Музикалната учебна година откриват маестро Емил Табаков и Светлин Русев
Тази година 15 септември ще е " първи образователен ден " освен за учениците и техните учители, само че и за филхармониците и техните фенове в зала " България ". Маестро Емил Табаков и виртуозният български цигулар Светлин Русев откриват новия сезон на Софийската филхармония с две обичани от всички фенове на класиката произведения: Концерт за цигулка и оркестър в ре мажор от Чайковски и Симфония №4 от Бетовен. " Няма нищо по-естествено от това, двама български виртуозни музиканти, които имат богата история със Софийската филхармония да дадат началото на сезона ", мотивира избора си шефът на филхармонията Найден Тодоров.
Табаков и Русев обичат да споделят компанията си на сцената, а взаимната им работа е наслада и за публиката. В дългогодишната им обща креативна биография изключително значимо място заемат концертите на Международния фестивал " Мартенски музикални дни " в родния им град Русе и в зала " България ". През миналия креативен сезон точно Светлин Русев показа за първи път пред аудитория Концерта за цигулка, написан от огромния български диригент.
От Софийската филхармония описват и елементи от историята на двете произведения. Пролетта на 1878 е показателен интервал за Чайковски. Той стартира да излиза от душевната рецесия, провокирана от женитбата през 1877 с Антонина Милюкова. Композиторът си почива в швейцарския курорт Кларенс и работи над сол-мажорната соната за цигулка и пиано, само че работата не върви. Компания му прави неговият ученик Йосиф Котек, към който Чайковски изпитва сърдечна обвързаност. Вдъхновен от „ Испанската симфония “ на Лало, Чайковски взема решение да напише за Котек Концерт за цигулка и оркестър. Само след месец творбата е приключена, без значение от обстоятелството, че втората част е съвсем напълно модифицирана. Чайковски счита да посвети концерта на Йосиф Котек, само че се въздържа поради разнеслите се клюки, че двамата с младежа са в интимни връзки. През 1881 той скъсва с Котек, откакто цигуларят отхвърля да изсвири концерта, опасявайки се, че това може да съсипе начеващата му кариера. В последна сметка първото осъществяване на творбата е поверено на цигуларя Адолф Бродски - на 4 декември 1881 във Виена, под палката на Ханс Рихтер.
Четвъртата симфония заема изключително място в музикалното завещание на Лудвиг ван Бетовен. Тя е обичана на композиторите-романтици, които черпят от нея източник на ентусиазъм. Роберт Шуман я назовава „ стройна елинска госпожица сред двама исполини – Третата и Петата симфонии “. Месеците, предшестващи появяването на Четвъртата симфония, в действителност са от най-щастливия интервал в живота на Бетовен. Композиторът прекарва лятото на 1806-а в замъка на унгарските графове Брунсвик. Там той дава уроци по пиано на сестрите Тереза и Жозефина, а техният брат Франц по думите на Бетовен е „ негов най-хубав другар и брат “.
Именно на Франц е отдадена приключената по това време популярна клавирна соната опус 57, наречена „ Апасионата “. Любовта към Жозефина и Тереза откривателите отнасят към най-сериозните усеща, които в миналото е изпитвал Бетовен. С Жозефина той споделя най-съкровените си мисли, бърза да й покаже всяко ново нещо, което е написал. По-голямата й сестра Тереза счита, че Жозефина и Бетовен просто са основани един за различен. От друга страна, икономката на Тереза споделя за любовта сред нея и композитора и даже за несъстоял се техен скришен годеж. Във връзка с това, Бетовен признава: „ Когато мисля за нея, сърцето ми бие по този начин мощно, както в оня ден, когато я срещнах за първи път “. Година преди гибелта му, Бетовен е забелязан да плаче над портрета на Тереза, който той целува с думите: „ Ти беше по този начин прелестна, по този начин съвършена, че приличаше на ангел “. Тайният годеж, в случай че подобен въобще се е състоял, е в края на май 1806. По това време Бетовен работи над своята Четвърта симфония.
Ограничено количество билети са налични нa касата на зала „ България “ и в мрежата на м,а концертът може да се наблюдава онлайн на .
Табаков и Русев обичат да споделят компанията си на сцената, а взаимната им работа е наслада и за публиката. В дългогодишната им обща креативна биография изключително значимо място заемат концертите на Международния фестивал " Мартенски музикални дни " в родния им град Русе и в зала " България ". През миналия креативен сезон точно Светлин Русев показа за първи път пред аудитория Концерта за цигулка, написан от огромния български диригент.
От Софийската филхармония описват и елементи от историята на двете произведения. Пролетта на 1878 е показателен интервал за Чайковски. Той стартира да излиза от душевната рецесия, провокирана от женитбата през 1877 с Антонина Милюкова. Композиторът си почива в швейцарския курорт Кларенс и работи над сол-мажорната соната за цигулка и пиано, само че работата не върви. Компания му прави неговият ученик Йосиф Котек, към който Чайковски изпитва сърдечна обвързаност. Вдъхновен от „ Испанската симфония “ на Лало, Чайковски взема решение да напише за Котек Концерт за цигулка и оркестър. Само след месец творбата е приключена, без значение от обстоятелството, че втората част е съвсем напълно модифицирана. Чайковски счита да посвети концерта на Йосиф Котек, само че се въздържа поради разнеслите се клюки, че двамата с младежа са в интимни връзки. През 1881 той скъсва с Котек, откакто цигуларят отхвърля да изсвири концерта, опасявайки се, че това може да съсипе начеващата му кариера. В последна сметка първото осъществяване на творбата е поверено на цигуларя Адолф Бродски - на 4 декември 1881 във Виена, под палката на Ханс Рихтер.
Четвъртата симфония заема изключително място в музикалното завещание на Лудвиг ван Бетовен. Тя е обичана на композиторите-романтици, които черпят от нея източник на ентусиазъм. Роберт Шуман я назовава „ стройна елинска госпожица сред двама исполини – Третата и Петата симфонии “. Месеците, предшестващи появяването на Четвъртата симфония, в действителност са от най-щастливия интервал в живота на Бетовен. Композиторът прекарва лятото на 1806-а в замъка на унгарските графове Брунсвик. Там той дава уроци по пиано на сестрите Тереза и Жозефина, а техният брат Франц по думите на Бетовен е „ негов най-хубав другар и брат “.
Именно на Франц е отдадена приключената по това време популярна клавирна соната опус 57, наречена „ Апасионата “. Любовта към Жозефина и Тереза откривателите отнасят към най-сериозните усеща, които в миналото е изпитвал Бетовен. С Жозефина той споделя най-съкровените си мисли, бърза да й покаже всяко ново нещо, което е написал. По-голямата й сестра Тереза счита, че Жозефина и Бетовен просто са основани един за различен. От друга страна, икономката на Тереза споделя за любовта сред нея и композитора и даже за несъстоял се техен скришен годеж. Във връзка с това, Бетовен признава: „ Когато мисля за нея, сърцето ми бие по този начин мощно, както в оня ден, когато я срещнах за първи път “. Година преди гибелта му, Бетовен е забелязан да плаче над портрета на Тереза, който той целува с думите: „ Ти беше по този начин прелестна, по този начин съвършена, че приличаше на ангел “. Тайният годеж, в случай че подобен въобще се е състоял, е в края на май 1806. По това време Бетовен работи над своята Четвърта симфония.
Ограничено количество билети са налични нa касата на зала „ България “ и в мрежата на м,а концертът може да се наблюдава онлайн на .
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ