Тази една година ощети и осакати децата. Тревожността е висока, но

Тази една година ощети и осакати децата.

Тревожността е висока, само че хванете детето за ръка и му кажете: Да, мъчно е за всички, само че дружно ще минем през това.

Стремете се да извършите нещата по-неформални и те да излязат от устройството. Спорт навън и изобразяване оказват помощ.

- Г-жо Даскалова, усеща ли се в кабинета на детския психолог ехото от дългите онлайн образование и изолираност на децата?

- От самото начало, когато децата останаха затворени, прекратиха се груповите действия, тренировките. Училищата и градините затвориха и това вкара децата в голям стрес. Ние също бяхме обезпокоени и комплицирани. Това увеличи тревогата.

При по-малките деца стресът води до регресиране. При някои, които таман са тръгнали на градина и по-късно са спрели, регресът се показва даже във връщане на бебешкия диалект.

Навици, които са били усвоени, като вървене на гърне и другарство с другите деца, бързо се не помнят. Отрази се неприятно на тези, които мъчно са се приспособили.

Същото е и с учениците. Родителите би трябвало да бъдат деликатни с извънредно нарасналата тревога и да ги поддържат.

Разбира се, не можем да отдадем всичко на коронавирус. Първо изследваме дали в фамилията няма рецесия. Но проблемите, които сътвори актуалната обстановка за българското семейство, са доста съществени - безработицата, обществената изолираност. Това, че родителят трябваше да става с детето заран, да включва компютъра, да го приготвя за учебно заведение, самият родител от време на време да участва в час - това носи напрежение. В същото време трябваше и да работи. И за най-хубавите и най-либералните родители това се трансформира в проблем, тъй като носи напрежение. Повишиха се доста актовете на домашно принуждение.

- Как се справихме?

- Много хора не умеят и не знаят по какъв начин да изричат възприятията си пред децата. А те са като барометри на фамилията. По-добре в такава обстановка родителят да каже:

В момента изпитваме усложнения, в сравнение с да премълчи. Защото в детската глава стартират да бушуват хиляди мисли и хрумвания.

Трудно бе онлайн образованието за деца, които са интровертни или които са имали проблеми с учебната среда, били са жертви на принуждение или насмешки. Виждайки, че може отдалечено, те не желаеха да се връщат присъствено.

- Чрез това бягство обаче не се научават по какъв начин да се оправят с споровете.

- Трудно ги убеждаваме в това. Работим с родителите, с цел да може те да са подкрепящото звено.

Не просто да трансферират детето си в ръцете на терапевта и да чакат той да свърши всичко.

- Учители споделят, че има деца, които онлайн по-успешно демонстрират познания, в сравнение с в клас. Защо по-слаби възпитаници у дома се оказват по-добри?

- По-спокойно е и родителите ги поддържат. В нормалния режим гласът на по-скромните остава нечут при цялата олелия в класната стая. Не смеят да изкажат мнение и позиция.

Но има други усложнения - неразбирането на материала. Деца ми споделяха: „ Не го разбирах в учебно заведение. И онлайн ми е в пъти по-трудно. Защото не мога да попитам госпожата. Много бързо се сменя обстановката на екрана. Няма време “.

Оказа се, че децата онлайн са доста по-натоварени, родителят не всеки път може да оказва помощ. Това натовари извънредно доста и децата, и фамилиите. Много деца изостанаха с уроците. Когато не схванат и не могат да питат, това остава като недостиг.

Стават гневни, нападателни, тревожни поради чувството, че не се оправят

Избухват против учителите. Усети се и при зрелостниците. Тази една година ощети и осакати децата.

Има и различен аспект - доста възрастни се тормозят, че децата са вирусоносители. Дори мои сътрудници не работят с деца, единствено онлайн. А това не може да даде това, което дава действителният контакт.

- Вие какво препоръчвате?

- В условия на изолираност всеки би трябвало да има, въпреки и малко, персонално пространство. Да може там да отприщва страстите. Сега се отпускат ограниченията. Но това не е знак за родителите да изоставят децата си.

За да се тушира напрежението, може дружно да се прави нещо или на детето да се дават задания, като родителят го насърчава. И те да не са свързани единствено с образователния материал. Може да е изобразяване, спорт навън. Допълнително усложнение бе, че школите по ползи превключиха също онлайн. Така това, което е било прелестно за детето, още веднъж мина през екрана. Стана наложително. И към този момент не беше занимание. Моят съвет е: Стремете се да извършите нещата по-неформални и те да излязат от устройството. Трябва да се подтикват децата и да развиват нови ползи.

Родители ми споделят: „ Опитахме и изобразяване, и апликиране, и настолни игри. Давайте хрумвания! “ Казвам им: Вие най-добре познавате личните си деца. Отделете ги от екрана, лимитирайте времето на устройството отвън образователното време. Защото не можем пък да им дадем компютър и телефон единствено когато учат. Тогава също ги лишаваме от нещо съвременно - да играят с другари онлайн игри. Фиксирайте най-много от 30 минути дневно. Останалото го правете с децата.

- Директорка показа, че най-големият проблем при връщането в учебно заведение е бил с петокласниците. При тях се нагнетили връзки, до момента в който играли онлайн игри, и безусловно са избухнали при срещата онлайн. Имате ли такива случаи?

- Да. Тук опираме до онлайн културата и възпитанието на децата, само че е значима и ролята на учителите и педагогическите съветници.

При нас децата идват самостоятелно, само че казусът в класа нормално е колективен

Педагогическият консултант би трябвало да им изясни, че всичко в онлайн пространството остава там и не трябва да се придвижва в действителността. Защото е една игра. Да им приказва за разпоредбите за безвреден интернет.

Но и родителите би трябвало да внимават на какво играят техните деца. Голяма част от игрите разсънват детските страхове и експанзия. Като стартираме с „ Баба Грани “ или „ Момо “ и стигнем до онлайн борбите. На децата им доставя наслаждение да играят, а в това време се опасяват. Всичко е толкоз действително направено, че даже възрастните изпитват боязън.

- Как очаквате да се разгърне обстановката в дълготраен проект? Изследвания в европейски страни сочат скок на депресиите и даже на самоубийства измежду децата.

- Не ми се желае да виждам толкоз черногледо като сътрудници, които предвиждат, че занапред ще се видят страшните последици. Проблемите на родителстването ги е имало и преди пандемията, ще ги има и след коронавирус. Трябва да подчертаваме върху фамилните полезности. Ако родителят е до детето, то няма да изпита подобен дискомфорт. Тревожността е висока, само че хванете детето за ръка и му кажете: Да, мъчно е за всички, само че ние дружно ще преминем през това!

Социалната изолираност и неналичието на другари оказа отрицателно въздействие, само че в случай че сме дружно, ще се оправим и това може да ни направи даже по-силни.

Не бива да чертаем черни прогнози. Не е заслужено по отношение на децата. Не можем да ги укоряваме и, че са вирусоносители.

- Имаше паралелки, които взеха решение сами да минат онлайн, с цел да не заразят учителя. Децата бяха похвалени, а не им ли е в действителност внушена виновност?

- Да и това сътвори ненужно напрежение. Чувството на виновност у родителите също се е повишило. Те не знаят по какъв начин да подходят. Оказва се, че преди животът им е бил друг, тъй като са оставяли децата и са прехвърляли уговорките на трети лица - учители или експерти. Виждам усложнения в някои родители даже с образователния материал. Сега се пробват да наваксват, записвайки децата на уроци. Разбирам, че не всеки има запас да оказва помощ със комплицирания материал, изключително в по-горните класове, само че да не натоварим още децата. Ако сме до тях и им внушим, че ще ги поддържаме във всяка компликация, няма да е толкоз ужасно.

В момента не можем да бъдем и максималисти. Наблюдавам по какъв начин някои родители желаят децата им да изкарат високи оценки. Но няма по какъв начин. Трудно ще наваксаме от раз. Но пък имаме родители от махалите, които вследствие на онлайн образованието взеха решение да се запишат на учебно заведение. Казват ми: „ Като остана у дома детето, разбрах, че на мен нещо ми липсва. Не съм съответен “.

Винаги има и добра страна на неприятното. Затова дано не бъдем отрицателни. Всяко нещо може да се преодолее. Нека потърсим положителната страна - оставайки вкъщи с детето, можеш да го опознаеш по-добре, тъй като имаш повече време за него. Да, мъчно е, когато и ти работиш. Но сте дружно.

- Кое е за Вас самата най-трудното като детски психолог?

- Наложи се да оповестя на деца за умрял родител. Това е доста стресиращо и е огромна тематика. Как да приказваме с децата за гибелта? Не бива да крием от тях, тъй като са сензитивни и знаят какво се случва. И в това време не трябва да им отключваме други страхове. Да, през днешния ден се е случила гибел с тате или мама, на следващия ден може да е с различен обичан възрастен. Това, което би трябвало да дадем на децата, е шансът да приказваме с тях откровено за гибелта. Не да ги лъжем, че мама или тате са отпътували някъде надалече и ще се върнат. Или пък са станали звездички и ни гледат от небето, тъй като детето всяка вечер стартира да гледа с вяра към небето да си види близкия.

Събуждат се и нови детски страхове. Родителят е първият, който може да помогне. Ако не се оправи, да потърси помощ за детето си. Това е по-важно.

Десислава Даскалова е приключила консултативна и клинична логика на психиката, специализирала детска логика на психиката в Пловдивския университет. Консултант е по когнитивно-поведенческа психотерапия с над 15 година опит в разнообразни обществени институции и персонална процедура. Част е от екипа на Общностен център, който поддържа деца до 7 година и фамилиите им.