика – четирите дават всичко от себе си.Помня добре постановката на „ Театър, обич моя “ с към този момент много възрастните Славка Славова и Таня Масалитинова. Сравнението не е в интерес на сегашната версия. Не че актуализирането на текста не е задоволително успешно – напротив; разделянето на функциите на още две също не е в ущърб на пиесата. Просто времето е друго и там, в предишното, пред мен греят с ореол двете велики дами на 199, прелестният и самоуверен за времето си текст на Валери Петров и, несъмнено, моята сантиментална младост. Приемам, че повода е в мен, само че не си потеглих възторжена от този театър.