В Пантеона на възрожденците
Тази година отбелязахме 146 години от гибелта на Апостола, само че ми се желае да припомня едни други годишнини - 185 година от рождението на финансиста патриот Димитър Ценович (1834-1915) и 115 години от кончината на брачната половинка му Екатерина Ценович (1843-1904). Какво свързва Васил Левски с тях в битката против поробителя и стремежите за една бъдеща свободна България?
Известно е да вземем за пример, че Димитър Ценович, като финансира и провежда кореспонденцията на в. " Свобода ", се грижи и за разпространяването на вестника, с цел да стигне до колкото се може повече читатели. Същата работа прави и Екатерина Ценович. Доказателство за това е известието във в. " Свобода " (бр.2 от 12.ХI.1869 г.), от което научаваме: " Г-жа Ценович подарява вестник " Свобода " на българските девици, които се учат в Белград ". Любица Ценович (ок. 1860-1932), щерка на Ценович, пък подарява същия вестник на българските девици в Одеския институт.
Най-известното съдружничество на Левски с Димитър Ценович обаче си остават техните старания за основаването в Браила на Българското книжовно сдружение - бъдещата Българска академия на науките. девет години преди да имаме независима страна, тези " хъшове " мечтаят за научно сдружение, което " да се обърне в истинна академия наук " по сходство на европейските! В Букурещ уредникът на спомагателните членове на сдружението е Ценович. От непокътнатите архивни материали е видно, че сред членовете под №3 е Димитър Ценович, под №23 - Екатерина Ценович, под №24 - Любица Ценович, и под №42 - Васил Левски.
За съществуването на научното сдружение са нужни средства. Основният метод за тяхното набиране тогава са даренията. Димитър Ценович внася 400 франка, Екатерина Ценович - 100 австрийски жълтици, Любица Ценович - 50 франка. Въпреки огромната си бедност и Васил Левски внася 22 франка и 70 бана " пожертвование " за Българското книжовно сдружение.
Всеизвестно е, че в дома на търговеца Д. Ценович постоянно се събират букурещките хъшове. И в дома, и в адвокатската фирма един от посетителите е Васил Левски. В адвокатската фирма на Ценович се организира и оня диалог сред домакина и Апостола за потребността от вътрешна революционна организация за битка против турското иго, както и за кредитирането на Васил Левски с " огромните " 30 турски жълтици, с цел да тръгне и направи първата обиколка из Българско.
Безспорна, потвърдена с доста документи, е истината, че в центъра на активността на читалище " Братска обич " в Букурещ е Д. Ценович. Няма да се спирам на зараждането му по концепция на Г.С. Раковски още през 1861 година и на отделянето му след 1866 година с ново название и с членове най-вече из средата на " младите ". Същественото е, че лектори в това културно институция са Любен Каравелов, Христо Ботев, Ангел Кънчев, Васил Левски, преподаватели и възпитаници от здравното учебно заведение и други
Говорейки за читалище " Братска обич " и базирайки се на Захари Стоянов, когато Стилиян Чилингиров оповестява имената на деятелите в него - Д. Ценович, Гръмников, Русевич и други, прибавя: " Душата на този комитет (читалището " Братска обич " - б.а.) ставал Левски, който постоянно дохождал в Букурещ от България и сичките членове гледали в негово лице същински воин. "
Към съдружното дело на Апостола със семейство Ценович би трябвало да посочим и основаното от Екатерина Ценович Българско благодетелно сдружение в Букурещ, датирано от 1 юли 1876 година Целта на сдружението е събиране на средства и оказване на помощ на " славянските бедняшки семейства ". Начело на сдружението е самата Екатерина Ценович, която огласява съществуването на организацията и изпраща на министър Уилям Гладстон в Лондон зов с признателност за изразените от него митинги в британския парламент срещу " варварските и безчеловечески золуми и кланета по време на Априлското въстание ".
В звук с възрожденския дух е и дъщерята Любица Ценович, която апропо се вписва като създател на квалифицирано знаме за Ботевата чета и е всеотдайна при организирането на инициативи в читалище " Братска обич " и други изяви на българите в емиграция в северната ни съседка.
Посочените обособени моменти за стореното от семейство Ценович в годините на Възраждането са показателни за тяхната обич и безрезервност към Отечеството по време на емиграцията им във Влашко. И това е единствено част от стореното от тях, само че то е премного, с цел да им бъде отредено видно място измежду българската възрожденска интелигенция и имената им да бъдат записани в Пантеона на възрожденците.
Известно е да вземем за пример, че Димитър Ценович, като финансира и провежда кореспонденцията на в. " Свобода ", се грижи и за разпространяването на вестника, с цел да стигне до колкото се може повече читатели. Същата работа прави и Екатерина Ценович. Доказателство за това е известието във в. " Свобода " (бр.2 от 12.ХI.1869 г.), от което научаваме: " Г-жа Ценович подарява вестник " Свобода " на българските девици, които се учат в Белград ". Любица Ценович (ок. 1860-1932), щерка на Ценович, пък подарява същия вестник на българските девици в Одеския институт.
Най-известното съдружничество на Левски с Димитър Ценович обаче си остават техните старания за основаването в Браила на Българското книжовно сдружение - бъдещата Българска академия на науките. девет години преди да имаме независима страна, тези " хъшове " мечтаят за научно сдружение, което " да се обърне в истинна академия наук " по сходство на европейските! В Букурещ уредникът на спомагателните членове на сдружението е Ценович. От непокътнатите архивни материали е видно, че сред членовете под №3 е Димитър Ценович, под №23 - Екатерина Ценович, под №24 - Любица Ценович, и под №42 - Васил Левски.
За съществуването на научното сдружение са нужни средства. Основният метод за тяхното набиране тогава са даренията. Димитър Ценович внася 400 франка, Екатерина Ценович - 100 австрийски жълтици, Любица Ценович - 50 франка. Въпреки огромната си бедност и Васил Левски внася 22 франка и 70 бана " пожертвование " за Българското книжовно сдружение.
Всеизвестно е, че в дома на търговеца Д. Ценович постоянно се събират букурещките хъшове. И в дома, и в адвокатската фирма един от посетителите е Васил Левски. В адвокатската фирма на Ценович се организира и оня диалог сред домакина и Апостола за потребността от вътрешна революционна организация за битка против турското иго, както и за кредитирането на Васил Левски с " огромните " 30 турски жълтици, с цел да тръгне и направи първата обиколка из Българско.
Безспорна, потвърдена с доста документи, е истината, че в центъра на активността на читалище " Братска обич " в Букурещ е Д. Ценович. Няма да се спирам на зараждането му по концепция на Г.С. Раковски още през 1861 година и на отделянето му след 1866 година с ново название и с членове най-вече из средата на " младите ". Същественото е, че лектори в това културно институция са Любен Каравелов, Христо Ботев, Ангел Кънчев, Васил Левски, преподаватели и възпитаници от здравното учебно заведение и други
Говорейки за читалище " Братска обич " и базирайки се на Захари Стоянов, когато Стилиян Чилингиров оповестява имената на деятелите в него - Д. Ценович, Гръмников, Русевич и други, прибавя: " Душата на този комитет (читалището " Братска обич " - б.а.) ставал Левски, който постоянно дохождал в Букурещ от България и сичките членове гледали в негово лице същински воин. "
Към съдружното дело на Апостола със семейство Ценович би трябвало да посочим и основаното от Екатерина Ценович Българско благодетелно сдружение в Букурещ, датирано от 1 юли 1876 година Целта на сдружението е събиране на средства и оказване на помощ на " славянските бедняшки семейства ". Начело на сдружението е самата Екатерина Ценович, която огласява съществуването на организацията и изпраща на министър Уилям Гладстон в Лондон зов с признателност за изразените от него митинги в британския парламент срещу " варварските и безчеловечески золуми и кланета по време на Априлското въстание ".
В звук с възрожденския дух е и дъщерята Любица Ценович, която апропо се вписва като създател на квалифицирано знаме за Ботевата чета и е всеотдайна при организирането на инициативи в читалище " Братска обич " и други изяви на българите в емиграция в северната ни съседка.
Посочените обособени моменти за стореното от семейство Ценович в годините на Възраждането са показателни за тяхната обич и безрезервност към Отечеството по време на емиграцията им във Влашко. И това е единствено част от стореното от тях, само че то е премного, с цел да им бъде отредено видно място измежду българската възрожденска интелигенция и имената им да бъдат записани в Пантеона на възрожденците.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ