Можем ли да спечелим в Биг Брадър?
Тази година станаха 72 лета от издаването на истинския дистопичен разказ – 1984 на Ерик Артър Блеър, повече прочут като Джордж Оруел. Зловеща прогноза, отчитаща метеорологичните веяния от Съветския съюз, нацистка Германия и все по-патологично патриотичната Америка от 40-те години. Спомен за бъдещето, несмешна ирония на сегашното. Големият Джордж написа романа си в полусъзнателното положение, породено от крайните стадии на туберкулозата, която го изпраща в един по-добър свят шест месеца след публикуването на книгата. Можем умерено да кажем, че творението довършва основателя си – притиснат от издателствата и некадърен да откри добра секретарка, Оруел написа в несвяст по 4000 думи дневно в отвратителния климат на Шотландия, създавайки свят, белязан от липса на логичност, с изключение на логиката на кошмара, килнат като през шпионка и евентуално белязан от халюцинациите, подбудени от туберкулозната тресчица. И въпреки всичко този свят продължава да съществува като предупредителна лампичка и през днешния ден, поддържайки паниката за действителността на гражданската независимост, предизвиквайки понякога изплашен взор през рамо – гледа ли Големият брат? Прогнозите на Оруел са свързани с един
свят на тоталитаризъм и надзор на съзнанието ,
който към този момент ни се коства, че съществува единствено в Китай. Бегъл взор в близост обаче поражда съмнението, че зад ъгъла преди малко се е скрило Онова нещо, което е толкоз огромно, че обособеният човек може да види единствено зеницата на окото му. Онова нещо, което следи и записва, и натрупа в бележници всяка твоя стъпка, с цел да я извади след това като доказателство при Страшния съд. Големият брат те гледа, братко! И не в 1984-та, а тук и в този момент.
Високотехнологичното потребителско общество е като че ли раят, за който мечтае героят на Оруел, притиснат от тоталния надзор на ангсоц*. Науката обаче върви и постоянно е вървяла в посоката, указана от ръката, която държи ножа и хляба. Силните на деня – политици и капиталисти, постоянно са били хората, които поръчват музиката, а учените постоянно са били тъпанът на първата редица в оркестъра. И по никакъв метод този сюжет не е привилегия на тоталитаризма – задоволително е единствено да обърнем взор към технологиите, от които зависи през днешния ден животът ни, с цел да разберем това.
Контролът над информацията е надзор над всичко. Днешните общества добре схващат това и
наблюдават и записват всяка наша стъпка.
Обясненията са две – първо, статистика в интерес на държавните управления и фирмите производители, и второ – улеснение на правосъдната система с поддържането на уред, който може да възпроизведе всяка стъпка на нарушителя в предишното. Всички ние сме нарушители до доказване на противното и, живеейки, трупаме досиета за по-нататъшна приложимост.
Звучи прекомерно извънредно. Но разпространяването на камерите за сигурност по пътищата, в бизнес постройките и даже в частните домове, наложителните квитанции в магазините, все по-високотехнологичните документи за идентичност, кредитните карти, заплащането по банков път – това са все чеда на любовта сред науката и политиката, чиято единствена цел е човешкият път да бъде проследяем, кадърен за документиране и поддаващ се на разбор. Тази камара данни, която натрупваме с напредването си през модерния свят, не е безобидна – от черните петна в нея зависи дали ще получим заем, дали ще ни пуснат да пътуваме, каква стока ще ни предложат на следващия ден в магазина. Животът през днешния ден се проучва, групира на таргет аудитории и след преправка се пуска още веднъж на щандовете на търговията и политиката.
