Тази година се навършват 100 години от Септемврийското въстание от

...
Тази година се навършват 100 години от Септемврийското въстание от
Коментари Харесай

Преломен момент от историята на България

Тази година се навършват 100 години от Септемврийското въстание от 1923 година, което отвори дълбока бездна в общество, сред народа и надигащият се български фашизъм при започване на ХХ век. Пропаст, която и до ден сегашен не е затворена, тъй като в нея бяха погубени 20000 човешки живота - служащи, селяни, занаятчии, интелектуалци. Оценките, които се дават през днешния ден на тези кървави  събития от нашите историци са прекомерно крайни и разнопосочни, като огромна част от тях са и твърде  субективни.
Днес, 100 години след тези кървави събития, българският народ продължава да се дели на комунисти и антикомунисти. За всички провали в страната, по този начин наречените " демократи " упрекват комунистите и левите партии. Днес е съвременно да се приказва за " дългата " ръка на Москва. Десницата е обхваната от луда русофобия, като отхвърля заслугите на Русия за освобождението ти от турско иго и за опазване на териториалната ни целокупност след приключването на Втората международна война, обхваната е от непреодолима  дивашка пристрастеност да разрушава паметниците на починалите руски бойци, да преименува улици и лечебни заведения, носещи съветски имена. Но най-голямото светотатство по отношение на историята, по отношение на паметта на България, ще бъде сегашните ръководещи, посредством промени в Конституцията, да трансформират датата на националния ни празник!
Но това не са инцидентни събития, тъй като

днешна Европа е залята
от прояви на десен екстремизъм

Нови, извънредно десни партии, близки в идейнополитическата си същина до класическия фашизъм и неофашизъм завоюваха значими позиции в ръководството на страните си. Силни неофашистки трендове през днешния ден намерено се виждат в Италия, Швейцария, Германия, Австрия, Франция, както и в страните от източна Европа - Румъния, Унгария, прибалтийските страни. С паника би трябвало да отбележим, че нашата страна не прави изключение.
Юнското селско въстание и Септемврийското въстание у нас през 1923 година демонстрираха нежеланието на обикновенните хора да живеят в конюнктура на фашистка тирания след монархо-фашисткия прелом на 9 юни, проведен от армейски елементи под управлението на Военния съюз,  при което е свалено законно определеното държавно управление на Български земеделски народен съюз отпред с Александър Стамболийски. В подготовката на преврата взе участие и Народният сговор, а след това той получава поддръжката на множеството опозиционни сили, с изключение на втората по величина парламентарна партия - Българската комунистическа партия (тесни социалисти).
Наричаме този прелом фашистки заради потреблението на военна мощ за завладяване на законно определената от народа власт и потушаването на съпротивата по най-жесток метод, както и заради извънредно дясната радикална политика, водена още в първите дни след преврата- гонения и убийства на земеделци, комунисти и други леви деятели. Ето за какво по своята същина Юнското и Септемврийското въстание са антифашистки.

Но по какъв начин се стигна
до 9 юни?

За Европа началото 20-те години на предишния век е мъчно време, в което тя едвам се възвръща от най-голямата война, позната досега.  След две Балкански и една Световна война от която България излиза като победена страна, с орязана територия и принудена  да изплаща тежки репарации, стопанският живот е в цялостен крах. Бедността е всеобща и  повсеместна, съвсем няма българско семейство, което да не е директно наранено от войните, безработицата е доста висока, страната изпада в тежка стопанска рецесия. Цар Фердинанд I абдикира, отстъпвайки престола си на Борис III. През 1920 година на власт идва Българският аграрни национален съюз (БЗНС), който стартира някои промени, само че недоволството от корупцията и властническото му ръководство пораства. На 9 юни 1923 година е осъществен държавен боен прелом, който трансформира значително политическата конюнктура в страната. На власт идва крупният капитал, най-реакционната и контрареволюционната мощ на буржоазията. Фашисткото държавно управление на Александър Цанков Цанков стартира кървясъл гнет над своите  съперници. След като разгромява Земеделския съюз, то насочва ударите си  към Комунистическата партия. Фашистки шайки стартират да атакуват събрания и клубове на Българска комунистическа партия, да арестуват комунисти и да им нанасят побоища. Въведена  е цензура за комунистическия щемпел. Започва нахлуване против икономическите придобивки на трудещите се. Работодатели понижават работната заплата, усилват работния ден, изхвърлят на улицата хиляди служащи, цените на стоките от първа нужда бързо нарастват. Отнети са и придобивките на селяните. Бившите притежатели си връщат земите, раздадени на безимотните селяните. Заграбена е и реколтата. Селскостопанската продукция се изкупува на ниски цени. Цанков по-късно ще бъде наименуван " Кръволока " поради кървавите репресии над всеки, умишлен за " Враг ". За малко избухва Юнско селско въстание, което се подвига в отбрана на земеделското държавно управление. Малко преди да бъде погубен, Александър Стамболийски осъзнава грешките на своето ръководство и се обръща с молба към Българска комунистическа партия за помощ. Но управлението на партията заема неутрална позиция и не поддържа въстаналите селяни.
Неправилната тактичност на " неутралитет " призната от Българска комунистическа партия /т.с./ за безучастие в Юнското въстание е подложена на рецензия и от Коминтерна, и от масите изпод, които са уверени, че след разгрома на Български земеделски народен съюз ще пристигна редът и на Българска комунистическа партия.
Васил Коларов се завръща незаконно в България и на 5 юли  се провежда  съвещание на Централен комитет, на което се възприема тактиката на Единния фронт и взема решение да се поеме курс на въоръжено въстание

в името на работническо-селско
държавно управление

Приета е резолюция за създаване на обединен фронт сред служащи, селяни и  градски трудещи се маси. Това беше метода да се извади Партията от рисковото състояние на изолираност, в което бе попаднала вследствие на  оповестения неутралитет, резервираха се връзките й с необятните национални маси. Беше открит верният път за използване тактиката на Единнния фронт за продобиване на съдружници на работническата класа за въоръжено въстание. Беше подложен въпросът освен за единодушие на всички пролетарски,  само че и на всички демократични и антифашистки сили в страната.
Комунистическата партия взема решение да премине към въоръжена битка за събаряне на държавното управление на Цанков. След координиране с Вътрешна македонска революционна организация е решено център на протеста да бъде Северозападна България.
На 23 септември 1923 година е оповестено Септемврийското въстание, проведено и ръководено от Комунистическата партия. Въстанието стартира без да се регистрират съответните условия и незадоволителната подготовка. Още на 12 септември изтича информация и властта арестува и подлага на изтезания над 2000 души, най-вече дейци на Българска комунистическа партия, задържан е и ръководителят на военно-техническия комитет на въстанието Хр. Михайлов. Въпреки това, на 13 септември въстава Мъглиж. Следват дейности в Стара Загора, Нова Загора, Казанлъшко и Чирпанско. На 23 септември въстаниците съумяват да завземат градовете Фердинанд (днешна Монтана), Оряхово, Бяла Слатина и Кнежа, само че въстанието остава лимитирано по размери и без поддръжката на огромните градски центрове и скоро е смазано по най-жесток метод. За четири дни войската съумява да възвърне властта в гр. Фердинанд. Неуспехът е цялостен, жертвите са доста. Палежите, изтезанията, всеобщите изтезания без съд и присъда водят до ожесточаване на спора и до задълбочаване на разделянето в обществото.
Септемврийското  въстание стана повратен миг в по-нататъшното развиване на партията. Нещо повече - то даде сериозен отпечатък в развиването и на останалите прогресивни, демократични сили в страната. Септемврийското въстание е удивително и с това, че по време на подготовката и провеждането му бе сбъднат обединен фронт между  Българска комунистическа партия и Български земеделски народен съюз, сред комунисти и земеделци.
Обобщавайки събитията

можем да създадем
следните заключения

Юнското селско въстание против преврата от 9 юни 1923 година нямаше единно управление и съгласуваност. То имаше бурен, безсистемен темперамент и е без ясни политически цели с изключение на естествения блян за опозиция против противозаконната нова власт и битка за възобновяване на земеделското ръководство. Поради спонтанното му експлоадиране и без подготовка, незабавно след преврата, то бързо и елементарно беше потушено от добре въоръжените държавни органи на вътрешния ред.
Друга доста значима причина за неговото проваляне е неналичието на единодушие сред левите партии - ръководещата Български земеделски народен съюз и опозиционната Българска комунистическа партия, оповестила неутралитет по отношение на десния прелом. Това е подбудено от кардиналните разлики сред политическите платформи на комунисти и земеделци и влошените взаимоотношения след Войнишкото въстание и при ръководството на Стамболийски.
Септемврийското въстание раздруса надълбоко целия публичен, политически и културен живот във фашистка България. Смъкна маската на монархо-фашистката тирания и издълба още по-голяма бездна сред народа  - от една страна, и фашисткото правителство  -  от друга. То изигра голяма позитивна роля за по-нататъшното сливане на националните сили в битката срещу фашизма. Закрепи крепко основите на Единния фронт, на бойната дружба сред комунисти, земеделци и безпартийни. Българска комунистическа партия и Български земеделски народен съюз резервираха името и въздействието си измежду националните маси и извлякоха скъпи поучения от провалянето.
Единният фронт се приближава прекалено много до националния фронт, който Партията изграждаше през тридесетте години и до Отечествения фронт, който тя построи през 1942 година
Макар че въстанието беше облято в кръв, монархо-фашисткото държавно управление не можа да ликвидира Единния фронт  -   за това приказват и изборите на 17 ноември 1923 година:  Лигата на Единния фронт завоюва 28.71% или 317 412 гласуващи.   
Поуките от въстанието се обсъждаха неведнъж от  интернационалното комунистическо придвижване. Петият конгрес на Коминтерна през 1924 година означи, че Българска комунистическа партия посредством въстанието  се превъоръжава с оръжията на ленинизма и акцентира изключително двата въпроса:  тактиката на Единния фронт и лозунга за работническо-селско държавно управление.
Днес ние живеем в един нов, извънредно спорен свят, в който коренно се трансформират политическите, военните и геополитически условия в Европа и в света. Променя се обществено-политическия и нравствен климат, както в най-развитите, по този начин и в изостаналите страни. Строят се нови, невидими " берлински " стени, спускат се нови стопански пердета. Изгражда с световен хайлайф и световна политическа класа, които се стремят да изземат властта и собствеността на народите в свои ръце. Съвременният свят е свят на централизация на големи благосъстояния в ръцете на шепа хора и на глобализираща се беднотия в огромни размери.
Юнското и Септемврийското въстания би трябвало да се учат и изследват независимо, тъй като виждаме, че имат доста общи черти с днешното време.
Но най-важния извод, който можем да създадем е, че без обединяване на всички прогресивни, антифашистки сили в Европа и по света не е допустимо да бъде надвит фашизмът!
Източник: duma.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР