Тази година навършвам 40 – време за равносметка. Макар че

Тази година навършвам 40 – време за равносметка. Макар че съм човек, податлив да проучва когато и да е – досадно или потребно умеене, зависи. Та...

Научих, че когато излезеш от стандарта, можеш да получиш някои неприятни и някои потребни уроци – като да научиш нещо ново за себе си (от рода на " в никакъв случай не съм мислела, че ще попадна в такава обстановка " ), като да разшириш личните си граници и полезности, а и да престанеш да зависиш толкоз от непознатото мнение . Предполагам, че това е един от наложителните уроци на зрялата възраст.

Научих, че не е наложително с напредъка на годините да изглеждаш по-зле (основен женски страх) – от време на време на 40 изглеждаш по-добре, в сравнение с 35 . Външността нормално е отражение на вътрешността... Научих, че не е наложително с напредъка на годините да изглеждаш по-зле – от време на време на 40 изглеждаш по-добре, в сравнение с 35. Научих, че за любовта и пристрастеността постоянно има какво да се научи още. И е в твоя изгода да продължаваш да учиш.

Научих, че освен аз, а и много дами опознават себе си същински точно към 35-ата си година – след раждането на дете, след опита в дългогодишна връзка, след одобряването в дадена специалност. И внезапно им прищраква кои са в действителност и какво в реалност желаят .

Осъзнах, че съм направила много неточности в живота си. А мета-урокът е, че тези неточности са били нужни, с цел да стигна до по-добър живот и до по-вярна своя версия . Така че няма нито смисъл, нито изгода да скърбя за грешките. Макар че егото ми не свети както в миналото...

Научих, че в никакъв случай не е късно да промениш визията за себе си – както в личните си очи, по този начин и в непознатите. Първото постоянно е по-трудно.

Научих, че другарствата от време на време те избавят , когато нищо друго не съумява. И от време на време се изхабяват, когато минимум очакваш. Любовта без владеене е нужен урок, с цел да стигнеш един ден до опцията за по-осъзната и всеотдайна обич. Научих, че в любовта не е нужно да има наставления, упования и гаранции . Че любовта без владеене е нужен урок, с цел да стигнеш един ден до опцията за по-осъзната и всеотдайна обич.

Научих, че самотата е кучка, другар, преподавател, нужда . И не стопира да бъде от време на време някое от тези неща.

Научих, че рестриктивните мерки живеят в мен, а не в събитията и в хората към мен . Друго е да вкусиш на процедура тази мъдрост...

Осъзнах, че всяка любовна връзка в живота е ходило нагоре (ако си отворен за уроците й) – след всеки край те чака по-хубаво начало.

Научих, че " всичко стартира от детството " (както споделя Стела Даскалова). И колкото и да пренебрегваш, забравяш или отричаш предишното си, то тайно гризе вътре в теб и ще откри способи да се материализира в сегашния ти живот. Така че е по-добре да осветиш чудовището, да му дадеш име и да го опитомиш (което лишава към един живот).

Научих, че щастието е мит . И това доста опрости нещата. Сега не пъдя неосъществим блян, а натрупвам стойностни мигове.